Не, не става въпрос за цар Кирова ракия.
Нито за китайски дънки, телевизори Panasoanic или за “кренвиршите с месо”, направени от тоалетна хартия.
Наред с безбройните стоки-ментета, с които се сблъскваме на всяка крачка, има и друг вид ментета, за които често не се замисляме. Които обаче могат да бъдат още по-опасни, защото тровят продължително съзнанието на големи човешки маси. Науките-ментета.
Този пост е вдъхновен от една книга, за каквато отдавна има крещяща необходимост у нас – „Псевдонауката“ от Бен Голдейкър.
Доста блогъри вече писаха за книгата:
Uzumaki
Lammoth
“Мистерии и загадки”
Христо Блажев
Григор
,
а Елфа даже “снима филм по нея” :D. В смисъл пусна клипче,в което много артистично разказва за определени пасажи от книгата, които са го впечатлили.
Имаше и недоволни:
Критичен коментар от Longanlon.
Аз ще опитам да се спра на неща, които не съм срещал в другите коментари и да поумувам върху същността на книгата.
Живеем в парадоксален свят. От една страна в наши дни достъпът до почти всякакъв вид информация е улеснен невероятно. От друга полезната, научноиздържаната информация се губи в морето от наукоподобни безумия, които ни заливат отвсякъде. Много от тях в свързани със здравето.
Бен Голдейкър е лекар и журналист и книгата логично е ориентирана към медицинските “ментетата”. Естествено наукоподобието далече не се ограничава само до медицината, но книгата е едно много добро попадение. Надявам се да се появят повече такива книги, както и повече добри научнопопулярни издания, за сметка на разните нумерологии, астрологии и подобни, които се мъдрят даже и на рафтовете на сериозни книжарници.
Много хора се подвеждат по безполезни “лечебни” практики, като деоксикация и “квантова медицина”. За съжаление често освен безполезни, те могат да бъдат и твърде опасни. Включително и за здравето на околните, като кампаниите против ваксините.
“Причината не е липсата на интерес.”– Казва Голдейкър. “Ние сме вманиачени по здравето – половината публикации на научни теми в медиите са медицински и непрекъснато сме бомбардирани от научнозвучащи твърдения и истории. Но както ще разберете, ние получаваме информацията си от хора, които многократно са се показвали неспособни да четат, интерпретират и свидетелстват надеждно за научните доказателства.”
“Днес учените и лекарите се оказват числено и оръжейно превъзхождани от огромни армии индивиди, които се чувстват в правото си да се произнасят по фактологически въпроси – една достойна за възхищение аспирация – без да са си направили труда да придобият основни познания по темата.”
Всъщност големият проблем е неразбирането на научния подход. Огромната част от хората не е в състояние да направи разлика между научната и псевдонаучната информация. Още повече сред хуманитарно-ориентираните е насадено някакво пренебрежително отношение към природо-математическите науки.
Голдейкър пише: “Преди половин век, по време на прословутата лекция на Ч.П.Сноу за “Двете култури” на науката и хуманитаристиката висшистите по изкуствата просто ни игнорираха.”
Подобен разговор водехме преди близо 30 години няколко състуденти. “Като кажеш, че си физик те гледат като полезно изкопаемо” каза един от колегите. Сега за съжаление в България вече те гледат като изкопаемо, но по-скоро безполезно…
Чувал съм често някой да казва “Аз нищо не разбирам от електротехника/електроника/механика…” Това не е проблем. Не може всеки да разбира от всичко. Проблемът е, че в интонацията на говорещия се усеща чувство на … гордост от невежеството му(!?) Множеството от хуманитарите се чувстват високо над тия плебейски науки. А ползват плодовете им…
Една от основните причини за такова отношение е начина на преподаване на т.нар. точни науки в началните училища. И за съжаление не само у нас, както се вижда.
Баща ми разказваше, че в училище са учили много практични за времето си неща. Например, как човек може да сметне обем на бъчва, или да направи план за малка селскостопанска постройка. Естествено в днешно време за повечето хора такава умения не са необходими. Обаче училищната програма е претоварена с излишна информация, а почти няма връзка на изучаваното с практиката.
За повечето хора не е от значение дали ще разберат Опита на Майкелсън и Морли (( Всъщност даже и за почти всички хора с техническо образование няма реално значение, дали разбират принципите на Специалната Теория на Относителността. Има много случаи на перфектни инженери, които поради не достатъчно добро познание на тази материя си въобразяват, че са “опровергали” СТО и пишат небивалици по физични форуми и блогове. Това не им пречи да си в вършат идеално работата. Виж, хора свързани със специфични области, като GPS навигацията вече трябва да разбират ТО. Въпреки че навигационните спътници не се движат с релативистка скорост, налага се да се включват релативистки поправки в изчисленията, за да са резултатите с достатъчна точност. Но на такава работа се назначават хора с необходимата квалификация. Още много време ще мине, докато в повече области ще има нужда, от персонал, разбиращ добре ТО.)) Нито пък да са чували за Ефекта на Казимир, освен ако нямат интереси в областта на Физиката на вакуума или Квантовата теория на полето.
От друга страна трагично малко хора са наясно, защо за не бива да включват някои електроуреди в обикновен контакт а в шуко и защо не бива в никакъв случай да слагат вместо изправен бушон кламер или отверка (конкретни случаи, на които съм бил свидетел!).
Учениците продължават да се мъчат със скучните задачи за басейни, които се пълнят и празнят от разни тръби (с еднаква скорост, а знае се, че скоростта на изтичане зависи от височината на водния стълб), колите отиващи от точка А до точка Б точно с 60 km/h. А конкретни, практически задачи липсват. Описание не на някакъв абстрактен реотан със схематична рисунка, а конкретно на фурната на баба също. ((Бях чел статия от руски космически специалист, как когато изстреляли първата ракета от секретния космодрум Плесецк английски ученици на следващия ден публикували данни къде се намира космодрумът, от който е излетяла ракетата , пресметнати с компютър. Ето пример за интересна практическа задача. 😉 Е, може и без чак толкова авангардни начинания. Нещо подобно на филмчетата по “Дискавъри” с оня образ, дето реже всякаква техника, като между другото обяснява устройството и би било далече по-запомнящо се, от скучните басейни. ))
Връзката на сухите уроци в учебниците с действителността се губи.
Получава се, че човек не придобива достатъчно знания за да може да разбира нещата, които го обкръжават и с които има непосредствен контакт. За повечето хора най-обикновени явления и обекти са “тъмна Индия”. Съответно лесно е да бъдат подведени от псевдо-обяснения и да не могат да различат научното от псевдонаучното.
В книгата на Голдейкър могат да се намерят примери, как самата образователна система бива заразявана с псевдонаучни идеи и ритуали, като “мозъчната гимнастика” в британските училища, както и разни кампании.
“…И най-страшното, този учител е посещавал курс, на който е бил обучаван на тези безсмислици от инструктор по мозъчна гимнастика, без да ги оспори или постави под въпрос. “ Ами какво да кажем – пример за верността на Експериментът на Милграм взет от действителността.
Често, когато настане спор за някакво “свръхестествено” явление, или чудодеен метод на лечение чуваме: “Науката не може да обясни всичко“. Така е. Но науката проверява фактите. Ако фактите не се потвърдят експериментално и няма повтаряемост при еднакви условия, следва че това не са факти. В книгата доста добре на достъпен език е обяснено, как се прави научен експеримент, как се проверява дали данните се съгласуват с теорията. Дадени са и много примери за неправилно поставени експерименти, или погрешно тълкуване на резултатите.
“…непрекъснато срещам личности, които имат силно желание да споделят възгледите си за науката, въпреки факта, че никога не са извършвали експеримент. Никога не са проверявали лично някаква идея със собствените си ръце, нито са виждали резултатите от подобна проверка със собствените си очи, както и никога не са премисляли старателно със собствения си мозък какво означават тези резултати за идеята, която проверяват.”
Такива хора за съжаление са много гръмогласни и по Интернет форуми, и по медиите и съумяват да заглушат гласа на разума.
Другата причина за покълнването на плевелите на псевдонауката навсякъде са медиите.
“Главната ми хипотеза е следната: хората, ръководещи медиите, са висшисти с хуманитарно образование, които не разбират много от наука и разнасят невежеството си като почетен знак.”
Ха! Аз не казах ли нещо подобно, по-горе?!
“…Чрез подбора на историите и начина на отразяването им медите създават пародия на науката. Според тези шаблони науката се изобразява като куп безпочвени, неразбираеми, поучителни изказвания за истината, правени от учени, които са социално всесилни, своенравни, неразбрани авторитети. Те са откъснати от реалността; занимават се с работа, която е или откачена, или опасна, но и в двата случая всичко в науката е несигурно, противоречиво, можещо скоро да се промени и най-нелепото – “трудно за разбиране”. “
Съответно горното изказване не е голословно, а е солидно подплатено с примери в книгата.
“Но най-големият проблем с научните новини е, че те обикновено изобщо не съдържат научни данни.”
“Как медиите заобикалят неспособността си да поднасят научни факти? Често пъти те използват авторитети, пълна противоположност на самата идея за наука, сякаш това са някакви жреци, политици или отци. “Учените днес казаха… Учените разкриха… Учените предупредиха…” “
Хммм. Абе тоя Голдейкър да не ми е чел блога? 🙂 Може би за това толкова ми хареса книгата му, защото ми звучи много близко.
Щом говорим за лошо преподаване на естествените науки в училище, не може да не споменем почти пълното пренебрегване на статистиката. Живеем във вероятностен свят (въпреки мнението на Айнщайн за Господ и заровете), а в училище получаваме представа за точна и детерминирана среда, където пръчката винаги е 1 метър дълга, земното ускорение е точно 9,8 m/s2 навсякъде…
От моите спомени, само на едно-две лабораторни упражнения по физика сме правили серия от опити и сме смятали средно аритметично от резултатите. Което изобщо не помага на ученика да вникне в дебрите на статистическото обработване на данни.
А от всякъде ни заливат статистически данни по всякакви въпроси и ги приемаме на доверие, защото не можем да ги осмислим, понеже ни липсва подготовка.
Много е важно, когато ни се представят статистически данни, да можем да осмислим точно каква информация получаваме, за процент от какво става въпрос, и за какви точно числа става дума. Или, както begem0t казва в един коментар при Longanlon: “Например, специално за ваксините изглежда не проумяват какво изразяват процентите: има доклад, в който се казва, че 73% от разболелите се са ваксинирани, а те го интерпретират като “73% от ваксинираните са се разболели, значи ваксините не са ефикасни”. (( Мисля, че е важно да разгледаме тези проценти по-подробно, защото може би не всички читатели са наясно. Да приемем, че в София живеят 1 500 000 души. От тях 1 000 000 са ваксинирани за дадена болест. 500 000 не са. Разболяват се 1000 души. От 1000 болни, 73% са били ваксинирани. Това са 730 човека. От един милион души, 730 са 0,073%. Да, ваксините не са 100%-тово сигурни. Но 0,073% фира си е един напълно приемлив процент на несигурност. Други ще са числата, ако са ваксинирани 1 200 000. Други ако са ваксинирани 500 000 от милион и петстотин. Така че, вижда се колко в важно, първо да имаме предвид, за процент от какво точно говорим и второ, за каква извадка става въпрос. Второто не винаги го знаем, когато четем за някакви проценти, които са ни нахвърляни като “резултати” от нещо. Но поне можем да съобразим процентът от какво се вади. (Както случая – от болните, или от ваксинираните)
ПП. Коментарът на Марфа дава още важни разяснения, които съм пропуснал. ))
“Преди сто години Хърбърт Уелс” – пише Голдейкър – “беше казал, че статистическото мислене някой ден ще е толкова важно, колкото и умението да се чете и пише в едно съвременно технологично общество.”– Мдааа. – “Не съм съгласен” – Хммм… – “разсъждаването чрез вероятности затруднява всеки” – Хмм, вярно е. За това и много хора, чиято работа е свързана по един или друг начин с обработка на статистически данни все пак се подвеждат от неправилно поднесени “проценти” – “но всеки разбира обикновените числа. За това “абсолютните честоти” са единственият разумен начин за съобщаване на риска.”
Много точно казано! Често за подвеждането на хората вина имат и самите изследователи, които дават “процентите”, без да се замислят, как биха могли да бъдат изтълкувани, без да уточнят, за каква извадка от изследваните обекти става въпрос и без да отчитат невъзможността на повечето хора да се ориентират в статистическите данни.
За абсолютните честоти вижте повече в главата “Сбърканата статистика” на „Псевдонауката“ .
Освен явните мошеници, като хомеопати, детоксикатори и нутриционистите, Голдейкър не жали и нормалната фармацевтична промишленост, с примери, показващи как биват представени данните от изследвания така, че да изглежда дадено лекарство по-добро от друго. Методите за подвеждане са много – който се интересува може да погледне главите, посветени на официалната медицина и на статистиката.
Като пример за лошо боравене със статистиката са дадени и случаи, когато метод на лечение е бил отхвърлен, поради неправилно тълкуване на данните.
Преди да си купите новия, подмладяващ, освежаващ и потресаващ крем, не е зле да научите повече за триковете, които ползва козметичната промишленост. Ще научите и защо даден крем опъва кожата на лицето, а друг щипе. Всичко това в
„Псевдонауката“ .
Може да прочетете „Псевдонауката“, за да научите повече за многото фалшиви методики, които се пробутват като легални и събират парите на наивниците и по-лошото, често застрашават здравето им.
Стилът на Бен Голдейкър е много добър. Книгата е много увлекателно написана и многопластова, простете клишето.
Може да поискате да вникнете по-дълбоко и да разберете, кое всъщност различава научните от псевдонаучните методи. Може да посветите повече време за вникване в същността на статистическите методи, като без да се налага да четете сложни учебници, книгата дава достатъчно ясна представа. Можете да я прочетете също просто за да се развличате със забавни историйки, стил “добре, че не съм тъп, колкото тях!”.
Книгата може да се чете с удоволствие и от хора, които добре са запознати с научните методи и различават шарлатанията от реалните научно-обосновани начини на лечение. Най-малкото защото дава много събрани на едно място примери за начини на подвеждане, които използват мошениците и които могат да дадат на читателя база при споровете с техни приятели, залитащи по една или друга шарлатанска практика. А и даже “да си знаеш всичко”, винаги е добре да съгласуваш знанията си със съмишленици, от калибъра на Голдейкър.
Накрая няколко думи за българското издание – оформлението е чудесно, преводът е добър, увлекателният език на Голдейкър не се губи, което е чудесно. Знаем, колко добри книги страдат от лош превод. Наред с това и малко забележки. Добре е при превеждане на такива книги да се направи по-подробна справка за термините на български език и да се даде превода на специалист в съответната научна област, преди публикуване. Някъде четох възмущение от неправилния превод на “Double-blind experiment” като “Заслепяване”. А на български правилният превод в случая е буквалният: „двойно-сляп експеримент“. И още – отново крайно досадната грешка, да се бъркат числа с цифри! (( Мили, драги, скъпи хуманитари! Число и цифра НЕ СА СИНОНИМИ! Нищо лошо няма да се ползват на подходящо място клишета, както “цифрите говорят”, “според цифрите”, “да погледнем цифрите”. Но 99.9 по никакъв начин не може да бъде “цифра”!))
Но въпреки тези дребни забележки спокойно мога да пиша на превода “отличен”, също както и на оформлението.
Така че след това пространно и може би и скучно ревю да повторя това, казват и много други блогъри, коментирали книгата – “една книга, която всеки трябва да прочете”.
Накрая да благодаря на Христо Блажев, “Книга за теб”, “Книголандия” и на издателство “Изток-запад” за страхотния подарък – книгата “Псевдонауката”!
Колажите са от фейсбук страницата на “Псевдонауката”.
тцтц как си ма пропуснал в изброяването…
Уф, веднага ще поправя грешката.
А и някой друг ако се сетиш казвай.
Както ако някой се почувства пренебрегнат, да се обади!
Благодаря за прегледа. Звучи интересно и задължително ще си я купя. Преди време бях чела книга, която описва света на манипулацията в сферата на продажбите на дребно – “Защо купуваме” на Пако Ъндърхил.
@Ласка Ненова – благодаря за информацията. Звучи интересно и ще потърся тази книга.
Четох откъс от книгата някъде и той ме отказа да се интересувам повече от нея – за купуване изобщо да не говорим. Много неприятен стил, разхвърляно, тъкмо се заинтригуваш и вместо задълбочаване, прескачане нанякъде, наистина много неприятно. Освен това имам чувството, че тия неща ги знам, а след като не ми е достатъчно забавен и интересен стилът, за какво да го чета. Надявам се да вземат да я прочетат хора, които наистина смятат, че шампоанът с екстракт от кашмир и протеин от перла е много полезен за косата, защото някак си тия неща влизат в косъма.
Какво е мозъчна гимнастика?
nousha, напиши го тоя коментар и под моята статия за книгата, щото Христо от издателството, който ми я подари, още ми се сърди че не я харесах и мисли че се заяждам…
@nousha – ами в книгата пише за мозъчната гимнастика 😉
А и не знам, как си добила представа, че е разхвърляно, щом си чела само откъс. Може самите откъси да са били накъсани.
бе разхвърляно си беше отсякъде – той така и говори Голдакр:
http://www.ted.com/talks/ben_goldacre_battling_bad_science.html?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+TEDTalks_video+%28TEDTalks+%28video%29%29&utm_content=Google+Reader
Ха, тъкмо щях да ти пусна връзка към едно представяне на T.E.D. за лошата наука, когато осъзнах, че става дума за автора на книгата от прегледа 🙂 Иначе чудесен преглед на книгата – може би ще си я купя.
@Христо Илиев – да, както може да се види на снимката:
http://www.knigolandia.info/search?updated-max=2011-09-12T08%3A13%3A00%2B03%3A00&max-results=5 ,
става въпрос точно за “Bad Science” :
http://en.wikipedia.org/wiki/Bad_Science_%28book%29
Лонганлон, не знаех, че ти се сърдя, просто не съм съгласен с мнението ти. Виж, май видях критика към себе си в една от последните ти статии, но не съм сигурен, затова няма да се заяждам.
По отношение на Голдейкър: книгата е писана въз основа на статии във вестник и е нормално да не е суперзадълбочена, има съвсем друга функция – да представи максимално широк набор дебилизми – някои явни, други далеч не толкова.
@Христо Блажев:
– е, това им е ценно на социалните мрежи (макар блоговете официално да не влизат в категориията, но и около тях се заформя паяжина 😉 ) – човек винаги може да научи нещо ново за себе си :p
Аз да кажа за процентите и ваксините. Нали може? 🙂 В дадения пример е много важно да сме запознати и с допълнителните данни. Тоест това, че 73% от разболелите се, са ваксинирани, би могло да се приеме за тревожен факт. Но ако съпоставим останалите факти като например, че 99% от разболелите се ваксинирани са изкарали болестта леко и на крак, без да получат усложнения, докато от разболелите се неваксинирани 73% са починали, 20% са получили трайни физически увреждания, а 7% са оцелели, но пък са прекарали болестта изключително тежко и на легло, нещата стават доста по-различни. Дори ако не са изследвани всичките 1 500 000 жители, а само 1000 от тях.
@Marfa – благодаря за ценното уточнение!
Много рядко може да се види превод на научна литература (дори на популярна такава), който да е на 100% точен. Такъв не съм срещал, а чета статии ежедневно (дори сега). Винаги го имаме в предвид. Често има спорове за това как един термин да се преведе на български, така че на преводачите им е трудно. Дори сега доста лекари използват немското имлантат вместо имплант, някои използват директно английското звучене (напр. абътмент вместо надстройка) и т.н. и т.н. Примерите са ужасно много.
Важна бе осн. идея на Голдейкър, и като изключим някои досадни статистики и примери, книгата си заслужава да се прочете, поне от хора като мен, които не се занимават с медицина.
@lammoth – о, да. Напълно вярно е, че по много термини няма единно мнение как да се превеждат даже и в научните среди, които се занимават с дадената наука. Примерно в книги по оптика може да се срещнат много варианти на думата “modes”. Тя не се превежда и се срещат “моди”, “модове”, “мода”… Общо взето е кошмар. Но има и такива, които са се наложили като общоприети. Но разбирам, че един преводач, който не е специализиран за даден тип текстове, няма начин да е в час с всички термини, за това и не смятам някои грешки при превода на научни термини за много съществени.
Предпочитам да чета такива коментари, отколкото самото произведение.
@TankoBG – коментарите никога не могат да предадат изцяло дадено произведение, а и човек може да го възприеме по различен начин от коментиращите.
Мисля, че като човек, който се занимава изключително с книги, писане, текстове и прочее, мога добре да се ориентирам в качеството на текста, който чета. Благодаря за уточнението за мозъчната гимнастика, ще си потърся в интернет какво е.
Ами “мозъчната гимнастика” накратко включва методики за масаж на сънните артерии през гръдния кош…
Или съвети, да държиш вода в устата дълго време, за да мине през небцето директно към мозъка.
Само по себе си гимнастиката и масажите, както и пиенето на повече течности са полезни, но съчетано с малоумни “обосновки” и очакването да направи от дебили гении не е особено добра идея.
Много интересен блог, благодаря 🙂
@Hristo Velev – и аз благодаря за оценката 🙂
Тъй като съм завършил хуманитарна специалност мога да споделя малко от опита си.
Още от училище се залага повече да слушаш, запомняш и възпроизвеждаш, отколкото да мислиш на основата на определени факти. Особено силно е това при хуманитарните предмети – специално история и литература, но школската химия не прави изключение. Моето обяснение за това е във функцията на средното училище, която функция е формирана през 19 век и има за цел да създаде и укрепи националната държава. Затова обучението по литература и история си приличат – учи се най-вече националната история и националната литература, колкото и да е жалка последната (лично мое мнение!). Зубрят се патетичните стихотворения на Вазов с много удивителни за героичните борби, Македония и особено “Аз съм българче”, по история се учи колко сме велики, неповторими и в същото време добри и как сме заобиколени с гадни врагове. По история се изпускат факти, минават се набързо периоди от 200 – 300 години за да се скочи от завладяването на България от османците направо във Възраждането (щото е много неудобен въпроса защо почти нищо не е ставало между тези два периода, особено бунтове и въстания, нали е гадно дееба това турско робство?). Танзимата в Османската империя също е изпуснат, че пак е неудобен. Пък Възраждането е славно, някак си ставаме пак велики и юначно-геройски почти се освобождаваме сами.
По литература имаше задължителни стихотворения, които трябваше да знаем наизуст. За тренировка на паметта ли? Пишеш съчинения, т.нар. развиване на теми, от които намразваш книгите и училището. Иска се да наизустиш какво са казали критиците. После го прехвърляш в съчинението и се надяваш някак си да нямаш двойка. Учителката си схваща ролята като велик индоктринатор – и понякога подобни даскали успяват. Да сте чули някой да каже нещо лошо за „По игото” или „Гераците”? Мне, Вазов е велик, Йовков е велик, Елин Пелин е велик. И Дан Браун да попадне в училищната програма, и той ще е велик. В такава среда само пълните натегачи и безлични типове могат да са пълни отличници.
Е, представете си, че с подобна нагласа човек става студент. Особено ако от гимназията скача направо в университета, тийнейджър и неогрухан от соц. казармата със всичките й извращения (там човек си дава сметка, че нещата не са както ги пише в школските читанки). Някакви студенти си остават гимназисти (бахти лафа!) и очакват да ги учат на конкретни неща, от които имат конкретна полза и чрез зазубряне ще минат на изпита и ще имат отлична оценка. В СУ хуманитарните студенти учат логика, от която пъшкат и се чудят за какво е в програмата. Ми логиката служи да се различава истината от неистината, елементарно Уотсън! Иначе няма полза от висшето образование. Съответно лекциите по логика се прескачат. А за няколко лекции при проф. Мержданов (лека му пръст!) на човек му светва, макар и доста бавно. На изпита минават със зазубряне някак си, тройка да се избута и да му се махне от главата. Но основната част от ученето е базирано на разсъждения, за които някак си не се иска да са базирани на факти. Между другото тази тенденция се среща и при физици. Пример: започва да се разсъждава за температурата на Егейско море и тази на Черно море. Стига се до извода, че Егейско море е по-студено (как физикът стигна до там – май на факта, че е по-бистро). Чакай, викам, дай да цъкнем в интернет и да проверим данните за температури, няма какво да разсъждаваме за точни и налични ФАКТИ – губене на време е, а и стигаме до явни глупости. Някакви уклони да се стига до факти посредством разсъждение (това също става, ама ако няма как да ги проверим, т.с. прилага се само в краен случай), отколкото да се измерят или проверят по някакъв начин въпросните факти. Разсъждавай за дупките по Марс, дето не можеш да измериш точно, нямаш представа за плътността на скалата и възможните катаклизми, дето са ги причинили. Не ми разсъждавай за площта на покрива, дето можеш с една ролетка да го премериш.
Съответно като настана време за специализация почти всички отидоха в специализации, които не изискват подобни умения, а само седем (от всичко към 40 човека) се оказахме при един професор, който ни обясни основите на научния анализ. Само седем човека и то в пети курс. Ми с това трябваше да започнем още в първи курс.
Статистика. Колегите ми в курса (с изключение на няколко човека) като цяло изобщо не разбираха от математика. Една колежка не можеше да обръща обикновени дроби в десетични. Не знам как е завършила изобщо средното си образование, а беше излязла от някоя софийска английска гимназия, не помня коя от всичките, не е от някое изпаднало даскало да речем. Имаше в програмата емпиричен анализ два семестъра и статистика още два. Учеше се горе-долу сериозно, някои окапаха и никога не продължиха, но със зазубряне се минаваше с тройка или четворка и колежката с дробите си продължи. Окапалите изобщо не бяха реалистична бройка и не бяха от най-невежите.
Личната ми статистика показва, че най-големите глупости идват от хора, които се опитват да изследват даден проблем без да имат необходимата подготовка за него и общо взето са далеч като образование от него. Отнася се не само за хуманитари, но и за представители на точните науки. Най-големите псевдонаучни глупости можете да прочетете от хората в “Институт по древни цивилизации”, начело с Явор Шопов, физик. Но за невежите изглеждат много логични, точни, верни и подхранващи самочувствието. Точно както козметичната индустрия, хомеопатията и квантовата медицина.
Друга лична статистика: на шарлатаните най-лесно се хващат хора, дето са завършили някакви хуманитарни специалности, ако изобщо са завършили нещо. По био-храните си падат най-вече заможни икономисти, по лечение с гладуване и възхваляване на лечебните ползи от зехтина и маслото от семки си падат филолози, географи и всички там по обществените науки. По шарлатаните-лечители си падат хора със средно и под средното образование. Не съм виждал химик от СУ, който се връзва на био-храни, хомеопатия, квантова медицина, заздравяване на косата с инфрачервени лъчи или вълшебни хапчета за отслабване, да не говорим за лекарствата с нанодиаманти.
А за задачите с басейни с тръби, кораби по течението или срещу течението (каква е скоростта на течението и скоростта на кораба го знае всеки впиянчен матрос на борда!) си е съвсем друга тема. 🙂
(Извинявам се за дългия коментар!)
@Xunap – много ценен коментар! Напълно подкрепям всичко, с изключение на оценката на българската литература, но съзнавам, че тя е резултат от нелепия начин на преподаване в училище. На мен литературата ми беше най-омразният предмет и да имам друга оценка за българските автори явно се дължи на това, че съм им чел произведенията самостоятелно, извън програмата.
Много полезни наблюдения даваш, кои социални групи на кои ментета се ловят.
Когато направя програма за зарибявка на наивници, ще я имам предвид 😉
(Майтап де…)
Четох в захлас. Привет на всички! А книгата няма да я чета. На живо срещам достатъчно хора, които вярват в Щяло и Нещяло. … И Хипар, въобще не сме си траяли безропотно през турско преди Априлското въстание. Не знам защо това не се изучава в училище.
А, това ли било мозъчната гимнастика… Малей. Положението е сюрозну значи. Днес по повод тази дискусия си мислех – нещата са генерално загнили. Навремето, като си започвах обучението в една държава, дето лекарите са ужасно много на почит, там студентите по медицина смятаха нас, биолозите, за нещо като втора ръка учЕни. Демек, ако не си могъл да станеш медик, учиш за биолог. В същото време масово, ама като казвам масово, точно това имам предвид, лекарите не се интересуват и не ЗНАЯТ как действат лекарствата, които изписват, на клетъчно ниво, на ниво организъм, а не на любимото им ниво – симптоми. Чакай после оправия – замажи фасадата да не е лющи, а вътре нека си гният основите и гредореда. Почти съм готова да се обзаложа, че голям процент (хехе) от медицинските лица охотно вярват, че протеините, минералите и витамините в шампоана “проникват в косъма” и така нататък.
@nousha – уви, така е. Ми то за това има и толкова лекари – хомеопати. Имам предвд нормални лекари, дето изкарват курсове за хомеопати… Даже съм слушал такива да говорят, че еди коя си школа приемала само хора с медицинско образование, за това била по-добра от друга, дето приемала и … обикновени серсеми (това последното от мене)
@poohy – радвам се, че ти е било интересно. Колкото за годините преди Априлското въстание, ами преди се споменаваха някои неща, като Чипровското въстание, някои хайдушки чети, но този период много не се засягаше, защото всичко трябваше да бъде съсредоточено към освобождението ни от Русия.
После нали се разбра, че то нямало робство, а присъствие…
Мани! Не ми се говори.
Pingback: „Псевдонауката“ – Бен Голдейкър « Мистерии и загадки
Тази статия някой трябва да я ковне в БГ-мама на първа страница, за да се образоват младите майки-антиваксърки 🙂 В крайна сметка няма лошо хората да четат и пишат каквото им харесва, стига да не се опитват да го пробутат за наука, когато не е. Проблемът, който си повдигнал, за мен се свежда до следния въпрос, по който се надявам да чуя мнението ти: Са ли фактите а) по дефиниция научни, т.е. не е достатъчно едно твърдение да е вярно, а трябва и науката каже «годен» след някаква проверка; или б) както научни, така и ненаучни? В един от цитатите се споменават именно «научни факти», което предполага наличието и на други.
@Маркуча – благодаря за оценката.
Но в БГ-мама от статията полза няма – и по-добре обосновани писания не са хванали дикиш там.
Ами “научни факти” предполагам се има предвид факти, проверени научно. Не е много правилно, но може да лош превод.
Да, фактите трябва да бъдат проверени. Иначе – факт е, че Слънцето се върти около Земята. Всеки ден го виждаме 😉
@Хипар – добър коментар, но в частта за Черно и Егейско море обърка картинката. В част от времето си науката се занимава точно с това – как да обясни наличните факти. Ако това за теб е губене на време разговорът се прехвърля на тема да оплакваме днешната гугъл младеж. Примерно пускаш си камък на крака – боли, пускаш го от по-отвисоко – боли повече, по-голям камък боли повече. Можем да се задоволим с фактите, да си измислим мерна единица за болката и проблема е приключен. Вариант “Б”, някой с “уклон да се стига до факти посредством разсъждение”, успява да осмисли процеса и да обясни защо фактите са точно такива (вярно с помощта на божествена намеса във вид на ябълка). Сори за измисления пример.
@Божо – въпроса е по-скоро философски и донякъде икономически, отколкото свързан с лошо образование, не достатъчно четене и т.н. За суетата има написани доста книги, горе долу за всеки вкус, но или нещата се променят твърде бавно, или картинката е също толкова трагикомична колкото и преди 2000 години. В този смисъл винаги ще има кремове обещаващи чудеса, просто сега на мода е науката която най-после измисли как да сме вечно млади :).
Горе долу работещия западен модел, в последните години, в една своя част се превърна в пародия – как да вземем парите на другия. Ако малко се смени картинката, мислиш ли че разни хора на науката или специалисти ще се занимават с такива крайности?