Monthly Archives: August 2011

Рипни Калинке

По соц. време имаше такава една категория “Забавна и танцова музика”.

Въпросният термин потъна в прахоляка, барабар с куп други социалистически умотворения.

Тия дни отнякъде обаче ми и изникна в главата тая категоризация на музиката, та си мисля аджеба, погото танц ли е?

Щото позагледах някои клипове и например тук:
Slayer – Seasons In The Abyss”
на моменти се виждат в публиката фенове, които заформят здраво пого и определено се забавляват 😀

Та за ужас на социалистическите културтрегери ще излезе, че Slayer напълно се вписват в категорията “Забавна и танцова музика”.
:p

И на спамерите не им е лесно :)

Да измислят, как да са по-оригинални.

Най-често ботовете бълват съобщения, които би трябвало да изглеждат като писани от човек и да са универсални, че да могат да паснат на повечето теми, за да е трудно да бъдат отличени от нормалните коментари. Някои са много сполучливи и наистина даже се вързват с темата, но поне при мене лесно се открояват като мартенички, защото са обикновено на английски, чат-пат на руски.

Някои спамери са си направили труда да пишат съобщения и на български, понякога резултатът е комичен, понякога успешен. Тук не включвам био-ботовете 😉

Днес Akismet-а беше хванал най-оригиналното ботско творение:

“Hi, it’s spam bot, please, delete this message and i never return) I promise.”

Готино. Но наистина поне от това IP ботчето повече няма да може да намине 🙂 .

Книжарници

Електронни в случая.

Както и да го мислим, там е бъдещето. Не твърдя, че хартиената книга ще изчезне, но по-скоро ще остане само за ценители-колекционери, както сега са виниловите грамофонни плочи.

Бъдещето определено е на електронната книга, за това да споменем (все още за съжаление) прохождащите у нас книжарници за електронни книги.

По-точно две – “е-Книги” и “Книгите” . Става въпрос за сайтове, предлагащи именно електронни книги, а не многото такива, които продават онлайн хартиени издания и също понякога биват наричани “електронни книжарници”.

И двете са се захванали с благородната задача да предлагат книги на български автори на достъпни цени. Както и на чужди автори, чиито книги трудно се намират у нас.

За “е-Книги” и друг път съм споменавал. Аз съм им редовен клиент и съм “изкупил” почти всички от свободните книги (именно – платил съм, за някои и по няколко пъти, защото ми харесват), както и за една-две от тези, само с платен достъп. Доволен съм от сайта и от възможността да се плаща по много начини, като клиентът може да си избере най-удобния за него.

Виж, тия дни опитах да купя от другия сайт втората книга на Сибин Майналовски, обаче – тесла. Единственият начин за плащане, който аз открих – може да има и други, беше “За да можете да закупите или прочетете книгата влезте с Facebook акаунта си от горния бутон!”. Натискането на бутона води обаче до бял екран.

Може би проблемът е в моя “телевизор”. Може съчетанието от Линукс и подпалена лисица да не работи с въпросния бутон. Обаче доста читатели на фантастика ползват подобна комбинация от ОС и браузър, така че книжарницата губи тая група (Вариантът “идете при приятел с уиндос” е груб и отблъскващ въпросните потенциални клиенти). Второ, да се свърже услуга, свързана със заплащане точно с тая платформа (Facebook), ползваща се с доста съмнителна слава точно от гледна точка на сигурността на данните, не бих казал, че е твърде… разумно. Сигурно хората, работещи по сайта са обезопасили достатъчно добре системата и няма място за безпокойство, но за клиента остава едно наум.

Освен това, много хора нямат Facebook акаунт и доста от тях държат да нямат! Още една категория изпуснати клиенти.

Възможно е да има и други начини за плащане, но аз не ги открих – т.е. не са лесно забележими, което определено си е неудобство. Може клиентът да е тъп, кух, задръстен, но това не е причина да му бъде затруднявано желанието му да си даде парите. А нали уж това е целта на книжарницата, да му ги вземе, а не да тренира наблюдателността му или да развива умствените му способности чрез тестове и скрити картинки. (Ако клиентът все пак вземе, че поумнее, в резултат на четенето на закупените книги, това вече е страничен ефект и не е цел на книжарницата.)

Да не кажете, че съм “от едните” и съм против другите:

При “Е-книги” също си има неудобства. Например в резултат на забележка в някой от форумите за фантастика, създателите на сайта добавиха обяснение, че свободните книги наистина са свободни, след регистрация на потребителя, защото преди това не ставаше много ясно. Това добре.

Обаче като щракнеш на някоя книга има обяснение с какъв достъп и в какви формати се предлага книгата, но няма никакво резюме, или линк към такова. А иначе книгите си имат анотации, но до тях се стига по сложен начин. Поне за мене е сложен и всеки път ми е трудно да го възпроизведа. Може да съм тъп, кух, задръстен, ама искам да си купя книга и би трябвало да ми е по-лесно да намеря информация за нея, а не да преобръщам сайта 14 пъти.

И накрая добри думи и за “Книгите” . Оформлението (външният вид, изгледът, фасонът ) на сайта е по-добър от тоя на “е-Книги”, поне за сега.

Надявам се, ако тук попаднат представители на някой от двата сайта, да не възприемат поста ми като заяждане, а както се казва, като “градивна критика”. 🙂

ПП
Екипът на “Книгите” се оказа много бърз и проблемът беше оправен буквално половин час след като излезе постът!

ППП
Лоша новина е, че „е-Книги“ вече не се поддържа и е оставен на доизживяване.

Ветрове…

…между ушите…

Като съм зачекнал темата за за затрудненията с мисленето на някои сънародници, вчерашните новини ми припомниха отменения втори ден на фестивала в Разлог поради неочаквана буря.

Тогава много помия се избълва за “гафа” на организаторите…
Доста странни ми бяха и коментарите на потърпевшите по телевизиите, например някакъв младеж се възмущаваше здраво, как така организаторите не са “предупредили”…
Бая се чудих, какво е трябвало да “предупредят”? Че са си поръчали буря на дядо Господ?

Разбирам разочарованието на хората, повечето пътували доста отдалече, но пък са останали живи и здрави.

Тия явления не напразно се наричат природни стихии, възникват неочаквано и е трудно да се предвидят 3 дни напред и напълно изключено 3 месеца по-рано. А датата за фестивала беше насрочена от преди повече от 3 месеца.

Ако възмутените индивиди бяха опитали да си ползват мозъците по предназначение, щяха да установят че:

а) Едва ли организаторите нарочно са избрали ден с лошо време за насрочване на фестивала – това за тях е свързано със загуби, а е логично, правейки фестивал, да се очаквали приходи
б) Ураганният вятър е опасен, особено когато има наоколо временни съоръжения, а не здрави постройки, така че решението за прекратяване е било правилно.

Все пак някой в Разлог е проявил здрав разум и това са именно организаторите.

За съжаление мозъчната недостатъчност не е български патент – това покзват жертвите от подобен случай в Индианополис, където за съжаление здравият разум е изневерил на организаторите. Някой е подценил опасността, пресмятайки изпуснатите печалби. А може и в името на печалбата да си е “спестил” застраховката в случай на провал на събитието и за това концертът да не е бил спрян навреме. Каквато и да е причината – хората са загинали поради недомислие.

Мозъчната недостатъчност уви води често до трагедии, често за невинни хора.

Та казах ли ви

Като разправях за 10-9

Сега, както чета статията, която е превел Longanlon и се сещам за събития и типове хора, описани в книгата…

Само че книгата е издадена преди 4 години, т.е. писана е още по-рано.
Е, полицията в “Нано” за разлика от английската е доста по ефективна 😉

Не само чипа

Напоследък в Мрежата плъзна следната обява за работа в Националната Астрономическа Обсерватория – Рожен:
Обява

Съответно по форуми и блогове плъзна вълна на присмех.
Обявата бе заклеймена като срамна….

Даа, срамна е.
За кого обаче?

Разни умници пак блъвнаха говна, как българските учени “хич ги нямало”, как бат борко бил прав, да иска да ги маха…

Както много пъти съм казвал, булгаристанецът има много сериозни затруднения с мисленето. Конкретното поредно впрягане на каруцата пред коня отново го доказва.

Да, такива са заплатите в БАН, част от която е НАО Рожен, в резултат от дългогодишната политика на предшествениците на батката и неговите “професионалисти” също.

Да, има и специалисти, които отговарят на горните условия, от обявата. Защо работят за тези заплати тогава? Младите, за да използват БАН като трамплин за чужбина. По-старите – защото имат договори с чужди университети и лаборатории и от тях “захлебват” по някой лев (долар или евро), защото базата на БАН е все още недоунищожена и като отидеш в чужбина като Guest Professor уважението е много по-голямо, отколкото ако отидеш там като новобранец на стари години.

Е, вярно – има още една категория, които просто доизживяват годините си в Академията, но от 1990-а година насам броят им прогресивно намалява, а последното ръководство на БАН, поне докато работех там, показа че наистина иска да се отърве от тоя баласт, въпреки здравите връзки, с които е привързан за корпуса на академията и действаше сериозно по въпроса. (Друг въпрос, че понякога връзките бяха директно с членове на въпросното ръководство, но все пак говорим за много малък процент).

Та предполагам, позицията въпреки срамната заплата ще бъде заета … временно, докато въпросният млад специалист напише дисертация и хване post-doc накъде по белия свят.

А относно въпросните умници, изляли лайна и помия относно обявата, хората които я пускат, и организацията зад тях, сещам се за един, дето говореше нещо за чипа на българина, че бил за смяна. Така е, не само чипа, уви. Защото ако българите опитвахме от време на време да мислим, този господин с чипа щеше отдавна да е побит на кол на площада пред президентството, министерския съвет и бившия партиен дом, за назидание на следващите им “стопани”.

Нано

наноТерминът “Фантастика” за изненада на неизкушените от жанра е много широко понятие, включващо много размит спектър от теми, идеи и насоченост на произведенията.

Един от “класическите” видове, който най-често буди асоциации при споменаване на думата “фантастика” е прогностичната, с типичен представител Жул Верн, който в зората на техническата революция предвижда бъдещите приложения на много прохождащи технологии. В последствие Кларк и Азимов обръщат сериозно внимание на новите за времето си технологии и дават сериозен принос в прогностичната фантастика, правейки някои наистина много успешни прогнози.

Докато обаче при Верн същността е възхищението от възможностите на технологията, при последователите основа на произведенията са човешки, социални и философски проблеми, представени в среда, в която бъдещите технологии са реалност.

Постепенно прогностичната фантастика отпада от сцената, заменена от много други стилове, където технологичната среда ако въобще я има е по-скоро някакъв блед фон, най-често напълно без научна основа, служещ просто за декор. Нормално отражение на развитието на самите технологии, при които дълги години нямаше революционни промени. Защото реално, и най-успешната прогностична фантастика не създава технологии, тя отразява съществуващите, като обаче често успява да прогнозира успешно някое неочаквано приложение на нещо вече открито, за което и самите откриватели не са се досещали.

Днес обаче, “както пишат у вестника” сме на прага на нова технологична революция. (Сериозно, от първа ръка информация 😉 ) Съответно логично беше и писателите да реагират на променящата се реалност. И един от първите представители на възродената прогностична фантастика не закъсня да се появи.

Романът на Николай Теллалов 10-9

както подсказва заглавието е посветен на набиращата скорост технологична революция базирана на нанотехнологиите.

От една страна 10-9

е роман от типичен Азимово-Кларковски тип. Описана е новата технологична революция в резултат на стремителното развитие на нанотехнологиите. Добре обосновано и с опитна ръка е нарисувана новата реалност, дължаща се на технологичните промени с различните политически блокове и социални течения, които биха възникнали в резултат на новите технологии. Има добре изградени герои и човешки отношения.

Читателят се потапя неусетно напълно в реалността, създадена от Теллалов и я приема като естествена, логична и неизбежна.

От друга страна 10-9

е философска книга.

Класиците на комунистическата философия считат, че несправедливостите в обществото могат да бъдат премахнати, ако собствеността върху средствата за производство премине от капиталистите в ръцете на работниците. Съответно на базата на тази философия бе извършен огромен експеримент с катастрофални последствия. Знаем историята. Средствата за производство всъщност не преминаха в ръцете на работниците, а реално на още по-малък брой безпросветни сатрапи, които незастрашени от конкуренция управляваха безумно.

Явно, моделът със собствеността върху средствата за производство не работи. Причините са много.
Очевидна причина, за която “класиците” не са се досетили е да речем недостига и неравномерното разпределение по света на суровините. Който владее повече източници на дадена суровина съответно контролира и средствата за производството й. И така нататък.

А какво би станало, ако “освободим” не само средствата за производство, а самите производствени мощности, производствените процеси, както и суровините?

Теллалов описва точно такъв свят, в който всичко по веригата на производството е именно освободено, а не със сменена собственост. Как – с помощта на нано-технологиите.

Естествено, хората и корпорациите с власт и пари не биха позволили такова освобождаване, даже технологията да е налична. За това се налагат “подмолни действия” – една от екшън- линиите в романа, свързана с промишлен шпионаж, саботажи и … “и” – в книгата за повече подробности 😉

В новата реалност, при наличие на новите технологии старото разпределение на политически блокове трудно може да бъде преодоляно. Светът пак е разделен на изток и запад, като всеки блок се опитва да покаже предимства пред другия и съответно дава различен достъп на “простосмъртните” до благата, достъпни благодарение на нано-роботите. Както и в степента на ограничаване на правата за ползване на услугите им.

В източния блок достъпът до нано-технологиите е строго ограничен. В “свободния” запад хората трябва да работят, за да могат да си плащат … удоволствията. За да не се стигне до разпад на обществото е изобретена “патерица”, която да имитира потребност от някакви смислени занимания в по-голямата част от обществото.

Разбира се във всеки от политическите блокове има хора с творчески и съзидателни потребности. Искащи свобода за развитие, неспъвани от “патерици” и ограничения. Тъкмо те са трън в очите на всяка власт. Хората, не побиращи се в нормите. И конфликтът е неизбежен.

“Идеята лидери на човечеството да бъдат умните и знаещите дори не е имала шанс за успех. Предварително загубена кауза. Защото вождовете дърпат други конци — конците на базовите човешки нужди и потребности. Без спойката на принудителното сътрудничество за задоволяване на тези нужди човечеството не е единно по никакъв начин. Учените сбъркаха да го мислят за единно въз основа на общата биология, общите начини за общуване, речта. Нанотехниката по пределно радикален начин разреши проблема с базовите потребности — храна, облекло, подслон, енергия и труд за добиването им. И какви други потребности останаха? Останаха онези, които не обединяват, а разделят, и то разделят с бездънни пропасти. Учените мислят, че с достъп до информацията всички ще пламнат от любов към знанието. За тях, ИСТИНСКИТЕ от тях, е дребнаво смисълът на живеенето да се свежда до надпревара с околните по пистата на модата, секса, забавленията, спорта, зрелищата.
Но хората са различни — по природа. Затова е настъпило време за разделение на различните. Човечеството се разделя на различни и неинтересни един на друг ВИДОВЕ, не толкова био, колкото ноо. Различни духовни и интелектуални потребности — условия за състоянието, възприемано като щастие, към което всеки се стреми — само това е общото. От там нататък — почти никакви допирни точки.
Разделение. Разделение десет на минус девета. Толкова са тесни пукнатините в човешкия вид. Но поне на този етап, в цялата тази епоха навярно, те са непреодолими като шварцшилдова сфера, като хоризонтът на събитията около една черна дупка.”

Разликите между хората са наистина непреодолими. И настъпва моментът хората с различни интереси да се разделят.

“Може би наистина това е началото на края на ЧОВЕШКАТА история. И началото на началото на ПОСТЧОВЕШКИТЕ истории. Защо трябва да се тълкува този факт като нещо „лошо“? Оправдан е страхът на повечето хора от внезапните и непознати промени. Най-вече непознатите. Но защо отсъства стремежът тези промени да се ОПОЗНАЯТ? Вместо това реакцията е — отречете, забранете, забравете!”

Друг въпрос, засегнат в романа е “вечният” въпрос на “новото време”, дали “изкуственият интелект” може да бъде “пълноценен”. Теллалов дава единствения верен отговор – да!

“Чудат термин. ВСЕКИ интелект е всъщност „изкуствен“, той е продукт на културата. Само че хората съзират в израза „машинен интелект“ нещо необосновано враждебно.”

Тема, предизвикваща автоматична препратка към “Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността” книга, в която най-добре са разгледани въпросите за интелекта като цяло и в частност за “изкуствения” такъв. Теллалов е успял в художествен вариант да представи тезата, развита надълго и широко във философския труд на Дъглас Хофстатър.

Всички тези философски, технологични, политически, социални и прочие проблеми са развити на сцената на космически битки, шпионски екшън, футуристични градове и технологии. Едно възможно бъдеще, описано майсторски от Теллалов. Едно бъдеще, в което бих искал да живея.

Книгата може да бъде намерена в е-Книги, или “Моята библиотека” и на двете места със свободен достъп.
За хартиен вариант, аз бях купил една от последните бройки от Човешката библиотека. Не знам, дали са им останали още.

ПП
Ревю, за споменатата по-горе ГЕБ