Пещерата на неандерталеца

Всъщност, точно на този екип нямам за какво да благодаря.

На шоуто на Слави никога не съм бил фен. Не не мога да отрека, че не съм го гледал често, както и въпреки не въпреки не особено голямата си симпатия към него признавам - много пъти е било единственото предаване, що годе ставащо за гледане.

Имало е епизоди, които особено са ми харесвали, заради поканените гости. Дали всеки път водещият е успявал максимално да се “възползва” от интересното присъствие в студиото си е друг въпрос.

Нещо, което винаги съм уважавал у Слави е, че на 3-и март може би единствен е правил програма, посветена на празника! За това му свалям шапка и жалко че сума други видни телевизионери не постъпват по подобен начин.

Харесвам и това, че Росен Петров често издирва факти, за забравени българи с големи постижения, често от световно значение и ги прави достояние на публиката. Не харесвам това, че никога не цитира източниците си, като много пъти се оказва, че съм чел преди това едно към едно споделеното от Росен в пресата, както и в случай, че в източника е имало неточности, г-н Петров не си е направил труда да проучи случая и да ги отстрани!

Много харесвам и сатирата на Иван Кулеков, който понякога се появява в шоуто.

Не харесвам обаче арогантността на Слави, огромното му самомнение, чобанското му поведение.
Не харесвам, че предаванията на Слави станаха един от проводниците на чалга културата във всичките й аспекти, не само на самата музика, наречена така.

Найвече ме дразни все по-растящото изтъпяване на шоуто и растящата откровена простотия, която се лее от екрана между 22, 30 и 23,30 по БТВ!

Нормално е, едно предаване, продължило толкова време да се изчерпи. Лошо е, когато опитите за освежаване водят до влошаване. Явно тези, които давата съвети, как да се развива шоуто спряха да дават добри съвети.

Лош съвет беше, вместо по-дългите срещи с интересни гости, шоуто да добие таблоиден вид с кратки, претупани разговорчета набързо с тоя и оня.

Актьорската вечер в понеделник в началото беше интересна, но от много време е най-скучното нещо в цялото шоу с тонове плоски тъпизми, намирисващи на циганска каруца!

Последният връх, покорен от самозабравянето, тресящо някои личности, свързани с шоуто е заплахата със съд на измамените участници от “Танцувай с мен 1″:

в netinfo,

Видео от “Господари на ефира”

От видеото и каканиженето на г-н Петров не можах да видя реален аргумент в полза на позицията, която продуцентите заемат. Единственото, което този запис потвърди е, че ченгето си остава ченге и под лустросаната външност и поведение се крият доста неприятни черти.

Може наистина извънредни обстоятелства да са попречили екипът на шоуто да спази обещанието, дадено от Слави. В такъв случай единственият правилен подход е извинението.

Обаче вместо логичния подход, екипът на шоуто избира заплахите и може би съдебни действия срещу ощетените.

Много лош съвет, г-н Трифонов! Май е време да прецените наново хората, които ви съветват. Отдавна не са на ниво!

Може би формално адвокатите да имат право. Може и да спечелят делото, ако все пак има такова.

От човешка и морална гледна точка това ще бъде точно пирова победа и може би един от последните удари, които шоуто само ще си нанесе на репутацията.

Мина доста време, от както получих “предизвикателство” от Размисли да споделя, с любопитното блогочитателско братство какво друго освен блогове чета

Нещо все не ми остава време да отвърна на “предизвикателството”, но май прекалено дълго запазих “аристократично” мълчание, та е крайно време да си кажа и аз приказката, както толкова много хора си признаха вече

Може би една от причините толкова да се бавя, освен липсата на време е, че никога не съм обичал твърде литературните анализи, и въпреки че никой не ме кара да правя такива, някаква подсъзнателна неприязън ми пречи.

Винаги много съм обичал да чета, общо взето съм (или поне бях) “всеяден” в това отношение, но никак не обичах часовете по литература. Въпросът “Какво е искал да каже авторът?” винаги ми е докарвал кошмари, още повече, по времето, когато учех, все се оказваше, че авторът е искал да каже, че капиталистите и експлоататорите са мнооу лошави, а бачкаторите - ептен убави и ще ги гътнат. Т.е. бачкаторите ще гътнат капиталистите.

Нищо, че в произведението може да се говори за съвсем друго - няма значение - авторът това е искал да каже, а даже да е искал да каже друго - пак това е искал да каже.

А и да не е искал, без да иска - подсъзнателно го е казал, щото вътрешно е усещал нещата, макар да е мислел друго!

Пустите му автори, как се бяха наговорили, да пишат все за едно и също!
Какво знаете вие!

Но хайде вече по същество.

По принцип без да чета не мога - четенето май ми е като наркотик. Ако няма нещо за четене абстиненцията е много лоша. За това в автобусите за кой ли път препрочитам машинално листовките, които висят на кабината на шофьора. Това, ако не си нося нещо за четене. По автобусите предпочитам да чета техническа литература - за художествената искам да е в по-подходяща обстановка.

На последък обаче забелязвам, че се натрупва вечер умора - обикновено тогава ми остава време за четене. За това от доста време чета предимно леки работи - в момента препрочитам Бараярската поредица на Бюджолд. . Много увлекателно пише тази жена, макар и да е “космическа опера”, разкошно е написано.

На млади години нищо не ми тежеше - можех след тежка работа да чета я Шопенхауер или Азаря Поликаров, я квантова механика - ей тъй на - за разпускане преди сън, ама нещо вече тия книги по-тежки ли са станали - току ме удрят по носа… Та за това - по-полека

Друга книга, която четох напоследък е “Дим над водата” от Дейв Томпсън. Естествено - за Дийп Пърпъл става въпрос. Книгата е добре написана и преводът е добър, за разлика от афтобиографията на Йън Гилън, където е направо трагичен. Ясно е, че съм много запален на тая тема :-). Въпреки че много знам за Пърпъл, в книгата намерих и неща, които не знаех, а и друго си е да имаш толкова много информация и за групата, и за напусналите я музиканти на едно място. За всеки, изкушен от темата - това е книгата!

По този повод да спомена с добра дума интернет книжарницата New Books. EU, от където успях да купя книгата, след като беше изчерпана навсякъде. Изненадаха ме с бързината, с която ми я донесоха.

Послената книга, която купих беше Пиксел на Весел Цанков. Той я разпространява в два варианта - онлайн и на хартия, аз предпочетох да купя достъп до “мрежовия” вариант.

Хареса ми много, още повече, това е един от може би нищожното количество романи в стил киберпънк и антиутопия, които имат оптимистичен заряд (защо ли се казва “антиутопия”. Като четем, какво общество рисува Томас Мор, по-скоро може да се каже, че първата истинска антиутопия е именно романът “Утопия”. Единствената разлика е, че писателите “антиутописти” искат да ни нарисуват мрачното бъдеще, което ни очаква, докато Мор се е опитвал да опише едно идеално, според него общество.)

За “Пиксел” съм написал кратко мнение (но не “Какво е искал да каже авторът?” - който иска да знае да прочете романа) след втората част на страницата, на която е романът (даже 2 мнения), ако някого го интересуват, може да погледне, но романът е много по-интересен от тях

От книгите които купих последно е и “Хищните вещи на века” на братя Стругацки. Намерих я на на една сергия с антикварни книги.

Това е от сравнително ранните произведения на братята и въпреки, че е по-слаба от върховете на творчеството им е много сериозно постижение с характерната за Стругацки многопластовост.
Може би тук за пръв път се прокарва идеята за зомбирането на населението, доразвита в “Обитаемият остров”. Освен това романът е писан в един преходен период - след като ентусиазмът от епохата на началото на космонавтиката и космическите изследвания е преминал, научните открития вече не вълнуват никого, обществото става все по-консумативно.
И главният герой слиза от звездите за да стане разузнавателен агент - лека въздишка към отминалата епоха.

Трудно се пише за Стругацки - човек може само да се отърка о гениалността, но не и да я отрази….

И накрая още една книга, която купих наскоро, макар отдавна да съм я набелязал - “Последният еднорог” на Питър Бийгъл.

Първите няколко страници се позачудих, Калин какво толкова я възнася - видя ми се като стандартно фентъзи с изтъркани похвати. Но не спрях с тях и…
Това е книга, която трябва да се почувства, не може и не бива да се преразказва или разнищва.
Още малко за еднорога Аз няма да пиша за него, защото всичко което мога да напиша ще е грубо и недодялано, а “Последният еднорог” е образец за изящество.

А сега ми предстоят близки срещи със съвсем друг вид литература - далече не художествена, така че до скоро. Или до по дълго

Днес 11.04 позадрямалото ни гражданско общество реши да имитира събуждане.

Организирани бяха два митинга. За единия научих тази сутрин - пред “Александър Невски” трябваше да има протест срещу простотията за българския език.

Вторият на площад “Батенберг” срещу корупцията във властта.

Тъкмо тръгвах за първия и от спирката бях повикан по спешност обратно. Въпросът не търпеше отлагане, така че когато стгнах до катедралата, вече нямаше никой освен полицаи. Мисля, че все пак митингът се беше състоял, но колко хора са присъствали, как е минало не знам.

Реших - ще ида на втория, ако го има. Наистина, когато наближих площада се дочуваше музика и шум. Викам си - аха, ще има.

Наистина, бяха се събрали около 200- 250 човека. Мероприятието се състоя. Всички оратори изказаха пожелание, следващият път да сме повече.

Същевременно по булеварда си вървяха хора, напълно безучастни и незаинтересовани, от това което ставаше на метри от тях.

Може би причината да сме малко бе, че доста късно се чу за митинга. Аз го научих от блога на Григор вчера. Не знам, дали е бил обявяван по медиите и кои от тях са допуснали да го споменат.

Но същественият проблем е, че това мнение всъщност резюмира отношението на повечето ни сънародници към собствените ни проблеми - а именно цитирам: “Струва ми се, че ако хората се интересуваха повече от други неща, а не мутри и конспирация, можеха да живеят в по-добър свят ”

За тия 18 години псевдо демокрация властимащите успяха да постигнат своето - да внушат на населението да не се вълнува от проблемите си. Да заровим главите си в пясъка и да очакваме блаженство. А това, което ни се случва отзад всъщност не се случва на нашите задници, щом не го виждаме!

До колкото знам начинът човек да бъде блажен е папата или някой патриарх да го обяви за такъв. Години след смъртта му. И при условие човекът много да е изстрадал.

Заслугите на някои, от обявените за блажени са безспорни, като например на Майка Тереза.
На други са твърде спорни зависят от гледната точка, от идеологията, която човек изповядва - да речем Игнацио Лойола.

Но и за едните и за другите е характерно едно - винаги са вървели с гордо вдигната глава. Никога не са я заравяли в пясъка.

Зровим ли главите си пясъка чакайки да “се оправим”, можем да дочакаме само едно - съдбата на щраус от ферма. Тя винаги е еднозначна и строго определена, без изненади, освен може би за самото пернато.

Тия дни се зашумя в обществото. Поубиха трима човека за два дни и хората понастръхнаха.

Споко бе! Министърът още кога беше казал, че въпросът с тежките убийства е решен. Значи тия са леки убийства.

А щом са леки - моооожеее! За какво е този шум!

******

Първото дело на другарката Меглена Пръмова.. опаа, исках да кажа г-жа Меглена Кунева в качеството й на еврокомисар беше да се захване с опасните запалки. Те трябваше да бъдат изхвърлени от търговската мрежа и да останат само безопани такива (каквото и да значи “безопасна” запалка).

Госпожо Кунева, стана ясно коя е най-опасната запалка в България:

Моля, довършете започнатото благородно дело!

Снимката е от блога на Иван Бедров.

Когато си седя на работното място, а не съм в състояние на блуждаещ електрон, както протича по-голямата част от работното ми време, радиото работи. Понеже въпросното “радио” е много немощно, а мазето в което се намирам е в радиосянка, хващам само “Хоризонт” (В последно време слушам по-често z-rock по нет-а, но понякога пускам “Хоризонта” по стар навик).

Веднъж в “12+3″ родители се жалваха, че съвсем до училището, в което учат децата им, е построена бензиностанция. Цитираха нормативни документи, разпоредби и т.н.
Read the rest of this entry »

— Всъщност кой пръв е измислил какво ще означават думите? — попита Томи.
— Вероятно цял куп стари професори — предположи Пипи. — И тогава как да не кажеш, че хората са странни! Помислете само какви думи измислят! „Корито“, „тапа“, „връв“ и такива едни, дето никой не може да проумее отде са се взели.

Астрид Линдгрен - Пипи Дългото чорапче 15-а гл.

В динамичния свят, в който живеем, постоянно в битието навлизат нови предмети и явления. Всяко от тях трябва да се назовава по някакъв начин, така и все повече нови думи се появяват в езика.
А други съответно изчезват - някой да помни какво значат диканя, чекрък или паламарка - неща, които съм виждал само в етнографски музеи, а не много отдавна това са били толкова разпространени понятия, както да речем е “телевизия” днес.

Много от въпросните нови думи имат странен произход, примерно накой надпис, върху някое изделие става нарицателно за цял клас апарати.
Read the rest of this entry »

В началото бе Главната улица.

И по нея циркулираше градското население, след приключилия работен ден.

Дългогодишна българска традиция с корени далече преди да се родя беше, привечер народът да плъзне по главната улица. Хората се срещаха, разговаряха, понякога се заформяше компания, която се насочваше към някое заведение, но често така приключваха вечерните развлечения с разходката.

Вечерната разходка по центъра на града, наричана в различни региони и времеви интервали “гезмето”, “стъргалото” и т.н. дълго време беше традиционен начин за развлечение. Тогава кръчмите бяха много по-малко от сега, но върпреки това не бяха препълнени.

Read the rest of this entry »

Напоследък често се говори (и пише) за имената на домейни на български (и не само - изобщо изписвани със символи, които не влизат в азбуката, която е прието да се нарича “латиница”).

Реакциите по въпроса са разнообразни - от пълно отричане и оплюване/осмиване, до ентусиазирано възхваляване.

Спори се, може ли да бъде осъществено, дали ще бъде изобщо някога направено. Отговорът на първия въпрос е ясен вече - може.

Ще бъде ли някога - мисля че да. Щом има търсене за нещо, то се осигурява и предлагане. А нациите, които не ползват латински символи за писане са много. Някои от тях “доста” големи.
Read the rest of this entry »

След предишните ми недоволства от някои безумия, на които съм се натъквал в банките, да си продължа с мърморенето.

Тоя път обект на недоволството ми е СИ Банк - които са миропомазани да събирт парите на хората за данъци.

Миналата година, когато подадох успешно данъчната си декларация ми обясниха, че трябва да платя в СИ Банк (предишната година беше в ДСК).

Намерих клон на въпросната банка и свикнал на реда в някои по-съвременни банки се запътих към касата с необходимата сума, с която трябваше да се разделя в полза на бюджета.

Заставам там и усещам потупване по рамото - охранителят ми обясни, че не ми е там мястото.

Хубаво - къде тогава.

Аха - трябвало първо да попълня едно формулярче - баш като по соц. време.

Read the rest of this entry »

Първо - кво животно е това “бимбо” и с кво се консумира - тук е май най-добрата статия, която съм чел по въпроса

Излъгах се тия дни да гледам “Русата амбиция”.
Подмами ме рецензията, която твърдеше, че това се явява римейк на “Работещо момиче”.

Преди не бях обърнал много внимание на работещото момиче - един филм, който ми беше харесал, оставил приятно впечатление и толкова. Сега разбрах, че всъщност е много добър филм!

Напръв поглед стандартна история за амбиция, подлост и интриги със щастлив край.
Стандартна, но разказана чудесно, със запомнящ се актьорски екип. Този филм донесе номинация за”Оскар” на Мелани Грифит и я изстреля сред кинозвездите.

Останалото актьорско присъствие, начело с Харисън Форд също е забележително, както и чудесната режисура и сценарий.

Интригата и разрешаването и също звучат убедително, въпреки, че нещата се оправят “като на кино”.

Така че с големи очаквания загледах “амбицията’. Добре започна, докато наивната героиня на Джесика Симпсън отиде в големия град и откри, че годеникът й е позабравил за нея.

И до тук.
Read the rest of this entry »