Мракът и дъщеря миСукубата Анджела, джуджето Ралфи и вампирът Джордж на една маса с магьосницата Бранди и върколака Алекс. Къде? Естествено в кръчмата „Зелената котка”.

Кралицата на елфите, оплакваща мъртвата любов в Гората на въздишките.

Мъчат ви кошмарни спомени – Ловецът на спомени е насреща. Готов да помогне на всекиго, неспособен да помогне на себе си…

И преди всички тъмният маг. Безпощаден към всякакви злокобни твари. Понякога безразсъдно рискуващ, за да помогне на застрашените и беззащитните. А всъщност безкрайно самотен, с ранима душа. Тъмен маг – светла личност…

И още много фентъзи и фантастика, тук с приказен привкус, там с криминален, или пък клонящ към трилър.

Майсторска игра с думите. Богат, поетичен език близък на този на Бредбъри.

Всичко това в електронната книга със сбор от разкази и есета на магьосника на думите Сибин Майналовски, която той подарява на читателите.

Книгата е достъпна от много места, в различни формати.

Магьосникът би се радвал, разбира се, ако харесате подаръка му, да го почерпите. Може една бира, може каса бира… Според възможностите и желанието на читателя. В линковете по-горе пише, как би могло да стане. Като черпенето е по желание. Както и четенето разбира се.

За финал ще цитирам един кратък поетичен етюд от книгата, който е от любимите ми образци от творчеството на Сибин:

Спиш ли? Или не си сигурна? Нищо, затвори очи и прегърни въз-
главницата. Представи си, че прегръщаш мен. Знам, че не го заслу-
жавам, но въпреки това се отпусни за миг и не мисли за нищо. А
сега подай ръка. Нека полетим. Не се страхувай – погледни надолу
и и виж как нещо мрачно се отдалечава от нас с шеметна скорост.
Знаеш ли какво е то? Това са сълзите ни – твоите и моите, които сме
оставили зад нас. Това са хората, които ни напускаха през годините
– може би защото някой или нещо по-силно от нас им е подсказало
да не се бъркат в чувства, предопределени едно за друго. Това са
самотните дни, които сега изглеждат като прашинка, секунда, кратък
проблясък на нощта в очакване на изгрева. Не им обръщай внима-
ние – просто не си струва. Погледни вместо това наляво. Виждаш
ли онези двамата на морския бряг, които се прегръщат над лунната
пътека? Това сме ние, но в един друг свят, чието време ще дойде под
тъжно-веселата музика на блуса някой ден. Отдясно може би пък
забелязваш една призначна гора, която вместо с дървета е пълна с
гигантски бели рози, покрити с радостните сълзи на росата. Това са
сърцата ни, някога пусти, а сега кипящи от радост. Вдъхни с пълни
гърди въздуха, натежал от морска сол, въздишки и непредадени це-
лувки. Остави слънцето да погали косите ти със завист, осъзнавайки,
че никога няма да може да надмине усмивката ти. Погали пеперуда-
та, кацнала на очите ти, и си представи устните ми. Защото аз тази
вечер няма да съм до теб. Но утре… вдругиден… един ден вратата ще
се отвори и аз ще бъда там. За да не си тръгна никога и да изтрия от
мислите ти думата „самота”.
А дотогава прегърни възглавницата и заспи. Знам, че вече спиш.
Знам колко обичаш да спиш. Даже понякога ревнувам от самия сън.
Но усмивката, която пърха по устните ти, ме кара да се надявам, че в
сънищата ти аз вече съм пристигнал.
А ако сънуваш това, то със сигурност ще се сбъдне. Нали все пак
аз не съм нищо друго, освен твоят личен сън.

Автор Сибин Майналовски

Благодаря, магьоснико за подаръка!