Една от задачите на физиката е да открие “законите” на околния свят. Откриването на много такива закони се оказа сюрприз за учените и философите. В крайна сметка, някои открития се оказаха толкова неочаквани и толкова противоречащи на “здравия разум”, че с мъка извоюваха признание. Скептично гледаха на тях даже и нобелови лауреати. Ярък пример – Айнщайн публикува теорията на относителността и теорията на фотоефекта през 1905-а година, обаче беше удостоен с Нобелова награда чак през 1921-а. Той не получи Нобелова награда за нито една работа по Теорията на Относителността. Явно за някои бивши нобелови лауреати, участващи в обсъждането на новите кандидатури Теорията на Относителността е била твърде радикална.

За това сега физиците се отнасят много подозрително към всичко, произтичащо от “здравия разум” и изглеждащо очевидно. “Здравият разум” е продукт на човешкия разум и съвсем не е задължително Майката-Природа да бъде устроена така, както хората мислят. Ето прост пример. Днес ние се съмняваме даже, че 2+2=4, oтнесено към физичните явления. Например, ако прибавим 20×109cm/sek още 20×109cm/sek, няма да получим 40×109cm/sek, а само 27,3×109cm/sek. Ние знаем правилото за събиране на скорости, въпреки че от гледна точка на “здравия разум” това правило изглежда странно. ”

Свободен превод от руски от тази стара, но напълно съвременна книга:
Популярная физика Д.Орир 1964

Това като много добро допълнение към предишната статия.

Да, в родопските села още има хора, които казват “щом в Корана пише, че Земята е плоска, значи е полска!” – конкретен случай, за който съм чел.
Още има хора, за които Еволюционната теория противоречи на “здравия разум”.

Обаче, когато изучаваме природата, трябва да се интересуваме единствено от фактите.
Разумът е здрав, когато се съобразява с фактите и се опитва да ги обясни, а не когато ги отрича, ако противоречат на някакъв модел, който е приел за “верен” и “единствено правилен”!