Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

Благословен да бъде онзи човек, който уповава на

Преди години писах някои виждания за релиигиите: Вяра, религия и още“

Давам си сметка в днешно време, че съм бил прекалено толерантен към религиите, виждайки липсата на толерантност от техните представители и наглостта им.
Все по-застрашителен става сценарият от „Падането на нощта“

Във времена, в които светското образование и науката са поставени в унизителна позиция е естествено суеверията да надигат глава (в категория суеверия слагам и „официалните“ религии, защото те не са нищо повече от узаконени по стечение на обстоятелствата суеверия).

Тук ще се спра на един аспект, който особено ме дразни, а именно, това че много хора стават религиозни, понеже, разбирате ли, комунистите били „атеисти“, а те били антикомунисти…

Атеизмът не е въпрос на политически убеждения, а на здрав разум. Нито на подражание на тоя или оня „кумир“, група, движение или политическа система.

Тук всъщност ще обърна внимание на „атеизма“ на комунистическата система. По-точно на религията, с която те се опитваха да заменят другите религии, маскирайки ги като атеизъм.

При споменаване на религиозната същност на комунистическата доктрина, повечето вярващи възнегодуват и започват да „доказват“, че тя е антихристка, и незнам си каква, но в никакъв случай не религиозна.

Всъщност няма разлика между която и да е религия (освен може би будизма) и комунизма.

Преди всичко, и едното и другото са основани на вярата. Уж има теории (със задължителното определение „научен“), но сляпата вяра се поставя на първо място.

От не един преподавател по Маркс-Ленинска философия сме чували: „Ние, комунистите вярваме…“. Но да кажем, че това е само за по-удобно изразяване на мисълта.

Ленин беше казал нещо от рода на: „Комунизмът е правилен, защото е верен“. Само по себе си безсмислица. Дълго се чудех навремето, как е могъл да го каже, след като няма логика. Докато не осъзнах, че това е същността на комунизма. Верен по подразбиране, без право на доказване.

Да разгледаме няколко черти, характерни за религиите, които в пълна сила важат и за комунистическата идеология.

Да започнем от догмите.
Въпреки стремежът към наукоподобие, имаше догми, които не биваше да се нарушават. Като да речем, че човекът е „венецът на сътворението“ (даа, точно както в религиите), че изкуствен интелект не може да се създаде, че не може да има нещо, произведено от човек, което да го надмине. Въпреки, че уж диалектиката беше в основата на Марксизма-Лининизма (диалектически материализъм) и според нея нищо не пречи по-нататъшното развитие независимо дали по „естествен“ или „изкуствен“ начин, догмата категорично го забраняваше.

Комунистическата догматика доведе до погромите и за съжаление убийствата на много съветски учени. Така кибернетиката и генетиката бяха обявени за „буржоазни науки“ Съответно СССР изостана много в тези области, въпреки че преди проведените пленуми, последвани от терор и в Съюза тези науки бяха добре развити.
Николай Вавилов е един от многото примери.

Парадокс е, че термоядрената бомба спаси съветската физика, за добро или лошо. Научавайки, че се готви пленум и срещу физиката с цел обявяване на кое е „правилна“ физика, Капица се обажда на Сталин и в прав текст му казва, че ако иска Съветите да имат водородна бомба, трябва да отмени пленума. В случая авторитетът на Капица, както и заплахата Щатите да имат по-силно оръжие е надделял над мракобесието и съветската физика, заедно с много невинни учени е била спасена.

Не знам, ако пленумът се бе провел и макар и с цената на много безсмислено похарчени животи, дали Империята на Злото нямаше да рухне много по-рано. Но от друга страна, оцеляването ѝ доведе до надпреварата не само във въоръжаването, но и в науката. От там станаха възможни кацането на Луната, бързото развитие на електрониката и миниатюризацията. Знае ли човек, може би в противен случай още нямаше да има персонални компютри и Интернет. Както и средства, за масово разпространяване на псевдонаучни и антинаучни безумия, от друга страна. Нещата винаги имат повече от една страна.

Догмата за равенството също я помним. Както и че частната собственост е Зло.

Друг, характерен белег за религиите са мъчениците. Всяка религия има свои мъченици, които се честват на определени дати и чиито жития и страдания се изучават.

Прословутият Павлик Морозов може да е банален пример, но много точно демонстрира характерното за всяка религия изискване, индивидът да поставя кумирите си над роднините и приятелите си:

„Този, който не може да се откаже от баща си и майка си,
не може да е мой ученик, както и този,
който не може да се откаже от брат си и сестра си,
и вдигне своя кръст, както аз направих,
не може да е достоен за мене.“
Тома 55.)

Мм? Познато ли звучи? Типично по Морозовски!
Партията над всичко! Включително и над семейство и роднини.

Но тук ще спомена една друга мъченица, от пантеона на комунистическите герои.
Спомням си поемата за някоя си Валя, пионерка, която умирайки от тиф категорично отказала да вземе кръстчето, което майка ѝ се опитвала да ѝ сложи в ръцете.

В дългия текст на поемата периодично се повтаря „припевът“, всъщност тъй като не става въпрос за песен, по-подходящ термин може би е лайтмотивът, (простете невежеството):

Валечка, Валюша, а вземи го де!
Кръстче златно, няма то
да те изяде!

След което следва отново и отново твърдия отказ на пионерката.
Накрая идва трагично-героичният финал – Валя козирува по пионерски и с думите „Винаги готова!“ издъхва, без да приеме религиозния символ.

Едва ли събитията са се развили точно така, по-скоро детето едва ли е било на себе си и е осъзнавало, къде се намира и какво се случва с него.

Въпросът е, че ще ме прощавате, но описаното поведение не е поведение на атеист, а на дълбоко религиозен човек.
Атеистът би си казал „щом това ще успокои майка ми по някакъв начин, защо не?“ и ще вземе кръстчето, ще се прекръсти ако трябва. За него това не е проблем или „престъпление“.

За вярващия в друга религия обаче е немислимо да приеме чужд религиозен символ.

И не е важно, дали нещастното момиче действително се е държало неадекватно, или всичко е плод на „поетичния гений“ на автора, важното е, че едно такова поведение на сляпа вяра се афишира, възхвалява, възпява и се дава за пример за подражание и правилно (правоверно) поведение.

Всяка религия има чудеса. Комунизмът също.
Чудеса бяха язовирите, афиширани като изкуствени морета, беломор канал (взел живота на повече от 12 000 „възпитаници“ на ГУЛАГ, но виж, това не се споменаваше).
Чудеса бяха всеки строеж, всеки завод, подвизите на работници, строители, ударници. Постоянно пресата, радиото и телевизията гърмяха за подвига на Стаханов, почина на Злобин и т.н.

Чудеса бяха изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята, изпращането на първия човек в орбита.
Виж, с Луната нещата нещо се позакучиха, оказа се, че развитието на науката и техниката не е въпрос на идеология и обществен строй, ами май по-скоро е въпрос на добро финансиране и мобилизация на научната мисъл.
Но след провала на Лунната програма комунистическите идеолози замълчаха, песни, които преди често звучаха в ефира бяха спрени, другарите се държаха сякаш никога не е ставало дума за полет към Луната и цялата пропаганда, как само съветската наука е в състояние да изпрати човек на естествения ни спътник бе заметена под миндера.

Така и религиозните проповедници тръбят да речем за всяко успешно изцерение от епидемия, включващо се в рамките на статистическото отклонение, а за хилядите умрели не се споменава.
За чудеса се обявяват всякакви обикновени битови и промишлени случки, при които късметът и опитът са предотвратили нещастие. Така и при комунизма, нещо обикновено за една съвременна държава – построяването на фабрика за мокасини се обявява за чудо на обществения строй.

И при едните, и при другите Злото се противопоставя на силите на доброто и вярващият трябва да се бори срещу него и да се отрича от него.

При религиите има лов на вещици, „изобличаване“ на антихристи, антимохамедисти и т.н. заклеймяване на неверници.
При комунизма имаше „врагът в собствените редици“, „врагът с партиен билет“. Изобщо всеки можеше да бъде „враг“. Включително и най-близките. И в религиозните общества, и в комунистическите едни хора биваха насъсквани да дебнат други и да ги изобличават за „врагове“, които после да бъдат публично заклеймени (и убити). Както по времето на Светата инквизиция и по комунистическо време, всяка реплика, всяка казана дума можеше да бъде използвана за да бъде обявен даден човек за враг и наказан жестоко за назидание на останалите.

Още много може да се пише за паралелите между комунистическата идеология и която и да било религиозна.

Факт е, че атеизмът има толкова малко общо с комунизма, колкото астрологията с астрономията. За последните общото е, че и при двете става въпрос за звезди. Всичко друго е различно. Така и при това, което комунистите обявяваха за атеизъм.

И накрая ще цитирам нещо от Библията, с което съм съгласен:
Пророк Йеремия казва: „Проклет да бъде всеки, който се уповава на човек“

Така е, уповавайте се на разума, на ясната мисъл, винаги осмисляйте това, което проповедници, говорители журналисти, политици и идеолози се опитват да ви убедят, че е единствената и неподправена истина.

Сподели

5 коментара Благословен да бъде онзи човек, който уповава на

  • Благодаря за записа!
    Не бях наясно с политиката на руската наука, малко ми просветна. За комунизма е хубаво да се връщаме към него, много неща от днес може да осветли.

  • Ardavarz

    В Русия днес новите комунисти вече открито вървят ръка за ръка с православното мракобесие. Тия дни попаднах на едно такова видео от лекция на фамозния „философ“ Александър Дугин – един от идеолозите на национал-болшевизма:
    http://www.youtube.com/watch?v=cT863MBTJNA
    Не е за вярване в кой век живеем – щеше да е смешно, ако не беше страшно…

  • joe

    @Ardavarz – много по-страшно, отколкото повечето хора осъзнават.

    @Georgi – Абсолютно. Историята трябва да се помни, за да не се повтаря.

  • Прагматичен атеист

    Съгласен съм с почти всичко написано в статията. Имам, обаче, известни резерви по отношение на последното изречение: „… Така е, уповавайте се на разума, на ясната мисъл, винаги осмисляйте това, което проповедници, говорители журналисти, политици и идеолози се опитват да ви убедят, че е единствената и неподправена истина.“ Какво е всъщност „разум“ или, както още го наричат „здрав разум“? И наистина ли трябва винаги да се уповаваме на него? „Здравият разум“ е просто начин на мислене, изграден върху всички добре известни факти, с които ние сме свикнали. Факти, с които се сблъскваме от момента на своето раждане, и които се превръщат в аксиоми за нас. Но има един сериозен проблем – нашата склонност към екстраполации. Ние живеем в една съвсем малка част от космическото пространство, в един съвсем къс отрязък от космическото време и на определено ниво на съществуване на материята, а именно така нареченият от нас макросвят. Свикнали сме и с определени мащаби на енергията, скорости на движение и т.н. И някак си неусетно сме готови да пренасяме тези свои представи извън сферата на тяхната приложимост. Защо за много учени и обикновени хора от началото на 20-ти век е било трудно да приемат теорията на относителността? Ами защото противоречи на здравия разум. Как така, добре познатият от основното училище, закон за събиране на скоростите не е верен при скорости, близки до тази на светлината? Е, оказва се, че е така. Експериментите го доказват. Но е трудно за възприемане. А какво да кажем за квантовата механика? Тя още по-силно противоречи на разума. Как така, една частица може да мине през два процепа едновременно? Как така, случайността може да бъде фундаментално явление? Самият Айнщайн, създателят на теорията на относителността, е отказвал да приеме квантовата механика. Смятал я е за временна, помощна теория, която е само стъпка по пътя към една истинска теория на явленията в микросвета. По ирония на съдбата, той е един от нейните бащи, с лансираната от него идея за фотоните – квантите на електромагнитното лъчение. Друга ирония е, че Айнщайн е съумял да се откаже от затормозяващото влияние на здравия разум по отношение на теорията на относителността. Не е намерил сили, обаче, да направи същото по отношение на квантовата теория. Затова си мисля, че винаги трябва да сме предпазливи, когато изхождаме от това, което наричаме разум.
    А иначе, по въпроса за приликите между комунизма и религиите, бих добавил още една:
    И редовите комунисти и редовите вярващи се отличават с една обща черта – НЕ СА ЧЕЛИ основните книги, съдържащи идеите на това, в което вярват. 99% от комунистите не са чели, нито комунистическия манифест, нито другите трудове на Маркс, Енгелс, Ленин и т.н. 99% от вярващите християни, мюсюлмани и т.н. не са чели Библията, Корана и т.н. И точно това е един от стълбовете на вярата, била тя комунистическа или религиозна. Защото ако човек си направи труда да прочете безпристрастно въпросните книги, той лесно ще забележи, че те в никакъв случай не са истина от най-висша инстанция. Сещам за една моя роднина, войнстваща християнка, която преди да е прочела Библията, влезе в доста глупав конфликт с мен. Аз и казах, че за мен Стария завет не е нищо повече от сборник с легенди и митове на древните евреи. А тя се развика срещу мен: Какво искаш да кажеш? Че евреите са написали Библията? Глупости, те са разпънали Христос!
    След няколко дни се появи, доста гузна, с признанието: Ти се оказа прав, наистина евреите са автори на Библията. Явно беше попрочела едно-друго. Но пак си остана убедена в собствената си вяра.

  • […] между религиите и идеологиите, който съм пропуснал в статията си по въпроса, а именно, че и едните и другите обещават […]

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud