Преди години писах някои виждания за релиигиите: Вяра, религия и още”

Давам си сметка в днешно време, че съм бил прекалено толерантен към религиите, виждайки липсата на толерантност от техните представители и наглостта им.
Все по-застрашителен става сценарият от “Падането на нощта”

Във времена, в които светското образование и науката са поставени в унизителна позиция е естествено суеверията да надигат глава (в категория суеверия слагам и “официалните” религии, защото те не са нищо повече от узаконени по стечение на обстоятелствата суеверия).

Тук ще се спра на един аспект, който особено ме дразни, а именно, това че много хора стават религиозни, понеже, разбирате ли, комунистите били “атеисти”, а те били антикомунисти…

Атеизмът не е въпрос на политически убеждения, а на здрав разум. Нито на подражание на тоя или оня “кумир”, група, движение или политическа система.

Тук всъщност ще обърна внимание на “атеизма” на комунистическата система. По-точно на религията, с която те се опитваха да заменят другите религии, маскирайки ги като атеизъм.

При споменаване на религиозната същност на комунистическата доктрина, повечето вярващи възнегодуват и започват да “доказват”, че тя е антихристка, и незнам си каква, но в никакъв случай не религиозна.

Всъщност няма разлика между която и да е религия (освен може би будизма) и комунизма.

Преди всичко, и едното и другото са основани на вярата. Уж има теории (със задължителното определение “научен”), но сляпата вяра се поставя на първо място.

От не един преподавател по Маркс-Ленинска философия сме чували: “Ние, комунистите вярваме…”. Но да кажем, че това е само за по-удобно изразяване на мисълта.

Ленин беше казал нещо от рода на: “Комунизмът е правилен, защото е верен”. Само по себе си безсмислица. Дълго се чудех навремето, как е могъл да го каже, след като няма логика. Докато не осъзнах, че това е същността на комунизма. Верен по подразбиране, без право на доказване.

Да разгледаме няколко черти, характерни за религиите, които в пълна сила важат и за комунистическата идеология.

Да започнем от догмите.
Въпреки стремежът към наукоподобие, имаше догми, които не биваше да се нарушават. Като да речем, че човекът е “венецът на сътворението” (даа, точно както в религиите), че изкуствен интелект не може да се създаде, че не може да има нещо, произведено от човек, което да го надмине. Въпреки, че уж диалектиката беше в основата на Марксизма-Лининизма (диалектически материализъм) и според нея нищо не пречи по-нататъшното развитие независимо дали по “естествен” или “изкуствен” начин, догмата категорично го забраняваше.

Комунистическата догматика доведе до погромите и за съжаление убийствата на много съветски учени. Така кибернетиката и генетиката бяха обявени за “буржоазни науки” Съответно СССР изостана много в тези области, въпреки че преди проведените пленуми, последвани от терор и в Съюза тези науки бяха добре развити.
Николай Вавилов е един от многото примери.

Парадокс е, че термоядрената бомба спаси съветската физика, за добро или лошо. Научавайки, че се готви пленум и срещу физиката с цел обявяване на кое е “правилна” физика, Капица се обажда на Сталин и в прав текст му казва, че ако иска Съветите да имат водородна бомба, трябва да отмени пленума. В случая авторитетът на Капица, както и заплахата Щатите да имат по-силно оръжие е надделял над мракобесието и съветската физика, заедно с много невинни учени е била спасена.

Не знам, ако пленумът се бе провел и макар и с цената на много безсмислено похарчени животи, дали Империята на Злото нямаше да рухне много по-рано. Но от друга страна, оцеляването ѝ доведе до надпреварата не само във въоръжаването, но и в науката. От там станаха възможни кацането на Луната, бързото развитие на електрониката и миниатюризацията. Знае ли човек, може би в противен случай още нямаше да има персонални компютри и Интернет. Както и средства, за масово разпространяване на псевдонаучни и антинаучни безумия, от друга страна. Нещата винаги имат повече от една страна.

Догмата за равенството също я помним. Както и че частната собственост е Зло.

Друг, характерен белег за религиите са мъчениците. Всяка религия има свои мъченици, които се честват на определени дати и чиито жития и страдания се изучават.

Прословутият Павлик Морозов може да е банален пример, но много точно демонстрира характерното за всяка религия изискване, индивидът да поставя кумирите си над роднините и приятелите си:

“Този, който не може да се откаже от баща си и майка си,
не може да е мой ученик, както и този,
който не може да се откаже от брат си и сестра си,
и вдигне своя кръст, както аз направих,
не може да е достоен за мене.”
Тома 55.)

Мм? Познато ли звучи? Типично по Морозовски!
Партията над всичко! Включително и над семейство и роднини.

Но тук ще спомена една друга мъченица, от пантеона на комунистическите герои.
Спомням си поемата за някоя си Валя, пионерка, която умирайки от тиф категорично отказала да вземе кръстчето, което майка ѝ се опитвала да ѝ сложи в ръцете.

В дългия текст на поемата периодично се повтаря “припевът”, всъщност тъй като не става въпрос за песен, по-подходящ термин може би е лайтмотивът, (простете невежеството):

Валечка, Валюша, а вземи го де!
Кръстче златно, няма то
да те изяде!

След което следва отново и отново твърдия отказ на пионерката.
Накрая идва трагично-героичният финал – Валя козирува по пионерски и с думите “Винаги готова!” издъхва, без да приеме религиозния символ.

Едва ли събитията са се развили точно така, по-скоро детето едва ли е било на себе си и е осъзнавало, къде се намира и какво се случва с него.

Въпросът е, че ще ме прощавате, но описаното поведение не е поведение на атеист, а на дълбоко религиозен човек.
Атеистът би си казал “щом това ще успокои майка ми по някакъв начин, защо не?” и ще вземе кръстчето, ще се прекръсти ако трябва. За него това не е проблем или “престъпление”.

За вярващия в друга религия обаче е немислимо да приеме чужд религиозен символ.

И не е важно, дали нещастното момиче действително се е държало неадекватно, или всичко е плод на “поетичния гений” на автора, важното е, че едно такова поведение на сляпа вяра се афишира, възхвалява, възпява и се дава за пример за подражание и правилно (правоверно) поведение.

Всяка религия има чудеса. Комунизмът също.
Чудеса бяха язовирите, афиширани като изкуствени морета, беломор канал (взел живота на повече от 12 000 “възпитаници” на ГУЛАГ, но виж, това не се споменаваше).
Чудеса бяха всеки строеж, всеки завод, подвизите на работници, строители, ударници. Постоянно пресата, радиото и телевизията гърмяха за подвига на Стаханов, почина на Злобин и т.н.

Чудеса бяха изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята, изпращането на първия човек в орбита.
Виж, с Луната нещата нещо се позакучиха, оказа се, че развитието на науката и техниката не е въпрос на идеология и обществен строй, ами май по-скоро е въпрос на добро финансиране и мобилизация на научната мисъл.
Но след провала на Лунната програма комунистическите идеолози замълчаха, песни, които преди често звучаха в ефира бяха спрени, другарите се държаха сякаш никога не е ставало дума за полет към Луната и цялата пропаганда, как само съветската наука е в състояние да изпрати човек на естествения ни спътник бе заметена под миндера.

Така и религиозните проповедници тръбят да речем за всяко успешно изцерение от епидемия, включващо се в рамките на статистическото отклонение, а за хилядите умрели не се споменава.
За чудеса се обявяват всякакви обикновени битови и промишлени случки, при които късметът и опитът са предотвратили нещастие. Така и при комунизма, нещо обикновено за една съвременна държава – построяването на фабрика за мокасини се обявява за чудо на обществения строй.

И при едните, и при другите Злото се противопоставя на силите на доброто и вярващият трябва да се бори срещу него и да се отрича от него.

При религиите има лов на вещици, “изобличаване” на антихристи, антимохамедисти и т.н. заклеймяване на неверници.
При комунизма имаше “врагът в собствените редици”, “врагът с партиен билет”. Изобщо всеки можеше да бъде “враг”. Включително и най-близките. И в религиозните общества, и в комунистическите едни хора биваха насъсквани да дебнат други и да ги изобличават за “врагове”, които после да бъдат публично заклеймени (и убити). Както по времето на Светата инквизиция и по комунистическо време, всяка реплика, всяка казана дума можеше да бъде използвана за да бъде обявен даден човек за враг и наказан жестоко за назидание на останалите.

Още много може да се пише за паралелите между комунистическата идеология и която и да било религиозна.

Факт е, че атеизмът има толкова малко общо с комунизма, колкото астрологията с астрономията. За последните общото е, че и при двете става въпрос за звезди. Всичко друго е различно. Така и при това, което комунистите обявяваха за атеизъм.

И накрая ще цитирам нещо от Библията, с което съм съгласен:
Пророк Йеремия казва: „Проклет да бъде всеки, който се уповава на човек”

Така е, уповавайте се на разума, на ясната мисъл, винаги осмисляйте това, което проповедници, говорители журналисти, политици и идеолози се опитват да ви убедят, че е единствената и неподправена истина.