До сега съм се старал, да подържам пещерата в добър вид, да използвам сравнително културен език. Този пост се очертава да не спазва много този принцип. Предупредени сте.

(Ако някой обаче очаква яко чалга простотии, да пропусне четенето)

По същество:

Мразя svejo.net.

Като вляза там и току час, два отишли в небитието. Това да видя, онова. А сега зелените, а свежите, а по-стари неща…
Гадост.

Всъщност “Svejo” въобще не са ми виновни. Човек като реши да си трепе времето, винаги ще намери начин, даже да му блокират достъпа до svejo.net, че и до нет-а изобщо.

От времегубене човек може да бъде “спасен” само от някой като … Сталин. Който ще му отнеме изцяло личното време. За свои цели. (Да пази Господ!)

Та вчера, като си ровех из “свежото”, разбира се само с цел личностно развитие и духовно израстване (никакво времегубене 😉 ), се натъкнах на това.

Накратко, става въпрос за книга за България, писана от германка. Вярно германка с български произход, но това има значение само, до колкото по тая причина често е идвала в България.

Нещата, които са написани в цитирания пост са много точни, както анализът на положението в страната по социалистическо време, така и сега.

Вярно, в някои от коментарите пише, че в книгата имало и необосновани обиди към България и българите ( това, което е цитирано в самия пост не мога по никакъв начин да го класифицирам като обида), към българския език и т.н. Не съм чел книгата и няма да коментирам неща, които не знам. Ще се огранича с цитираното в поста.

Както казах, написаното там е за съжаление много точна илюстрация на положението у нас. За това ме учудват повечето коментари, които могат да се обобощят с думата “скандално” . Както и призивите, да не обръщаме внимание на написаното.

Когато има проблем, не може да бъде решен с отричането му. А че проблеми има много, вижда всеки, който мине през България, или има някакви отоношения с българи.

Ако имаш един непочистван с месеци и години кенеф, колкото и да отричаш, че смърди, всички наоколо усещат.

Не можеш да спреш газовата атака спрямо околните, ако посадиш рози пред кенефа.

Единствения вариант за справяне със ситуацията е, да вземеш кофа, лопата и маркуч и да се потопиш директно в проблема.

Чак след цялостното почистване, боядисване и дезинфикциране, може да помогнат и розите, за облагородяване на обстановката.

Обаче нашего брата булгаристанецът се възмущава шумно, когато някой му каже, че смърди и трябва да се почиства, а сам често трудно търпи смрадта и гледа да се изнесе някъде по-надалече, като чака някой друг да почисти вместо него. Освен ако не е от тия, които активно продължават да осират положението и се чустват най-добре сред лайната.

Чуват се възмутени гласове, как някой германец (или какъвто и да било друг) имал право да критикува положението у нас.

Ами има право. А вместо да се възмущаваме, по-добре да нададаем ухо и да чуем, как ни възприемат по света. Един вид, да се огледаме в огледалото. Може понякога огледалото да е криво, но поне ще добием някаква представа, как изглеждаме за другите, отколкото да не се поглеждаме и да си мислим, че всичко ни е наред.

И накрая, след като намесих отходните места в текста, редно е да спомена за оная нелепа “скулптура”, за която се вдигна толкова шум.

Специално за художествените достойнства на композицията, мисля, че те са далече под нивото на водата в тоалетната. Но полезното от цялата работа е, че беше поредното огледало, което ни бе набутано пред очите. Наш е изборът, дали да се огледаме и да вземем мерки да с е промени положението, или да замижим и да се напръскаме с дезодорант, без да си даваме сметката, че фекалиите имат не само гадна миризма, но и противен вид.

Все пак мисля, че композицията не бе удачна и трябваше да бъде махната, защото в една книга се отразява моментното състояние на нещата. Ако дай Боже се събудим и вземем мерки за промяна, може след години да бъдат написани съвсем други книги и статии. Докато една скулпутура, пък била тя бездарна е като етикет, който остава за дълги времена.

И така, доволни прасета сред помията, или будни хора в нормална държава – изборът е наш.
Все пак да не забравяме, че и за най-щастливите прасета, накрая идва коледа….

Както виждате блогът ми се сдоби с нов цвят. Черен.
Черен в знак на траур. Траур за смъртта на последните свободи, които бяха останали. Свободата на словото и свободата за изразяване на недоволството. Днес беше свободата беше застреляна със стоп патрони, смачкана с кубинки, пребита с палки и юмруци.

Срам!

Срам за управляващите, които окървавиха протеста още в началото и показаха, че ще бранят яслата, на която се изхранват със всякакви средства с типичния гьонсуратлък, който са показвали винаги. С който унищожиха остатъците от природата, с който разграбиха историческите забележителности и заляха с бетон всяка педя свободна земя.

Срам за полицията. Тази година нямаше нужда от внедрени провокатори в редиците на протестиращите. Провокацията я направи самата полиция. Когато започнеш да биеш, ясно е че ще има раздразнени, които ще реагират. И ето поводът за ново насилие е готов.

Жалките полицайчета тропкаха с палчиците си по щтитченцата си и по главите на хората и се чувства велики.

Трагедия и фуга в едно действие за палка, щит и глава.

Гражданино полицай, сигурно е много яко да чупиш глави на мирни, невъоръжени и необучени хора. На студенти, пенсионери, учени, лекари. Когато палката е в ръката ти, всички те са по-долу от теб. Кръвта хвърчи, писъците опияняват. Няма по сладка музика, от звука на счупени ребра! Това не е като да се изправиш сррещу истински, опитни и въоръжени престъпници.

А после ще се чудиш, от къде да купиш лекарства за болните си родители, след като еди кое си лекарство било спряно, а докато се регистрира ново ще мине сума време. И не питай, как успяха да пребият баща ти, или да изнасилят детето ти . Когато ти и колегите сте били невинни хора, престъпниците са били необезпокоявани.

Всъщност най-големите престъпници вие сте ги пазили от народната любов през това време.

Срам!

И най-голям срам за тези, които не дойдоха на протеста, за тези, които измислиха какви ли не дълги, засукани и в крайна сметка безсмислени оправдания, за да обяснят малодушието си и липсата на заинтересованост за собствената съдба. И доказаха, че сме даже не овце, а мърша (Това съм го цитира, ще го цитирам докато не се отърсим от овчедушието си.)

Срам и за драскачите, които написаха такива боклучави статии Чакам човека, написал горната помия, да ми даде поне 20 лева, ако BMW-тата са свършили. Така ще може с действия да застане зад писанията си.

Срам за останалите журналя, които по националното радио в момента се надпреварват да удрят шпакли на управляващите, как провокацията я били направили протестиращите, а не полицията.

Срам за кмета, който има претенции за следващ премиер, че прекрати протеста, и че блокира движението в целия град, за да настройва останалите хора срещу протестиращите.

И в крайна сметка има светъл лъч в цялата работа. В София дойдоха и от други градове повече полицаи, отколкото при посрещането на Путин!

Така властта негласно призна, че ние сме по-важни от Путин!

Както чух по няколко средства за масова дезинформация, Тодор Батков е предложен за отличаване с орден “Стара планина”.

г-н Батков е известен като адвокат на доста личности със съмнителна репутация, в това число на един господин, на когото в Израел бе отнет международния паспорт за незаконна дейност и пътуваше до България със специално разрешително (пасаван). Всъщност и децата знаят, кой е Майкъл Чорни.

Орден “Стара планина” се дава за изключителни заслуги към България. Щом адвокатът на мафията получава тоя орден, залючението е едно – мафията е иззела изцяло държавните функции.

Всъщност някой да има съмнения, че е така?

След случая с президентските съветници, последния цирк с братята Галеви, току-що чувам по радиото:

“Експертът по съдебна медицина проф. Стойчо Раданов е намерен обесен тази сутрин на детска катерушка в столичния квартал „Иван Вазов”, научи Дарик. Според първоначалната информация става дума за самоубийство.
….
проф. Раданов беше свидетел по много сложни дела ….”

Да бе, повярвах! 100% е самоубийство, даже 100,05%!

Старите навици също не са забравени.
Времето на “народния съд” и хилядите безследно изчезнали никога не е отминало.

Който не мълчи умира.

Този мафиотски лозунг беше потвърден за пореден път за да покаже, че в нашата страна мафията е необезпокоявана и всънщост е иззела функциите на държавата.

Нашумелият наскоро случай с известния петрички “биснесмен” също показва, че вече за никого и в Интерпол не е тайна, кой управлява държавата ни и чии интересни защитават полицията и останалите представители на държавния силов апарат.

Шшшш! Тихо!

Тихо!

Тихо!

Тихо!  Главите ниско, ниско до земята и няма да пострадате!

Или?

Homo на латински означава човек. Който се е надявал да прочете нещо свързано със старогръцкото значение на думата, може да пропусне текста нататък.

Както вече уточних аз принадлежа към породата Homo Sapiens Neanderthalensis, докато обкръжаващите ме екземпляри величаят себе си с гордото Homo Sapiens Sapiens, или ще рече разумен на квадрат?

Питам се, колко ли разумен може да се нарече този наш съгражданин, решил да развъжда пирани в язовир? За да ги продава по 2000 лева парчето. А че някой може да влезе в язовира, или просто да падне в него?

А че пираните могат да “изтекат” през преливника и да напълнят сума водоеми?

Честито. след като детето ви бъде пребито за разнообразие в училище, бъде зарибено от наркопласьори и обрано или изнасилено от неосъдени рецидивисти, добавя се и възможността да бъде оглозгано до кокал, ако има неблагоразумието да отиде да поплува. Не че къпането в язовири е безопано, но така или иначе доста деца го правят. Сега освен опасността от удавяне има и реална опасност от изяждане.

Все си мисля, че по нашите географски дължини и ширини се е завъдил някакъв нов, непознат още за науката вид – non sapiens, който изсича горите, залива с бетон всяко свободно кътче, тъпче с боклуци хранителните продукти, гази на пешеходните пътеки и вече подготвя следващото оръжие за унищожаване на представителите на извехтелия вид sapiens – пирани.

Миналият четвъртък ми се наложи да мина през градинката до Народното събрание. Неочаквано там заварих сбирка на еколози. Поостанах малко, ако бях разбрал за събитието по-рано, щях да си планирам деня така, че да поседя там по-дълго, но това са подробности.

Една от темите, които ораторите застъпваха, беше наказателната процедура срещу България заради екомрежата “Натура 2000”, която Европейската комисия започна
Всички ръкопляскаха, аз също. Но си мисля за тази държавата, чиито поданици се радват на наказателна процедура срещу нея. И какви са тия поданици, които вместо да протестират, се радват на наказнието? Мазохисти? Нее! Точно тези, на които не им пука, не се интересуват, не знаят какво става около тях, те са мазохистите. Или просто, както Григор ги нарича – добитък.
Continue reading →

Когато си седя на работното място, а не съм в състояние на блуждаещ електрон, както протича по-голямата част от работното ми време, радиото работи. Понеже въпросното “радио” е много немощно, а мазето в което се намирам е в радиосянка, хващам само “Хоризонт” (В последно време слушам по-често z-rock по нет-а, но понякога пускам “Хоризонта” по стар навик).

Веднъж в “12+3” родители се жалваха, че съвсем до училището, в което учат децата им, е построена бензиностанция. Цитираха нормативни документи, разпоредби и т.н.
Continue reading →

След предишните ми недоволства от някои безумия, на които съм се натъквал в банките, да си продължа с мърморенето.

Тоя път обект на недоволството ми е СИ Банк – които са миропомазани да събирт парите на хората за данъци.

Миналата година, когато подадох успешно данъчната си декларация ми обясниха, че трябва да платя в СИ Банк (предишната година беше в ДСК).

Намерих клон на въпросната банка и свикнал на реда в някои по-съвременни банки се запътих към касата с необходимата сума, с която трябваше да се разделя в полза на бюджета.

Заставам там и усещам потупване по рамото – охранителят ми обясни, че не ми е там мястото.

Хубаво – къде тогава.

Аха – трябвало първо да попълня едно формулярче – баш като по соц. време.

Continue reading →

Снощи, малко след полунощ чук слаба експлозия и шум от срутващо се голямо стъкло. Погледнах да видя какво става. Оказа се, че някой е метнал “коктейл Молотов” по една от витрините на отсрещния блок. По-точно по витрината на книжарничката, сгушена между два магазина за лъскави парцалки.

Дойде както си му е реда пожарна, полиция и т.н. Сигурно, както сме свикнали, няма да бъде открит извършителят. Дали е бил рекетьор, дали конкурент за търговската площ? Няма значение. Има зловеща символика в това, че от сума дюкяни наоколо, точно книжарницата беше жертва на покушение.

Не, няма да ходя чак до “кафявите ризи” и кладите на книги по време на фашизма. Нито пък до подобните клади през Средновековието или опожаряването на Александрийската библиотека.
Continue reading →

Имаше такава рубрика преди години във вестник “Стършел”. Сетих се за нея, като прочетох за отношението на “Селинет” към техен клиент.

Добре известна е максимата от реалния бизнес, че „Клиентът винаги има право”. В условията на мутрокрацията и бандитския “бизнес” клиентът има право да си плаща и да си мълчи. Има право да не се оплаква от лошото качество на услугата, която получава, а най-добре нищо да не получава, а да си плаща. А ако наруши правото си, да не се оплаква – бива заплашван. Понякога с мутри. А в “по-цивилизованите” (по-скоро псевдо-цивилизованите) фирми и със съд. Слабо образовани адвокати пращат малограмотни писма за вразумяване на “непослушните” клиенти.

Всеки, когато пише може да допусне грешки. Обаче интелигентният, грамотен и добре образован човек, какъвто се очаква да бъде един адвокат би използвал някое от многобройните средства за автоматична проверка на правописа. Ако да речем във фирми като “Селинет” такива “върхови” технологии не са познати, добрият професионалист би си проверил написаното и не би допуснал официален документ да бъде изпратен с толкова елементарни грешки, които лесно биха били забелязани при един повторен прочит на написаното.

Съответно, по “професионализма” на адвоката можем да съдим и за професионализма на останалия персонал на въпросната фирма. Както и да си обясним този абсурден акт на заплаха към клиент, позволил си да изкаже недоволство от качеството на предлаганата услуга.