Monthly Archives: January 2015

28.01.2015 – Battle Beast, Delain, Sabaton

Battle Beast, Delain, SabatonНачалото малко приличаше на това на това на Helloween-ската история. Не началото на концерта разбира се, а предисторията, така да се каже. Много редуцирана част от каварненската група се строихме чино в 18:00 пред зала “Универсиада”. Редуцирана до ни повече, ни по-малко от двама души. Пак ни пуснаха в залата малко преди обявения час за започване (т.е. 19) и пак концертът започна с час закъснение. До тук с приликите. Първата положителна разлика бе, че въпреки че отново беше студено, не валеше. От тук нататък всичко беше с положителен знак.
В началото имаше малко хора, което доста ме учуди, но постепенно залата се напълни. Може би някои си правеха сметка да дойдат направо за хедлайнерите, но организаторите подло ги “изработиха”, от което мисля, въпросните фенове нищо не загубиха, понеже и двете подгряващи групи бяха много добри! Поне по мое мнение, а и като гледам реакцията на по-голямата част от публиката. Рядко се случва да ми харесат всички групи, но този път и двете бяха много добри.

След първоначалното чакане на студа, последва също такова “висене” в залата, но поне на топло и на хубава музика. Много хубава, ама все пак не сме дошли на дискотека, започнахме да мърморим…
Както и да е, към 8 излязоха финландците от “Battle Beast”. Не ги бях слушал, признавам, но много ми харесаха. Много добри песни, а Noora Louhimo се нарежда според мене сред най-добрите дамски метъл-вокалистки, въпреки че не е толкова известна. Но те финландците си имат традиции при дамските метъл-вокали.

Приятно впечатление направи, че след сета на “зверовете”, много бързо бе прередена сцената за вторите изпълнители, за сметка на първоначалното чакане. Повечето неща бяха предварително подготвени и скоро “Delain” забиха здраво. Тук мога да започна със същото, че не ги бях слушал и ми харесаха. Но редът на групите според мен бе сбъркан. “Бойните зверове” по ми допаднаха. А и вокалистката им бе определено по-добра. Е, на външен вид мис Charlotte Wessels по-хващаше окото, а да не говорим, че по едно време остана почти по цици… шшт, долу лапите и избърши лигите, казах почти! (бе почти, почти, ама…) Приятния изглед се допълваше от китаристката Merel Bechtold, която обаче, се оказва само заместваше титулярния китарист.

Както казах, в началото гласът на Charlotte малко не ми допадна, но свикнах с него, а когато басистът със сложното име Otto Schimmelpenninck van der Oije заръмжа “по норвежки” ( 😉 ) гласовете им се допълваха много добре. Мистър Oije биеше и двете дами по дължина, плътност и обем на косата. Плюс лицево окосмяване. Не бе, дамите нямаха такова. Всъщност и двете бяха фини дами, за китаристката даже би било уместно определението ефирна, ако не беше очевидната физическа мощ, която демонстрира, навъртайки километраж и подскачайки по сцената, с китара, която определено не тежи няколко грама. Освен тези фронт-субекти имаше още “тъпанджия” и клавирист, които не се отличаваха с някакъв колоритен външен вид, но добре си вършеха работата.

Като цяло, втората група направи по-голямо шоу, но като музика първата по ми допадна. Но и двете се представиха всъщност много добре.

След втория сет музикантите от Delain се включиха в прибирането на апаратурата заедно с роудитата – нещо, което рядко се случва – като при всяко появяване предизвикваха заслужени овации.

И постепенно сцената се изпълни с дим, докато прожекторите осветяваха залата; няколко роудита с каумфлажни дрехи и каски разиграваха военни сценки, докато не изгаснаха светлините под звуците на задължителната “The Final Countdown” и инструменталната”The March to War”, из под мъглата танкът на Sabaton запали фарове и панцер-елитът откри с “Ghost Division”.

Sabaton са големи. Наистина големи. Още в горецитирания пост за Каварна Рок-2014 писах, че организаторите на фестивала неправилно ги подцениха и не ги сложиха като хедлайнери. Времето, когато бяха само подгряваща група отдавна мина и когато те водят нещата могат да покажат цялата си мощ. И преди писах за разликата между добрите и големите. Не знам, кое прави някого наистина голям, но когато го срещнеш, отличаваш го без грешка. Прави впечатление, че въпреки, че песните на шведите са на военна тематика, всъщност държанието им е много човечно. Може би и това е част от загадката.

Феновете на Sabaton са може би най-горещите от всички, които съм виждал. Екстазът достигаше до невиждани висоти. Групата съответно положи максимални усилия да се отплати.

Целият сет мина в приповдигнато настроение. Joakim контактуваше непрекъснато с публиката, подпомаган от Thobbe, който ръсеше майтапи на български със завидно добро произношение. Същия номер го прави и в Каварна; знае се, че той има приятелка (или приятелки 🙄 ) българка и явно си оползотворява правилно времето (майтап). Не мина без заигравки между Thobbe и Joakim, както и между Thobbe Chris – другият китарист. Изобщо сценичното присъствие беше на ниво.

Споменах вече френетичната публика, която не спираше да дивее. По едно време се заформи стабилно пого. Половината от нашата група се включи, но аз преценявайки правилно физическите си възможности, реших да не създавам излишна работа на травматологията на “Пирогов”. Погото беше толкова диво, че чак Joakim се притесни малко и с облекчение констатира, че щом всички се усмихват, значи няма ранени, след като “танцът” приключи. Изобщо балканската дивотия и викингската ярост се съчетаха добре. (Това беше само шега, бе! Не вадете брадвите!)

Голям жест беше, когато групата покани на сцената едно хлапе, както се разбра 12 годишно. Подариха му палки за барабани, перца за китари, а вокалистът се раздели с очилата си. Предпоследната песен оставиха момчето при тях, представям си на кои небеса се е чувствало. Такива преживявания на такава възраст са безценни!

Публиката освен с овации направи жест към групата, като избра да чуе “Gott Mit Uns” на шведски, а не на английски. Е, в момента, в който Joakim запита, на какъв език да пее, тутакси бе предложен Chinese, но се оказа, че изборът е ограничен само до споменатите два езика 🙂

Много съм доволен, че групата не промотираше само последния си албум, а се разходи по цялата си дискография, изкара доста от класиките си, като “Primo Victoria” и любимата ми “40:1”, която уви в момента е много актуална, покрай събитията в Украйна.

Sabaton направиха задължителните три биса и се скриха, но ни изненадаха приятно, когато неочаквано се появиха пак и забиха “Swedish Pagans”, която не беше в сетлиста. Май само Таря и Brazen Abbot бяха правили такъв неочакван подарък до сега. Малко неприятно стана, че точно преди да се появи групата отново, доста народ се бе ориентирал към изходите, но ние, които гледахме в правилната посока, на момента нададохме рев и се втурнахме към сцената. Така че за последната песен бях почти до групата. Не знам дали, ако феновете се бяха постарали още малко, дали нямаше да спечелим още една песен. Но всичко хубаво свършва бързо. Оставихме зад нас пода на залата, покрит с боклуци и кутии от бира (странно, защо се продаваше бира в кутии, като иначе ти отварят водата, че уж да не замеряш някого с нея), танкът и съоръженията на озвучителите, които чакаха да бъдат разглобени, и в студената януарска нощ потърсихме пътя към дома.

Затвори джама

Тия два дни дойде еди кой си и службите за сигурност скандализираха голяма част от населението като затвориха голяма част от центъра на София. Още по-скандално бе за някои изискването да не се отварят прозорците и балконските врати на определени булеварди.

Както винаги, намериха се хора, разчитащи на късата памет на населението и пуснаха пасквили, как по соц. време сме излизали с байрачета да посрещаме съветските величия, а сега – нам’ си к’во…

Ами, изкарваха ни като овце, да махаме с байрачета и китки, на места, удобни за кръстосан огън от скритите снайперисти. А, да – според ония умници с пасквилите, тогава нямало снайперисти. А? Нямаше ли? Я пак си ПОМИСЛЕТЕ!

Да махаме байрачета по-късно пак ни изкараха, за американси политици – за Дан Куейл например, само дето тогава просто организираха митинга, а хората сами отидоха, щото до сега такова чудо не се бе случвало в Бългаия – да дойде висш американски политик и да направи митинг, също като съветски. Иначе нямаше списъци, кой дошъл, кой не дошъл.

Обаче странно, че много от хората, живели по ония времена не си спомнят, че по онова време също разпечатваха такива листовки – да не се отварят прозорците. Аз често имах работа по бившия булевард “Ленин” и ги помня. С тази разлика, че тогава бяха написани на машина, или на циклостил, а не на лазерен принтер, но съдържанието бе същото.

Късопаметните сигурно не си спомнят, че тогава веднъж седмично или в най добрия случай веднъж на две седмици се случваше да не пускат в зоната около НДК. Така бях свикнал с това, че веднъж като видях милиционер близо до НДК го питах, от къде да обиколя. А той човекът просто си стоял там… Сега това се случва веднъж на няколко години и се надига вой до небесата… Абе, я социализъм за вас, та да видите!

Също, кой знае защо от народната памет се е изпарил фактът, че тогава често затваряха улиците и се чакаше с часове. Сега най-много съм чакал 15 минути да мине делегация. Иначе соц рекордът ми бе 4 часа, а съм чувал и за повече. Около Варна бяха затворили улиците, да мине бай Тошо, май беше с Кадафито, или друг важен гост да отидат до Евксиноград. Жега, хората отворили прозорците на колите, ама не разрешаваха да се отварят вратите. Един човек помоли, да пуснат пасажера му да излезе, че му е прилошало, след две-три молби, милиционерът най-после проговори, каза, “вие висите тук няколко часа и ще си тръгнете, аз съм цял ден, и не се знае още колко дни така”. Тогава се сещаш, че и милиционерите са хора и че и те страдат, ама това е по друга тема.

Чудно ми е, как хората така забравят преживяното, а се вързват на елементарни манипулации. Но явно, това е един от начините, за управление на тълпата, който доказано работи.

Та положението не е толкова лошо, колкото се опитват да го изкарат.
Освен това, предполагам никой (или поне никой, способен на елементарна мисловна дейност) няма желание политик от друга държава да бъде убит на наша територия. Особено политик на велика сила.

Не изпитвам никакви топли чувства към американските политици. Нито към европейските. Напротив – сърдит съм им за страшно много неща. Ама не искам да ги гърмят на наша територия. Последствията за всички ни няма да са добри. Даже, колкото и да ненавиждам путьо-съветски, както и разните там аятоласи и да ги смятам за ненужни и вредни за Човечеството, ако минат през България, искам сигурността им да не бъде застрашена на наша територия!

Та по-спокойно моля, като живее човек на централно място в столица, налага се покрай позитивите, понякога да отнесе и по някой негатив 😉

Кои, кои ценности каиш?

След ужасния атентат във редакцията на френското списание, извършена от религиозни фанатици – радикални ислямисти се надигна вопъл, Европа да се върнела към… християнските “ценности” и да зарежела “толерастията”.

Пита се, защо трябва да се връщаме към средновековието, но нека да поразсъждаваме.
Кои са “християнските ценности”?
Да видим:
Да се учим да общуваме и да работим в колектив; да уважаваме родителите и възрастните; да бъдем толерантни и благодарни на учителите си. Взаимно да си помагаме, да открием, какво е милосърдие и да го прилагаме към болни инвалиди и безпомощни. Да се уважаваме един друг и себе си. Да се трудим и да се обичаме. Да прощаваме и да вярваме.

чета в един религиозен сайт.

Можем да добавим тук “Не убивай”, “Не кради”.

Ммм, добре. Ама скъпи ми християни, същите ценности ще припознаят и мюсюлманте, питайте някого от тях, ако не вярвате. Или мислите, че техните ценности са по-различни? Като изключим някои радикални ислямски секти, за които тези, които не вярват по техния начин не са хора, всички останали споделят същите ценности. Сериозно, не се бъзикам.

Та, като стана въпрос за “правилно” вярване, няма нужда да се връщаме до Вартоломеевата нощ. Да си припомним един град, чието име носи и известна песен от близкото минало. Да, Белфаст. Там до скоро католици и протестанти представяха здрави аргументи, че те вярват по-правилно. В един и същи господ. И в едни и същи писания. Аргументите им бяха толкова твърди, че след представянето им хвърчаха трупове и човешки органи във всички посоки. И макар сега там да е малко по-спокойно, не се знае, кога ще бъде представен поредният здрав аргумент и от коя страна.

Да се върнем на ценностите. Подобни ценности имат и будистите, като там имат и допълнителни ценности – да се цени живота на всяко същество, а не само човешкият.

Ако искате вярвайте, но подобни ценности споделят даже изповядващите култа към Кали

Сещам се за една друга християнска “ценност”: омразата към хомосексуализма. Знаете ли, че абсолютно същата “ценност” споделят и мюсюлманите. И то я споделят много здраво – с камъни, въжета и по други здрави методи.

Благодарение на омразната ви “евротолерастия”обаче, много способни хора със хомосексуални наклонности успяха да изявят талантите си в (по-)цивилизованата част от света. Да изреждам ли? Или сами ще се сетите.

Благодарение обаче на тази християнска “ценност” много ценни хора са били затривани. Да припомня само Алън Тюринг, човек с огромен принос за информатиката и криптоанализа, както и за победата на съюзническата армия над нацистите. Тоест, благодарение и на неговия талант, много християни са оцелели, за да си ги развяват. Ценностите. И този велик човек е докаран до депресия и от там до самоубийство заради същите тези “ценности”…

Стига се до там, че и образовани хора загърбват научните доказателства, защото в библията пишело нещо.

Сещам се за един биолог, който роптае срещу хомосексуализма, макар че като биолог трябва добре да знае, че той не е човешко “отклонение”, а нещо което масово се среща в природата, и то не само при висшите видове. Статията, която цитирам е научно-популярна, но с много богата библиография, сред която и цитати към сериозни научни издания.

Не мога да си обясня, как във нашето време на върховни научни постижения има хора, които да приемат за авторитетно нещо, написано в книги от преди 2 и повече хиляди години, писани от хора, които биха ни обявили за демони, ако ни видят…

И да се върнем на “толерастията”. Да, толерантността е проблем, понеже толерантните приемат, че всички споделят техните ценности и най-вече преклонението към свободата и правата на личността, а не виждат, че много хора, въобще не оценяват толерантността им, а се стремят да вкарат всички в своя тесен калъп, отвъд който не си представят, че може да има нещо и то да е по-ценно от техните ограничени разбирания.

Та, скъпи ми вярващи, заврете си вярванията еди къде си, а си извадете мозъците от там и ги използвайте, моля ви!
Сега най-малко имаме нужда от фанатизъм и ограничаване в средновековни рамки. Това, от което имаме крещяща нужда е мисъл, разум и да, толерантност. Но разумна толерантност, а не априори да смятаме, че всички са като нас.

Някъде по елипсата

Земята завърши поредната си обиколка по орбитата си около Слънцето и премина за пореден път с нищо не отличаващата се от другите точка, приета по капризите на историята за край и начало.

2014-а беше една добра година. Вярно, за безбройните пострадали от наводненията, причинени единствено от безхаберие и алчност годината не бе добра.
В световен мащаб може би най-тревожното събитие бе създаването на т. нар. “Ислямска държава”. И не определението “ислямска” е тревожното. Няма значение дали е ислямска, християнска или будистка да речем. (Опа, то терористи-будисти май няма.) Тревожното е създаването на такава концентрация на фанатизма, мракобесието, ретроградността, чиито членове са готови да подложат на терор останалата, не мислеща като тях част от населението на Земята.
Но, както оптимиста, който казал на гробищата: “Колко плюсове само”, ще спра с мрачната статистика, която и без това обилно струи от средствата за масово поразяване, опа, информиране, а ще се спра на плюсовете, които мисля са сериозни!

От къде да започнем? От там, че бяха открити планети извън Слънчевата система с характеристики, близки до земните? Както и първият океан, на планета, отдалечена на светлинни години от нас?

2014 определено може да се нарече добра за Космонавтиката . В космическата надпревара сериозно се намесиха нови играчи. Китай с поредната роботизирана мисия до Луната включително с Луноход и Индия, която от пръв опит успя да изпрати функционираща сонда в марсианска орбита. Това надявам се да размърда великите сили. То едната велика сила е затънала в собствените си проблеми, макар че и тя се разписа с новата свръх-тежка ракета “Ангара”, направила успешен тестов полет. При Щатите ледовете май се разчупват – има няколко “частни” космически кораба и след близо 40 години, кораб предназначен да носи човешки екипаж се издигна във висока околоземна орбита. Надявам се следващият му полет, вече с хора да бъде доста по-скоро, от първоначалните разчети, още повече и бюджетът на NASA неочаквано бе увеличен, нещо което не се бе случвало от десетки години.
Европейската Космическа агенция също се отличи сериозно. След епично десетгодишно пътуване, изминавайки 6.4 милиарда километра Rosetta успя да влезе в орбита около комета и да спусне апарат на повърхността ѝ.
Бяха открити органични молекули на кометата.
Органични молекули бяха откирити и на друго място – на Марс.
Марсоходът Кюриосити откри не само органични вещества и следи от вода, каквито бяха откривани и по-рано. Голямото откритие беше, че на Марс е имало големи водни басейни, съответно топъл климат, в продължение на милиони години.

През 2014-а имаше успехи при изследването на рака, на диабета, създаването на липозоми, които неутрализират токсините, отделяни от болестотворните бактерии. Има напредък в генетичните изследвания и специално при създаването на методи за коригиране на повредени гени, предизвикващи много наследствени болести.

Специално за България, уви, положението с науката продължава да е тревожно, въпреки че има не малко успехи на български учени. (Планирам специална статия, или серия от статии за българските постижения в науката, само да успея да намеря време). Но отношението на политиците и от там на медиите, а в резултат и на по-голямата част от обществото към науката може да се определи меко като безхаберие. За новата година има някакви повеи в правилната посока и се забелязват някакви положителни тенденции, но дано да не си останат само като намеци без покритие.

Иначе плюсовете са немалко и в родната история на отминалата година. Ще спомена два от тях:
Единият е, че Блажев май наистина успя да направи четенето престижно. 🙂 С умело съчетание на блог, фейсбук и срещи на живо успя да направи повече отколкото рекламните кампании на повечето издателства. От което издателствата и читателите само печелят.

Другото положително явление е, че приятелите от RATIO успяха да напълнят до “спукване” немалката зала на Sofia Event Center, което във времена на “световната конспирация”, бг-мама, Гала и всякакви други псевдонаучни истерии и суеверия е сериозно постижение!

Да си пожелаем още успехи на разума през новата година, по-малко суеверия и заблуди.

И не забравяйте и за мечтите, не ги оставяйте в килера, защото без тях сме за никъде 😉 Те са това, което кара света около нас да оживява, както каза великият Дио.

Нека Силата да бъде с нас и Летящото Спагетено Чудовище да ни благослови!
😀