Последни коментари

Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

∆S=∆Q/T

Или с други думи ентропия. (Всъщност, това горе е изменението на ентропията на термодинамична система при обратими процеси, да съм по-точен. Така, за протокола.).
Ентропията е сложна работа и затова няма да я разнищваме. В учебниците по физика пише много работи за нея и въобще не е просто нещо.
За нашия случай е достатъчно да знаем, че ентропията е свързана с безпорядъка и че термодинамичните системи се стремят към състояние с максимален безпорядък.

Този процес лесно се наблюдава у дома, когато разни чорапи, смачкани дрехи, книги, части от някаква електроника, възглавници инструменти и други подобни започват прогресивно да изпълват стаята, докато не се намеси Демонът на Максуел във вид на силно нервирана домакиня и разхвърляните предмети чудодейно не се озоват по местата си… До не голям брой минути след намесата в естествения ход на термодинамичните процеси, който бързо след това взема реванш.

Като мото на скайпа ми от години се мъдри сентенцията:

„Невежеството е следствие на втория принцип термодинамиката, защото да бъдеш малкообразован е по-вероятно, отколкото да бъдеш добре образован“.

Не знам, кой е авторът на въпросната мъдрост, но това е фундаментална истина. По-голямата част от населението предпочита да се движи по принципа на най-малкото съпротивление. Малко хора полагат доброволно необходимите усилия да се образоват. Затова и развитие държави полагат усилия за стимулиране на образованието. За да изкарат възможно по-голяма част от населението от състояние на термодинамичен хаос, или в термини, подходящи за човешкото общество – състояние на максимална безполезност. Или пример за нервната домакиня в действие.

Преди време бях обяснил от гледна точка на кибернетиката, защо комунизмът не работи.
Термодинамиката от своя страна сочи, че причината е дълбоко вградена в основите на комунистическата идеология. А именно основният постулат на Марксизма, за диктатурата на пролетариата. Или диктатурата на по-ниско образованите над образованите. Не че няма образовани работници, природно интелигентни и т.н. Като цяло пролетариатът е по-слабо образован от елита.
Като потвърждение идват и думите на Ленин, че не може работникът да взема по-ниска заплата от инженера. Всъщност при социализма доста работници вземаха доста по-високи заплати от инженерите и така, за много от тези, които избираха професията на инженера единствен стимул беше избягването на тежък физически труд. И евентуалната възможност в далечно бъдеще да станат началници, или сакралната мечта, влязла и в студентския песенен фолклор – директори.

Или, ако се върнем на по-горната аналогия, марксистите изгониха нервната домакиня на улицата и очакваха къщата сама да се подреди. Не става.

По същата причина, дълбоко залегнала във физическата същност на света не работят и делюзиите на разните там анархисти и либертарианци. Те също се надяват, макар и базирани на различни идеологии да държат изкуствено обществото в състояние с висока ентропия и да изгонят домакинята от къщата.

И добре известният Закон на Парето е отражение на все същите закони на статистическата физика. А и трите гореспоменати идеологии се опитват да отрежат точно тези 20% от Закона на Парето, които вършат работата и движат нещата

Варна рок 2019

Варна Рок 2019Добре е, когато нещо хубаво се превърне в традиция.
Жалко е, когато една добра традиция бъде унищожена, а друга, обещаваща спре в самото начало.

Рок фестът във Варна обещава да се превърне в нова, добра традиция. Вярно, с нови организатори, с някои проблеми, но доброто начало е поставено и обещава да потръгне.

Първоначално, за място на провеждане на феста беше обявено отново пристанището на Варна. Така пишеше и на билетите, които този път се продаваха от epaygo. Затова и, както миналата година избрахме същата резиденция. Е, в последния момент бяхме изненадани, фестът бе преместен на плажа в Аспарухово.
По този повод се надигна вълна от негодувание срещу организаторите.

Аз обаче искам да изкажа благодарност на хората, които все пак успяха да запазят феста, успяха да осигурят провеждането му и да не провалят очакванията на хилядите фенове, повечето от които от миналата година си бяха планирали графика и очакваха събитието с нетърпение.

Не знам, каква е била точно причината за смяната на мястото. Чух няколко хипотези, някои от които звучат достоверно, но каквато и да е била, сигурен съм, че организаторите не са го направили „за кеф“, поставени са били пред неочаквани проблеми в последния момент и за краткото време, което имаха за реакция успяха да вземат адекватно решение и спасиха хиляди хора от горчиво разочарование.

Плажът, както и да го погледнеш, не е най-доброто място за нещо друго, освен за … плаж. Вечер пясъкът изстива, неприятен е за ходене, но за компенсация човек може да си просне хавлийката и да полегне между сетовете… Доста хора го бяха направили. Друга компенсация на неудобствата и затрудненията с транспорта беше чудесната гледка към Варна и към пристанището.

Като (голям) плюс на феста беше доста по-добрият звук от миналата година. Този път освен ниските и част от високите честоти добре се чуваха и останалите. Все пак и сега прекалено бе наблегнато на ниските честоти, които особено когато барабанистите и басистите се развихреха, доста заглушаваха останалите.

Програмата и този път бе наситена, като сега и в първия ден участниците бяха сериозни, а не начинаещи, както беше миналата година. Трудно ми е да кажа, хедлайнерът от коя вечер беше най-силен. Симпатиите ми клонят към Rage, но не мога да принизя стойността на останалите хедлайнери. И ко-хедлайнерите. И останалите… Но да караме подред.

Първата вечер, за голямо съжаление изпуснахме сета на CATORGA. Виж, варненците Drive Your Life ги засякохме, за което въобще не съжаляваме.
След варненската група излезе една от групите, за които може да се каже, че са писали историята на Траш-метъла… и се оказа, че е останала там, в историята. Новите парчета поне на мен ми се видяха твърде еднообразни и безинтересни. Хмм, всъщност и за AC/DCказват, че са група, която свири само една песен, но там ситуацията е друга… Или просто Destruction не са моята група. Виж, относно изпълнението нямам грам забележка. Професионалисти от най-висока класа.

Жалко, че малко хора у нас познават Rage. Предполагам затова първата вечер публиката беше най-малко. Може би и защото доста хора са пътували този ден и не са успели да стигнат навреме, но тълпата пред сцената бе срамно малка за това, което сътвориха Rage и Lingua Mortis Orchestra.

Гледал съм доста клипове на Rage със симфоничен оркестър, още повече съм слушал, но съвсем друго е да усетиш на живо синхрона между метъл-бандата и оркестъра. Rage показаха, че метълът и симфоничната музика взаимно се допълват, щом артистите ги усещат еднакво близки.
Чухме, как валдхорната чудесно допълва китарите, как метъл-комплектът барабани на Lucky Maniatopoulos хармонира с щрайх секцията. Невероятно изживяване.
За късмет, през първия ден звукът беше (почти) перфектен, така че успяхме пълноценно да изживеем спектакъла, който поднесоха Rage и Lingua Mortis Orchestra.

Както казах, селекцията беше много силна
Вторият ден започна ударно с Velian. Само защо трябваше те да са първа група? Може би за да дойдат повече хора рано заради тях?
Velian правят жестока музика. Страхотни инструменталисти, а вокалът владее по невероятен начин гласа си.

След Velian заби другата голяма българска група Sevi. Този път поне не ги сложиха първи, като в Мидалидаре. Но мястото им отдавна е при „големите“.

Firewind бяха фантастични. Новият им (немски) певец Henning Basse демонстрира богат глас и вокални умения. Китарата на Gus G и органът на Bob Katsionis се допълваха по фантастичен начин. Самият Katsionis демонстрира умение да свири едновременно на китара и клавир.

Досега все се разминавам с W.A.S.P. В Мидалидаре почти ги бах „докоснал“, но те в последния момент отмениха европейското си турне и Dee Snider се наложи да спасява положението. Този път обаче работата бе сигурна. Когато от колоните се изля аудио-смути (да се изразя съвременно 😉 ) от песни на W.A.S.P. и сирени стана ясно, че май този път срещата ми с американците ще се състои. И наистина, когато след около минута Блеки цъфна с характерната си осанка и странните си ботуши, стана ясно, че сега вече няма грешка.
Знаем, че Блеки претърпя сърдечна операция преди време. Затова и времето на сета бе разделено на три части, през които фронтменът си вземаше по няколко минути почивка, за да може да изкара до края. Но когато беше на сцената се раздаваше напълно. Гласът му може да не е същият, както преди години, но бе много запазен.

Въпреки сериозният саунчек, този път озвучаването реши да се издъни точно на сета на W.A.S.P. Микрофоните ту ги имаше, ту се губеха нейде из паралелните вселени. Въпреки техните капризи обаче Блеки пя сърцато до края.

Сигурно заради щадящия режим на Блеки сетът на W.A.S.P. бе малко повече от час, за сметка на което Firewind свириха по-дълго. Но независимо от проблемите, The mighty W.A.S.P., както се изрази Henning Basse изкъртиха де що имаше мивки, вани и джакузита наоколо и отвинтиха главите на феновете. Аспаруховият мост пренесе на гърба си тази нощ много щастливи фенове в посока Варна.

Следващият ден, заради по-дългото шоу на Avantasia групите трябваше да започнат в 17:30, обаче нещата се проточиха и SECONDAY успяха да изкарат само три или четири песни. Те се оказаха много добра група, която не случайно е спечелила голямата награда на първия национален фестивал за ученически рок групи в Добрич и „Битката на Групите“ в Мидалидаре. Желаем им още по-големи успехи и вдъхновение.

За KROSSFIRE и миналата година писах, че са невероятни. Тази година пловдивчаните не само потвърдиха но и подсилиха добрите впечатления.

Rage показаха колко добър метъл-инструмент (в смисъл, не че е направен от метал) е валдхорната. KROSSFIRE демонстрираха, че и саксофонът не е само за джаз, а сетът им завърши със съпровода на гост-музикантката Даниела Валдханс на един от обичаните от метъл-групите инструмент – виолончело.

Velian, Sevi и KROSSFIRE са групи с много висока класа. Дали някои организатори на подобни прояви ще се престрашат скоро да ги слагат по-напред, поне в един от дните на фестивала?

За съжаление сетът на KROSSFIRE също бе съкратен.

SONATA ARCTICA също е група, която преди време слушах много често, но се разминавах, когато идваха в България(Каварна 2011 защо ли съм я пропуснал?). Успях да ги видя и тях!

За много голяма част от гостите на фестивала, финландската група бе кулминацията на последния ден и бяха дошли специално заради нея. Съответно музикантите не разочароваха никого. Плажът пред сцената бе озарен от щастливи лица, носени от подскачащи, танцуващи, припяващи или просто крещящи хора.
За съжаление точно сега пак стана гаф с микрофона, но все пак чувахме вокала доста добре. SONATA ARCTICA представиха много нови песни, както и някои техни класики.
„I Have A Right“ предизвика буря сред публиката, а кулминацията беше разбира се FullMoon.

За щастие проблемите с микрофоните бяха отстранени за следващата група. И наистина, за AVANTASIA характерен е букетът от различни вокали и провал с микрофоните би бил фатален за цялостното представяне. За щастие и озвучителите бяха наясно с този факт и AVANTASIA блесна с цялата си феерия от гласове. Гранирани със свежото чувство за хумор на Тобиас.

Този път Тобиас бе успял да доведе по-малко певци, отколкото в Каварна, на последния (засега, надявам се) рок-фест там. Киске липсваше, а разбрахме, че Рони Аткинс е отпаднал в последния момент по здравословни причини. Това не попречи AVANTASIA да направят грандиозно завръшването на Врна Рок 2019.

Много хора бяха оценили комбинацията от чудесни групи и морската обстановка и фестивалът бе добре посетен. Видяхме доста познати, а аз най-после засякох Майк Рам на живо. Всъщност за втори, но първият път се разминахме.

Че имаше много хора говори и фактът, че не видях този път Lemi Black, макар да разбрах, че е присъствал на феста. А да пропуснеш колоритната фигура на Lemi, която се разпознава отдалеч показва, че действително тълпата е била много гъста.

И накрая, да спомена картите, с които се плащаше на фестивала. Този път те няха издадени от Easypay. Можеше да бъдат взети и заредени на място, но за да си получат хората парите, трябваше да ходят следващия ден в гише на Easypay след 12 часа. Това, че я има тази възможност от една страна е добре, за да не стават опашки за теглене. Но трябваше да може да се вземат и на място, заради чужденците, които бяха дошли на феста. Човек, който трябва да пътува другия ден, или даже още същия, след края на феста няма възможност да ходи да търси гише.
Вярно, хората ще прежалят някой и друг лев, който им е останал (което предполагам е и целта на занятието), но дали ще дойдат догодина?

И така, вторият Рок фестивал във Варна вече е история, надявам се да се превърне в традиция и да видим много други добри изпълнители край варненския плаж.

И една снимка нещо като фестивал на хвърчилата, проведен в съседство:

Носталгия в Арена армеец

Близо 9 години след последното идване на Manowar в България, най-после групата отново стъпи на българска земя.

За тези, които бяхме на първия концерт на метъл-кралете в България, както на втория, които счупи поне два рекорда – за продължителност (пет часа) и за първото изпълнение на „The Crown and the Ring“ на живо, сравнението с предишните грандиозни събития е неизбежно. За съжаление, едно от нещата, с което Manowar ни смаяха в Каварна – изключително мощният и същевременно кристално чист звук тук липсваше. Не знам, каква беше причината, лоша преценка на озвучителите, липса на оборудване или друго, но звукът не се получи.

Вярно, тъпата зала се слави с ужасната си акустика. Обаче Deep Purple, други изпълнители, на чиито концерти не съм ходил, но съм слушал разкази на присъстващи и което е най-странното – Helloween, които до 14-и декември 2017 свързвах най-вече с ужасен звук показаха, че и в „Арената“ звукът може да е добър.

Вярно, като изключим първата песен, след това стана по-добре и вече думите на песните се различаваха, но сравнението с кристалния саунд в Каварна е неизбежен.

Иначе Manowar показаха отново, че те са Кралете. Също като преди изпълнението им беше стегнато, от песен в песен, без почивки, без излишно заиграване с публиката. Изпълненията бяха отново на студийно ниво. Да, гласът на Ерик Адамс е паднал, в сравнение с 2007-а, 2008-а година, прословутият 30 секунден крясък бе съкратен почти на половина, но въпреки това Ерик не се боеше от височините, не се опитваше да ги заобикаля, всяка песен бе изпята максимално точно. Джоуи отново показа върховна техника с баса.

Този път нямаше хор и симфоничен оркестър. На сцената от музикантите, които свириха на предишните концерти бяха само основателите на групата – Джоуи и Ерик. Този път на клавирите бе Joe Rozler, който както Джоуи обясни е техният постоянен придружител в студиото. Така че може да се каже, на сцената бяха трима, които са участвали в групата от самото ѝ създаване и са преживели историята ѝ.

Концертът бе добре подплатен с ефекти. Самата сцена бе оформена с декор като планина от скандинавски мит, върху която периодично се появяваха статисти със знамена и други символи. Мултимедията беше на ниво, огромен екран, може би като този на Nightwish, на който се редуваха клипове, както и музикантите в действие. Красиво, но определено ми липсваше семплата обстановка на стадиона в Каварна.

Тук е мястото да вкарам няколко думи на недоволство. Не срещу групата разбира се, а срещу хората, от които зависи къде ще се провеждат концертите. И те предполагам не са организаторите, които не биха имали нищо против по-големи приходи. От както е построена „Арена армеец“, нито един концерт в София не е направен на стадион. А през града минаха много групи, които лесно пълнят стадиони. Феновете са принудени да се тъпчат в тази зала със лоша акустика и много хора остават отвън, защото не са успели да си купят билети скоро, след пускането им в продажба. А някои не отиват точно заради залата.

Този път концертът продължи час по-малко от колкото първия път, когато ги видяхме в България. Точно на втория час на екрана зад сцената се появиха финалните надписи. Дали условията, при които се провежда турнето са такива, или заради напредналата възраст на изпълнителите не знам. Но като се има предвид, че повечето групи се изнасят средно след час и половина, спокойно можем да кажем, Manowar отново се раздадоха изцяло.

Носталгията по ония времена отпреди 12 години в Каварна мисля бе споделена и от музикантите. Те включиха в сет-листа няколко от песните от албума „Gods of War“, който излезе точно преди концерта в Каварна и много от песните от него бяха представени тогава (между другото, за мен този албум е върховното постижение на групата).

Manowar винаги започват концертите си с гласа на Орсън Уелс и песента „Manowar“ и го завършват с „The Crown and the Ring“, на запис. И този път видяхме пръстена на екрана на мултимедията, но този път вместо „Короната“ прозвуча „Army of the Dead (Part II)“ – отново от албума „Gods of War“.

Като заключение мога да кажа, съжалявам, че след „летящия старт“ – двете последователни идвания на Manowar в Каварна и краткият им сет на SofiaRoks-2010, трябваше да мине толкова време, преди отново да ги видим на българска земя и същевременно съм щастлив, че отново можахме да преживеем магията на тяхната музика на живо. Някои да си припомним ония години, други, които са пропуснали тогава да могат да я почувстват за първи път.

Животът?

Мине не мине и току се повдигат теми, които цивилизованото общество отдавна би трябвало да е оставило в прашасалите архиви на
изхвърлените средновековни суеверия.
Много гореща е темата за абортите. Много хора безкритично наричат аборта убийство, защото животът започвал видите ли, от оплождането.
Принципно, след оплождането се получава куп клетки, които трудно могат да се нарекат човек. И по-нататък, когато на ембрионът се появят хриле, едва ли някой ще го нарече човек. Реално за човек можем да говорим доста след раждането, но раждането е една разумна граница, след която ембрионът вече не е зародиш, а човек.
Но разумните доводи се разбиват в стената на суеверия и предразсъдъци. Започват приказки за „душа“, „божия искра“ и подобни нелепости.

Да обобщим. Наука и критично мислене постави въпроса:
„Когато две хаплоидни клетки се обединят и образуват една диплоидна това е живот? А хаплоидните клетки не са ли живот? “
Аз казвах, че за убийство можем да говорим, когато става въпрос за личност, а ембрионът по никакъв начин не е личност.
Но помислих малко, опитах да погледна от другата гледна точка и прозрях!
1)Мастурбацията е убийство! Всеки сперматозоид може да даде началото на бъдещ Айнщайн или Вивалди!
2) Менструацията е убийство! Всяка яйцеклетка – виж точка 1)
3) Сексът е убийство! Секс без зачеване = мастурбиране!
4) И сексът със зачеване е убийство! Един сперматозоид опложда яйцеклетката. А останалите близо 10 милиона?
И ако точно те са били бъдещите Айнщайн и Вивалди, а е спечелил този, който е направил Гошо-тъпото?
В крайна сметка – животът е серия от масови убийства – следователно животът е геноцид!

Деветият Софийски фестивал на науката

От 9-и до 12-и май 2019г. В Техпарка се проведе деветият Софийски фестивал на науката
Вчера фестивалът бе закрит по традиция с награждаването на победителите във FameLab

Фестът по традиция беше наситен с много интересни събития. В линка по-горе има препратки към информация за част от тях.
Ето и моя скромен принос за отразяването на събитията:

На разходка до черните дупки с проф. Карол Мъндел

Софийски фестивал на науката: Назад към Луната

Черните дупки са „на мода“

Санчо, Санчо…

Баща ми знаеше добре немски. По-добре от почти всички учители по немски в градчето, в което живеехме и често партийните другари го викаха за преводач при срещи с германци, въпреки че беше безпартиен, тоест – ненадежден. Но темата е друга, макар и в пряка връзка с немския.

Като добре знаещ немски, баща ми, когато бяхме на море разменяше по някой и друг лаф с германци и беше завързал доста приятелства. Покрай тези разговори разбрахме, че в България от западна Германия идват да почиват предимно представители на така наречената работническа класа. Те отсядаха и в най-скъпите тогава хотели по „Златните пясъци“. Тези хотели, които повечето българи, основно безпартийни гледаха само отвън.

Един от тези приятели беше колоритен образ от ФРГ, който два-три пъти внезапно се появи у нас през следващите години след запознанството. Човекът беше майстор в някакъв завод, явно представител на т.нар. „работническа аристокрация“, както пишеше в учебниците по марксизъм-ленинизъм. Той, когато го стегне шапката просто напускал работа защото не му се полага достатъчно дълга отпуска, въпреки че тогава (а и сега) отпуските на хората от западна Европа бяха доста дълги и тръгвал на околосветско пътешествие за няколко месеца. Като се напътува пак го вземали на работа, защото го познават и ценят уменията му.

Дали е било точно така не мога да твърдя, но човекът наистина беше доста пътувал по света.

Та последният път, когато въпросният господин, представител на лошия капиталистически свят звънна внезапно на вратата на апартамента ни (той никога не предупреждаваше, че ще идва, но беше предупредил, че не предупреждава), оказа се, че баща ми има ангажимент в близките часове и се наложи аз да го развеждам насам-натам. Понеже немският, който „владеех“ беше на доста базово ниво го заведох при мой приятел, който живееше в ГДР и бе дошъл на гости.

Та господинът-работнически аристократ и приятелят ми си поговориха за света, за това, което и двамата гледат по западно-германската телевизия и т.н. Приятелят ми добросъвестно превеждаше на български за мен и за баба си, която знаеше немски доста по-зле и от мен, в смисъл на нулево ниво.

Накрая, след всички разкази за пътешествия и разни придобивки на социалната система в „лошия свят“ (нали ние бяхме добрите), онази женица, която никога не бе се отдалечавала на повече от 20 километра от града ни заяви, в контекста на разговора:

– Много хубаво, ама при нас е по-добре.
– Кое го прави по-добре? – запита учтиво немецът.
– Свободата! – гордо отговори женицата и го погледна с изражение на гордост и превъзходство.

Останалите трима само се спогледахме безмълвно.

Интересни времена

Живеем в наистина интересни времена. Не става въпрос за известната китайска клетва. Интересни времена, времена на динамични промени, постоянни нови открития, технологични пробиви.

Скучно ли ви е? Нямате какво да правите? По телевизията повтарят за четвърти път втръсналия индийски сериал, по другия канал реалитито вече сте го виждали безброй пъти, макар и с различни участници. Във „фейса“ все същите скучни идиоти. И от националната лотария греда след греда…

Не мога да ви мисля. Променете си интересите или все ще ви в скучно. Както желаете.
А животът точно сега е безкрайно интересен, стига да потърсите интересните неща.
Примерно тази нощ за втори път частна компания предстои да изстреля свръх тежка ракета.1 Преди изстрелването инженери от компанията надълго и нашироко обясняват всякакви подробности.
Или това е скучно?

Вчера за пръв път бяха публикувани снимки на околността на черна дупка. Самият процес на снимане показва върховите постижения на технологията, като за целта е използван радиотелескоп с апертура равна на диаметъра на Земята! ( Разбира се става въпрос за синхронна работа на множество антени по цялата Земя).
Какво толкова ли? По времето, когато бях студент, съществуването на черните дупки беше под въпрос. Те бяха само хипотетичен модел, който още не бе потвърден. По-късно, може би преди двадесетина години се появиха съобщения, че може би еди кой си обект е черна дупка. Днес са известни много такива космически обекти и днес наблюдаваме (или поне хората, които могат и знаят как) процесите, които се случват около такива обекти.

Точно сто години, след теоретичното предсказване на гравитационните вълни те бяха открити на практика.

Освен невероятните възможности за наблюдение на различни процеси, които дава откритието на гравитационните вълни, тези две открития потвърждават достоверността на теорията и показват мощта на съвременния научен подход. Независимо, че Теорията на относителността намира постоянни потвърждения и при научни експерименти, и от астрономически наблюдения, и в ежедневието – например системата за навигация GPS, която вече почти всички ползват работи с релативистични изчисления – някои от предсказанията на теорията, като черните дупки и гравитационните вълни бяха опитно потвърдени, когато технологията достигна нужното ниво и един век по-късно потвърди отново правилността на теорията. Което пък показва, че и ако през предишните векове науката се е лутала и се е опитвала да намери вярната посока, вече е стъпила на правилния път.

Чували ли сте за Пангея? А за Гондвана? А знаете ли, че в началото на 70-те години Континенталният дрейф беше все още хипотеза, която не се изучаваше в училище, а тук-таме можеше да се прочете някоя статия по въпроса в научно-популярно списание? Вече добре се знае, как са се движили континентите през вековете и още повече, как ще се разположат след хиляди и милиони години.

Също, когато бях студент, не бе позната нито една планета извън Слънчевата система. Даже се спекулираше дали въобще съществуват такива. До днешна дата има открити 4022 планети в други звездни системи.

В наши дни компютърни модели могат да заменят трудни за осъществяване тестове на различни системи, самолети, автомобили, физични, химични, геологични и други процеси. Да, компютрите. През 197-те това бяха машини, до които имаха достъп само тясно съсловие специалисти. Днес много по мощни от тези машини има в джоба на всеки. Друг въпрос кой за какво ги ползва.

Глобалната мрежа. Място където е достъпно почти всякакво знание и възможност за общуване с целия свят. Или пък за попиване на псевдонаука, конспирации и размяна на празнословия и хейт с все същите досадни идиоти. Въпрос на личен избор.

Лично съм виждал хора, оздравели от болести, нелечими само до преди няколко години. Далеч съм разбира се от мисълта, че с медицината всичко е прекрасно, но е факт – днес медицината е много по-напред от преди двадесет години и невъобразимо по-напред отколкото преди да речем петдесет.

Преди за постиженията на космонавтиката научавахме само от по няколко реда в пресата и евентуално кратък репортаж с излитаща ракета по телевизията. Западните постижения на космонавтиката бяха табу, а съветските – секретни. Днес всеки може да гледа директно NASA TV или стрийма на Роскосмос.

И като стана въпрос за космонавтика – вече космическите изследвания не са монопол на държавните институции, които се интересуват от тях само за военни цели или като средство за перчене пред другите. Вече частни фирми са водещи в космическите полети, като стимулират по този начин и държавните да се размърдат. В изследването на Космоса по един или друг вече може да се включи практически всеки, стига да има желание.

И така стигнахме до там, откъдето започнахме. Всъщност нови постижения на науката, нови пробиви в технологиите има непрекъснато. Би могло да се пише много и пак да не успеем да отразим и малка част от тях. Но не това е целта на този пост. Само исках да покажа, че живеем във възможно най-интересната епоха и само бъдещето ще е още по-интересно и спрямо днешните представи – невероятно.

Интересните неща са навсякъде около нас, само трябва да ги потърси човек. Въпрос на интереси.
Иначе за себе си знам – по късна доба ще съм на канала на SpaceX.

  1. Става въпрос за втория полет на Falcon Heavy на 11.04.2019 []

42

1
Въпросът за смисъла на живота е вълнувал вида Homo sapiens още от както е станал sapiens. С първите проблясъци на разум са дошли и първите въпроси – „защо сме тук?“, „защо ни има?“, „как сме се появили?“, „какъв е смисълът от всичко?“ и още безброй вариации на същата тема.

Въпросът е експлоатиран доволно от всички религиозни системи, всъщност стои в основата им. Смисълът на живота е основна тема на много философски течения. Безброй мислители, мъдреци и обикновени… ъъ хора са си блъскали главата над тази загадка без особен успех. Въпросът за Смисъла е докарал не един до психиатрията, а в някои случаи и до самоубийство. Мда, да решиш въпроса за смисъла на живота като го прекратиш е парадоксално, но разумът често действа ирационално – парадокс, който пряко е свързан с темата на днешната ни беседа.

Дали с подобни въпроси се терзаят и други видове е неясно. Съдейки по масовите самоубийства на китоподобни, можем да предположим, че бидейки разумни и те проявяват отклонения, но тази особеност в поведението на морските бозайници все още не е изяснена.

Ние обаче гледаме със снизхождение на главоблъсканията и терзанията на непосветените, защото ние Знаем! Смисълът на живота е 42!
Не повече, не по-малко. Точно 42. За толкова време даже и много от тези, които не са фенове на Пътеводителя знаят – смисълът и то не само на живота, а на Живота, Вселената и Всичко останало е 42!

Това, което обаче много хора не знаят е, че и друг един гений е отдавал специално значение на числото 42!

Мистър Чарлс Доджсън е бил запален фотограф. Само че по времето, в което е живял фотоапаратите не са имали нищо общо със съвременните електронни устройства, които могат да засекат събития за части от секундата.

Устройството, което мистър Доджсън е трябвало да мъкне със себе си за да може да се посвети на хобито си е било доста голям сандък, снабден с дървена тринога. За да снима е пъхал главата си в черен чувал, свързан със сандъка, за да може да вижда обекта и с ръка е махал капачката на обектива. След точно 42 секунди експозиция е поставял обратно капачката и жертвата, тоест пациентът, аа обектът на фотографията де в бил свободен да продължи живота си нататък, без да трябва повече да полага неистови усилия да стои като препариран. Обектът е бил заинтересуван да стои мирно, защото в случай че мръднел по време на експозицията снимката се размазвала и се налагало процедурата да се повтори.

По онова време фотографията на бързи процеси е била немислима. Ако обектът е бил сграда, скала или друго природно образувание, времето за експозиция не е от значение. Скалите и сградите умеят да чакат. Ако фотографът е любител на горски пейзажи, снимките също могат да станат добри при описаната технология, стига маестрото да не е случил на ветровито време. Обаче, ако трябва да снимаш хора, работата става сложна и за снимащия и за снимания, който стоически трябва да изтърпи да не потрепва цели 42 секунди.

Още по-сложно става, когато сниманите са деца. Децата знаем трудно могат да стоят неподвижно. А мистър Доджсън често е снимал различни деца. Обаче Чарлс Доджсън, известен повече като Луис Карол, бидейки магьосник-разказвач на приказки е успявал лесно да убеди малките щъкащи и шаващи непрекъснато същества да запазят спокойствие в рамките на безкрайните за тях 42 секунди. От творчеството на Луис Карол повечето хора знаят за двете Алиси, евентуално някои са чували и за „На лов за Снарк“, но той е бил човек с богато въображение и постоянно е измислял приказки, забавни задачи и игри.

Луис Карол постоянно показвал пристрастието си към числото 42. Чарлс Доджсън е бил страстен математик и освен, че е писал математически трудове, непрекъснато е измислял прости задачи и по-сложни главоблъсканици, ребуси и игри, като често в тях е присъствало сакралното число 42 като резултат или начало. Често се е появявало и в главоблъсканиците, с които мистър Доджсън под формата на игра е обучавал на аритметика сестрите Лидъл, дъщери на шефа му: Хенри Лидъл – декан и преподавател по старогръцки в Оксфорд.

42 са и рисунките в „Алиса в страната на чудесата“. Бялата и Черната царици в „Огледалния свят“ са на възраст всяка от по 37 044 дни, общо 74 088, или 42 на куб. Има още много факти от биографията на Луис Карол, свързани с числото 42.

Защо точно 42? Изследователите смятат, че Карол е обичал това число, защото се оказва, че то много често се появява при всякакви задачи с числа по-малки от 10. Например, 42 има най-много делители между числата по-малки от 10 – 2,3,6 и 7, като делителите са и четни, и нечетни, докато всички други числа, по-малки от 64 (броят на квадратите на шахматната дъска, а той е правил и много шахматни задачи) са 2 или 3 на брой.

Други интересни свойства на числото 42 – това е ъгълът, под който се отразява светлината от водна повърхност и се вижда дъга.
Нещо, което мистър Доджсън не е имало начин да знае: светлината преминава разстояние равно на диаметъра на един протон за време една секунда по десет на степен минус 42.

И в крайна сметка, дали Дъглас Адамс не е заложил много повече информация в отговора 42, освен някакъв там тривиален смисъл на живота, вселената и всичко останало?

  1. Снимката е от „Приключения Алисы в Оксфорде“, на Christina Björk, худ. Inga-Karin Eriksson, Изд. – ВИТА НОВА, 2002г. []

Виртуалният астронавт

Виртуалният астронавтАко се интересувате от космонавтика, от Космоса, или поне космическите изследвания не са ви напълно безразлични, със сигурност сте чували за Светослав Александров. Неговият сайт http://www.cosmos.1.bg/portal/ е известен на всеки космически ентусиаст, както на всеки, който търси информация за космическите полети, за историята на космонавтиката и нейното бъдеще.
Порталът на Светослав Александров в годините се превърна в най-надеждния източник на информация за космоса. Ако се интересувате от определена космическа мисия, със сигурност ще я откриете там. Той има славата на експерт по космическите въпроси, когото канят различни радио и телевизионни водещи за изясняване на въпросите по космическа тематика.
Защо този портал оцеля през годините, въпреки многото опити за създаване на подобни, които не издържаха дълго? Причината е, че д-р Александров е учен, макар и специалист в друга област – молекулярната биология и се отнася към хобито си както към научната работа: с търпение, упоритост и постоянство събира редовно информация без почивка. Отсява неверните, погрешни сензационни „новини“, като подбира само надеждните източници. Филтрира псевдонаучните и конспиративни небивалици. И разбира се в текстовете му винаги има стриктни препратки към използваните източници.
Светослав Александров е автор на две книги – научно-популярната „Космическа колонизация – неосъществената мечта“ и фентъзи романа „Сред пясъците на Саркания“.
Новата книга на д-р Александров отново е научно-популярна, но е необикновена. В нея ученият не просто разказва. От нея можете да научите, как активно да участвате в изследването на Космоса и без да се налага да се борите за ограничените места в космическите програми.
В наше време могат да се намерят много изображения изпратени от космическите мисии, както от различни телескопи. Ние можем не само да ги разглеждаме. Можем да участваме в обработката им! Можем да участваме в търсенето на различни обекти. Включително астероиди и комети, които биха могли да са заплаха за Земата. Авторът обяснява как става това и дава пример, за открития направени от ентусиасти.
Разбира се, книгата дава интересна информация и за същността на изследователската дейност и за проблемите при космическите изследвания. Например, защо не можем просто да изпратим камера от GSM, за да получим качествени снимки – реален въпрос, на който често съм се натъквал.
Освен изследването и обработка на изображения можем да изживеем почти реален космически полет посредством симулатор. В книгата има описание на симулатори на реални полети, спазващи физическите закони.
Това разбира се не е всичко. В наше време всеки може да направи свой спътник и да го изстреля в космоса! Сам, или в колектив всеки може да се кандидатства за финансиране, ако не разполага с достатъчни средства, но има ценна идея за изследване. В книгата има информация от къде могат да бъдат закупени частите за спътника и на какви стандарти трябва да отговаря.
Книгата засяга много въпроси. И за липсата на интерес от страна на държавата към науката, и за борбата за членство на страната ни в ЕКА. Сериозно внимание се обръща на псевдонауката и конспиративните и на необходимостта от внимателно отношение към вярващите в тях.
Авторът не пропуска и научната фантастика и ролята ѝ за привличане на повече космически ентусиасти, като същевременно дава и някои съвети, за евентуалните бъдещи писатели на фантастични произведения.
Не е пропусната и темата за мотивацията.
В книгата има още много съвети за космическите ентусиасти, които желаят да превърнат интереса си в сериозно занимание, като и да мотивират и други ентусиасти.
Ще завърша с думите на автора:
„Какви качества ще са ви нужни, за да можете да участвате в космическата сфера? Днес отговорът е „всякакви“! ….. Работете здраво върху това, в което сте силни и бъдете креативни за да впрегнете таланта си. Нещата ще се получат!“

Книгата може да бъде закупена в електронен формат от книжарницата на „Фондация Буквите“ за цена от 5 лева.

За човеците и книгите

„Когато обаче преглътнах и последното парче и вдигнах поглед, се смръзнах. Светилничето висеше от пирона право пред очите ми. Но под него на стената се очертаваше сянката ми – значи зад гърба ми светеше нещо друго!… Стиснах зъби, преброих до три и се обърнах. Исках да изпищя от ужас, но си бях глътнал езика. Насреща ми стоеше момиченце колкото мен и ме гледаше любопитно – като да очакваше нещо. В бели дрехи, като булка на сватба. И хем изглеждаше като истинска, хем сякаш светеше и вратата на килията се провиждаше през нея.Бях като вкаменен от страх – можех само да стоя и да гледам какво ще направи. В главата ми се въртеше само, че сигурно ми е пратена за наказание. Дето си мечтаех да хвана самодива. Или пък заради суджука – де да знам, може би бях се объркал и да го откраднеш беше по-големият грях.“

„Какво си пожелаваш, малка Ниа?
Какво мечтаеш аз да ти открия?
Готова ли си да ме видиш в блясък,
по-мръсен от бургаски плажен пясък?
Защото моят блясък тъмнина е
и не очаквай тук да се разкая
за плановете си и за делата.
Аз мозъкът съм чер на махалата.
Ще ви покваря и ще ви разкрия,
наложи ли се, даже ще убия
този глупав ваш ентусиазъм.
Мечтател ли си, аз ще те наказвам,
докато станеш проста сива клетка
от моята вековна тъмна плетка.“

Каква ли е връзката между самодивите и съвременния бетонен квартал?

Връзката беше осъществена точно на осми декември в Детския отдел на Столична градска библиотека, където моите приятели от Човешката библиотека направиха представянето на своите две нови книги:
„Момичето от квартала“ на фентъзи клуб „Светлини сред сенките“, за които вече съм писал веднъж и на романа „Ортодокс“ на Григор Гачев.

Специално „Ортодокс“ го чаках отдавна да излезе „официално“, следях с интерес различните му редакции и развитие на сайта на автора. Затова с голямо желание отидох за да се сдобия с романа вече на хартия и с автограф от автора.
Освен това ми беше интересно да чуя за новото постижение на „Светлини сред сенките“, което се оказа разкошен тийнейджърски роман в стихове.

Препоръчвам горещо и двете книги. Може би друг път ще пиша за тях. Този пост е похвално слово за издателите от „Човешката“. За това, че дават възможност за изява на млади обещаващи автори. Че издават книги на достъпни цени. Че предпочитат електронните издания, а хартиените са на рециклирана хартия. За това, че са противници на всякакви извращения като ACTA, PIPA, SOPA, DRM и всякакви подобни дивотии, ограничаващи читателите и целящи пълненето на джобовете на хора, паразитиращи върху труда на творците и издателите. Да, електронните книги на „Човешката библиотека“ са без „защита“ и можете да си ги поискате безплатно по електронната поща, а да платите ако ви харесат. Че уважават Creative Commons лиценза. За това, че стимулират младите автори да продължават да пишат и да подобряват уменията си. И за още много неща. И в случая за начина, по който представиха двете произведения.

Разбира се имаше стандартните встъпление, разказ за книгите и авторите, изказвания от други писатели и т.н. Имаше и електронна презентация.
След това голямата изненада – драматизация на откъси от произведенията.
Поздрави на Миро, Мел, Цвета, Лъчо за чудесното представяне.

Стиховете на „Светлини сред сенките“ звучаха завладяващо прочетени и изиграни от актьорите.

Съвсем истински бяха страхът на Петър(от „Ортодокс“) от самодивите и караконджулите, снизхождението, досадата и отегчението на Христина от средновековните порядки в света на Петър. Почувствахме на живо урока по рисуване на Рада.

Изненада беше самият Калин Ненов. Освен издател, писател, организатор и още какво ли не, той се оказа и много добър актьор, въплъщавайки се в еманацията на злото – квартала от „Момичето от квартала“, както и в учения – бащата на Христина.

На подобни събития човек се среща с интересни хора, научава интересни неща. Например научих, че семейство Баневи не е единственият пример за завърнали се от чужбина българи. Има и такива, успели наши сънародници, които са се върнали да работят тук.
Научих и, че „Светлини сред сенките“ са направили и филм по една от техните книги: Аурелион: вечният баланс

Надявам се, че в тези времена на мутри и корумпирани политици, в които масово бива „тачен простака“ – да перифразирам известна песен на „Кикимора“ и на какви ли не гадости, този пост ще напомни, че има и качествени хора, които се занимават със смислени дела. Че освен телевизионния свят на „брадъри“, мутри и престъпници има и друг, който съществува въпреки него.