Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

Конспираторите и Никола Тесла

Великият учен Никола Тесла е един от „любимците“ на конспиралниците.
За някои от конспиративните „теории“ свързани с неговото име – последната ми статия в Наука OFFNews

Софийски фестивал на науката – последен ден и обобщение

Последният ден на Софийския фестивал на науката бе не по-малко интересен от останалите. Една от най-интересните лекции беше точно тогава – за пробиотиците.

Интересна бе също беседата между журналисти, отразяващи науката, за проблемите във връзката учени-общество.

Още за Софийски фестивал на науката 2016

Софийски фестивал на науката – продължение

Софийски фестивал на науката 2016

В четвъртък (12-и май) бе открит поредният Софийски фестивал на науката.
Повече за събитието – в статията в Наука OFFNews.

Новатори

Знаете ли какво е мюзикъл?
Със сигурност знаете.
Характерно за мюзикъла е, че има много музика, нали?
А какво правят актьорите в един мюзикъл?
Също знаете.
Говорят. Понякога – танцуват. Носят ефектни костюми. И още нещо правеха…
А, да – пеят.
Опа – видяхте ли, че не знаете!
Преди малко гледах по bTV Cinema „Девет“ – пищен мюзикъл в стил „Фелини“, събрал съзвездие от актьори и преди всичко актриси, използващ майсторски заемки от филми на големия майстор на киното. Особено за хора от моето поколение, израснали по времето, когато тия филми бяха нови, това беше едно приятно носталгично намигване към ония години.
Но! Оказа се, че съм с грешни представи за понятието „мюзикъл“. Явно времената се менят и според режисьора на дублажа (уви, филмът не бе със субтитри, а дублиран) актьорите в един мюзикъл не е редно да пеят, а да рецитират с патос!

Даа – когато някой персонаж запееше, музиката (която уж е основното за мюзикъла) почти изчезваше, гласът на пеещия съвсем, а вместо песента се чуваше френетична декламация на зле преведени стихове!
Често на заден план някакви хора подрипваха, въртяха се и правеха пируети, което изглеждаше доста нелепо, без музикален съпровод.

Виждал съм дублирани мюзикъли, при които текстовете на песните се превеждат с титри, а останалото – на глас. Гледал съм и такива, при които е преведен само говорът, а песните не – едно също разумно решение. То ако речем, в операта, когато някой от певците пее на оригиналния език повечето зрители не го разбират, но това не им пречи да следят действието. А при мюзикъла, където повечето време се говори е още по-лесно зрителите да не изпуснат действието, даже и да не разбират какво се пее. Но явно, това са остарели разбирания и някой новатор е приложил съвсем нова концепция – мюзикълът да се превърне в рецитация.

Преди години бях чул, че в разни страни децата учели много бързо английски от телевизията, понеже гледали „Улица Сезам“. С радост установих, че въпросното предаване се излъчва и у нас и реших да видя, за какво става въпрос. Какъв беше потресът ми, като чух, как дублажът върви точно върху английската реч, а на екрана излизат новите думи, които трябва да се усвоят на английски. Актьорите многократно повтаряха новите думи, спелингът вървеше по екрана, а дубльорът тъпо и упорити натъртваше повторенията на български, без възможност да се чуе и част от английското произношение.

Е, това беше „ретроградната“ според капацитети от bTV, Българска Национална телевизия. Е, днес стана ясно, че всъщност БНТ са били новатори и техният светъл пример бе повторен от същата тази bTV.

Не знам, кой е бил този светъл ум, предложил това авангардно решение и не искам да научавам, защото иначе едва ли ще успея да удържа поривите на респект и преклонение, които изпитвам към неземния му талант!

Да си кажа

Конкурс Тази година, като никога реших да пратя мой разказ за участие в конкурса по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян, организиран вече за пета година от електронното списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян.

По-точно, дойде ми идея, докато течеше приемането на разкази, написах един и им го пратих.

Приятно бях изненадан, когато излезе класирането и моят разказ се оказа между 37-те финалисти, от близо 160 допуснати за участие.

Днес обаче бях още по-зарадван, когато получих отзив лично от Велко Милоев, член на почетното жури (те са две в конкурса, както пише в линка по-горе), с много добри думи относно разказа.

Естествено, приятно е за един автор (опа, туй аз ли бе?) да получи добри отзиви, особено от специалисти. Обаче това, заради което пиша този пост бяха следните думи на г-н Милоев, цитирани с негово разрешение:

„Намирам темата за много важна, а концепцията – за точна. От доста време вече леко се отегчавам от многобройните предупреждения за гибелта на природата или за катастрофичните последици от някое недомислено техническо изобретение. Мрачни визии, написани от хора с таблети и телефони 😉 Никой обаче от пишещите ви колеги в този конкурс не се занимава с подценяването на образованието и смесването на науката с псевдонаука. Лесно и модерно е да си технофоб, пророк на края на света, трудното е във формата на фантастиката да търсиш решения.“

Радвам се, че концепцията ми е била оценена и че съм излязъл извън „стандартните“ теми, както и че съм засегнал актуален проблем. Същевременно искам да напомня на пишещите фантастика (и не само, но за тях е най-важно), че нашата действителност предлага достатъчно теми, идеи и предизвикателства и не е нужно да търсят вдъхновение само сред образците на класиката.

Разказът, за тези които се интересуват е на обичайното място – при бозите. Според условията на конкурса, след като награждаването е минало, имам право да го публикувам.

Всъщност, след като изпратих разказа, малко го поразширих и тук е разширеният вариант.

Дали той, или по-стегнатият вариант, участвал в конкурса е по-добър ми е трудно да преценя. „Конкурсният“ се очаква да излезе до края на годината в електронна антология, според обещанието на „Трубадурите“

Физиката – на една ръка разстояние

На 16-и април във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе ден на отворените врати.
Събитието бе мащабно, наситено с прояви и сам човек трудно би могъл да го обхване.
С Ваня Милева от Наука OFFNews опитахме да отразим колкото може повече от изявите на учените от Физическия факултет.
Ето нейната статия, а тук разказвам за изявите, които аз успях да посетя.
Сигурно доста неща сме пропуснали, но двата материала дават добра представа за събитието.

„Сивият път“

Една книга – „Сивият път“
, която няма да прочета първо в „Читанка“, преди да я купя, а директно ще мина към втория етап 😉 . Познавам доста добре творчеството на Любо Николов, за да се налага първо да тествам произведението му.

Иначе – респект към издателство „Изток-Запад“, че се решават на тази страшна за повечето български издатели стъпка – да пуснат доброволно книга в „Моята библиотека“.
Колкото до Любо Николов – и друг път съм го давал за пример, той е пуснал в „Читанката“ всички свои произведения, с чиито права разполага лично.

И к’воо?

Емил Конрад издаде втора книга и пак счупи рекордите по продажби. Отново се извиха опашки от тинейджъри, чакащи търпеливо да докопат новото му произведение.

Конрад (отново) счупи и друг рекорд. По събран хейт за единица време.
Няма да преразказвам писанията на средностатистическия мразител на успелите ни сънародници.
Само ще спомена, често споделяните възмущения, че децата не знаят ….. (попълнете точките с когото се сетите), а знаят Конрад. Възмущения, гарнирани с изрази от рода на “ Тотална деградация на цяло едно поколение!“, и т.н. (Често и с повече удивителни, или с главни букви)

И к’воо?

Кое му е лошото, децата да четат Конрад?
Може би е прекалено „лек“? Или „повърхностен“?
Не съм чел първата книга на Конрад, само я прегледах, понеже дъщерите на мой приятел я имаха.
Нищо „лошо“ не видях. Истории, интересни за определена възраст, споделени по начин, подходящ точно за читатели от този възрастов интервал. Чудесно.

За новата му книга чух това-онова за съдържанието ѝ. Човекът пак пише за неща, интересни за тийновете. За селфи-стиковете да речем, както и за опасностите от екстремните селфита. Да, освен интересна за учениците, книгата се оказва и полезна.

Ноооо – не е „дълбока“, чувам ръмжене. Не е „сериозна“.
Може би радетелите за сериозна литература не могат да си представят отрочетата си иначе, освен залегнали над Тукидид и Сократ? И тук-таме Хегел за разнообразие?

Мм, да си призная, не съм чел Тукидид. (Виж Сократ, Хегел и Кант съм ги пообръщал, ама само толкова). Но когато учихме „Война и мир“, направо се влюбих в нея и „ометох“ всичко, до което се докопах на Толстой. Тогава се хвалехме, кой е успял да прочете „Война и мир“, „ама с философските разсъждения“. Аз бях от малкото, които я бяха прочели от край до край.
Обаче, ако тогава имаше нещо, подобно на книгите на Конрад, щях да го прочета с не по-малко удоволствие. Давам си сметка, че точно такъв тип литература ми е липсвала тогава. За това съм доволен, че има подобни книги, адресирани точно към тази „сложна“ възрастова група.

Чел съм, как ученици, непохващали книга, са се редили за Конрад. За това е добре, че има второ негово произведение, така че необичащите четенето да видят, че „книгата“ не е само една. Че един автор може да напише и повече книги. Така може да се престрашат, да потърсят книги и от други автори.

Желая още успехи на Емил Конрад и смятам, че той е едно положително явление в нашата действителност, в която грамотността е със затихващи функции.

Последната тайна на Фреди – 2

Преди три години бях писал за чудесната пиеса на Ирина Гигова и Съни Сънински Последната тайна на Фреди Меркюри

Е, пиесата успешно навърши 3 години, непрекъснато представяна пред пълна зала. Сега, на 20-и март ще бъде 50-ата постановка. По този случай, за гостите на театъ „Възраждане“ ще има и изненада:
2016-03-12 12.17.04

ето тази книжка с авторския текст на пиесата, сценичната версия, отзиви от журналисти и зрители (че и от моя милост…) и интервюта.

Книжката ще е безплатна, за 55-ата постановка. (За следващите може и да не е).

Приятно гледане (и четене) 🙂