Category Archives: Лаф да става

Наръчник по комунизъм

Няколко пъти “по телевизора” съобщават за села, в които няма вода. В чешмите потича за по няколко часа на ден, или пък на седмица.

Съответно се изтъпанва кметът на изстрадалото селище и страховито заплашва, как ще глобява нарушителите, които поливат с питейна вода.

Това ми напомня случая, с абсолютно ненужното водохващане край Сапарева баня, заради което бяха бити хора, София и околностите й бяха подложени на безводен терор, и което работи всичко на всичко само шест месеца. Но определени хора прибавиха определено количество пачки към авоарите си. Нагледен, брутален пример за комунизъм в действие.

Тогава също се говореше “по телевизора”, и “във вестника” пишеше, как ония гадове, от Сапарево, Сапарева баня и Овчарци поливали градините си. Врагове на човечеството.

Мдаа. Погледнато формално хората са в нарушение. Питейната вода е за пиене. За поливане трябва друга.

Я да видим, обаче реално, как седят нещата. В селата, хората даже и да работят нещо друго, освен земеделие се прехранват основно от земеделски труд. И градините, които са в дворовете им, както и допълнителните земи, които от тях имат им осигуряват близо 90% от препитанието. Ако не поливат тези градини и не поят животните си (които също бяха споменати от вестоносците от ” телевизора”), буквално са обречени на глад.
(Всъщност освен от телевизията и от първа ръка знам за случай, при който в определено село, при стария кмет е имало вода, а при новия – проблеми, но това са подробности.)

Да, ама да не поливат с питейна вода. Хубаво, ама г-н кмете, осигурил ли си друга?
Има право да изисква този, който е осигурил съответните условия и тогава има право да следи, правилата да се спазват. Ама ако не си си мръднал пръста, да осигури не само промишлен водопровод, а и най-обикновен питеен с достатъчен дебит, на какво основание ще плашиш с глоби? Това си е злоупотреба с власт, откъдето и да го погледнем!

Ще кажете -селяндурите да не мрънкат, а да копаят кладенци. Ами те копаят хората. Които са късметлии – намират вода. Които са по-големи късметлии – намират даже топла вода, с която си отопляват и къщите, а и оранжерии правят.

Да, ама не всички са късметлии. А трябва да се яде. За да се яде, при селските условия на живот, трябва да се полива. И стигаме до администрацията, която по социалистически тертип, вместо да работи, предпочита да глобява.

Или, както писах и преди, властта предпочита да държи хората в постоянно нарушение и да си затваря очите. От време на време може някой да изгори за назидание и предупреждение, но негласно, нарушителите не се закачат. Виж, ако някой стане неудобен, управниците имат удобен повод да се разправят с него.

Типично по комунистически.

Та, за к’ъв преход говорехме, моля?

Второюнско

Аз, както знаете, или не знаете съм от Търговище. Град, в който освен мене са се родили и други известни личности.

Опа, я по-сериозно…

Един от тия хора, останали в историята Никола Симов, най-известен с това, че е бил знаменосец на Ботевата чета.

Съответно “признателните потомци” са му издигнали паметник:
Никола Симов

До тук добре.
Както се полага за може би най-значителната фигура в историята на града паметникът дълги години беше в края на главната улица (която между другото и по соц. време се казваше и сега се казва “Васил Левски”, а не “Ленин”, както беше в повечето градове по ония времена), в началото на една красива градинка.

Дойдоха обаче “промените” след 1989-а и паметникът изчезна от там…
Поводът беше, че малко зад мястото му се намира паметник на “активни борци” от Търговище ( имаше и такава категория хора, който помни). И Никола Симов пречел на “борците”…

Тогава аз опитах да организирам подписка за връщане на паметника на мястото му, дадох предложение в централата на СДС-Търговище. Отначало това се прие с ентусиазъм, който скоро след това се изпари и бях отрязан. Явно такава подписка щеше да раздразни някого.

Години по-късно паметникът пак се появи, този път на един мост на ключово кръстовище, през което минава голяма част от трафика през града. Бих казал – също добро място.

Добре, ама седя си там известно време и пак изчезна…
Сега бил пред къщата-музей на Знаменосеца.

Хубаво, ама къщата, макар и в историческия квартал на града, не е точно на представително място, което се вижда от всички, дошли, или минаващи през града (или не е баш на ачик, както бих се изразил пред съграждани). Пред къщата е редно да има паметна плоча, малък паметник евентуално, но такъв голям паметник, направен да се вижда отдалече мястото му не е там. Той е направен за площад или парк. А и редно е най-известният гражданин на града да е почетен на най-представителното място. А в градинките по центъра продължават да се мъдрят други паметници, някои на безспорни, но и някои на доста спорни герои.

Между другото изчезна (за втори път) и паметникът на героите от Балканската война. Преди, по соц време бронзовите войници дълго лежаха с краката нагоре, захвърлени в една горичка. Сега сигурно са претопени.

Та си мисля, пак ли героите от определени събития в нашата история са трън в очите на силните на деня?

Снимката е отуикипедия

“Мечката е зад вратата, бухалът е над оджака…”

При Туарега прочетох много интересна статия за новите технологии и средата в която днешните деца израстват.

Туарега (или Валентин Михалев, ако предпочитате) споделя мнение близко до моето.

Често се натъквам на мнения, как новите достижения на цивилизацията са лоши, опасни, как технологиите ни “отчуждават” ( а на практика е точно обратното) и т.н. В случая в поста си Валентин говори за разпространеното мнение, че технологиите лишават децата от въображение.

Много е изкушаващо да се обявава прогресът за упадък и да се надигат гласове за “предпазване” на децата от новите неща. Резултат от консервативността и страха от новото, а и да си говорим направо – на невежеството на възрастните.

Искаме или не, децата ще живеят в нова среда и е важно родителите да се стараят да са в час с новостите, за да могат действително правилно да насочват децата си, а не да се стараят да ги ограничават. Ограничаването води знаем до противоположна реакция и не помага на никого.

Освен това новите постижения спомагат за развиване на въображението, стига детето да бъде стимулирано малко и с личен пример. Да речем по “наше” време електрониката беше новост. И тогава съм чел, как дървеното конче много по-добре развивало въображението на детето, от електронната играчка… Хубаво, но ако детето има пример от родител, батко или съседско дете, как да изследва елетрониката на играчката, как да я промени и да й даде нови функции, тогава вече следва качествен скок в мисленето на детето.

Важното е, да се виждат наклонностите на детето и да се стимулират, а е ужасно да му се забранява да се занимава с нещо, защото “при Гала казаха/в бгмама пише, че е вредно”.

За съжаление това обикновено става така. И сега, и когато ние бяхме деца. Виждал съм как в семейство на хуманитари, на дете с технически наклонности се забранява да се занимава с нещата, които го вълнуват с най-нелепи аргументи. Макар и по-рядко се е случвало обратното – на дете с хуманитарни наклонности да не бъдат оценявани опитите за изявата им и даже да се стигне до подигравки.

Съвременните технологии могат да стимулират мързела, да. Но могат да стимулират въображението до невероятни висини, които нищо друго не е в състояние да го направи.

Виж, зависи как се подхожда към тях. Когато се появиха персоналните компютри и направиха заявка за навлизане в образователния процес си мислех, че щом това стане, няма начин на децата да не им се вдигне интересът към учението. Уви, компютрите 30 години по-късно седят още на прага на училището и доколкото изобщо учениците имат досег до тях, той е свързан с досада, а не с интерес. Ако се чудите защо, погледнете конспекта на детето си по “информатика”. А в изучаването на другите предмети възможностите, които днес дават компютрите и такъв невероятен ресурс като Интернет въобще не се използват.

И за завършек, като стар човек, да се отдам на спомени 🙂
Преди мнооого време, бил съм на 10-ина години май, някакъв човек ми говореше, как ние (тогавашните деца) знаем много неща, ама нищо не знаем. “Знаеш ли, какво е диканя?” – попита ме човекът. Ами, знаех какво е диканя, и в музея бях виждал въпросното съоръжение. Но и да не знаех, какво би ми попречило това? Знаех обаче много неща, за които човечецът си нямаше идея.

Та не подценявайте възможностите на децата, да се справят със съвременните предизвикателства. Уважавайте ги. И им помагайте, до колкото можете, старайте се да сте в крак с децата си.

Религиозни войни

Протестанстки пастор е бил пребит жестоко от комшии, мохамедани, предполага се, че изповядват радикален ислям

Поводът – единствено че жертвата е християнски свещеник. Тоест разпространител на “неправа” вяра.

Също като в мрачните средни векове, в името на някой бог едни хора са готови да издевателстват над други. Готови да стигнат до убийство, само защото другите не вярват “правилно”.

Не става въпрос, че жертвата е християтнин. Същото щеше да е и ако беше мюсюлманин. Или кришнар. Въпросът е, че заради вярата има хора, готови да грабнат днес железните пръти, утре калашниците и поясите с динамит.

Какъв обаче е ключовият момент в нелепата история? Това, че се развива в циганската махала и че жертвата и нападателите са от този етнос. Както се видя от репортажа, в махалата има силни напрежения на верска основа.

А какво е характерно за тази общност – слабто ниво на образование. По-точно почти пълната липса на такова сред голям процент от членовете й. Логично, средновековните практики да са естествени в такава среда.

Циганската общност у нас живее по собствени правила, различни от тези в държавата и общо взето води свой независим живот. Лошото е, че на политиците им е изгодно (или поне им изглежда изгодно) тази общност да остава необразована, без шансове за реализация.
Привидно се правят опити за “интеграция” на циганското население, заключаваща се в опрощаването на всякакви дългове и негласно разрешение за неспазване на много закони и правила. На практика обаче интеграция без образование няма как да се получи.
Тази “изгода” уви води до все по-дълбоки проблеми както за самите цигани, така и за останалата част от населението.

Още по-големият проблем е, че това е посоката, в която върви цялото общество, тласкано от недалновидната политика на бързия келепир. Уви – падането на нощта изглежда все по неизбежно.

Образователната система е превърната в поредната изтисквачка на пари, по-лошото, което е, изтисквачка не даваща срещу изтисканите пари това, което се очаква от една образователната система, а генератор на незнаещи млади хора, непознаващи елементарнте принципи на природата, обществото, техниката, изобщо на средата в която живеят.

По масовите медии се тиражират псевдонаучни идеи, насаждат се психози, разпространяват се небивалици, които лошо образованите “граждани” не могат да различат от истинските факти (справка – предаването на Гала по “Нова телевизия” – един истински развъдник на псевдо-учени и психопати).

Докато обмислях този пост, прочетох последната статия на Григор.

Невложеният днес милион за обучение утре се превръща в милиарди загуби, когато непълноценните увиснат на нашия гръб, вместо да се издържат, и може би и да издържат други.

Сигурен съм, че точно същото е възможно и за осакатените личности, на деца или дори възрастни.Добрият психолог може да се справи с над 90% от тези осакатявания. И тихо и кротко обществото се оказва с десет пъти по-малко психопати-убийци или изнасилвачи. ….
казва Григор.

Уви, ние обратно – “произвеждаме” осакатени личности. Личности, неспособни на разума оценка на действителността и податливи на всякакъв мистицизъм и заблуди.

И скоро религиозните конфликти ще излязат от ромската махала.

Честито ново средновековие.

То мойту беее….

Преди време писах как една моя статия е била “уважена”
Хлапето, което беше направило тоя “жест”, явно осъзна грешката си и премахна копирания пост.
Мислех да трия и моята реакция на “заемката”, но по желание на читателите на блога ми се отказах.

Сега прочетох за една подобна “заемка”

Хубавото е, че и това хлапе се е усетило, че май нещо е сбъкрало и е изтрило “копирката”.
За това и ще огранича коментара към случая.
Няма да давам и линк към любителката на чужди творения – явно има шанс да се научи да разчита на свои сили, а не на чужди. Който се интересува, в поста на Надя има линк.
Все пак трябва и да се съобразим с възрастта на момичето, сега е точно времето да се учи и явно този урок е възприет.

Отразявам случая само, за “справка”.
Все може някой да го прочете, преди да реши да “тарикатее” и да се замисли.

Ден на Космонавтиката

Честит ден на Космонавтиката!

Защо го отбелязвам като важен ден бях писал преди една година.

Независимо от ламтежите за превес в Космоса и технологиите на политици и военни, от стремежа на луди идеолози да доказват, че те са най-прави и че прогрес може да има само при “правилната” идеология, сред хората, работещи по космическите програми, както и сред обикновеното население това бяха дни на чист ентусиазъм, очаквания, че скоро пътешествията в Космоса ще станат ежедневие и ще донесат още много неподозирани открития.

Всъщност Космонавтиката доказа много директно, че науката и техниката, и изобщо напредъкът не подлежат на обвързване с идеология, а зависят единствено от интелектуалното и културното развитие на обществото.

Надявам се оня ентусиазъм от първите дни на космонавтиката някога да се върне и хората да обръщат повече внимание на сериозните неща и по-малко на дивотии, като въоръжаване, псевдонаука и идеологии.

Поздрави на всички мечтатели!


ПП
Един чудесен пост, в същия дух: Мечти…

Черният лебед или коледна песен

Гледах Черният лебед.
Раздвоен съм.

Разкошна идея, сюжетът на филма повтаря този на балета, главната героиня, балерина, която изпълнява кралицата на лебедите в “Лебедово езеро” преживява същата драма на живо, както в балета. Сблъскава се със своята “двоиничка”, аналог на Одилия.

Филмът прилича, но не повтаря едно към едно балета.
Нина е Одета, но Одилия е ту Лили, ту самата Нина. Няма принц, само някакви недоосъзнати мераци на Нина към хореографа й, който далече не е светла личност, по-скоро клони към тъмната страна.

Филмът предизвиква размисли за перфекционизма и съвършенството. Накрая Нина успява да направи съвършенното изпълнение като напълно се вживява в своята героиня и умира, както нея.
Даа, до съвършенството можем да клоним само асимптотично. Достигнем ли го, анхилираме…

Балетните сцени са невероятни, музиката звучи величествено.

От друга страна, мисля си филмът би бил много по-добър, ако не беше замислен като трилър.
През цялото време очакваш нещо гадно да се случи, не можеш да се отпуснеш и да усетиш както трябва музиката и красотата с която е наситен целият филм.

Главната героиня непрекъснато си реже нещо, текат й кървища от всякакви места, накрая я вижаме заклана като прасе на коледа (айде, нека да е юрдечка)… Също и заколението на бившата примадона ми беше в повече.

Прекалено много кръвопролития за невоенен филм си мисля.

Кой е по-по-най

Вчера в офиса ни дойде дама с лаптоп. Както стана ясно, открила фирмата ни в Нет-а и говорила с колега, да й помогнем с линукса на лаптопа.

ОК, с удоволствие. Това ни е работата, а и обичаме да се занимаваме с Линукс и всичко свързано с него. Също така, трябва ли да споменавам, че ползваме Линукс и тук-таме FreeBSD? Така че сме щастливи, че работим с това, което харесваме.

Но отклоних се. Погледнахме “болния” лаптоп и се оказа, че е тежко въоръжен с SUSE Linux Enterprise Desktop 11. Учудена от физиономиите, които направихме двамата с колегата, с когото бяхме увиснали над лаптопа, дамата започна да ни обяснява, как тази дистрибуция се ползвала на Лондонската борса и още 5-6 сериозни организации изреди, явно беше добре информирана и сигурно в първия момент се е усъмнила в нашата компетентност. Сигурно върху избора на дистрибуция е повлиял точно изборът на тези сериозни (и богати) организации.

Това ми напомни друг случай, когато потребител на Линукс си беше изтрил чисто новата Федора, за да сложи CentOS, защото CentOS е свободен вариант на Red Hat Enterprise Linux (RHEL) – без затворените приложения, които влизат в дистрибуцията и някой му казал, че е “по-добър”.

Добър ли е RHEL? Добър ли е SUSE Linux Enterprise Desktop? Безспорно. Въпросът е добър за кого?
Изредените дистрибуции са “тежката артилерия” на Линукс, най-честия избор за бизнес употерба. Всичко, което влиза в дистрибуциите, както и те самите са тествани дълго време за стабилност и въвместимост, преди да бъдат пуснати на пазара. Също така подръжката, която осигуряват производителите на дистрибуциите е невероятна, а сериозните бизнес-потребители държат на сериозна подръжка.

От друга страна тези дистрибуции са много консервативни. Идеята е, като се инсталират, да не се пипат повече, евентуално се правят ъпгрейди ако се открие даден проблем или ако някое приложение има нова версия, която има важни промени, без които не може, но общо взето рядко се пускат нови версии на софтуера за “бизнес” и “ентърпрайз” дистрибуциите, а ако се пусне, често новата версия на дадена програма не е най-новата, а няколко версии по-стара, но вече изтествана за проблеми.

Неприятностите на нашата посетителка бяха свързани точно с тази консервативност на избраната дистрибуциия. По-нови флашове не вървяха, флаш-плеърът пък не можеше да се обнови, защото версията на Мозила беше 3.0 (и в хранилищата нямаше по-нова), а актуалната версия е 3.6.ххх. Естествено не е проблем тези консервативни дистрибуции да се “деконсервират” – т.е. да се накарат да работят с хранилищата за “хом едишън” версиите, но тогава защо да не изберем директно тях?

Е, качихме последната мозила на лаптопа, съответно флаш-плеърът вече не възрази срещу ъпдейта и всичко си тръгна (включително “сурат-кетапа”, който протестираше нещо срещу старата Мозила). Собственичата на лаптопа изглеждаше малко се постресна, докато гледаше как бъркаме в “червата” на Suse-то. Май след тази “демонстрация на сила”, нашите аргументи в полза на OpenSuse или още по-добре Ubuntu, като по-удачен избор за домашен потребител й прозвучаха доста по-убедително.

Може би, начинаещите Линукс-потребители се увличат по “профешънъл” и “ентърпрайз” решенията по инерция от Уиндос, където “home-edition” вариантите са с орязани функционалности, често необходими или по-удобни за потребителя, докато всички нови програми се инсталират еднакво и на home и на professional варианта на “прозорците”. Както и вирусите 😉 .

При Линукс “домашна” дистрибуция в никакъв случай не значи орязана дистрибуция. Всичко най-ново и лъскаво се прави първо за тях. Professional от своя страна означава надежност, стабилност и консервативност.

Така че, ако се колебаете кое е по-добро – седан, джип или камион? Или пък трактор? Това, което ви е необходимо, за да си свършите работата. На магистралата трудно ще “летите” с камион. На нивата седанът ще е безполезен. Същото е и с Линукс дистрибуциите.

Компетентност

Българите много обичаме да се изкаваме компетентно по въпроси, които не познава:

http://www.entelegentno-blog.com/2011/ban_nayka/

Че човекът не е запознат с положението в Академията, а говори на изуст веднага се вижда да речем от политическата окраска на поста:

“На всичко отгоре лицето Георги Първанов от позицията си на президент, пази статуквото на своите приятели и мъти водата, само за да се говори за него.”
Тук с втората част на твърдението съм съгласен. Гоце си прави реклама и допринася за лошия облик на БАН, нищо че неговите хора работеха и продължават да работят за източване на имотите на Академията. Неговият министър държеше абсолютно същата политика като сегашния.
Колкото до приятелите – има и такива, има и други – както навсякъде. Специално акад. Съботинов е син, та чак зелен и винаги е имал проблеми с бсп и свързаните с нея “фактори” и ми е смешно, като го обявяват за “червен”, но какво да се прави – народът повтаря това, което е чул от медиите. (Всъщност точно в този пост за акад. Съботинов не се говори, казвам по принцип)

Колкото за дейността на българските учени, още докато работех в БАН бях писал нещо по въпроса:
http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=61
Министърът, за когото говоря там не е Дянков, а от Гоцевите хора. Както виждаме политиката и тогава и сега е същата.

Сега събирам материали за постиженията на Българстата наука и готвя нов пост, но искам да го напълня с повече информация, защото явно липсва такава достатъчно и хората съдят за положението по пропагандата в медиите. В това отнощение авторът на статията е прав. PR-ът на Академията е слаб. Което всъщност е нормално и е правилно да бъде така. Една научна организация не е цирк или театър, нито фирма. Наемането на PR-специалст би отнело още средства, от нищожния бюджет на Академията, които иначе могат да се използват за нещо полезно.

В нормалните страни за науката, образованието и културата има грижата държавата.
Не, не ми говорете за “пазарна икономика” – в случая споменаването й е неуместно.
За справка постът ми за Виена, за изграждането на отношението към науката и културата още ученическите години, както го правят в цивилизованите държави.

“Преди няколко дни бях на един икономически форум и там точно една лелка от БАН пита защо е трябвало да представят идеите си пред инвеститори, за да получи финансиране.”

За съжаление инвеститорите за да отпуснат средства искат да получат нещо, от което да печелят веднага пари. Наука така не се прави. Никой не е казал, “дай мамут месо, да открива огъня”, “дайте сега едни жълтици, да открием колелото”; или пък едни брадати учени не са седнали да откриват мобилния телефон, или компютъра, или микровълновата фурна и т. н. Във всички тези изобретения са вложени открития и материали, някои разработвани повече от 100 години и достигането на всяко такова изобретение е следвало дълъг път, като все още продължава да се усъвършенства.

Много е лошо, че много хора гледат на науката като на алъш-вериш. Нещата са несъвместими.
За нещастие държавната полтика се ръководи от бизнеса. Бизнесът очаква бързи печалби и инвестира само в неща, които според “бизнес анализаторите” могат да ги донесат.
Съответно за да се правят все пак някакви реални изследвания, за съжаление по целият свят се налага научните колективи да сключват договори, често за глупости, като покрай тях да вместят и истинската наука.

Познавам учени от Германия и Франция, които кандидатстват по буквално псевдонаучни проекти, за които е отпуснато обаче финансиране, за да могат да издържат истинските си изследвания. За нещастие с подобни проекти се издържат и много тарикати, чиято основна дейност е трупането на такива проекти. Хората са натрупали достатъчно опит и връзки, за да лапнат най-тлъстите грантове за проекти със съмнителен смисъл и реално не вършат никава научна дейност, а само усвояват едни пари и кандидатстват за други пари. И не, не става въпрос за български учени.

Светослав Александров е написал много обоснован пост, защо не бива науката да бъде третирана като “бизнес” или търговия.
Биха могли да се изредят още аргументи, но тези са достатъчно точни. (Всъщност за правилността им говори фактът, че Добри Божилов застъпва противоположна позиция 😀 . Това само за разведряване на обстановката де, да не се приема сериозно 🙂 )

Всъщност проблемът е в световен мащаб, само в такива страни като нашата, без самостоятелна политика общата тенденция се проявява по-рано.

Със съжаление трябва да го кажа, но добре че все пак военните наливат пари в наука, за да се движат и фундаменталните изследвания.
При военните се изследват най-авангардни технологии и за развитието им се налага да се инвестира на широк фронт. От друга страна Студената война свърши, втора програма Аполо, която да даде тласък във всички области на науката не се очертава.

Ако скоро не появи ново предизвикателство пред човечството, което да го принуди да не стиска средствата за наука рискуваме да се завъртим по низходяща спирала, като все повече се ограничават средствата за наука и истинско научно образование, докато се стигне до Падането на нощта.

Като финал, за хората, които вярват, че с убиването на “свещенат крава” крава БАН (да цитирам пак, статията, предизвикала този пост) с парите от жалкия й бюджет тяхното положение тутакси магически ще се оправи и ще процъвтят, да припомня нещо, за което вече съм писал – в момента повечето учени в БАН работят по договори, повечето с международни организации. Познавам хора с договори за милиони евро.

Щом БАН се закрие, по тези договори ще трябва да се платят неустойки. Вярвате ли, че хората, които издигат Гоце, Бойко и прочее, като си построят казината, моловете и хотелите на мястото на институтите ще платят неустойките? Не, ще ги плати бюджетът. Тоест ние.

Баш пират да се наричам, първа радост е за мене

nullПредполагам, доста читатели са разбрали, за проблемния достъп до Арена и Замунда края на миналата седмица.
Както стана ясно, проблемите се дължаха на атаки за отказ от услуга срещу сървърите на двата сайта.

Тук има по-подробна информация за проблема и причините за него.

Но ми назряват едни въпроси.

Първо – да поясним, как се прави атака за “сваляне” на сайт. Най-общо казано сървърите на сайта се заливат със огромен брой заявки от най-различни “потребители” и капацитетът му се изчерпва, като не може да обслужва заявките, а в по-лошият случай може и директно да блокира.

Обаче и двата цитирани сайта имат много голям капацитет, обслужват едновременно страшно много потребители.

Пита се тогава, от къде родните “антимафиоти” имат толкова много компютри, да проведат атаката?

Едва ли имат. Тогава остава вариантът с насочена атака от зомбирани машнини. Става въпрос за машини, на които е качена зловредна програма, която работи без знанието на собственика й и извършва определени действия, като атаки върху дадени сайтове, крадене на информация от потребителя и т.н. В най-честия случай, подобни програми съчетават няколко такива функции, рядко се използват само с една цел. Съответно този, който е заразил машината с такава програма има достъп до програмата за да я кара да върши определени действия в конкретни моменти, като може в доста случаи да има достъп и до цялата машина.

Идваме на другия въпрос – ГДБОП сами ли са разработили такива програми и са ги разпространили под формата на вируси, троянски коне и прочее зловреден софтуер по компютрите на безброй невинни потребители?

Ако е така, тези дела май излизат от рамките на анти-мафиотско-пиратската дейност и се класифицират в една съвсем друга категория…

Може пък въпросният софтуер и бот-мрежата осъществила атаката срещу двата торент-сайта да са дело на нашите “антимафиоти”.

Остава вариантът да са наели такава.
Има безброй бот-мрежи, които се използват за спам, за атаки срещу неудобни за някого сайтове, за джихад и т.н. богоугодни дела.

За да наемат такава мрежа обаче, нашите юнаци трябва да платят.
А сетете се с чии пари са платили.

Друг въпрос, който ми се върти е относно информацията, за протекция на един друг сайт – data . bg от въпросните ГДБОБ, както и че точно този сайт седи зад атаката.

В Арена и Замунда потребителите споделят едно-друго. До колко законно, сега няма да обсъждаме.
data bg предлага също “пиратско” съдържание, но срещу заплащане.

Та последният въпрос, който ме гложди е – кои бяха пиратите в крайна сметка?