Предимството да „ровиш“ в много информационни находища е, че често откриваш интересни неща, на които иначе няма шанс да се натъкнеш. А понякога може да попаднеш и на нещо изключително.
Така наскоро в „тривиалния“ фейсбук открих истински шедьовър:
„Раят под Купол“ от Оливър Костов.
Именно шедьовър – казвам го напълно сериозно. Възхитен съм.
Това е книга – стимулатор за мозъка.

Докато четях, бях с впечатлението, че авторът е специалист по психология, или поне социолог. Всъщност Оливър се занимава с други неща, но явно е психологията „в кръвта му“.

Етапите в развитието на отделния индивид са проследени с внимание към детайла — от наивния ентусиазъм и ненаситната любознателност на детството, през бунтарските настроения на пубертета и отричането на авторитетите, до търсенето на собствено място в по-зряла възраст.
Заедно с това е разгърната и щателна дисекция на обществото. През времето в училището:

„По принцип, хората в Котилото се делят на няколко типа:
Такива, които се отнасят лекомислено към уроците на Родителите и не обръщат много внимание на учението. Смятат, че Котилото ще се грижи за тях цял живот, дори да попаднат на ниско стъпало от стълбицата. Наричам ги Пасивните.
Вторият тип са онези, които се взимат твърде насериозно. Винаги правят повече, отколкото се иска от тях, говорят за себе си като за бъдещите лидери на Колонията и гледат на Пасивните с насмешка. Кръстил съм ги Натегачите.
Има и такива, които искат да стигнат по-нагоре по стълбицата, но нямат достатъчно капацитет.“

Както и в следващите периоди на развитие.

Опа, какво е това Котило, какви са тези Родители с главна буква?
Действието в романа става в една бъдеща земна колония, където са изпратени замразени оплодени яйцеклетки, за да продължат съществуването на човешкия вид и след края на Земята. Съответно те израстват под купол на непригодената за земен живот планета, отглеждани, наставлявани и обучавани от Родителите.
Под купола са осигурени всички условия за съществуване. Но липсват ли предизвикателства, знаем, развитието спира. Повечето хора са инертни същества.
Но въпреки това има отделни индивиди, които не понасят да живеят по програма, заложена от древните предци в електронните мозъци, които управляват купола.

„Всяко стадо/общество ражда в себе си първенците, които могат да го поведат напред.“
Но колкото и способен, надарен, харизматичен да е даден човек, не може да поведе обществото без подходящи лостове:
„От гледна точка на обществото това е невидимо явление. То се стреми да претопи и уеднакви всички свои членове, за да запази статуквото. Първият сред равни може да доведе стадото до просперитет или до гибел. Стадото не може да поеме този риск. И тук идва ролята на божеството… “

Да, може да не е божество, а идеология, което реално е еднозначно на религия. Само терминологията е леко променена.
Главният герой още от пубертета се мъчи да намери път за бягство от вградените алгоритми на Родителите. Накрая открива начин да наруши изградените рамки, защото:
„Колкото повече изучавам навиците на Древните, толкова повече се убеждавам, че вкарването на индивидите в рамки действа деструктивно на обществото, защото маргинализира най- способните.“ и да приключи с заложените алгоритми. Но дали и това не е заложено предварително от прародителите?
„Разбрах защо са толерирали моето поведение през годините. Разбрах защо не съм изчезнал безследно в периодите на безпомощност пред техните сили. Разбрах защо са се опитвали да ме пазят. Моят поведенчески профил, както и този на Исмаил, пасва идеално на профила на пророк/месия от древните религии.“

Внимание, следва лек спойлер!
Оливър предлага доста драстичен начин, по който героят му скъсва наложените ограничения и дава шанс за самостоятелно развитие на колонията.
Аз бих избрал малко по-различен подход, при който да се запази наследения опит и да не се повтарят всички стари грешки.
Но от друга страна, може би е по-добре наистина в един момент да се скъса с миналото и да се върви изцяло по нов път.
Жалко, че нямаме възможност да тестваме двата подхода. Но пък може и да е за добро. Историята учи, че експериментите с големи маси хора никога не водят до нищо хубаво. Справка – Пол Пот, Октомврийската революция и много други събития от по-новата и старата история.

Още любими цитати:
„ Исмаил твърди, че по този начин се консолидира обществото чрез дефиниране и подчертаване на общия враг. А аз казвам, че така се подхранва първичното у хората. Култивирането на злобата не може да бъде избирателно — един от важните исторически уроци от древния земен свят.“

„Ако за тези години съм научил нещо за човешката психика, то е, че липсата на прогрес обуславя деградация в дългосрочен план. Програмираното в Родителите поддържане на жизнеспособността на Колонията всъщност отнема човешкото в хората и ги превръща в роби на въображаемото им щастие.“

„ Псевдодемократично общество от типа на Новия свят неизбежно ще деволюира
до радикална агресивна структура с имперски амбиции.

„Неизвестността води до враждебност.
Враждебността води до ненавист. Ненавистта води до открит конфликт.“

„ Дадох си сметка,
че за да съществува, човешката цивилизационна единица не се нуждае от висок интелект.“

„Основната разлика между съществуването и еволюцията е тяхната цел. Запазването на статуквото, бездействието и максималната продължителност на битието е основната цел на съществуването
…
Еволюцията е възможна само за съществата, които могат да жертват съществуването заради хипотетично по-смислено съществуване. Това, разбира се, много често противоречи на първичния инстинкт за самосъхранение. Именно поради тази причина еволюцията не се е случвала никога в рамките на жизнения цикъл на индивида“

Мога да продължа, но надявам се да съм събудил интереса ви и да продължите с първоизточника. Може да закупите книгата от сайта на автора:
https://oliverkostoff.com/bg/raiat-pod-kupol/
в хартиен или електронен вид. Електронно издание има за няколко вида четящи устройства, както и ако изберете vivlio от изброените възможности може да я закупите в epub формат за да не зависите от специални устройства.
Единствената ми забележка е, че в началото на книгата децата присъстват на доста продължителен урок, който всъщност въвежда читателя в света на Купола. Може на някои по-нетърпеливи читатели той да се види прекалено дълъг. Уверявам ви, заслужава си да вложите малко търпение и да довършите урока 🙂
Оценка – 10 от 10!

Терминът “Фантастика” за изненада на неизкушените от жанра е много широко понятие, включващо много размит спектър от теми, идеи и насоченост на произведенията.

Един от “класическите” видове, който най-често буди асоциации при споменаване на думата “фантастика” е прогностичната, с типичен представител Жул Верн, който в зората на техническата революция предвижда бъдещите приложения на много прохождащи технологии. В последствие Кларк и Азимов обръщат сериозно внимание на новите за времето си технологии и дават сериозен принос в прогностичната фантастика, правейки някои наистина много успешни прогнози.

Докато обаче при Верн същността е възхищението от възможностите на технологията, при последователите основа на произведенията са човешки, социални и философски проблеми, представени в среда, в която бъдещите технологии са реалност.

Постепенно прогностичната фантастика отпада от сцената, заменена от много други стилове, където технологичната среда ако въобще я има е по-скоро някакъв блед фон, най-често напълно без научна основа, служещ просто за декор. Нормално отражение на развитието на самите технологии, при които дълги години нямаше революционни промени. Защото реално, и най-успешната прогностична фантастика не създава технологии, тя отразява съществуващите, като обаче често успява да прогнозира успешно някое неочаквано приложение на нещо вече открито, за което и самите откриватели не са се досещали.

Днес обаче, “както пишат у вестника” сме на прага на нова технологична революция. (Сериозно, от първа ръка информация 😉 ) Съответно логично беше и писателите да реагират на променящата се реалност. И един от първите представители на възродената прогностична фантастика не закъсня да се появи.

Романът на Николай Теллалов 10^-9

както подсказва заглавието е посветен на набиращата скорост технологична революция базирана на нанотехнологиите.

От една страна 10^-9

е роман от типичен Азимово-Кларковски тип. Описана е новата технологична революция в резултат на стремителното развитие на нанотехнологиите. Добре обосновано и с опитна ръка е нарисувана новата реалност, дължаща се на технологичните промени с различните политически блокове и социални течения, които биха възникнали в резултат на новите технологии. Има добре изградени герои и човешки отношения.

Читателят се потапя неусетно напълно в реалността, създадена от Теллалов и я приема като естествена, логична и неизбежна.

От друга страна 10^-9

е философска книга.

Класиците на комунистическата философия считат, че несправедливостите в обществото могат да бъдат премахнати, ако собствеността върху средствата за производство премине от капиталистите в ръцете на работниците. Съответно на базата на тази философия бе извършен огромен експеримент с катастрофални последствия. Знаем историята. Средствата за производство всъщност не преминаха в ръцете на работниците, а реално на още по-малък брой безпросветни сатрапи, които незастрашени от конкуренция управляваха безумно.

Явно, моделът със собствеността върху средствата за производство не работи. Причините са много.
Очевидна причина, за която “класиците” не са се досетили е да речем недостига и неравномерното разпределение по света на суровините. Който владее повече източници на дадена суровина съответно контролира и средствата за производството й. И така нататък.

А какво би станало, ако “освободим” не само средствата за производство, а самите производствени мощности, производствените процеси, както и суровините?

Теллалов описва точно такъв свят, в който всичко по веригата на производството е именно освободено, а не със сменена собственост. Как – с помощта на нано-технологиите.

Естествено, хората и корпорациите с власт и пари не биха позволили такова освобождаване, даже технологията да е налична. За това се налагат “подмолни действия” – една от екшън- линиите в романа, свързана с промишлен шпионаж, саботажи и … “и” – в книгата за повече подробности 😉

В новата реалност, при наличие на новите технологии старото разпределение на политически блокове трудно може да бъде преодоляно. Светът пак е разделен на изток и запад, като всеки блок се опитва да покаже предимства пред другия и съответно дава различен достъп на “простосмъртните” до благата, достъпни благодарение на нано-роботите. Както и в степента на ограничаване на правата за ползване на услугите им.

В източния блок достъпът до нано-технологиите е строго ограничен. В “свободния” запад хората трябва да работят, за да могат да си плащат … удоволствията. За да не се стигне до разпад на обществото е изобретена “патерица”, която да имитира потребност от някакви смислени занимания в по-голямата част от обществото.

Разбира се във всеки от политическите блокове има хора с творчески и съзидателни потребности. Искащи свобода за развитие, неспъвани от “патерици” и ограничения. Тъкмо те са трън в очите на всяка власт. Хората, не побиращи се в нормите. И конфликтът е неизбежен.

“Идеята лидери на човечеството да бъдат умните и знаещите дори не е имала шанс за успех. Предварително загубена кауза. Защото вождовете дърпат други конци — конците на базовите човешки нужди и потребности. Без спойката на принудителното сътрудничество за задоволяване на тези нужди човечеството не е единно по никакъв начин. Учените сбъркаха да го мислят за единно въз основа на общата биология, общите начини за общуване, речта. Нанотехниката по пределно радикален начин разреши проблема с базовите потребности — храна, облекло, подслон, енергия и труд за добиването им. И какви други потребности останаха? Останаха онези, които не обединяват, а разделят, и то разделят с бездънни пропасти. Учените мислят, че с достъп до информацията всички ще пламнат от любов към знанието. За тях, ИСТИНСКИТЕ от тях, е дребнаво смисълът на живеенето да се свежда до надпревара с околните по пистата на модата, секса, забавленията, спорта, зрелищата.
Но хората са различни — по природа. Затова е настъпило време за разделение на различните. Човечеството се разделя на различни и неинтересни един на друг ВИДОВЕ, не толкова био, колкото ноо. Различни духовни и интелектуални потребности — условия за състоянието, възприемано като щастие, към което всеки се стреми — само това е общото. От там нататък — почти никакви допирни точки.
Разделение. Разделение десет на минус девета. Толкова са тесни пукнатините в човешкия вид. Но поне на този етап, в цялата тази епоха навярно, те са непреодолими като шварцшилдова сфера, като хоризонтът на събитията около една черна дупка.”

Разликите между хората са наистина непреодолими. И настъпва моментът хората с различни интереси да се разделят.

“Може би наистина това е началото на края на ЧОВЕШКАТА история. И началото на началото на ПОСТЧОВЕШКИТЕ истории. Защо трябва да се тълкува този факт като нещо „лошо“? Оправдан е страхът на повечето хора от внезапните и непознати промени. Най-вече непознатите. Но защо отсъства стремежът тези промени да се ОПОЗНАЯТ? Вместо това реакцията е — отречете, забранете, забравете!”

Друг въпрос, засегнат в романа е “вечният” въпрос на “новото време”, дали “изкуственият интелект” може да бъде “пълноценен”. Теллалов дава единствения верен отговор – да!

“Чудат термин. ВСЕКИ интелект е всъщност „изкуствен“, той е продукт на културата. Само че хората съзират в израза „машинен интелект“ нещо необосновано враждебно.”

Тема, предизвикваща автоматична препратка към “Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността” книга, в която най-добре са разгледани въпросите за интелекта като цяло и в частност за “изкуствения” такъв. Теллалов е успял в художествен вариант да представи тезата, развита надълго и широко във философския труд на Дъглас Хофстатър.

Всички тези философски, технологични, политически, социални и прочие проблеми са развити на сцената на космически битки, шпионски екшън, футуристични градове и технологии. Едно възможно бъдеще, описано майсторски от Теллалов. Едно бъдеще, в което бих искал да живея.

Книгата може да бъде намерена в е-Книги, или “Моята библиотека” и на двете места със свободен достъп.
За хартиен вариант, аз бях купил една от последните бройки от Човешката библиотека. Не знам, дали са им останали още.

ПП
Ревю, за споменатата по-горе ГЕБ