Tag Archives: отрицание

Да пробудиш кютюк

Българска работа.

Добре позната фраза. Произнасяна често, с досада, отегчение, пренебрежение. Често със заряд злъчна подигравка. Фраза, изчерпваща необходимостта от всякакви по-нататъшни коментари.

Българска работа е лаф, който е съпътствал целия ми съзнателен живот, “обясняваща” всяка неуредица, недомислие или лошо свършена работа.

С края на онзи етап от бългаската история, който се води социалистически, “българската работа” придоби още по-силен негативен заряд. До голяма степен и с основание, но за причините и подробностите, както аз ги виждам, ще отделя друг текст.

Нихилизмът и отричането на всичко българско станаха модерни сред по-младите поколения. Често в съвсем уродлива и гротескна форма.

Стигна се до там, да се отричат всички български постижения, факти от историята ни да се обявяват за социалистическа и националистическа пропаганда. Нещо, което и съветския “интернационализъм” не бе успял да постигне.

То че има доста митове, набити в главата българска – има. Но има и такива, цела на които беше да обслужват идеята за руското превъзхосдтво и да принизят и направо да отрекат българските постижения.

Но да се върнем в наше време, при сегашният нихилизъм, насаден в съзнанието на днешните строители на.., на .. абе там на каквото построят.

Някой ще каже – ефектът на махалото. Хм, то като гледам, май махалото направо се е откъснало и продължава праволинейно в негативна посока.

Но идеята на това писание не са негативно настроените “сърдити млади хора”. Темата са едни такива също млади и също българи, дето със собствени сили се мъчат да плуват срещу общото течение на нихилизъм и отрицание, да правят много неща със свои сили и да увличат когото могат след себе си, откъсвайки го от общия поток.

По конкретно случая искам да спомена ето тези тука – Човешката библиотека дето със свои сили са тръгнали да събират пари, да пропагандират и издават българска фантастика. И не само българска. Също и друга, която по една или друга причина не влиза в плановете на големите издателства, а си струва.

Да бе – хората си мислят за хладилниците. Криза е, свински грип има, а те фантастика тръгнали да издават. Че и българска. А знаем за българската работа…

Българска работа е всъщност, че има много талантливи български писатели (айде бе, не думай!), а обществото не знае и не се интересува. Е – намерили се ентусиасти да се заинтересуват и да опитат да решат до колкото могат проблема със свои сили.

Да, освен писатели има и много други талантливи и способни хора, за които обществото не знае и не се интересува. Но шепа ентусиасти не могат да огреят нвасякъде. Това което правят е МНОГО, в тези времена на отричане на всичко и на тотален непукиъзм. Защото момчетата и момичетата от “Човешката” не само се мъчат да превърнат като съвременни алхимици невеществения ентусиазъм в напълно веществени и осезаеми книги. Те също организираха няколко почиствания на Витоша, на първа линия са в протестите срещу унищожаването на природата.

Повече може да се научи на сайта им, както и ако се включите в мейл-листата им, където съобщават за мероприятията, с които се захващат.

Конкретно поводът да седна да пиша цялата тази история обаче е един конкретен. Хубав повод.
“Слънце недосегаемо“ – последният (може би за сега?) роман от “змейската” поредица на Николай Теллалов е влязъл в печатница и през декември има шанс да стане напълно досегаем и озезаем 🙂 .

Кой е Николай Теллалов? Кой е всъщност аз лично не знам. Това което знам е, че е невероятен писател, макар че не си изкарва хляба с писане. Писането е едно от нещата, които прави за да се задържа срещу течението. Но как само пише…

“Змейската поредица” започва с “Да пробудиш драконче” – нещо, което прочетох буквално на един дъх. Невероятно съчетание на съвременната действителност и стари български легенди, умело вплетени в сюжета.

Ама то българските легенди и предания не са интересни! Друго са келтските и скандинавските!

А?! Я прочетете “Дракончето” или пък нещо от Йоан Владимир, пък пак кажете, да видим.
“Дракончето” го има онлайн на сайта на писателя, а ако го харесате, можете и да го купите.

Всъщност нещата за които говоря, нямат нищо общо с многото недоразумения от времето на социализма, когато сума “творци”, спазвайки поредната партийна повеля влагаха елементи от народното творчество във “творбите” си и успяха да създадат крайно негативно оотношение към него. Може би “заслуга” за това има и начинът по който се преподаваше в училище. Също както се получи и с творчеството да речем на Вазов, та чак се стигна до там, учители по литература да предлагат да бъде изхвърлен Вазов от програмата, за сметка на скандинавски, занзибарски и танзанийски корифеи. (Няма да давам линк, че се погнусявам…)

Всъщност думата беше за друго.

Думата беше, да пожелая успех на Николай Теллалов и книгите му да стигнат до повече читатели.

Също успех на хората, които стоят зад “Човешката” и да намерят много нови последователи, които да препречат потока на отрицанието и разрушението и в други области, освен литературното творчество.

Таланти и поклонници

ManowarГрупата, която обръща най-голямо внимание на феновете си е Manowar. Поне от тези, които аз познавам.
Може би за Grateful Dead би могло да се твърди същото, но те са доста извън полезрението на българската публика за съжаление.

Наскоро Manowar записаха песен на няколко езика, включително на български. Това подейства като звънеца за кучето на Павлов на булгаристанския изкуствопотребител, предизвиквайки огромно налягане в слюнчените му жлези, което доведе до изригването на огромни гейзери, конкуриращи исландските по форуми, блогове, чатове и къде ли не.
Continue reading