Category Archives: Long Live Rock N Roll

Рок-фест 10-то издание – обобщение

След като една чудесна традиция е на път да остане в историята, счетох за необходимо да събера вдъхновение, да напиша най-после поста, за които бях обещал в последния си пост за тазгодишния Рок фест.

В края на феста Звезди съобщи добрата новина, че фестът през 2016 ще е на 1-и, 2-и и 3-и юли и вече има продажба на билети на зелено. Естествено, купихме си билети.
Имахме едни леки съмнения, след като се знаеше Цонко Цонев е решил да махне буквата к от неофициалната си титла и да остане само метъл. Но пък не вярвахме, че който и да дойде на негово място, ще разруши такава, наложила се вече десет годишна традиция. (А ако добавим рок-концертите, от преди да бъде създаден официално рок-фестът, традицията става 14-годишна!)
Каквито и да са били мотивите на г-н Цонев, да не бъде повече кмет, трябва да ги уважим. Редно би било наследникът му да продължи добрите традиции. Но май нещата отиват на зле. Все пак, да се върнем към последния (надявам се за сега, а не окончателно) Каварна рок-фест.

За втора година базовият лагер бе установен в Шабла, както миналата година и това започва да се превръща в обичай.
Този път бяхме в ЕКО Къща “РАЙ” и останахме още по-доволни от миналия път. Групата тази година бе по-голяма, съответно по-големият капацитет на Еко къщата дойде на място. Оборудването и условията в къщата са безупречни. Хазаинът също се оказа много приятен човек. Не че ни е седял на главите, когато си тръгвахме се поразговорихме с него. А да, предишната година побързаха да ни вземат парите още при пристигането. Сега платихме чак като тръгвахме. Като на нормален хотел. Може би миналата година сме изглеждали по-съмнително? Няма значение, и на двете места изкарахме чудесни дни.

За хората в Шабла може да се каже същото, както за каварненци – готини хора, непокварени от алчността, както в големите курортни селища.

За концертите вече разказх:
Първи ден
Втори ден

Иначе като организация, може би тази година беше най-добрата. Както споменах, имаше и мултимедия, което много допринася за по-доброто усещане на музиката.

Направи впечатление, че този път имаше повече сергии, почти както в по-раншните години. Което е добре за местните търговци. За съжаление, култовите бирарии (като бирария “Manowar”) ги няма. Имаше само, да го нарека, съоръжение за промишлен биропой – барака, където продават кофти кебапчета и разредена бира на висока цена. И съответните пейки и маси. Жалко. Липсват ми предишните “капанчета”, състоящи се от сергия с чадър и няколко масички, където под дърветата съм прекарал доста приятни часове.

През един от антрактите излязохме да се поразходим пред стадиона и видяхме, че там кипи също живот, не е всичко съсредоточено в стадиона и биропоя. Множество хора, предполагам неизкушени от концертите но привлечени от карнавалната атмосфера щъкаха между сергиите и определено се забавляваха. На едно място бийтбоксър беше събрал значителна публика. Приятното настроение и забавлението царяха не само на стадиона, а и далече зад пределите му.

Уви, както изглежда, всичко това май ще остане в историята. Въпреки твърденията на новата каварненска кметица, че фест и тази година ще има. Говори се, че водела преговори с нови промоутъри (?!?!?!) Защо, след като досегашните имат и know how-то, и връзките…
Ама само да направим мръсно. Както отменихме новогодишния концерт. Е – ето резултата. Май изписа вежди другарката Ставрева.
То и промоутърите няма да пострадат – междувременно организираха първия си концерт в София – на Accept. Предполагам ще има и други, на различни места.
Единствените, които страдат от героичните усилия на другарката да руши традициите са феновете.
Е, и местната икономика, включително на общините около Каварна, ама това са незначителни подробности, пред великите идеи, замъглили взора на другарката кметица. А и така няма да се дразнят някои местни жители, (като тези, за които съм споменал в края на поста), които се дразнят от “шума” и не искат мръсни, пияни и надрусани метъли да им цапат градчето. (Може би пияни и надрусани чалгари са ОК?) Да видим, пияните и надрусани руснаци, които се очакват около казачок-феста, гласен от новата кметица, как ще се отразят на местните.

Чел съм роптания, как в палатковите лагери ставали не знам какви си неща…

Виждал съм и двата палаткови лагера.
И този на плажа. Не видях да става нещо нередно. Същевременно в автобусите от плажа до центъра беше пълно със свежи млади хора, особено една компания, с която се засичахме няколко пъти, от която бликаше свеж хумор и ни повдигаше настроението за часове напред.
Ами скъпи каварненци, вместо да мразите “гадните” метъли, да се бяхте опитали да ги поопознаете. Нямаше да сбъркате.

През 2007, след концерта на Manowar, когато се свихме да дремнем в наетата стая в къщичка в едно лозе, близо до гробищата, единият от компанията не можа да заспи и отиде до палатковия лагер до стадиона. При рокерите. Да, точно при “лошите” и “страшни” рокери. Да – ония, с моторите (а какви мотори имаше….)
Изкара чудесно до сутринта на бира и скара в страхотна компания. То и аз исках да ходя, ама не беше редно да оставя 14-годишната си дъщеря сама. Не че нещо щеше да ѝ се случи, ама после, в къщи… Да не се отклонявам!

Разбира се, не казвам, че всички каварненци са против феста и метълите. Както вече казах, повечето каварненци са много готини и на много други места едва ли се срещат толкова отзивчиви и готови да помогнат хора!

Като стана въпрос за пияните и надрусаните, е, има и такива. Тази година видяхме един. Сигурно са били повече, но ние видяхме един, който явно не знаеше, къде е и защо е. Стоеше по-често с гръб към сцената и току се свличаше, но дама с телосложение на баскетболистка, стояща наблизо, тутакси го изправяше на крака. 2008-а, докато чакахме да отворят стадиона, един метъл беше прекалил с бирата и не можа да стане. Докато се чудим, как да го предпазим, да не го смачка тълпата, няколко младежи го грабнаха, събраха му и вещите, които бе изпуснал на земята и го преместиха на безопасно място. Даа, младите имат по-бърза мисъл и реакции. Е, самите Manowar започнаха сет-а си около 3 часа след случката, свириха 5 часа, предполагам, че е успял да види поне края на концерта. Но виж, това не го разбирам. Да дадеш куп пари, да дойдеш от майната си и да се докараш до там, че нищо да не запомниш. Както и да е, кой как му е всесело, но който не е бил в адекватно състояние е загубил. Много. Защото на Калиакра\Каварна рок нямаше слаби изпълнения. Поне, това което съм гледал, всички поканени бяха истински професионалисти, със сериозно отношение към работата си (специално за отношението на Manowar съм писал не веднъж).

Тук правя паралел с концерта на Енрике Иглесиас, който не посетих, но прекаралите се да отидат разправяха много негативни впечатления, които ще пропусна, понеже темата не е за него. Всъщност и други прехвалени звезди са се дънили на една или друга родна сцена, но не и групите, поканени в Каварна!

За съжаление, едно чудесно явление е на път да остане в историята. Поради, да го кажем, български неразбории. И недомислици.

Другарко Ставрева! Имам билет от много време за таз годишния рок фест. Ето го:

kavarna-bilet-2016

Цялата група имаме. И много други хора имат. Други години, по това време, много фенове вече имаха резервации за хотели и квартири в Каварна и околностите. Таз година не знаят, какво да правят.
Скъпа другарко Ставрева. Не си искаме парите обратно. Искаме да можем да си използваме билетите!
Искаме фест!

ПП
Бе защо никой друг не е писал за феста?
Единствено тук намерих друг репортаж. Ако някой знае друг текст – давайте го насам, да го линкна.

Рок-фест 10-то издание – втора част

към първата част.
Каварна рок 2015С малко закъснение, поради пътуване и други ангажименти, да споделя и втората вечер уважаемите читатели.
Естествено по традиция, първата група я пропуснахме и дойдохме директно за втората.
Втората не бяха кои да е, а класиците UFO. Група, оказала влияние на много други групи и която дълго време беше сред “законодателите” на рока. (добре де, и на метъла) Няма да споделям, какво ми припомни срещата с тях, защото спомените са си мои 😛
Вярно, от класическите UFO, на линия бяха само вокалът Phil Mogg и барабанистът Andy Parker, който през годините ту напуска групата, ту се връща, но сега си е там, както в добрите стари времена. Новите момчета обаче също бяха много добри (то и не би могло да бъде иначе). Особено ме впечатли техниката на басиста, не съм сигурен дали беше Rob De Luca, поне на него ми заприлича, а и басът май си беше неговият.
Като цяло UFO звучаха доста по-твърдо, от колкото сме свикнали, с по-малко прогресив елементи в музиката, поне такова впечатление ми направи сетът. Един час разкошна музика, само дето Phil май приказваше малко повече, от колкото трябва. Голям плюс в сета на UFO бяха дългите китарни сола – нещо, което както и друг път съм писал, много ми липсва в съвременните концерти. Особено завладяващо беше синхронното соло на двамата китаристи.
Малко обидно е, че такива ветерани като UFO бяха толкова рано. Но какво да се прави, времената се менят, а определено HammerFall много повече заслужаваха да са ко-хедлайнери.

Hammerfall – we will prevail

Определено го направиха! Опасенията ми от предишния ден, как ще се представят бяха излишни. Hammerfall излязоха и ни размазаха тотално! Страхотни изпълнения, страхотни вокали, многогласните вокали звучаха много добре също. Трудно ми е да намеря думи, за да опиша невероятното изживяване от срещата с Hammerfall. Невероятно зареждане с енергия, пълно разтоварване от злободневните проблеми… Проблеми ли? Let the hammer fall!
Жалко, че сетът беше само час, но момчетата свириха стегнато и успяха да вкарат в това време доста песни. Hammerfall определено трябваше да са хедлайнери и само защото след тях следваха гигантите от Twisted Sister, не се повтори ситуацията от предишната година, когато Sabaton хиляди пъти повече заслужаваха хедлайнерската роля отколкото неубедително представящите се на живо от много време насам HELLOWEEN.
Все пак, след сета на Hammerfall съжалявах, че ще има някой, който да ми развали изживяването от преживяното. След нещо толкова добро, човек трябва да има известно време да се наслади и да преживее отново събитието.
Вярно, че при сегашния формат на “Каварна рок” могат да се видят много добри групи едновременно,
но си мисля, дали предишният формат на феста, когато се наричаше още “Калиакра рок фест”, не беше по-добър. Една “яка” група и една или две по-слаби (е, начинаещи и по-неизвестни, не задължително слаби) за подгрявка.

И накрая излязоха легендите Twisted Fucking Sister, както ни “обясни” Dee Snider, че е “правилното” название на групата ( 🙂 ) Мислех, че знам, какво мога да очаквам от тях, но успяха да ме изненадат. Първо, звученето им беше много по-твърдо, от както го знаем, от записите и клипчетата. Извадиха тежък, стоманен звук и изобщо липсваха лековатите, да си го кажем направо, на моменти даже лигави елементи, които са характерни за по-ранните им записи. Нямаше ги и специфичните прически, гримове и дрешки от младите години на групата.
Dee Snider определено извади впечатляващ глас. Къде ти, цяло гласище! Само на живо може да се оценя истинските възможности на вокала. А Snider демонстрира страхотна мощ на гласа. Жалко, че не успях да чуя Дио на живо. Не мога да си представя той какво е постигал. Е, Дио освен мощ имаше и невероятен диапазон, особено в по-младите години.
Озвучителите също заслужават да бъдат споменати (с добро!). Тон-инженерите на Twisted Sister добре бяха извадили гласа му напред и не се налагаше човек да се напъва, за да го различи между звука от инструментите, както често става на концерт. Също така добре се представиха и тези на Within Temptation, благодарение на които гласът на Шарон блесна с цялата си прелест. Не знам дали бяха различни хора, но тъй като имаше разлика при звученето на различните групи, предполагам, че поне тези две групи си водеха свой озвучителен екип.
Snider излезе по тениска с интересен надпис, с която обаче скоро се раздели и демонстрира хармонична физика и добре оформени “плочки”. Освен на външен вид здравата физика се потвърждаваше и от постоянната физическа активност, бягане и високи подскоци, съчетани със здравото пеене ( а кажете, че е на 60 години…). (Искам и аз като него. Ама ако може с по-малко тренировки и без диети… Ама май не може. Човекът каза, че спира да пее, защото иска да яде. 😀 )
С Twisted Sister беше още един гигант – Майк Пртной, който редуваше с лекота сложни ритми, но през цялото време подчертаваше, че е заместващ барабанист – на напусналия завинаги този свят A.J. Pero.

С това привършвам “репортажите” от фестивалните вечери. Ако ми остане време (и вдъхновение) може да добавя допълнителен текст за събитията около и извън самите концерти, но не обещавам.

Като цяло – тази година фестът беше на изключително ниво, чудесен звук, много добър набор от групи, чудесна организация! Надявам се нещата да продължат да вървят в положителна посока.

Рок-фест 10-то издание

Каварна рок 2015Както знаете, древният ви приятел тия дни развява козина из Рок-Столицата и околностите.
Може би по-късно ще се отчета с по-подробен репортаж.

Сега накратко от първата вечер (хронологично втората, за нас първата и уви, предпоследната)

Нещата изглежда да вървят на добре.
За разлика от миналата година звукът беше перфектен (с изключението “Europe” разбира се за миналата година)
Имаше и “мултимедия”. Тъй де, екран, на който прожектираха имената на групите, вместо чаршаф с логото им, а накрая клиповете на Within Temptation, но за това след малко.

Иначе сложният процес в организирането на голяма група хора (този път цели 8 парчета!) пак взе своите жертви. Delian отпаднаха от класацията, добре, че ги бях гледал на концерта на Sabaton. Е, искаше ми се да ги видя с оригиналния им китарист, ама карай.

Много обичам Камелот… Обаче уви, нещо не им се получи. Не звучаха много добре, макар за това може би имаше вина и вятърът, който духаше докато свиреха, а след това спря. Но се държаха точно като подгряваща група. Вместо да си пеят песните, прекалено много време отделиха на “игри с публиката”, пишман импровизации и т.н. Жалко. Не беше зле, но очаквах много повече.

Виж, със супер групата Unisonic, нещата бяха по друг начин. Старите кучета (от Helloween,Asia и Pink Cream 69 ) знаят как се прави.
Не бях виждал Михаел Киске на живо. Ето че и това се сбъдна. С Кай Хансен (когото вече съм гледал с Gamma ray ни припомниха за класическия Helloween. Естествено не пяха само Хелоуински песни.
жалко че истинският Хелоуин не звучи така, както звучаха Унисоник. Като изключим първоначалния гаф на озвучителит, когато гласът на Киске не се чуваше в началото, звукът беше перфектен. Изобщо представянето на “старите кучета” беше страхотно, много зареждащо с енергия. Можех да го приема и за край на вечерта. Обаче!

Малко се безпокояхме, как звучат Within Temptation на живо. Знаете, концертното свирене много се различава от студийното.
Как. Невероятно! На някои хора просто им се отдава!
Със самото си излизане Within грабнаха публиката и я държаха много здраво до края. Стегнати изпълнения едно след друго, без размотаване и за нито една песен не бихме могли да кажем, че е по-слаба или звучи по-лошо от останалите! Както писах и за Europe, просто си личи, когато някой е поне с класа над останалите.
Тук “мултимедията” много помогна за цялостното възприемане на песните. Клиповете, илюстриращи песните бяха много добре режисирани. А понеже Шарон често пее в дуети, когато имаше такава песен (откриха с What about us – дует с Таря, например), партията на другия глас вървеше на запис в синхрон с живото пеене, а муцуната на втория вокал се мъдреше на екрана.
Самата Шарон ни събра очите многократно. На живо още по-добре личат вокалните ѝ възможности, диапазонът ѝ е направо безграничен. През целия сет не показа признаци на умора, къде ти, рипаше като… айде, да не използвам анималистични сравнения, и гласът ѝ не трепна изобщо. През цялото време покоряваше височините без да се замисли и се разхождаше из октавите, сякаш по коридора в къщи!
Трудно ми е да намеря думи, за невероятното удовлетворение, което изпитахме, цялата група. Within напълниха стадиона почти до рекордите, белязани от други групи. Публиката добре им се отплати.

Да видим днес, как ще бъде, дано звукът пак де е добър. Много се надявам моите други любимци Hammerfall да не ме разочароват. UFO са стари кучета, от ученическите ми съм им фен години радвам се, че ще успея да ги видя най-после. Колкото до”сестрите” и Майк Пртной, там нещата са ясни.
Очаквайте включване.

Тиймбилдинг

Колебаете се, къде да си направите тиймбилдинг?
Това е мястото!
Не се колебайте, а идвайте.
Ние пак сме там.
Както миналата година.
И както по-миналата

Да е живот и здраве, да продължим дълго традицията. И фестът да “иляди” 🙂

билети Каварна 2015

28.01.2015 – Battle Beast, Delain, Sabaton

Battle Beast, Delain, SabatonНачалото малко приличаше на това на това на Helloween-ската история. Не началото на концерта разбира се, а предисторията, така да се каже. Много редуцирана част от каварненската група се строихме чино в 18:00 пред зала “Универсиада”. Редуцирана до ни повече, ни по-малко от двама души. Пак ни пуснаха в залата малко преди обявения час за започване (т.е. 19) и пак концертът започна с час закъснение. До тук с приликите. Първата положителна разлика бе, че въпреки че отново беше студено, не валеше. От тук нататък всичко беше с положителен знак.
В началото имаше малко хора, което доста ме учуди, но постепенно залата се напълни. Може би някои си правеха сметка да дойдат направо за хедлайнерите, но организаторите подло ги “изработиха”, от което мисля, въпросните фенове нищо не загубиха, понеже и двете подгряващи групи бяха много добри! Поне по мое мнение, а и като гледам реакцията на по-голямата част от публиката. Рядко се случва да ми харесат всички групи, но този път и двете бяха много добри.

След първоначалното чакане на студа, последва също такова “висене” в залата, но поне на топло и на хубава музика. Много хубава, ама все пак не сме дошли на дискотека, започнахме да мърморим…
Както и да е, към 8 излязоха финландците от “Battle Beast”. Не ги бях слушал, признавам, но много ми харесаха. Много добри песни, а Noora Louhimo се нарежда според мене сред най-добрите дамски метъл-вокалистки, въпреки че не е толкова известна. Но те финландците си имат традиции при дамските метъл-вокали.

Приятно впечатление направи, че след сета на “зверовете”, много бързо бе прередена сцената за вторите изпълнители, за сметка на първоначалното чакане. Повечето неща бяха предварително подготвени и скоро “Delain” забиха здраво. Тук мога да започна със същото, че не ги бях слушал и ми харесаха. Но редът на групите според мен бе сбъркан. “Бойните зверове” по ми допаднаха. А и вокалистката им бе определено по-добра. Е, на външен вид мис Charlotte Wessels по-хващаше окото, а да не говорим, че по едно време остана почти по цици… шшт, долу лапите и избърши лигите, казах почти! (бе почти, почти, ама…) Приятния изглед се допълваше от китаристката Merel Bechtold, която обаче, се оказва само заместваше титулярния китарист.

Както казах, в началото гласът на Charlotte малко не ми допадна, но свикнах с него, а когато басистът със сложното име Otto Schimmelpenninck van der Oije заръмжа “по норвежки” ( 😉 ) гласовете им се допълваха много добре. Мистър Oije биеше и двете дами по дължина, плътност и обем на косата. Плюс лицево окосмяване. Не бе, дамите нямаха такова. Всъщност и двете бяха фини дами, за китаристката даже би било уместно определението ефирна, ако не беше очевидната физическа мощ, която демонстрира, навъртайки километраж и подскачайки по сцената, с китара, която определено не тежи няколко грама. Освен тези фронт-субекти имаше още “тъпанджия” и клавирист, които не се отличаваха с някакъв колоритен външен вид, но добре си вършеха работата.

Като цяло, втората група направи по-голямо шоу, но като музика първата по ми допадна. Но и двете се представиха всъщност много добре.

След втория сет музикантите от Delain се включиха в прибирането на апаратурата заедно с роудитата – нещо, което рядко се случва – като при всяко появяване предизвикваха заслужени овации.

И постепенно сцената се изпълни с дим, докато прожекторите осветяваха залата; няколко роудита с каумфлажни дрехи и каски разиграваха военни сценки, докато не изгаснаха светлините под звуците на задължителната “The Final Countdown” и инструменталната”The March to War”, из под мъглата танкът на Sabaton запали фарове и панцер-елитът откри с “Ghost Division”.

Sabaton са големи. Наистина големи. Още в горецитирания пост за Каварна Рок-2014 писах, че организаторите на фестивала неправилно ги подцениха и не ги сложиха като хедлайнери. Времето, когато бяха само подгряваща група отдавна мина и когато те водят нещата могат да покажат цялата си мощ. И преди писах за разликата между добрите и големите. Не знам, кое прави някого наистина голям, но когато го срещнеш, отличаваш го без грешка. Прави впечатление, че въпреки, че песните на шведите са на военна тематика, всъщност държанието им е много човечно. Може би и това е част от загадката.

Феновете на Sabaton са може би най-горещите от всички, които съм виждал. Екстазът достигаше до невиждани висоти. Групата съответно положи максимални усилия да се отплати.

Целият сет мина в приповдигнато настроение. Joakim контактуваше непрекъснато с публиката, подпомаган от Thobbe, който ръсеше майтапи на български със завидно добро произношение. Същия номер го прави и в Каварна; знае се, че той има приятелка (или приятелки 🙄 ) българка и явно си оползотворява правилно времето (майтап). Не мина без заигравки между Thobbe и Joakim, както и между Thobbe Chris – другият китарист. Изобщо сценичното присъствие беше на ниво.

Споменах вече френетичната публика, която не спираше да дивее. По едно време се заформи стабилно пого. Половината от нашата група се включи, но аз преценявайки правилно физическите си възможности, реших да не създавам излишна работа на травматологията на “Пирогов”. Погото беше толкова диво, че чак Joakim се притесни малко и с облекчение констатира, че щом всички се усмихват, значи няма ранени, след като “танцът” приключи. Изобщо балканската дивотия и викингската ярост се съчетаха добре. (Това беше само шега, бе! Не вадете брадвите!)

Голям жест беше, когато групата покани на сцената едно хлапе, както се разбра 12 годишно. Подариха му палки за барабани, перца за китари, а вокалистът се раздели с очилата си. Предпоследната песен оставиха момчето при тях, представям си на кои небеса се е чувствало. Такива преживявания на такава възраст са безценни!

Публиката освен с овации направи жест към групата, като избра да чуе “Gott Mit Uns” на шведски, а не на английски. Е, в момента, в който Joakim запита, на какъв език да пее, тутакси бе предложен Chinese, но се оказа, че изборът е ограничен само до споменатите два езика 🙂

Много съм доволен, че групата не промотираше само последния си албум, а се разходи по цялата си дискография, изкара доста от класиките си, като “Primo Victoria” и любимата ми “40:1”, която уви в момента е много актуална, покрай събитията в Украйна.

Sabaton направиха задължителните три биса и се скриха, но ни изненадаха приятно, когато неочаквано се появиха пак и забиха “Swedish Pagans”, която не беше в сетлиста. Май само Таря и Brazen Abbot бяха правили такъв неочакван подарък до сега. Малко неприятно стана, че точно преди да се появи групата отново, доста народ се бе ориентирал към изходите, но ние, които гледахме в правилната посока, на момента нададохме рев и се втурнахме към сцената. Така че за последната песен бях почти до групата. Не знам дали, ако феновете се бяха постарали още малко, дали нямаше да спечелим още една песен. Но всичко хубаво свършва бързо. Оставихме зад нас пода на залата, покрит с боклуци и кутии от бира (странно, защо се продаваше бира в кутии, като иначе ти отварят водата, че уж да не замеряш някого с нея), танкът и съоръженията на озвучителите, които чакаха да бъдат разглобени, и в студената януарска нощ потърсихме пътя към дома.

Каварна рок – 2014

И тази година боговете на Рока бяха на наша страна. (Фирменото ръководство също 🙂 )
На 27 осъществихме едно сложно пътуване до Шабла, където бе нашата временна резиденция за фестивалните дни. Самото пътуване заслужава отделен разказ, по-скоро повест, но ще го спестя на уважаемия читател.

Та в 6 и 45 на 27.06.2014 вашият разказвач положи морни телеса на влаковата седалка след извършеният подвиг “ставане в нереално време”, или по-скоро “ставане в стандартно време за лягане” и се остави в ръцете на Хермес ((Както знаем олимпийските богове са заемали много постове по съвместителство и въпросният такъв е бил бог и на пътешествениците)). Небето от сутринта беше застрашително облачно и по някое време заплахата се материализира под формата на обилен валеж…
А вашият домакин бе по сандали, за щастие във влака. Разтревожен за съдбата на феста се оглеждах за лъч надежда и такъв проби малко след Горна Оряховица… след което влакът се гмурна в нов потоп. Както и да е, в Търговище валежът беше вече спрял (да, за Каварна слязох вТърговище 😉 )
така че сандалите не бяха проблем, а когато дойде време да се товарим на колата, с която продължихме към морето вече печеше слънце. На магистралата, малко след Шумен настигнахме другата кола на компанията, която трябваше да е отдавна във Варна… но казах, няма да ви занимавам с подробности за пътуването. Както и да е, все още на 27-и, 20 минути преди края му, за който ден ни започваше резервацията вече бяхме на прага на: къщата, която бяхме наели. Препоръчвам, много добри условия и цена, и снимките абсолютно отговарят на действителността, за разлика от много други места, където снимките се оказват доста по-лустросани.

На следващия ден за пръв път от може би 3 години успях да се топна в морето. Шабленският плаж се оказа много хубав, за съжаление неохраняем. За това пък снабден с хубави бироубежища.

По живо, по здраво в късния следобед пропътувахме пътя под сянката на многобройните ветрогенератори до Каварна и се отправихме към най-любимия на рок-феновете стадион в родината. Да спомена, че чест прави на Кметъла на Каварна, че в града се паркира свободно! За толкова години фест не реши да печели на дребно от такси за паркинг. В резултат на което получава много повече доволни фенове.

GUS G за съжаление го изтървахме.

На стадиона пристигнахме в началото на изпълнението на PRETTY MAIDS, които ни изненадаха приятно с много интересна музика. Неприятно ни изненада качеството на звука. Микрофония, изкривявания… Нещо озвучаването куцаше.

Екипът на KROKUS също бяха усетили проблема, така че се заеха много сериозно да го разрешат и след продължителни усилия успяха, за което адмирации! KROKUS се чуваха много добре. Приятна група, без да блести особено. Слушал съм някои техни изпълнения по радиото, но като цяло не ги познавах особено. Аз поне бях доволен от тях, макар и да имах доста по-големи очаквания, но един от “съплеменниците” ни бе особено възмутен, че звучаха много подобно на AC/DC. (А, между другото, в паузите по колоните звучеше основно AC/DC).

След кратка пауза дойде време за хедлайнерите за деня.
Тук си пролича разликата, между добрите, много добрите и наистина Големите! EUROPE бяха невероятни! Качествен звук – всички проблеми от началото на фестивалната нощ ги нямаше, много професионални изпълнения, вокалът се чуваше прекрасно. Освен това и Joey Tempest пееше разкошно. И в сценичното поведение и в дребните детайли си личеше лустрото на професионализма от високо ниво.

Замислих се, как едни изпълнители успяват да грабнат публиката, а други, въпреки че много се стараят, не успяват, или поне не толкова ефективно. Това ми припомня за Doro, миналата година, която на втората песен вече държеше публиката в ръцете си. Същото се получи и при Юръп.

Направи впечатление и колко се е запазил Joey през годините. Помним клиповете от 80-те години, в които приличаше на момиченце. Е, сега прилича на момченце 🙂 .

Юръп изпълниха и нови неща, и неща, които не бях слушал, както и добре известни хитове. По време на импровизациите Joey вмъкваше понякога цитати от Whitesnake и Дио, даже “накара” публиката да пее припева на “Heaven and hell”. Накара в кавички, защото хората си запяха съвсем спонтанно, без фронтменът да им “подсказва” и да ги подканя, както беше при някои други изпълнители. Естествено, сетът на Юръп нямаше как да не завърши без “The Final Countdown” и чувство на пълно удовлетворение от преживяното и съжаление, че свърши се отправихме към возилото, паркирано на центъра на града.

Е, цялата работа не мина без проява на булгаристанския простак. Няколко, може би 5-6 … индивида, в началото на сета на Юръп започнаха да скандират “Сабатон”… Е, бяха избутани и игнорирани от тълпата, така че скоро замлъкнаха, ама уви, чалгарията ходи и по рок фестове, уви.

Следващия ден се канехме да стигнем рано, да пообиколим Каварна, но… стигнахме за втората група и изтървахме JORN. Сори момчета, нищо лично.

Виж, когато влизахме на стадиона, GOTTHARD тъкмо започваха. Изненадаха ни много приятно. Още с първата песен ни спечелиха.

При GOTTHARD също се наблюдаваха проблеми със звука, които при следващата група бяха отстранени. Само вокалът можеше да бъде усилен една идея повече.

SABATON. Шведската бойна машина откри с интродукция… “The Final Countdown” на запис. С пълна сила, не просто фон, цялата песен от край до край. После, по време на сета им Joakim Brodén спомена нещо, в смисъл, че няма нужда да викате “Сабатон”, важното е, че всички обичаме Метъла, не помня точно думите му. Явно момчетата не бяха особено щастливи от проявата на псевдо феновете им. А и Юръп са им сънародници.
Сабатон напълно оправдаха очакванията ни. Страхотни изпълнения, и страхотна физическа форма. Joakim подскачаше непрекъснато и пееше тежките вокали без грешка. Според всички ни, редно беше Сабатон да са хедлайнери. Или поне да им бъде отпуснато повече време, а не само един час. Така по-младата публика щеше да бъде удовлетворена повече, а и момчетата напълно заслужават. Групата се е доказала достатъчно и не виждам причина да бъдат пускани като подгряваща група. Е, хайде, като ко-хедлайнери да го кажем.

HELLOWEEN…
Две неща.
2.
Предишният концерт на Тиквите ми хареса в пъти повече.
1.
Тонрежисьорът на групата трябва да бъде евтаназиран, както се изрази един от колегите. Аз бих се изказал за по-твърди средства.

Да, и трето, на Andi Deris му трябва почивка.
Човекът се стара, дума няма, и странно, за разлика от повечето певци, с височините нямаше проблем, постигаше невероятни височини, но при по-ниските се мъчеше с някакви бленди, бе личеше, че се мъчи.
Сетлистът по мое мнение не беше добре подбран, изпълнението беше прекалено втвърдено при някои от по-мелодичните песни и като добавим към всичко това ужасния, не, кошмарния звук, концертът на Тиквите беше едно голямо разочарование. Иначе, като за металургичен цех биха звучали приятно, а за тенекеджийска работилница даже мелодично.

И в общи линии това беше за основната част от тура ни до морето и назад – самият рокфест.
Другото – барбекюта, плажове и т.н. едва ли представлява особен интерес за аудиторията.

Резюмето за цялостното преживяване: пълно удовлетворение.
Единствено съжалявам, че не остана време да се поразходим из Каварна, за която пазя много приятни спомени от почивката, която изкарах там през 2008-а (пак съчетана с рок-феста, естествено 😉 ) Имах желание и да открия и посетя Аптека Лалева, с които сме приятели във Фейсбук, но може би следващият път.

Когато вървяхме първата вечер към стадиона, преминаващи туземци ((Туземец значи местен жител, въпреки мнението на много хора, че значи друго нещо! Който не знае, да се образова: туземец=местен жител))
мърмореха на висок глас, така че да ги чуваме ние, запътилите се към стадиона: “От тия човек не може да се наспи”. Така е. Разбирам хората. Нищо, че събитието е само два дни през годината (айде, две нощи) и че храни града, а и околните градове. На когото не му харесва, просто не му харесва и това си е. Не знам защо, тогава си спомних, за три възрастни дами, които 2008-а висяха пред вратата на стадиона и гледаха, до колкото се вижда през вратата, какво става на сцената. Да уточня, Manowar ги слушах (и гледах) на 3 метра от сцената, а Алис Купър и Slayer за съжаление трябваше да ги слушам на бира пред стадиона, по финасови причини. Тогава си помислих, брех, какви възрастни фенки, и току се усетих, че всъщност не са кой знае колко по-възрастни от мене и сигурно сме горяли по една и съща музика по едно и също време. А веднъж рок-фен, цял живот рок-фен.

И на края, за да спазя традицията от миналия път, ще споделя и снимков материал – интересен представител на Каварненската флора:
кактус

Tear down the wall

Краят на ’70-те години на 20-и век.
Бях слушал това-онова от Пинк Флойд, бях чел каквото се промъкне през “Желязната завеса”, че използват авангардни електронни инструменти и че правят невероятно шоу с невъобразими светлинни и други сценични ефекти. Но не ги познавах особено.
Една вечер преподавателката ни по литература, също така и класна беше организирала вечер на любовната лирика.
Момчето, което озвучаваше вечерта си бе написало добре “домашното”.
Някакви невероятни китари, някаква хипнотизираща, нежна и протяжна музика. Както се оказа, основно от “лудия диамант” и още сола от няколко други песни на Флойд. След тази вечер започнах да слушам сериозно тяхната музика.

Тогава мислехме че всички нови неща в музиката вече са направени, всяка музикална революция е приключила до края на 1972, айде до 1974-а.
И изведнъж, 1979-а се стовари “тухлата” – „Another Brick in the Wall”
Може би най-революционното събитие през съзнателния ни живот.

Тогава по Националното радио от време на време пускаха „Another Brick in the Wall” Part II – с детския хор, по-късно пуснаха и Hey You. Останалата част от албума чухме от прословутите касети, внесени от тираджии. И по “Свободна Европа” и BBC.

Четяхме за грандиозния спектакъл, който Пинк Флойд представят, по-късно и за филма. Спомням си статия, в която се описваше колко лош спектакъл е “Стената”. Как под всяка седалка били разположени високоговорители, като “дула, насочени срещу зрителя”. Чудех се, защо нещо, предназначено да осигури по-добър звук и по истинско преживяване на зрителя, трябва да е лошо. Но това беше “западна” музика, “западно” шоу, не можеше да не бъде лошо.

Филмът дойде в България чак след почти 10 години. 1988 мисля че беше, на една кинопанорама можахме да го видим в зала 1 на НДК. (Поне тези, които по това време се намирахме в София). Залата беше озвучена с модерния за времето quadro surround и ефектите бяха впечатляващи.

Когато излизахме от прожекцията, още разтърсени от преживяното, един от приятелите, с които гледахме филма запита “защо до сега ни беше забранено да гледаме тоя филм?”
Отговорих – “ами например защото, как може един “западен” филм да има много по-силно антивоенно въздействие, от една четири часова съветска пукотевица!”.

Дойде време Берлинската стена да падне и вече напусналият Пинк Флойд Роджър Уотърс постави “Стената” в Берлин с едни от най-популярните за това време изпълнители. Тази постановка вече я даваха по Българската телевизия (все още една тогава). Помня как Фил Колинс пя “Hey You” със задник към камерата (странна режисьорска постановка).

И най-накрая доживяхме да видим “Стената” и на българска сцена. Като чух че ще идва насам започнах с прискърбие да си пресмятам средствата, които все не излизаха така, че да остане за билет, но боговете на Рокендрола бяха благосклонни тази година и на 30-ти август групата от Каварна заехме седалките в сектор “В” на националния стадион, почти под самолета, който щеше да се “разбие” на сцената. Огромната сцена, построената на половина стена, изградена напряко през целия стадион, многото “колибки” на оператори, тон инженери и осветители, както и големият павилион с техника в другия край на стадиона, срещу сцената загатваха, че предстоящото преживяване ще е много по-различно от всичко до сега.

Атмосферата преди началото:
стената 1

стената 2

стената 3

Вижда се на снимките, че половин час преди началото, нещо рехава беше тълпата. Особено на отсрещната трибуна. В последствие тя се позапълни, но имаше още какво да се желае. Но както разбрах, по неведоми причини там билетите били по-скъпи, отколкото на аналогичната на нея отсрещна трибуна – т.е. където бяхме ние.

И теренът се позапълни, но не както на AC/DC. Oще докато приближавахме ми направи впечатление, че охраната беше на самите входове на стадиона, а нямаше отцепка, и допълнителна ограда.

И е нормално – за AC/DC билетите за същия този сектор, от който гледах Стената бяха 90 лева, а за Уотърс бяха 120 лева… Вярно, техниката и екипът на Уотърс бяха много по-големи от на DC, които също се отличиха сериозно от към ефекти между другото. Но питам аз, ако билетите бяха по-евтини и бяха дошли повече хора, нямаше ли пак да се получи същата, ако не и по-голяма печалба? Сигурно организаторите ще кажат, че нищо не разбирам от техния бизнес. Ами не разбирам и затова и питам отново: Какво пречеше да се даде възможност на повече хора да видят спектакъла (разбирай по-евтини билети), като същевременно се получат и по-високи приходи? Пък и “да не се изложим пред чужденците” 😉 Ама явно не разбирам.

И като съм почнал да мърморя, да споделя и двете неща от самия спектакъл, които ме подразниха. Едното, че когато децата излязоха на сцената, камерата беше наочена към Уотърс, децата не ги показаха на стената, играеща роля и на огромен (най-огромния, който съм виждал до сега) екран. Чак към края на изпълнението им им бе обърнато повече внимание от операторите.

И най-важното недоволство: “Стената” вдигна летвата прекалено, прекалено високо. Месеци след това нямам желание да гледам друг концерт. Така и не отидох да гледам Алан Парсънс Проджект, макар че имаше възможност. Не исках да се повтори ситуацията с Helloween. И скоро не виждам шанс впечатлението да избледнее до толкова, че да дойде ищах за нов концерт…

Точно в 20и30 представлението започна. Имаше някакво разминаване с организаторите от българска страна, на билетите пишеше 20 часа, но после като четох интервюта с хора от екипа, началото си е било предвидено за 20,30.

Гледал съм много клипове на стената, както и филма, но нищо не може да се сравни с живото изпълнение. Вярно, във филма има повече действие и детайли, но разликата е както между киното и театъра. И най-ефектният филм бледнее пред една добре поставена и изиграна пиеса. Също както разликата между книгите и филмите. Едното дава нещата наготово, другото предизвиква въображението и активното участие на мисълта.

С първите акорди и сцени екипът на Уотърс успя да ни грабне и потопи в действието. Съпреживяхме отново смъртта на пилота и мъката на майката, загубила съпруг и родила син в един ден, страховете ѝ, напразният (и безсмислен) стремеж да опази детето си от всички опасности, които го дебнат, да изгради надеждна стена между него и света (“Mother, did it need to be so high?”)

Бомбардировачите изсипаха своя отровен товар от символи на световните религии, включително най-важният: $ – символът на основната религия, на която всички останали са подчинени.

И така нататък, добре познаваме сценария от край до край 🙂 , до последният тон и светлина от прожекторите.

Може да съм гледал безброй пъти клипове, както и филма, но въздействието на ефектите беше сякаш виждам всичко за първи път.

“Стената” е спектакъл, наситен със смисъл. Всеки детайл, всеки графит по бутафорната стена, всяко действие е заредено с послание.

Прави впечатление, до каква степен са “пипнати” детайлите.
Стената се издигаше, без да усетиш, загледан в действието и потопен в музиката, току изведнъж осъзнаваш, че е станала по-голяма. Заинтересувах се от този феномен и се загледах внимателно. Номерът беше, в “случайното” появявяне на нови блокове на “случайни” (всъщност добре премислени) места. Хората, които поставяха блоковете заставаха така, че да се виждат много трудно от публиката. Сигурно от първите редове се е виждало по-ясно, как строят стената, но за по-задните позиции строежът вървеше незабележимо, докато току не осъзнаеш, че стената почти е скрила сцената.

В паузата, когато показваха снимки на жертви на държавния тероризъм, снимките се сменяха също така незабележимо. Трикът бе в плавното преливане на случайна снимка на случайно място в друга. Изобщо, детайлите бяха обмислени и пипнати до най-малката подробност и както коментирахме след спектакъла, и да е имало някоя грешка, не сме имали шанс да я забележим.

Включително и отговорът на въпроса: “Mother should I trust the government”

Оставка
снимка: Булфото

е бил много внимателно премислен, след подробно проучване, на ситуацията в страната, а не в резултат на спонтанен порив, или “подкуп”, каквито мнения обилно се тиражираха в някои медии с цвят на урина.

Чест прави на Сашо Симов от “органа” на БСП, че написа обективна статия, въпреки разочарованието си от този призив. Сашо – поздравче:

http://youtu.be/79fCYLlzeuY

😉

Иначе Сашо е много прав. Посланията, които отправя спектакълът на Уотърс са много повече и не бива да се фиксираме единствено около един конкретен момент.

Стените, които градим около себе си, с които се мъчим да оградим близките си без да усетим и които ни ограничават в тесни рамки и спират развитието ни.

Стените, с които политици олигарси се мъчат да разделят населението на прослойки и да ги изправят едни срещу други. #оставка!

Стените, с които монополи, световни и религиозни водачи разделят населението на планетата на непримирими фракции и ни тласкат към мизерия, невежество и самоунищожение

И още, и още, и още…

Tear down that walls!

Стената е спектакъл, презареден със смисъл и послания. Трудно е да се обхване с една статия и винаги нещо ще бъде пропуснато от един наблюдател. За това споделям колкото намерих други мнения, за да се допълват взаимно. Само така може да се получи по-цялостна представа за невероятното събитие “Стената” на Пинк Флойд/Роджър Уотърс.

Още за “Стената”:
Terry, Waters, Alien От Nightwish El
Още една тухла в стената падна от Комитата

Георги Грънчаров

Герберът Уотърс от от e-lect
Стената още си стои от Иван Бедров
И да не забравяме разкошната статия на Добрата фея на Rock’N’Roll-a:
Лунапарк “The Wall”: Запазете спокойствие и влезте в Стенатаот Елена Розбер

Моля, ако съм пропуснал някое стойностно мнение, дайте го насам, да го добавя.

Каварна рок 2013 – втора част

+ малко ретроспекция

Продължение от първа част.

каварна рок 2013
При всяко начало минава време, докато се напипат верните пътища.

“Кани се да вали. Всъщност, вали “пробно” и едри юлски капки свистят върху скарата с кебапчета. На двадесетина метра от входа на стадиона в Каварна и горе – долу на толкова от последния “квартал” на градското гробище бирата и скарата вървят, както никога до тогава. Обяснението: трите готически букви “DIO” върху все още сухите черни тишърти, които превъзбудено се щурат наоколо. Каварна пак е пред концерт. Този път на легендата Рони Джеймс Дио. След още една бира, всички търсят WC-то. “Ей там е…” – неучтивият оператор на скарата махва с ръка към дъното на двора. За да стигнеш до вратата на прихлупения нужник, прекосяваш кошара с три едри агнета. Вътре принудително свиваш няколко сантиметра от височината си, за да останеш прав… И бързаш да излезеш секунда по-скоро защото инстинктът крещи, че всяко вдишване ще е фатално.

Месец по-късно пак се кани да вали. Този път на черните тениски пише Deep Purple. За да насмогнат с кебапчетата, зад скарата са застанали двама. Бял лист А4, пъхнат в полиетиленов джоб, указва пътя към WC – то. Не онова! Това е ново, чисто, лъскаво, и мирише на Glade. Жената на входа събира по 50 стотинки от дългата опашка. Целия този преход към пазарна икономика се е случил само за месец. – прочетено от тук.

През 2007-а и 2008-а, имаше няколко капанчета с бира-скара от страната на палатковия лагер. Самият лагер беше оборудван с химически тоалетни, както и палатковият лагер на плажа. Такива имаше и на стадиона в достатъчни количества, да обслужат забирената опашка по време на антрактите.

Отделно на алеята пред входа на стадиона имаше всякакви сергии с мезета, “подсладители” и други благинки за душата.

Сега първото, което ни направи впечатление беше чисто нови алеи и детска площадка.
Старите сергии ги няма. Вляво от алеята пред самия стадион има множество павилиони с бира и горещи мезета, а пред тях пейки и маси. Обслужването върви бързо, като на конвейер. От една страна добре, от друга някак се губи “първобитният” чар на мястото, намирисва на индустриализация. И всичко е ограничено само до бира и скара, не видях нещо по-различно.

Определено ми лисват масичките под дърветата от страната на палатковия лагер, където след близо 8 часа на крак след 5-часовия концерт на Manowar бирата беше толкова сладка… И от където слушахме концертите на Алис Купър, Слеър и Ин Флеймс.

За да затворя “кулинарната” тема, да спомена и нещо, за което всички единодушно недоволствахме – че вътре се продава само вода и бира. Поне някакви чипсове или нещо от сорта не бе зле да има. А и нещо безалкохолно. Доста деца има на феста. Вярно, имаше я опцията “излизане от стадиона”, свързана с окачване на гривни, хлопки и синджири, удряне на печати и маркиране с нажежено желязо (оп, май попресилих), ама не бих казал, че е най-добрият вариант.

Сутринта на втория ден имахме желание да тестваме морето, но студената вода, в съчетание със пронизващия вятър бързо ни отказа от това намерение и вместо това се озовахме в най-близкото до плажа бироубежище (както се изразява Буги).

За втория фестивален ден пак закъсняхме… и изтървахме “Аналгин”. Този път за разлика от първия не заради самите изпълнители. “Аналгин” ги харесваме, Звезди е голямо име в българския рок. Просто се замотахме нещо и стигнахме след като бяха свършили. Все пак мисля, че заради дъжда май са почнали по-рано, или са свирили по-кратко, защото останалите сетове бяха изтеглени също напред. А и смяната на оборудването между изпълнителите ставаше по-бързо.

Да, за разлика от първия слънчев ден, когато и вечерта се виждаха ясно звездите, вторият ден бе начумерен и често валеше. Все пак за щастие силният дъжд беше през деня, а след това имаше периодични леки ръмежи, които не смущаваха особено нито публиката, нито организаторите и техническите екипи. Накрая извадихме предвидливо приготвените дъждобрани, но и да бяхме ги забравили в хотела, както първия ден, нямаше да е много трагично. Всъщност верните фенове на Пърпъл биха стояли и при порой, но не знам дали оборудването щеше да издържи. Така че благодарности към природните стихии, че се кротнаха.

Нас точит семя орды,
Нас гнет ярмо басурман,
Но в наших венах кипит
Небо славян.

Група Алиса я познавах само от цитати в книгите на Лукяненко.
Когато се видя, че сме назад с времето, имаше спорове, дали да бързаме за Алиса, но настоях да ги чуем. За което не съжаляваме. Не знам, защо в нет-а групата е описана като пънк-рок група. Това, което чухме, беше здрав хеви метъл, страхотни песни и невероятен вокал – Константин Кинчев (споменах вече за вокалистите на таз годишния фест). Публиката ги прие доста топло, изключвам руската агитка, която по разбираеми причини подкрепяше бурно “своите” и двата дни. Май за Алиса бяха влезли повече хора, отколкото предишния ден за Ария. Може би понеже вторият ден като цяло бе дошъл повече народ.
Страхотна група. Ще надавам вече ухо за техни песни.
В паузата, след сета на Алиса коментирахме, че преди приемахме руския рок леко иронично, но руснаците отдавна са ни оставили далече назад и встрани.

И още нещо – руснаците не се срамуват, да пеят на руски.
В България реално има много нови добри групи, които поради неразбиране от страна на разни отговорни другари не се чуват по радия и телевизии. В това отношение шоуто на Денис е май единственият светъл лъч, единствени те дават възможост за изява на новите български групи. Обаче повечето от тези групи пеят на английски. Като ги попиташ защо, снизходително отговарят, че те нали, защото тъй, понеже!

Може би някой ще ми даде пример с точно този рок фест – Аксепт и Доро пеят също на английски.

Даа, и не само те. Към тях можем да добавим Скорпиънс, Найтуиш, Юръп, АББА и много много други, станали популярни с песни не на родния си език.

Вярно е, когато Аксепт, Доро, Скорпиънс и другите са ставали популярни е било важно да се пее на английски. Но днес всеки пее на английски, така че това не е прекият път към популярността, а по-скоро към баналността.

Времената се менят.
Съвременната най-популярна немска група Рамщайн пеят основно на немски, а ако пробутват по някой лаф на английски, е само за майтап.
Да споменем и Ищар, а напоследък се оказва, че румънската музика много се котира по света.
На въпроса с какво си го обясняват, румънските музиканти най-често отговарят: “имахме Dragostea Din Tei . Нещо, което не е рок, но отвори вратите пред много включително и рок румънски изпълнители. Как тази песен е станала популярна е друг въпрос, ама въобще не е на английски 😉

Та руснаците пеят на руски и покрай тях, както показах в предишния пост и Рамщайн и Удо Диркшнайдер и те.
Така че, комплименти за руския рок и в частност за техните представители на Каварна рок 2013 – Алиса и Ария.

All we are All we are,
we are We are all,
all we need

Този весел, оптимистичен, жизнерадостен, енергичен, жизнеутвърждаващ, cool (и още за каквито се сетите положително заредени определения) рефрен е най-показателен за представянето на Доро!

Тук вече нямахме противоречия с организаторите относно реда на изпълнителите. Алиса може да са големи, както видяхме, но Доро си е световна величина.

Дамата определено знае как да грабне публиката и да я задържи до края в ръцете си. Още на втората песен и тези, които не познаваха добре песните и бяха завладени от енергията и оптимизма излъчван от всеки тон и всяко едно движение на метъл-кралицата. А когато изпя нейната нова песен, посветена на Дио и да е имало още някой непокорен, падна като последна крепост пред непоколебимия завоевател.

Аз поне не видях да е останал човек наоколо, който да не подскача, да не припява и да е останал неподвластен на жизнеутвърждаващата енергия, която Доро разпръскваше щедро.

Когато сетът и привърши с мощни овации бе извикана за бисове и по едно време се притесних, дали ще ми остане глас за следващите.

Изпратихме Доро подобаващо. Още тогава се виждаше, че тази вечер хората са доста повече от предишната. И когато дойде време за пренареждане на сцената, въпреки че много хора се оттеглиха в посока бира/тоалетни, тълпата отпред ставаше все по-гъста.

This is rapture of the deep
За Пърпъл съм писал вече веднъж, за концерта им през 2007-а. Музиканти, които спокойно могат да бъдат наречени живи класици. (За съжаление вече Джон Лорд не е между живите).
Чувал съм, че в англо-саксонските държави тачели повече Цепелин… Те Цепелин са си достатъчно велики, но по отношение на разнообразието в музиката Пърпъл са дали много повече. А относно музикантите, които са изгрели директно от групата, или от производните й малко има, които са им равни.

Като започнем от основните две разклонения Rainbow и Whitesnake, които заемат не по-малко сериозни места в историята на рока.

Гилън-бенд имаше също интересна история, с много различна от характерната за Пърпъл музика. Алкатраз на Греъм Бонет не бива да бъдат пренебрегвани в никакъв случай.

И още, Кози Пауъл, Джо Лин Търнър… май няма да мога да изброя всички, със сигурност ще изпусна някого, но в никакъв случай не бива да не спомена великия Дио.

Не случайно водещите метъл-групи миналата година направиха
трибют на един от най-добрите албуми на Пърпъл

Много е трудно да се опише концерт на Пърпъл. Настроението, емоциите…
Таз годишният сет доста се различаваше от оня в зала Фестивална. Групата изкара три песни от новия си албум.
От предишният концерт беше само “Perfect Strangers”, при която ясно се видя, че всеки път Пърпъл звучат различно. И при интродукцията, и в самата песен се усещаха явни разлики от изпълнението преди 6 години. Deep Purple умеят да свирят перфектно на сцената със студийно качество, като поднасят песните си по-различен начин всеки път. Оп, Space Trucking също звуча и в зала “Фестивална”.

Don Airey, както миналият път уважи българската публика, с български народни мотиви, като солото му от вариации по теми от Star wars някак естествено премина в тема от Рапсодия Вардар, последвана от още познати неравноделни тактове от хора и ръченици.

Пърпъл винаги са имали афинитет към класическата музика. Биографите им твърдят, че в студиото и преди концерти обикновено са “загрявали” с класика. Дон Еъри показа, че познава и българската музикална класика. Е, ние за сметка на това сме я забравили, като се мъчим да забравим и литературната, но това е по друга тема, да не политизираме поста.

Бях писал преди, че имахме късмет Гилън да е в добра форма, знаем за проблемите, които има с гласа си от години. Тази година в началото на сета беше още по-добре, на моменти звучеше така, както преди 30 години, достигаше висините на диапазона си, даже направиха надпяване с китарата на Стив Морз, както навремето с Ричи. Виж към края на концерта гласът му започна малко да го подвежда, но пък той хитро беше сложил по-тежките вокали в началото.
Даже към края се виждаше, че между куплетите се закашля, може би студеното и мокро време също е оказало влияние на формата му. Но въпреки затрудненията пя до край, някак не му мина и за миг идеята, да пусне едно плейбекче и да се маймунясва само, както е характерно за представителите на еди друг, все още сравнително популярен в България музикален жанр.

Краят на концерта беше повторение на този от 2007-а – Smoke on thе Water, и за бисове Hush и Black Night. Разбира се и солото на Roger Glover, което тази година май беше по-дълго преди. А да, този път и бисовете бяха разнообразени с кавър на класическият блус “Green Onions”.

Да гледаш Deep Purple на живо може да се опише само по един начин – rapture of the deep!

За сравнително краткия си сет, “момчета” от Пърпъл свириха стегнато, без размотаване и успяха да включат 20 песни, без да броим солата на всеки музикант. Но уви, всичко си има край, този на хубавите неща идва бързо. Осветлението на стадиона светна и се отправихме към колата, след което дългата километри колона от автомобили се проточи в посока юг. Определено вторият де имаше повече хора, предишния не се образува такава колона.

Решихме този път да не разчитаме на еднообразното меню на сергиите около стадиона, а да вечеряме в хотела. Съответно установихме, че денонощният магазин в Балчик е опоскан от гладни фенове :), но успяхме все пак да заформим прилично мезе за бирата :D. Абе хора, следете концертния живот в съседна Каварна, да не оставате така изненадани, с празни щандове :).

Ето, това е още един плюс на рок-фестовете далече от София. На масата в хотелската стая отново и отново споделяхме емоциите от двата фестивални дни, нещо което допълнително затвърждава преживяното.

Друго положително впечатление от тазгодишния фест беше, че колоните бяха разположени на стойки по-встрани от сцената и така зоната с най-качествен звук беше по-широка.

Като цяло звукът беше перфектен (май в Каварна винаги е така 🙂 ), само при Аксепт малко китарите бяха повече усилени и гласът се губеше. Е, не беше чак като омазването при концерта на Helloween в Зимния дворец в София, но имаше какво да се желае от към чуваемост на вокала.

Първият път, когато се озовах на стадиона в Каварна тревата беше покрита с пластмасови постелки. Следващите пъти тази екстра я нямаше. Не знам защо, всъщност нищо не пречи на феновете да седят и лежат на самата трева, а поддръжката на тревното покритие сигурно е по-евтина от пластмасите.

Виж, 2007-а имаше повече тоалетни, отколкото през 2008-а и при тълпа от над 30000 души, колкото бяха тогава, това определено беше проблем.

Сега броят на тоалетните беше адекватен на тълпата, но може би за това спомогна и това, че голяма част от “пикаещите братя” не чакаха на опашка, а се бяха строили на ръба на трибуните и поливаха вдъхновено борчетата.

Тук виждам малко дискриминационен елемент, понеже за дамите този вариант не е много удобен. Може би решение на проблема е тоалетните да се запазят само за дамите, а господата да бъдат пренасочвани директно към горичката. Шегувам се де.

Фестът бе невероятен, за съжаление само два дни. Освен това заради ранната дата много от учениците и студентите, които иначе щяха да дойдат го пропуснаха.
Ясно е, че ранната дата е била заради програмата на Deep Purple, поради невъзможност да дойдат на по-късна дата. А иначе идеята да дойдат на фестивала в годината, когато издават нов албум и то след 8 годишна пауза бе много добра и компенсира негативите от неудобната дата.

Не знам дали съкращаването на един ден бе поради ранната дата, или защото е трудно вече да се намерят участници за феста. Ако е второто е жалко. Надявам се фестът да продължи да се развива и популярността му. Добре би било, ако има възможност за повече събития, а не само рок-феста веднъж годишно. Преди имаше и траш фестивал през август, но май не просъществува дълго :(. Всъщност защо само рок, може би не е лошо и някакво събитие с класическа музика да се замисли.

Относно програмата на феста, би било добре да се канят и по-разнообразни български групи. Има много добри такива, които уви не намират популярност, да речем Фанагория, der hunds, Viperfish,Sevi,Downslot, 4Points
Това ще привлече още млади фенове към каварненския стадион, а е и шанс за талантливите музиканти.

За съжаление не остана време да се разходим из самата Каварна – градче, от което имам много приятни спомени. По време на рок-фестовете тихото градче е изпълнено с весели, предимно младежки тълпи, от почти всички заведения се носи рок (едва ли през другото време звучи същата музика по кръчмите, интересно е да се провери 😉 ). Градчето е красиво и добре поддържано, природата наоколо е страхотна.

Чудесно е, че строителната болест, поразила останалата част от Черноморието тук не е успяла да се развилнее в пълна сила.

Хората са добри, незасегнати от парвенющината и високомерието, характерно за повечето черноморски селища.

В предишния пост разказах за жената, която виждайки изпадналата ни “команда” ни осигури стаичка в лозята.

2008-а реши да ни изпрати с дъжд. Виждайки багажа, с който се озъртахме и разпитвахме за такси, бащата на собственика на хотела ни натовари на колата си и ни закара до автобусната спирка, като категорично се противопостави на опитите ни да заплатим возенето. Не пропусна да похвали кмета Цонко Цонев, ние също не пропуснахме да се присъединим към похвалите 🙂

Тази година наша позната беше на феста, като в последният момент групата им от трима набъбнала на пет човека. Хазаите осигурили още две легла и отказали заплащане за тях…

На другия ден след кратка разходка в Балчик загърбихме северното Черноморие.
Това от мене за осмия рок фестивал в Каварна.

други отзиви за втория ден на феста:
Каварна рок фест 2013, ден втори: Аналгин, Алиса, Doro Pesh, Deep Purple

Каварна рок 2013 – първа част

+ малко ретроспекция.

каварна рок 2013
Малко след Балчик се показват първо “горите” вятърни генератори. После голф-комплексите в дясно от пътя и малко след указателната табела с името на града, комплексът “Свети Георги”, в който бяхме отседнали по време на рок феста през 2008-а (препоръчвам!).

Следва улицата на рок-музикантите (нарисувани върху фасадите на сградите, но вече позахабени, трябва им освежаване). Следва градският парк, красив център с фонтани и тук-таме Глен Хюз (пак на фасада 🙂 ). Следва “дългият криволичещ път” към плажа (сравнително дълъг, може би километър и половина-два), където стърчи триъгълният “хълбок” на нос Чиракман, който се вижда от километри от крайбрежието и показва: тук е Каварна.

При първото ни идване по тези места успяхме да видим само стадиона, гробищата (които са много близо) и малка част от вилната зона в лозята, където една добра жена от автогарата ни осигури подслон за през нощта, понеже бяхме дошли в последния момент, часове преди концерта на Manowar, без никаква предварителна организация.

Виж следващата година вече около Нова година вече бяхме резервирали стая 🙂 и изкарахме покрай феста една чудесна почивка, като успяхме да разгледаме малко повече от града и околностите.

Да усетим отново атмосферата на феста от 2008:


“The Crown and the Ring” на живо
.

От тогава само веднъж успях да прескоча до Каварна, за Концерта на Любэ през 2009-а. Бях “наблизо”, в Търговище и се организира агитка.

Тази година най-после отново успях да се добера до Рок-феста в Столицата на рока. Е, българската столица, макар Mark Tornillo да се опита да я повиши в световна 🙂

Определено фестът в Каварна е Фестът с главна буква. Въпреки многото имитации и опитите на София да го измести. Да, може в София от скоро да идват повече и “по-лачени” банди, но атмосферата, за която писах и в поста за 2007-а я няма. да отидеш до стадион “Васил Левски” е малко като да си пуснеш видеото вкъщи… Е, не съвсем, ама почти.

В София публиката бива делена по класи и категории, разделени от метални прегради и намръщени гардове.

В Каварна всички са равни. Всички са рокаджии (метъли, ако по-ви харесва, някои държат да правят разлика, техен проблем). Няма предна зона, втора зона, зона за обикновени педераси и прочие.

Единственият проблем за хора като нас, дето сме на другия край на България остават парите и времето за пътуване натам и обратно (оп, те станаха два и то сериозни проблема). Щото макар и билетите за Каварненския фест да са по-евтини по правило, там си трябва и пари за път и за някакъв подслон ( има и вариант палатка обаче).

Та как да се озовете на правилното място, в правилното време, ако сте финансово или времево притеснени? Единият начин е да постъпите на работа във фирма, която организира тим билдинги на рок фестове 😉 (Я да вирнем малко носа)

Тази година за първи път от много време бях на рок концерт без дъщеря ми. Дойде време пилето да излети от гнездото. Диалектика, какво да се прави.

Каварна пак се оказа запълнена по време на феста, въпреки че потърсихме убежище 3 месеца преди събитието, та отседнахме в Балчик. Доста “колеги” по интереси бяха направили същото и преди и след концертите заформяхме кавалкада от коли в едната после в обратната посока.

Първата вечер феста откриха “Черно фередже” …. които единодушно решихме да пропуснем.
Познаваме добре репертоара Фереджето – песните от студентските ни години, с още по опростачени текстове. Някак не се вързваха с рок атмосферата. Може някои да са дошли специално за тях, но нас нещо не ни изкушиха.

Сводит с ума улица Роз
Всички точехме зъби (по-скоро уши) за “Ария”. Особено след като Михаил Житняков пое вокалите на мястото на слабичкия Беркут и “Ария” зазвучаха пак както по времето на Кипелов. Не останахме разочаровани. Житняков пее едва ли не по-добре от Кипелов и групата се представи разкошно. Единствено помрачи обстановката сравнително студеното посрещане от публиката. Макар с течение на сета на групата отношението на зрителите се затопляше и когато започнаха “Штиль” и след това “Улица роз” стана почти адекватно.

Штиль с Кипелов
Штиль с Житняков
И щото сте готини – ето и варианта на Рамщайн
А понеже вечерта завърши с Аксепт без Удо, ето и ето и “штиль” с Удо 🙂

Коментирахме, че Ария пострада освен заради това, че за по-голямата част от българската публика за съжаление са сравнително непознати, така и поради липсата на добра подгрявка. Ще ме прощавате, ама посредством ислямистки атрибути в негативна цветова окраска трудно се подгрява метъл група.

You know he’s gonna get a heart attack ‘cos he works late all the time
Мото, което се вързва за цялата ни агитка. Без сърдечния пристъп за сега.

Признавам Thunder бяха непознати за мен.
Оказаха се приятна, по-скоро хард рок отколкото метъл група, с много добър вокалист. Изобщо този фестивал може да се нарече фестивал на добрите вокали.
Все пак общото мнение на цялата ни група беше, че ако Thunder бяха преди Ария щеше да бъде много по-добре.

Delivering the Teutonic terror
За финал на първия ден тевтонците от Accept отнесоха всички, сечейки безмилостно всичко по пътя си.
Не бях гледал Аксепт на живо до сега. Германците направиха невероятно шоу. Солата на “Фантомас” (Wolf Hoffmann), надсвирването между Wolf и басиста Peter Baltes, импровизациите върху руски мотиви на “Сталинград”… който е слушал – знае, трудно ще ми е да го пресъсздада (по-точно невъзможно).

Още една червена точка за Accept е, присъствието им на откриването на паметника на Георги Минчев. За съжаление не разбрахме за това събитие и го пропуснахме.

Народът масово снимаше кой с какво намери, включително някакъв образ бе разпънал таблет, за неудоволствие на стърчащите зад него. От друга страна при зумовете можеха да се видят детайли от ставащото на сцената 😉

Аз също снимах:

пони
– едно пони в Кранево 😀 😉

Продължава тук

ПП
За сега открих само един отзив в друг блог:
при Десислава Христова
Ако има други, да се обадят да ги линкна.