Monthly Archives: December 2015

Епизод 7

От космоса с любов Запалените по Star Wars веднага ще се ориентират по заглавието, че статията е за тях. Останалите няма смисъл да я четат.
Предполагам вече повечето die hard фенове са гледали новия епизод на „Междузвездни войни”, така че няма опасност да разваля очакванията на някого. Който не е още – добре е да пропусне статията.

 

 

 

 

Внимание! Следват спойлери!

 

Четете на ваша отговорност!

Поначало, нямах големи очаквания, след като Дисни сложиха ръка върху “войните” и всичко свързано с тях. След като Лукас не можа да се справи с предисторията – епизодите, номерирани от 1 до 3, не вярвах, че Дисни ще успеят да направят нещо по-добро. Още повече, четох, че сюжетът на новия епизод се различава от идеята на Лукас за продължението, както от харесваната от феновете сюжетна линия, развита в книги и анимационни филми за света на Star Wars. Обаче в последните дни прочетох няколко добри ревюта, та отидох с малко по-завишени очаквания от предварителното.
Напразно.
Дисни показаха, че ги бива за неща от рода на “Малката русалка” и “Хана Монтана”, но Star Wars са твърде голяма хапка за тях.

Бях чел, че за разлика от епизоди 1-3, с които Лукас искал да спечели детската аудитория, този бил насочен към феновете на класическите епизоди….
Хммм…

Спойлер!


Така беше насочен, че просто си копираше епизод IV.
Пак имаше бунтовници – понеже империята като цяло не е успяла да се срине след изпълнението на Люк Скайуокър и компания от предишните епизоди. Даже имаше изчисление на икономист, защо гътването на Звездата на смъртта и убийството на императора не е достатъчно, за да рухне Империята. Не знам, изследването дали е било поръчано от Дисни, или икономистът си го е правил като хоби, но в крайна сметка Републиката след героичната сага беше някаква маргинална административна единица, Империята си беше непокътната и правеше злини, срещу които се бунтуваха бунтовниците (наречени “съпротивата” в новия епизод).
Пак трябваше да се гътва поредната Звезда на смъртта, макар и малко по-голяма и по-страшна от предишните две.
Имаше пак Дарт Вейдър – по-точно внукът му, който носеше маска за да подражава на именития си дядо, а не по необходимост.
Пак имаше ултрагрозен император. Абе, що поне Дисни не опитаха да покажат, че злото може да се крие и зад красива външност, а не да делят лошите и добрите на грозни и красиви? Даже новият Вейдър, като си свалеше маската, учудващо приличаща на клюна на Доналд Дъг (…) беше с някаква крива физиономия на напушен келеш.

Новите звезди играха добре, но нещо не ми бяха убедителни.
Филмът беше спасен (буквално) от Харисън Форд, който показа класическия Хан Соло в пълния му блясък.

Внимание!

Спойлер!

Спойлер!

Спойлер!

Голяма грешка от страна на Дисни, да се лишат от услугите му за следващите епизоди! Ако са достатъчно умни, биха го “съживили” за следващите епизоди. Даже аз се сещам за няколко варианта, при които Хан Соло да се окаже жив, въпреки че бе набучен с меч и изхвърлен от огромна височина.
Вярно, че Форд е на възраст, но старият човек е в добра физическа форма и има пълните шансове да доживее за следващите епизоди и даже и да не прави каскади, би бил много полезен за филма.

Кари Фишър, без ролята ѝ да бе нещо особено бе на ниво. Жалко, че след първите “Войни” не успя да изиграе някоя сериозна роля. Може би е имала лош мениджър? Или, както говорят злите езици, прекалено е наблягала на стимулиращи субстанции? Но определено, в епизод VII принцеса Лея (или генерал Органа, ако предпочитате) си беше на мястото.

Приятна изненада бе ролята на Марк Хамил! Наистина дълбока, завладяваща роля!
В класическите епизоди, въпреки че Люк Скайуокър бе главен герой, той общо взето бе някакъв хлапак, прекалено идеализиран образ. В крайна сметка неубедителен.
В новия епизод Люк вече е наистина зрял образ – (Какъв поглед! Какво съзерцание!), който не би могъл да бъде изигран от случаен актьор… Спирам!

Жалко е, че Дисни имаха златната възможност, да съберат звездите от класическата Сага, използваха я и буквално я из…

В крайна сметка, заслужава ли си заклетите фенове на Сагата да си дадат парите, за да гледат недоносчето на Дисни?

Да!

Какво, след всичко, което изписах, казвам “да”?
Да, определено!

Магията на Star Wars е толкова силна, че даже и Дисни не са в състояние да я унищожат!
Въпреки изказаните разочарования, не отричам, че изкарах 2 приятни часа в киното, потопен във вселената на Междузвездни войни.
И въпреки, че вече знам, до къде стигат способностите на новите собственици на “Войните”, на следващите епизоди пак ще съм сред първите в киното.

А до тогава, нека Силата да е с всички ни!
Чък Норис – също! ((Според популярния виц, Чък Норис е участвал във всички епизоди на Star Wars в ролята на Силата))

ПП
Много добър текст:
тук
“Проблемът е, че няма нищо ново. Жалко! Жалко, защото ние – хората силно си падаме по новите идеи, новите изобретения, новите удивително-фанатастични трикове, които превръщат живота, не само киното, в изкуството, от което се нуждаем, за да продължим да очакваме и да създаваме и ние. Поне да се опитваме. Не стига само кекс дарт вейдър, трябва като ти рекламират филм по такъв мащабен начин, като ти завъртят главата с цялата индустрия около него, да излезеш от салона като нов. Въодушевен, вдъхновен за своите си подвизи и ръкопляскащ на екипа. “

Пак лунни далавери

След като писах три статии относно конспирациите около кацането на Луната:
Грозната конспирация – кацането на Луната
Конспирацията конспиративна, дело на всеки
и
Лунатици – 3-та част
мислех, че съм приключил с темата. Ноооо… Излюпи се ново “доказателство” за далаверата с Кубрик
Това събуди “заспалите чувства” и направих нов опит да допринеса за борбата с …. ъъъъ… лековерието, да го наречем.

Този път – в Наука OFFNews.

От космоса с любов

От космоса с любов Още след като прочетох “Инцидент” на Станислава Чуринскиене, точех зъби за “От космоса с любов” – сочена от много хора като най-добрия неин роман за сега. Всъщност, още след ревюто на Блажев в “Книголандия” бях набелязал тази книга като задължителна, но по една или друга причина, чак сега стигнах до нея.

Подготвен от високото ниво на “Инцидент” , очаквах много от романа и … получих много повече!

Да се определи с едно изречение същността на такъв сериозен труд е нелепо, но основна линия в сюжета е темата за бягствата. Бягствата от действителността.

Психологът Станислава Чуринскиене подробно описва причините главната героиня – Ангелина да загуби връзка с реалността и в крайна сметка да изживее тежка психическа криза. Майката, която има огромен авторитет в очите на дъщеря си я обсебва изцяло, на практика Ангелина не може да мисли самостоятелно, мислите ѝ са отражение на тези на майката. От своя страна Лора – майката на Ангелина от малка обработва дъщеря си да отблъсква всякакви опити за сближаване с други хора. Дълги години живее изолирана, като в аквариум, особено в годините, след като напуска училище/ Бащата, човек – реалист е с нисък рейтинг в семейството и не може да окаже влияние върху развитието ѝ.

По-интересни ми бяха причините, поради които майката – Лора се откъсва от реалността и заживява в свой, измислен свят, в който се старае да държи и дъщеря си. Макар и с кратки щрихи, причините за прогресиращата лудост на майката са ясно очертани. Властна майка, толерираща сестра ѝ и пренебрегваща Лора. Натрапен брак – защото така е прието. Чувство за безнадеждност и безсмисленост на всяко усилие и амбиция за развитие. Границите върху всяко желание, поставени не от възможностите на човека, а от това, до къде му дават. “До Белград може. До Тибет – не.” Не на последно място, Лора и съпругът ѝ са партийни членове. Позиция, даваща привилегии, но и страшни проблеми, ако я загубиш.

В начина на развитието на двата образа проличава майсторството на Чуринскиене да използва различни похвати. Израстването на дъщерята е описано стъпка по стъпка, както и причините за всяко нейно действие и промените в поведението ѝ и характера ѝ, докато за да опише майката, авторката използва отделни щрихи в подходящи моменти, което не прави образа по-малко пълнокръвен и убедителен.

Няма разказвам за съдържанието на книгата – от ревюто на Блажев става достатъчно ясно, както и на други места в Мрежата има достатъчно анотации и ревюта.

“Космосът” е от този тип книги, които карат читателя да мисли интензивно. Докато четях непрекъснат поток от размисли се пенеше в главата ми, размисли, които продължаваха бавно да затихват часове, след като бях затворил книгата.

Всеки от основните персонажи бяга от нещо.
Ангелина бяга заради очакванията, които имат за нея, заради образа, който е изградила и трябва да поддържа, криейки проблемите, които има. Заради конфликта между измислената реалност на социалистическата пропаганда и истинската.
Тогава имаше такава пропаст между думите и реалността, че сякаш живеех два живота. Един, който аз виждах и втори, който възрастните ми обясняваха.”

Майката заради неудовлетвореност от живота и чувство на безсилие и невъзможност, да промени нещо.

Бащата, рационален човек, на когото Лора и Ангелина гледат до някъде със снизхождение и даже с пренебрежение търси компенсация в алкохола и афери с жени.

Обществото, обременено от овехтели патриархални нрави и социалистическата действителност, налагаща строги ограничения, кой докъде може да се простира карат героите на романа да градят собствени светове, в които се чувстват значими.

След началото на “прехода” Лора вече спира да различава фантазията от действителността, до голяма степен понеже филтърът, наложен от социалистическата власт върху всякакви езотерични идеи пада, тя намира съмишленици и успява да достигне водеща позиция сред тях.

Как Ангелина успява да се върне към реалността оставям на читателите да узнаят.

Лора дотолкова е потопена в измислената реалност, че на практика е абсолютно неадекватна към случващото се около нея до степен, на няколко пъти с постъпките си да доведе до смъртта на дъщеря си, която оцелява по чудо. Но не, Лора не е майка-чудовище. Образите въобще не са черно-бели. Ангелина казва:
“…Лора вършеше чудесни неща като майка. Изслушваше и най-малката глупост, която се завърташе в главата ми. Коментираше я като нещо важно, което изисква внимание. … Знаеше, че не съм универсален боец и ме окуражаваше да се занимавам с това, което ми се отдава и да не унивам за това, с което не се справям. Вярваше в мен дори когато аз не вярвах… И най-важното, учеше ме да си оползотворявам времето на Земята и да не проспивам живота си. Никога няма да мога да ѝ благодаря достатъчно за това.”

Въпреки тотално неадекватното си поведение, Лора намира своя ниша в обществото и започва да печели и става икономически независима. На пръв поглед парадоксално, но ако се вгледаме в околните, ще видим, че много хора живеят в измислени реалности, но много от тях са добри професионалисти. Познавам инженери, вярващи в какви ли не конспиративни теории и т.н. Няма да изреждам, защото целта на поста не е да правим каталог на психиатричните отклонения.

Не може да не направим паралел с разказа на Азимов “Логика” от серията “Аз, роботът”, в който роботът QT-1 изгражда собствена философско-религиозна система и отрича всички твърдения на колегите си – хора. Въпреки това си върши работата перфектно, но отстранява хората от работните им места и ги заключва, като некачествен материал. Явно Азимов също си е блъскал главата над същия парадокс.

Но може би тук е критерият дали поведението на човек е адекватно или живее извън реалността, въпреки положителните резултати от работата му. Роботът на Азимов не наранява хората, но ги изолира, подлага ги на психически тормоз. Лора освен че застрашава живота на дъщеря си е в непрекъснати конфликти с всичките си близки.
По същия начин членовете на различни секти вредят на себеподобни и на себе си. Но и вярващите в “официалните” религии не са по-назад. И не става въпрос само за междурелигиозните конфликти, когато потърпевши са изповядващите друга религия. Напоследък расте броят на родители, отказващи лечението за децата си по религиозни причини. Има случаи на пребити и даже убити от родителите си деца, защото са нарушили някакво религиозно правило.

Въпреки изграждането на въображаеми светове и общуването с измислени приятели човечеството, поне до сега успява някак да върви напред, въпреки че неадекватните ритуални практики го спират. Също както мравки, дърпащи сламка. Всъщност много от мравките дърпат в различна посока, доста встрани от пътя за мравуняка, но сумарните усилия водят до целта. Но колко по-лесно биха се справили мравките, ако всички дърпаха заедно. Същото става с човечеството – поредица от възходи и провали и за съжаление, май сме на прага на поредния срив.

Ако се обърнем към биологията, оказва се, че ритуалното поведение е дълбоко заложено в човешкия мозък в дяловете, наследени от предците на нашия вид. А именно в така наречения рептилов комплекс, или R-комплекс – тази част от мозъка, наследена от влечугите и земноводните. (След него следват лимбичната система, появила се при влечугите и най-развита при бозайниците. Над тях е неокортексът – “изобретение” на бозайниците, който е най-развит при висшите бозайници, китообразните и приматите.)

Карл Сейгън пише:
“…..Маклийн показва, че R-комплексът играе важна роля в агресивното поведение, териториалността, ритуалите и установяването на социални йерархии. Въпреки някои благотворни изключения, за мен това в голяма степен характеризира съвременното човешко бюрократично и политическо поведение. ……. Поразително е обаче, каква голяма част от нашето поведение, въпреки това, което казваме или мислим за него, може да бъде опивано от гледна точка на влечугите.
((Карл Сейгън, “Дракони в райската градина” изд. “Изток-запад” – 2014г.))
(От тази гледна точка, конспиралниците ((Привърженици на разните теории на конспирациите)) излизат прави, че ни управляват рептилии, но не по начина, по който си го представят 😉 . )

Да продължим със Сейгън:
“Ако бюрократичното поведение в същината си е продиктувано от R-комплекса, означава ли това, че няма надежда за бъдещето ни? При човека неокортексът представлява около 85% от мозъка, което определено е показателно за неговата важност в сравнение с продълговатия мозък, лимбичната система и R-комплекса. Невроанатомията, политическата история и самонаблюдението предлагат достатъчно доказателства, че човекът е напълно способен да устои на импулсите на рептилоидния мозък…..Имено нашата гъвкавост и продължително детство предотвратява робското придържане към някакво предварително закодирано поведение повече, отколкото при всеки друг вид. Но ако триединният мозък е точен модел на функциониране на човека е безсмислено, да пренебрегваме рептилоидната компонента в човешката природа и най-вече поведението ни, подчинено на ритуала и йерархията.”

От тези разсъждения става ясно до голяма степен, защо хората са склонни да вярват е небивалици и да изпълняват безсмислени ритуали. Ето от къде идват твърденията на много хора, че човек има изначална нужда от вяра. Но пътят на човека е в посока на отхвърлянето на предварителното програмиране, в посока на разума и свободната воля.

Или да цитирам Пратчет:
“
— Старата част от мозъка ни, която иска да е главната маймуна и която напада като
я стреснат — поясни Тифани. — Тя само реагира. Не мисли. Да си човек значи да знаеш, кога да не си маймуната, нито гущерът, нито още някой от старите отгласи.”
((Тери Пратчет – “Шапка от небето” (според превода на Дьо Цървул) ))

В този ред на мисли, как да преодолеем биологията? Как да преборим наследство от преди милиони години? Във време, когато научаваме толкова много за Вселената и виждаме, че действителността се различава неимоверно от всякакви схеми и представи, които сме градили през хилядолетията, трябва да можем да загърбим старите ритуали, предразсъдъци и вярвания и окончателно да поемем по пътя на разума.
Може би един начин да го направим е творчеството. Чудесен начин да дадем на световете, живеещи в нашето въображение свой живот, в който да можем да се потопим при желание, но с пълното съзнание, че това са имагинерни светове.

Тук ще приключа с асоциациите и размислите, породила тази книга в мен, преди читателят да се е зачудил сериозно, за какво всъщност става въпрос. Надявам се да съм успял да събудя интереса на мислещите хора към нея.

Като заключение на тази дълга поредица от хаотични размисли да се върна към причината за тях: “От космоса с любов” на Станислава Чуринскиене е роман, предизвикващ мисълта, възбуждащ задълбочени размисли. С две думи – празник за ума.
Естествено, романът може да бъде прочетен и просто като увлекателна история – случките са интересни, описани майсторски, чете се леко и приятно.
А аз оставам в очакване за следващи произведения на Чуринскиене.

“Брадвата, брадвата, брадвата пада”

Днес високоинформативният сайт брадва точка бг (не, няма да дам линк, ако някой му е зор – има гугъл!) информативно ни информира, че таз година Коледата се отменя. Поради не друга, а точно поради съществената причина, че до тогава ще сме скоропостижно измрели и няма да дочакаме светлия празник!

Този път нямало да бъде Нибуру, ами „обект с висок приоритет, наречен 2003 SD220″, както утвърждава високоуважаваната медия. И най-вече – информацията е потвърдена от НАСА!

Аз обаче знам, че не само НАСА е източникът. Контактьори, работещи на хонорар за медията са се свързали с духовете на Айнщайн, Нютон и Матей Преображенски-Миткалото и те бездвусмислено и немедлено са потвърдили диагнозата, опа, заплахата! Освен с тия духове, постоянна връзка е била поддържана и с духовете на Джак Даниелс, Джони Уокър, Джон Джеймисън, Glen Grant, William Grant и духовете на още много други високогр.. аа … духовни люде, както декларираха лица близки до медията, пожелали да останат встрани от прожектора на славата.

Все пак медията на секачите споменава с половин уста, че май небесният камък нямало да ни прасне по тиквите, ами щял аристократично да ни подмине. ОБАЧЕ! Според АЛТЕРНАТИВНИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ благодушното поведение на небесното тяло нямало да ни спаси и пак ще станем зян понеже, цитирам:

“Според редица алтернативни изследователи, това би било не по-малко катастрофално от удар по една проста причина – мощното гравитационно поле на 2-километровото чудовище.”

Тъъъйй, колко мощно може да бъде гравитационното поле на двукилометров камък, минаващ на около 28 пъти разстоянието Земя-Луна от нас, според сайта на НАСА всеки би могъл да сметне, стига да порови в Нета за данни за масата на небесното тяло. Всъщност, даже и да мине през атмосферата на Земята, подобно тяло не би предизвикало проблеми, ако няма удар. Но така е според казионната физика. Виж, щом АЛТЕРНАТИВНИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ са предупредили, работата става сериозна!

Ноо, няма повод за тревога! Гала и д-р Дебилова ще намерят хомеопатичен лек за проблема.

Ако не разчитате на гореспоменатите, как да се опазите от заплашителната заплаха заплашваща заплашените?

Просто е. Стойте далече от подобни източници на “информация”.
Ако ли пък за вас те са единствените меродавни медии – имам лек и за вас.
А за останалите – весели празници 🙂

Искам си парите!

конспиралнициМислех си, че имам позиция по дадени въпроси, че имам задълбочени познания в доста области и разбирам природните явления. Както и че имам добра обща култура и мнението ми за области, в които не съм специалист е меродавно.
Оказа се, че не съм бил умен, а наивен. На хората, защитаващи позиции, подобни на моята им плащали, пък аз така… За бог да прости…

Та! Заявявам!

Скъпи илюминати, юдео-масони, лидери на световната конспирация, Биг-фармацевти и други: Който следи постовете ми в тоя блог, във Фейсбук, отговорите ми по форуми, а от скоро и в Наука OFFNews знае, че аз винаги съм защитавал вашите позиции! Винаги съм отричал опасността от кемтрейлс. Винаги съм твъдял, че HAARP е научно изследователско съоръжение за изследване на йоносферата, което е абсолютно безопасно.
Твърдя постоянно, че ГМО не е дяволско изобретение и че органик-храните не са задължително по-полезни.

Изказвал съм се в защита на енергоспестяващите крушки.
Изказвал съм се в защита на еврейската теория на относителността!

Също така винаги съм отричал конспирацията около кацането на Луната.

Отричал съм хомеопатията, квантовата медицина, методите за детоксикация и разни алтернативни методи на лечение, подлагащи прът на алчността на Биг Фарма!

И против енерготерапевти, радиестезисти и други трансценденталисти съм говорил! И против нумерологията !

Тъй, тъй. И в полза на ваксините и против антиваксерското движение съм се изказвал на много места!
И в подкрепа на науката и против езотериката и метафизиката съм говорил.

И още, и още, и още!

Та драги ми илюминати, юдео-масони, лидери на световната конспирация, Биг-фармацевти и там де що други представители на херметичните общества се сетите.
Щом такива услуги се заплащат – чакам си парите. Мейлът ми го има на ачик-място – чакам оферта. Аз съм скромен и няма да натоваря неограничените ви бюджети. Няма да искам гръцки острови или планети, там за един-два кадилака и частен самолет все ще се договорим някак си.
Ако не получа адекватно предложение – внимавайте. Почвам да ви разобличавам на всяка крачка и предаването на Гала ще ви се види като похвална ода, в сравнение с това, което ще ви натворя!
Чакам си хонорара!
Точка!