Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността

ГЕБ
Продължение от втора част

В два последователни поста се опитах да дам представа за уникалната книга на Дъглас Хофстатър.
Разбира се, трудно е да се анонсира такова невероятно произведение, за това и този пост ще е последен, въпреки че до сега съм засегнал съвсем леко същността на книгата.
Съзнателно, няма да разгледам по-подробно, последните глави, които всъщност са най-интересни. Само ще спомена някои аспекти от тях, като способността на разума да гради хипотези. Ние непрекъснато си представяме алтернативни варианти на някое събитие, някои по-възможни, други доста по-фантастични. Няма смисъл да посочвам връзката с творчеството, нали.

В предишния пост поразсъждавах относно странните цикли и структурата на вселената.
Е, Хофстатър продължава и в следващите глави да разглежда различни примери на странни цикли в най-различни области от действителността, включително в политиката, икономиката и т.н., но няма да се спирам на тях. Само за “домашно”, ще дам на упорития читател, който е успял да стигне до тук, една лека логическа задача от книгата (всъщност, тя е популярна задача, може да сте я срещали вече другаде):

Имаме трима автори А, Б и В. Но В съществува само като персонаж от роман на Б, Б пък съществува само като персонаж от роман на А, който от своя страна съществува само като персонаж от роман на В. Възможно ли е и тримата наистина да съществуват? (Отговорът е Да и който е прегледал предишните два поста лесно ще се сети как, и без да е решавал задачи по логика. )

По натам отново се разглежда самоопознаването и възможността да разберем собствения си разум и мозък, включително и проблемите на психическото здраве, но вече наистина спирам, надявайки се да съм възбудил достатъчно любопитството ви и стремежа към нови знания и нестандартно мислене.

В началото казах, че ГЕБ е много повече от философска книга. Време е да се обоснова.
Много съвременни учени под една или друга форма твърдят, че философията е мъртва. Така е. Времето, когато философията всъщност е представлявала науката отдавна е минало. Философията се е отделила от науката. Повечето философи не познават съвременната наука. Изключения, като Азаря Поликаров , който разбираше от квантова механика са малко.
ГЕБ може да се нарече философска до колкото дава един обобщен модел на света, живота, мисленето, разума. Но тя е много повече, защото е базирана на научните постижения на съвременната наука и изгражда строен математически модел на разглежданите проблеми.
Всъщност ГЕБ е на ръба между научно-популярен и научен труд. Математиката в книгата е дадена на достъпно за повечето читатели ниво, където не може да се мине с такъв опростен модел има препратки към сериозни научни трудове, които разглеждат проблема. И все пак, математиката може да затрудни доста читатели. Но както казах, не е необходимо да се следят всички математически операции. Има я и забавната част – диалозите, които представят като сценки сложните математически и логически разсъждения. А когато читателят навлезе в главите посветени на генетиката, интелекта ….
може да поиска сам да се върне назад и да прегледа наново операциите от чисто математическите глави.

Ще завърша с цитат от книгата:

“Компютрите са смехотворни. Както и науката като цяло.

Този възглед е широко разпространен сред определени хора, които виждат във всяко нещо, напомнящо числа или точност, заплаха за човешките ценности. Жалко, че те не могат да оценят дълбочината, сложността и красотата при изследването на абстрактни структури като човешкия мозък, където наистина се влиза в тесен досег с фундаменталния въпрос какво е да си човек.”

Моето мнение е, че ГЕБ е точно пособие, което би помогнало на такива хора, със “страх” от математиката и науката като цяло да почувстват връзката на науката, въображението и творчеството и че математическото въображение не е нещо различно от проявата на въображение в областите на изкуството.

И накрая да обърна внимание на невероятно добрата работа, която са свършили от издателство “Изток-запад”.
Изданието е луксозно, оформлението е невероятно добро. Корицата и хартията, печатът, графиките, оформлението – всички детайли са изпипани съвършено. Корицата е дело на Светослав Петков и Деница Трифонова, адмирации за двамата. Някой би казал, че и цената на книгата е “луксозна”. Да, висока е, но имайки предвид, какво уникално постижение е ГЕБ, че не е “масова” литература и работата, необходима за да бъде оформена и издадена, цената всъщност не е висока.

Когато четох статията, посветена на книгата, за която разказах в първата част, авторът ѝ съжаляваше, че никога няма да видим ГЕБ на български, защото съдържа непреводими игри на думи и труден за превеждане хумор. Държа да отбележа фантастичната работа на преводача Боян Брезински, който се е справил съвършено с тази трудна материя. Даже въпреки, че хумор принципно трудно се превежда, а “научен хумор” – съвсем, на много места е успял да предаде комичния елемент. Сравнявам превода и с руския вариант, от който съм чел откъси и мога смело да твърдя, че преводът на г-н Брезински е върховен.

Някой може би ще попита, след като ни делят близо 36 години от първото издание на ГЕБ, не е ли вече демоде, независимо, че е обновявана през годините. Ето, има даже научно-популярни филми, които засягат някои от разглежданите аспекти.
Категорично не! ГЕБ и в момента на излизането си, и сега може спокойно да бъде наречена революционна. Уникалният начин, по който синтезира задълбочен математически анализ на действителността, в която живеем, от която сме част и която всъщност сме, обобщението на широк кръг процеси, обект на множество частни науки и уникалният начин за представяне на всичко това в една популярна форма ще поддържат ГЕБ още много години на върха на вълната (простете за баналния израз).

“Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността” е истински подарък, който умът заслужава.

6 thoughts on “Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността

  1. joe Post author

    И аз благодаря за оценката 🙂
    Интересно, защо твоите коментари все влизат в спама и трябва да ги вадя от там.
    Следващият пост между другото и той е свързан с ГЕБ и надявам се е в по-лесно смилаема форма (особено с бира 🙂 )

  2. Sah War

    Не съм чел цялата книга („ГЕБ“), а само откъси от нея, и то в оригинал (т.е. на английски). Книгата е безспорен шедьовър и те кара да мислиш по нови начини чрез синтеза на много идеи в единна рамка.

    Единствено не мога да разбера защо смятате книгата за нещо, различно от по-структурираната езотерична и окултна литература… Реално и двата вида книги са предимно синтез от различни терминологии, които имат за цел да изградят „над-терминологична терминология“ от вече уж доказаните (научно или чрез личния (субективен и обективен) опит) терминологии. Разликата е основно в това, че Хофстатър използва научни термини, а езотериците и окултистите обясняват нещата с по-свободни метафори, аналогии, сравнения, игри на думи, алюзии и дълбоки конотации и асоциативни вериги. Иначе казват почти същото, ако вникнете в самото съдържание и се абстрахирате от стила на написаното…

    Дори има религиозни представи, които изразяват същото — странните цикли не са кой знае колко по-различни от Indra’s net (мрежата на Индра) от индуизма… Даже Хофстатър прибягва до тази идея в книгата си…

    Бих казал, че „Днешната псевдонаука и гранична наука, както и окултно-езотеричните идеи от време оно… са утрешната наука… и обратното.“ Науката често преоткрива неща, които са отдавна познати на окултистите и езотериците, но просто ги описва с други думи и им дава по-стриктни определения и терминологични названия… Разбира се, и обратното е вярно — че окултистите и езотериците също се учат от някои от научните постижения и така допълват своята картина на света. Процесът е двустранен.

    Но по-опитните историци на науката все още не желаят открито да говорят за историческата истина за формирането на модерната наука — че е просто осакатена и формализирана форма на окултизъм (но с практическа насоченост и предимно материалистичен патос!!!), създадена от западноевропейските тайни общества с цел да замени масовите религии като християнството (това е процес, чийто идеен връх влиза в историческата терминология под името „Просвещение“, но започва да се оформя още през Средновековието и се разгръща през Ренесанса, не без участието на намирането на стари ръкописи с окултни идеи в тях, както и преводите на тези книги на модерни езици — изнасянето на цели библиотеки и учени от Константинопол (преди падането му под османско владичество) и в посока Рим, до голяма степен е катализатор за Ренесанса…), чието време вече било към края си поради вековното поумняване и осъзнаването на лъжите и манипулациите в религиите…

    Не мисля, че философията е мъртва… Просто учените са си построили своя кула от слонова кост (ivory tower) и нарочно са прокарали идеята, че науката НЕ е форма на философия или форма на окултизъм (а тя всъщност е, защото самата наука НЕ е масово достояние на повечето хора и научните звания напомнят йерархиите при жреците, пък и науката е и вид обскурантизъм поради трудностите в разбирането ѝ — заради сложната ѝ терминология, която трябва да се наизусти и научи, за да имаш въобще какъвто и да е шанс да схванеш науката… дори днес, в епохата на високите технологии и Интернет). Това че повечето от съвременните философи са възприели това деление с цел по-голяма автономност, не решава проблема с демаркацията между наука, псевдонаука и философия…

    П.П. Разбира се, горното не означава, че няма много лъжи и манипулации и в окултно-езотеричните идеи и системи и във философията, също както нерядко има и измами, лъжи, дезинформация и манипулации и в ортодоксалната модерна наука (или по-точно: наукИ)… Плява има навсякъде… Проблемът е, че учените поддържат ореол на непогрешимост и абсолютен авторитет в стил „само ние имаме достъп до истината, а инакомислещите са глупаци“ (с което науката се доближава повече до религиите, а не до философията, която обикновено е по-либерална и плуралистична)… Сциентизмът е лошото дете на науката и е предимно вреден за науката…
    Горенаписаното е мое лично мнение и не задължавам никого с него, но засега мисля по този начин, най-вече защото има много индикации в тази посока…

    http://izquotes.com/quotes-pictures/quote-science-cannot-solve-the-ultimate-mystery-of-nature-and-that-is-because-in-the-last-analysis-we-max-planck-146309.jpg

  3. joe Post author

    Много странен коментар. Чудех се, дали въобще заслужава отговор, но все пак ще отговоря.
    ГЕБ е строго научна книга. Изградена е изцяло върху най-съвременната математика. На практика представлява сериозен научен труд, като математическите доказателства на места са опростени, за да има все пак по-широка аудитория и да се впише в категорията “научно-популярна”. Също така, заради аудиторията, доказателствата са илюстрирани със случки и диалози, което не ги прави по-малко математически. Всички идеи и хипотези в ГЕБ са базирани върху сериозни научни наблюдения и експерименти.

    Да се сравнява ГЕБ с езотерика, окултизъм и всякакви суеверия е все едно да се сравни самолет с метлата на баба Яга. Приликата е, че и двете служат, да може да лети човек с тях. Разликата мисля, че е ясна.

    Ето нещо за разликата между наука и псевдонаука:
    http://nauka.offnews.bg/news/%D0%A1%D0%BA%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%BA_3/%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0_355.html

  4. Sah War

    „Проблем → Хипотеза → Проверка → Верификация“

    По горната логика теорията на струните (всъщност теориИИТЕ на струните) и голяма част от теоретичната квантова механика са ненаучни, тъй като няма как да се проверят. Т.е. те не се различават по нищо съществено от езотериката и окултизма (е немалка част от последните всъщност СА проверими, което е неудобна истина!), само където идват от получили официална диплома хора — за съжаление, ТОЧНО това е аргументът, който най-често се използва в подкрепа на науката и против езотериката и окултизма — наличието на някаква си диплома. Откога науката е налична и проверима САМО за хора с дипломи от официални образователни институции? Подобно деление просто подрива доверието в науката…

    Не ми отговори за връзката между мрежата на Индра и странните цикли на Хофстатър… Явно е неудобна, защото противоречи на тезата ти за „ГЕБ се базира върху сериозни научни наблюдения и експерименти“. Мрежата на Индра дори може да се каже, че е почти същото като математическите структури, познати като фрактали. А научни дисциплини като теорията на хаоса са съвсем копия на езотерични истини. „Пърхането на крилата на пеперуда влияе (защото учените не искат да кажат, че направо може да предизвиква или да предотврати предизвикването на торнадота, тъй като е поредната неудобна истина с огромни последици, ако го признаят…) на торнадо на стотици километри от пеперудата“.

    С какво това е по-различно от езотерични тези като „Всичко влияе на всичко… дори от единия край на Вселената до другия“ (които съществуват много преди научно признати принципи като тези за енергията (и преобразуването ѝ от един вид в други, без да се губи нищо от общото количество енергия) и гравитацията в науката). А „призрачното действие от разстояние“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Action_at_a_distance) и https://en.wikipedia.org/wiki/Quantum_entanglement? Обяснени с много обскурантични термини, но не по-различни от обскурантизма на езотерично-философски тайни на възраст от хилядолетия… Разликата е САМО на кой „авторитет“ ще се довериш…

    Определено си личи, че си образован и интелигентен човек, но мнението ти за езотериката и окултизма е предубедено (както вероятно смяташ и моето мнение за науката като предубедено и „странно“), защото вероятно си попаднал на възможно най-долнопробните езотерични и окултни четива… Това не означава, че няма истини в други езотерични и окултни четива. Същото се отнася и за науката — и в нея има много фалшификации, измами, шарлатани и писане на „научни трудове“ само с цел взимането на пари… Нещата не са толкова прости („научните познания са прави, а всичко друго е лъжа“), колкото изглеждат.

    Сети се за Питагор и с какво е допринесъл за науката той, ВЪПРЕКИ (или по-скоро — благодарение) на това, че е бил мистик и окултист (независимо от това дали той или други преди него са открили питагоровата теорема)… Дори Айнщайн, когото много почитат по начин, който не се различава особено от почитането на светците от страна на християните, та дори Айнщайн се е изказал в подкрепа на въображението, а езотериката и окултизма са най-често израз именно на въображението, но и на опита:

    „Concepts that have proven useful in ordering things easily achieve such authority over us that we forget their earthly origins and accept them as unalterable givens.“ —Алберт Айнщан

    „Imagination is more important than knowledge.“ —Алберт Айнщайн

  5. joe Post author

    Квантовата механика лесно се проверява, че работи. Справка – устройството, което ползваш, за да пишеш коментари. Това не значи, че всичко в КМ е ясно и че в завършена. Но изследванията продължават, на границите на приложимост на КМ се раждат нови теории, които я включват като частен случай, както тя включва класическата механика – това си е нормалният път на развитие.
    Струнната теория е незавършена, може да бъде отхвърлена в резултат на експериментите – примерно в ЦЕРН, или в резултат на друга, по-ефективна теория, която няма проблемите, пред които е изправена Струнната теория. И в това няма нищо страшно или необичайно.
    Колкото до това, че някой е стигал до някакви прозрения – случва се. Още Демокрит се е досетил за атомите, преди 2500 години. Но между неговата представа за атомите и сегашните познания за тях има … малка разлика 😉
    Че някой е бил мистик преди 2000 години няма нищо странно. Странно е в наше време, че има хора, които се увличат по такива работи.
    А колкото до историята на науката, тя нищо не крие.
    Хората са се опитвали да си обяснят нещата от зората на цивилизацията. Но в началото не са имали познания и са си ги обяснявали с духове, богове и подобни неща. Постепенно е започнало да се натрупва истинско познание и духовете да отпадат един по един (или на групи)
    А в наше време да се отрича научния подход в полза на езотериката е като прословутия пример за философите, които спорели, дали къртицата има очи. Когато един селянин им донесъл жива къртица, вместо да я погледнат и да видят, имали очи в действителност го обругали.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *