Tag Archives: Светльо Витков

И чалгия, и бангия…

Все още поддържам вредния навик, да гледам телевизия. Понякога това е добре – снощи спонтанно включих телевизора и по NG засякох филм за цялата история на “Rosetta” до сега. Но това са едни малки изключения, които стават още по-сладки на фона на общата помия.

Тази сутрин по всички “национални” “тивита” се разискваше важната тема, кой политик на кого каква песничка пратил. Във време, когато в “Пирогов” умира поредната жертва на самозапалване. Независимо, дали е акт на отчаяние, или на психично отклонение. Мога още да изреждам, ама все тя.

Кирил Маричков, в “интродукцията” към коментара на Светльо Витков по “Нова”, много добре каза, че ситуацията в страната въобще не е подходяща, политиците да си разменят песнички. В началото се съгласих с него. После обаче размислих.

Само мърморим, как новините ни заливали с негативна енергия и черни новини. Престъпления, измами, корупция. Стига! Ето го решението. Вместо новини, разследвания и разкрития – музичка.

Хората нямали пари за хляб. Няма средства за лечение на елементарни болести, да не говорим за живото-спасяващи лекарства, а едни другари сменят нови “Мерцедеси„ с нови “Аудита“ – “Синовете на Великата мечка” друсат як казачок.

Земеделските производители задушени от рекетьори. Тютюнът мухлясва в складовете. Бракониери секат поголовно горите. Язовири заливат села и давят хора и животни, унищожавайки имуществото на хиляди семейства – “Сокола” и компания мятат гьобеци изразявайки отношение. Така де – отношението е най-важно. Има ли го, другото са подробности.

За една партия с абревиатура, подобна на име на цвете, песента е друга:

“Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си?”

Като отговорът е последното:
бсп
Какво, не сте съгласни? Сори. “Блажени са вярващите”, но наивността излиза през носа.
(Всъщност, този лаф за блажените вярващи от къде идва, някой знае ли? Не е от Библията във всеки случай. Не твърдя, че я познавам на 100%, ама съм я чел доста подробно и не съм срещал точно този израз.)

Представителите на едни по-малки партийки с променлив състав, често и имена пък тресат телеса в еклектична смес от частушки, кънтри и кючек, гарнирана с валс и менует, в зависимост от къде духа вятърът и на къде пачката изглежда по-тлъста.

А за всички политици като цяло, лепне рефренът на Бритниту:
“Oops!… I Did It Again” или в превод: “Баси… пак я свърших същата”

И с песен на уста затъваме ли си затъваме в калта.

Изключително ми е неприятно, и съжалявам, че трябва да го кажа, но – казах ли ви!