Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

Да пробудиш кютюк

Българска работа.

Добре позната фраза. Произнасяна често, с досада, отегчение, пренебрежение. Често със заряд злъчна подигравка. Фраза, изчерпваща необходимостта от всякакви по-нататъшни коментари.

Българска работа е лаф, който е съпътствал целия ми съзнателен живот, „обясняваща“ всяка неуредица, недомислие или лошо свършена работа.

С края на онзи етап от бългаската история, който се води социалистически, „българската работа“ придоби още по-силен негативен заряд. До голяма степен и с основание, но за причините и подробностите, както аз ги виждам, ще отделя друг текст.

Нихилизмът и отричането на всичко българско станаха модерни сред по-младите поколения. Често в съвсем уродлива и гротескна форма.

Стигна се до там, да се отричат всички български постижения, факти от историята ни да се обявяват за социалистическа и националистическа пропаганда. Нещо, което и съветския „интернационализъм“ не бе успял да постигне.

То че има доста митове, набити в главата българска – има. Но има и такива, цела на които беше да обслужват идеята за руското превъзхосдтво и да принизят и направо да отрекат българските постижения.

Но да се върнем в наше време, при сегашният нихилизъм, насаден в съзнанието на днешните строители на.., на .. абе там на каквото построят.

Някой ще каже – ефектът на махалото. Хм, то като гледам, май махалото направо се е откъснало и продължава праволинейно в негативна посока.

Но идеята на това писание не са негативно настроените „сърдити млади хора“. Темата са едни такива също млади и също българи, дето със собствени сили се мъчат да плуват срещу общото течение на нихилизъм и отрицание, да правят много неща със свои сили и да увличат когото могат след себе си, откъсвайки го от общия поток.

По конкретно случая искам да спомена ето тези тука – Човешката библиотека дето със свои сили са тръгнали да събират пари, да пропагандират и издават българска фантастика. И не само българска. Също и друга, която по една или друга причина не влиза в плановете на големите издателства, а си струва.

Да бе – хората си мислят за хладилниците. Криза е, свински грип има, а те фантастика тръгнали да издават. Че и българска. А знаем за българската работа…

Българска работа е всъщност, че има много талантливи български писатели (айде бе, не думай!), а обществото не знае и не се интересува. Е – намерили се ентусиасти да се заинтересуват и да опитат да решат до колкото могат проблема със свои сили.

Да, освен писатели има и много други талантливи и способни хора, за които обществото не знае и не се интересува. Но шепа ентусиасти не могат да огреят нвасякъде. Това което правят е МНОГО, в тези времена на отричане на всичко и на тотален непукиъзм. Защото момчетата и момичетата от „Човешката“ не само се мъчат да превърнат като съвременни алхимици невеществения ентусиазъм в напълно веществени и осезаеми книги. Те също организираха няколко почиствания на Витоша, на първа линия са в протестите срещу унищожаването на природата.

Повече може да се научи на сайта им, както и ако се включите в мейл-листата им, където съобщават за мероприятията, с които се захващат.

Конкретно поводът да седна да пиша цялата тази история обаче е един конкретен. Хубав повод.
“Слънце недосегаемо“ – последният (може би за сега?) роман от „змейската“ поредица на Николай Теллалов е влязъл в печатница и през декември има шанс да стане напълно досегаем и озезаем 🙂 .

Кой е Николай Теллалов? Кой е всъщност аз лично не знам. Това което знам е, че е невероятен писател, макар че не си изкарва хляба с писане. Писането е едно от нещата, които прави за да се задържа срещу течението. Но как само пише…

„Змейската поредица“ започва с „Да пробудиш драконче“ – нещо, което прочетох буквално на един дъх. Невероятно съчетание на съвременната действителност и стари български легенди, умело вплетени в сюжета.

Ама то българските легенди и предания не са интересни! Друго са келтските и скандинавските!

А?! Я прочетете „Дракончето“ или пък нещо от Йоан Владимир, пък пак кажете, да видим.
„Дракончето“ го има онлайн на сайта на писателя, а ако го харесате, можете и да го купите.

Всъщност нещата за които говоря, нямат нищо общо с многото недоразумения от времето на социализма, когато сума „творци“, спазвайки поредната партийна повеля влагаха елементи от народното творчество във „творбите“ си и успяха да създадат крайно негативно оотношение към него. Може би „заслуга“ за това има и начинът по който се преподаваше в училище. Също както се получи и с творчеството да речем на Вазов, та чак се стигна до там, учители по литература да предлагат да бъде изхвърлен Вазов от програмата, за сметка на скандинавски, занзибарски и танзанийски корифеи. (Няма да давам линк, че се погнусявам…)

Всъщност думата беше за друго.

Думата беше, да пожелая успех на Николай Теллалов и книгите му да стигнат до повече читатели.

Също успех на хората, които стоят зад „Човешката“ и да намерят много нови последователи, които да препречат потока на отрицанието и разрушението и в други области, освен литературното творчество.

Сподели

1 comment to Да пробудиш кютюк

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud