Category Archives: Лаф да става

По-здрав

Нещо е плъзнало едно идиотско клипче, в което едни се правят на мнооого голяма работа.
Еееййй-толкова:
riba

За всички умници от клипчето – поздрав:

рибката е от тук http://byrkanica.blogspot.com/

ПП
А, гледам и Wizard-а споделя подобни топли чувства

Хора, къщи, салтанати…

“Какво ще й гледам на Виената, град като град ” – така започва цитатът, който се мъдри баш отгоре.
Е, ние пък отидохме само да гледаме и в очите на нашия сънародник, прототип на героя, изрекъл тези думи явно ще изглеждаме като безнадеждни будали.

Този път избрахме да пътуваме с .Flyniki.com
Интересна авиокомпания. Нискотарифна, а хранят вътре (е, вярно – по едно сандювче, както казваше незабравимият Парцалев и сокче, ама дават към билета, чак ако искаш нещо допълнително отгоре плащаш). Освен това тръгва в реално време, а не по малките часове, бордните карти са с места и човек може да си пренесе до 20 кила багаж към билета + 6 ръчен. Как го правят, след като някои нискотарифци предвиждаха да въведат даже такса и за кенефа!

Първата мисъл е, че работят на загуба, за да се наложат на пазара. При повторно замисляне се сещаш, че те съществуват от 2004-а година, през това време самолетният им парк нарастна много. На летището във Виена беше пълно с техни самолети, имат си там и собствена зала за чекиране. Нещо не ми звучи, като да е на загуба работата. А и бай ти Лауда е показал, че добре владее самолетния бизнес. Преди имаше една от най-скъпите авиокомпании, после бързо се ориентира към low cost-а. Явно са решили да покажат, че и така може!

До сега не бях летял от новия терминал на софийското летище. Общо взето – почти напълно отговаря на изискванията за съвременно летище. Тъкмо западняците като дойдат, да помислят, че попадат в цивилизована държава и после да им е гадно! Но за приключенията около аерогарата мисля да драсна отделен пост.

За час и 15 минути Embraer-чето на flyniki от слънчева София достигна до виенските небеса, набраздени от реактивни следи, гмурна се в плътна облачна покривка, която свърши кажи-речи над самата писта. Даже почти до контакта с бетона зад крилете се завихряха вълма от конденз.
Виенското небе ни посрещна намусено и продължи да се цупи до последния ден, но поне не заваля, въпреки седмичната прогноза.

И този път за намиране на квартира използвахме www.only-apartments.com и не сбъркахме. Случайно се оказа, че собственичката г-жа Долапчиева-Фонтнер не носи българска фамилия по далечно наследство, но не това е същественото. Апартаментът беше много добър, условията чудесни, собственичката изключително любезна.
Екстрите бяха много, включително сателитна телевизия, от която почти не се възползвахме, понеже след многочасовите обиколки из града не оставаше много ищах за телевизия, както и Интернет, който също си остана неизползван, защото твърдо бях решил, да не мъкна лаптоп във Виена. Стига ми, дето го разходих по морето това лято. А има ли компютър около мен, това автоматично означава по няколко часа работа… Да де, говорех за квартирата. Освен всички необходими домакински уреди, беше заредено с кафе, чай и т.н. Плюс бутилка шампанско за добре дошли.

В римския апартамент нещата изглеждаха леко захабени, докато тук всичко беше “лъскаво”. Оценявам го с 15 (по шестобалната система :p). Да не говорим за удобното разположение, близо до центъра, на 3 минути от разкошна крайдунавска алея и с връзки до всякакъв транспорт. Вярно ние намерихме квартирата от only-apartments.com, но дамата си има собствен сайт www.ferienwohnung-anastassia.at. Ако някой има път към Виена и търси къде да отседне – препоръчвам!

При първата ни обиколка из града метрото ни изведе точно зад гърба на катедралата “Св. Стефан”. Внушителна гледка… ааа… била е внушителна гледка някога. Сега катедралата е затисната от всички страни от други сгради, построени съвсем наблизо, високи колкото нея и по-високи от нея. Общо взето, първото впечатление е неприятно. Може би беше грешка, да започваме обиколката из Виена точно със “Св. Стефан”. Малко по-надолу е операта… мдаа…
Около 5 минути ни трябваше, за да се убедим, че това е наистина Виенската  опера…
Вярно хубава сграда, струпотена на някакво мъничко площадче… Телевизията лъже  много! Виж положението около концертната зала беше далече по-добро, но до нея стигнахме чак последния ден (нищо, че е на 5 минути от операта).

Така че първото впечатление от Виена беше, че нещата са някак струпани едно върху друго, без простор и с някак нарушена хармония с околната обстановка. По-късно се убедихме, че не е точно така, или по-точно не навсякъде е така.

Пред катедралата за първи път видях “жива статуя” да говори. На руски. И други руснаци заработваха в района. Пред входа точно момък в ливрея се опита да ни зариби с някакви листовки с думите “тунайт канцерт”. Като влезе човек в катедралата, най-добре усеща разликата между готиката и ренесанса. Внушението в “Св. Стефан” е, че ти си някакво нищожество и а не слушаш дядо Господ, а бой по каската. Във Ватиканската архитектура и оформление обратно – внушават усещане, че си възвисено Божие творение. Е, това си е лично възприятие, при друг може да е по друг начин.

Вече около кметството и парламента впечатленията бяха доста по-различни. Има достатъчно “въздух” и зеленина, добри перспективи за наблюдение. В градинката пред кметството кипеше коледен базар, коледната украса вече работеше. Наистина впечатляваща. От градинката пред кметството се открива гледка към друга катедрала, която отначало сбъткахме със св. Стефан, но когато приближихме малко разбрахме грешката си. Виж, тук нещата си бяха вече както трябва, имаше достатъчно пространство и зелени площи около катедралата без близки сгради, които да я “задушават”.

Хофбург е вече съвсем друга работа. Попаднеш ли в района, чувството е неописуемо. Трябва да се види, да се усети. Целият комплекс включително музеите от другата страна на улицата.
Виж, самият замък отвътре не е нещо особено. Полюбувахме се на сложните прически на императрица Сиси. Странна ни се видя системата от преходни стаи без коридори. Всъщност коридори има, но са се ползвали от прислугата, а величествата са се шматкали от стая в стая преминавайки през спални, салони, кабинети. Там са и спортните съоръжения на Сиси, с които е успявала да подържа уникално тънката си талия. (Дали пък свекърва й не я е мразила толква, защото е повредила стените на палата й с тях? … )

Виж, от другата страна на улицата, точно срещу комплекса от дворци музеят на изкуствата и братът му-близнак природонаучния музей са разкошни сгради.

cunst1

Музеят на изкуствата. Поглед към купола

cunst2

И отгоре надолу

Самата архитектура, стените, таваните са разкошни. За експозициите да не говорим.
В природонаучния музей освен експонатите има и монитори, които допълват експозицията от конкретната зала – движението на континентите, еволюция на организмите, раждане на животни и т.н.
Имаше много групи ученици, които сядаха на пода и слушаха екскурзоводите, които не пестяха думи, а изнасяха пространни лекции.

За посетители до 19 години входът е безплатен, само с лична карта.
(Между другото и таксите за образование в Австрия спадат към ниските)
Така е “драги зрители”. Образованието, науката, културата, изграждането на ценностна система са държавна политика, а не алъш-вериш, както някои политици у нас мислят, и както разни набедени писачи и “мислители” им пригласят – кой университет бил “изгоден”, кой се самофинансирал….

Също така музеите там са (предимно) в центъра, моловете – по периферията. Да споменавам ли, къде лашнаха Националния историческия музей?

Ако комлексът Хофбург беше толкова впечатлителен, големият дворцов комплекс – замъкът Шьонбрун с прилежащия му парк вече е нещо невероятно. И без да влезе човек в двореца, може с часове да обикаля парка и да иска още и още.

Е, влязохме и в двореца де. Има какво да се види, само не ми стана ясно, защо тронната зала не е включена в двете обиколки (има голяма и малка обиколка), а я видяхме само на картинка.

Ако ще наминавате по тези места и сте семейство с деца – съвет: има семеен билет, който включва разглеждане на Хофбург, Шьонбрун + някаквъв музей на дворцови мебели, който не посетихме поради липса на време ( а и на особен интерес точно към тия експонати). Много по-изгоден е от всякакви други варианти. Парковете около дворците са със свободен достъп.
Има и  Vienna Card, но спрямо семейните билети не ми се видя изгодна и не купихме такива. Roma Pass за която споменах в поста за Рим беше доста по “на далавера”, но ако не сте семейно на екскурзия, може би Vienna Card не е за пренебрегване.

Във въпросния парк се намира и зоопаркът, който пропуснахме, защото мислехме, че животните ще са прибрани. После разбрахме, че сме се минали, ама карай – да има и за друг път 😀

Първо там, после в градския парк видях метачи, които си служеха с “праходухачки” – раници с  компресори с бензинов двигател на  гърба и с маркучи, застанали по двойки един срещу друг издухват листата на купчини, които после други работници събират. Съшо има и малко по-големи подобни съоръжения на колела.

Не знам, но си мисля, че една метла е не по-малко ефективна (ако не и повече) и далече по-екологична. Не съм екоталибан, но съм против излишното прахосване на горива и опушване на въздуха, така че тия съоръженя ми влязоха в очите. Не на последно място класическата метла вдига много по-малко прах и шум (а и някои могат и да летят с нея, ама излизаме от темата 😀 ).

Всъщност чак толкова много прах не се вдига, защото просто няма. Както и никаква кал! За 5 дни обувките ми не се напрашиха изобщо. Иначе, не бих казал, че е чак токлова чисто – срещат се боклуци по улицата, виенчани си хвърлят фасовете на тротоара, също като булгаристанците, но кал няма.

Като казах виенчани, то е малко условно, защото всякакви народности са се интегрирали там, не само австрийци,  но видях и хора (вкл. млади момичета) с типично австрийски изглед да хвърлят фасове където сварят.

Естествено, като си във Виена, не може без Виенското колело. В Рим папата го оставихме на спокойствие, ама на колелото не му простихме. Може други колела, като това в Лондон да са по-големи, ама баш виенското колело естествено е във Виена…

Колибката по-долу е в ремонт

А за тази цената била 200 евро за час

В Пратера повечето атракции бяха затворени. Имаше електрически  колички, които се блъскаха под звуците на Бранденбургски концерт № 5…
Хеле, по едно време пуснаха Челентано – бих кзал далече по-подходящ фон за подобна атракция, ама само по време на почивката. Щом касапницата започна наново, нежно заромоля Моцарт….

Изобщо Моцарт е навсякъде – сладкарници, сладкиши, бонбони
Консумира се обилно, в неограничени количества.

Mozart

Виж това:

kenef

ми дойде вповече. Намира се в подлеза, точно пред операта (иначе няма нищо общо с нея) и отвътре гърми музика. Някак не го възприемам, да се напиняш вътре под трелите на Моцарт и Щраус. На всичко отгоре, записите са концертни, та  краят на отделителния процес може  да се случи да бъде овенчан с аплодисменти…

Докато в Моцарт се препъвахме почти навсякъде, Щраус нещо ми се губеше от хоризонта

Единствено паметникът му в градския  парк напомняше  за него.

StrausКакто и валсовете, леещи се от музикалния кенеф. Може пък краткото време, да не сме видяли достатъчно. Но така или иначе, с Моцарт се злоупотребява прекалено.

Самият градски парк е разкошен. Но малък. Докато паркът около Шьонбрун повече прилича на Борисовата градина (или обратното 😉 ), градският парк много повече има прилика с Морската градина във Варна. А при това безумно строителство, скоро и тя може да стане колкото или даже и по-малка от Виенския градски парк. 🙁

Близо до парка, между надвисналите околни сгради тъжно наднича с няколко прозореца дворецът на кобургите, сам по себе си много красива сграда.

Една от последните цели, които “отстреляхме” беше дворецът Белведере. Много кокетен комплекс с прекрасна градина.
Belvedere

За съжалене, също притиснат от всякъде с други сгради. Както се вижда на снимката вдясно в дъното точно до самата ограда е лепнат грозен “калкан”.

Презастрояването на центъра на Виена не е от вчера, а от преди стотина години. Много от наблъсканите до забележителностите сгради сами по себе си са красиви (всъщност почти не видяхме грозни сгради там), но не на място.

Нашите мутри явно са на този етап, който виенчани са преминали преди 100 и повече години. Доста места бившата имперска столица биха могли да послужат за пример “как не се”, стига да има кой да гледа и да мисли.

Сладкарница Sacher има претенции, да е запазила автентичния си вид. До голяма степен – да. Иначе въпреки приятната обстановка имах чувството, че сме в заведение за бързо хранене.. може би поради големия наплив и бързата смяна на посетителите. Иначе едноименната торта – ммммм! Кайвето – тоже!

Прави впечатление, че виенчани са предимно (ако не и почти изцяло) слаби хора. Пълни почти няма, дебели – хич. Абе не се ли дохранва тоя народ 😀 . То при тия цени… Бе цените в Рим бяха наполовина на виенските, ама май и тлъсти римляни не видях. Ама то там е от средиземноморската диета :p .

Явно австрийците масово се хранят правилно и много спортуват. (А и животът им е спокоен и уреден, от нерви много се пълнее) Даже и по улиците видяхме хора, практикуващи джогинг, а в парковете редовно имаше тичащи и правещи най-различни гимнастически упражнения. По всяко време на деня. Използват всеки възможен свободен момент за спорт. Масово хората изглеждат ведри и спокойни и си личи, че това не е маска.

Също вечер по алеята край Дунава, даже и към полунощ – току видиш някой, често с фенерче на главата като миньор да пухти напред-назад, без да го е шубе, че  може да го издебнат, да го тупнат по главата и да го преджобят. То от фенерчето много смисъл няма де – алеята е добре осветена, дупки няма, но човекът решил да си свети. Дупки естествено няма и никъде по улиците.

Като споменах Дунава- цялото крайбрежие е превърнато в един красив парк, много приятно място за разходка. Алеи, морави, дървета, пейки…
Как не се намери някой предприемач, да нацвъка местенцето с чалга-кръчмички на всеки два метра! Толкова пространство се хаби! Да завият онези ми ти маанета, да се напълнят храстите с повръщащи и биещи се ученици. Алкохолици да си чупят главите с бутилки, да падат в реката…
Не им стига въображението на австрийците и това си е! (Шшшшт! Сакън!!!)

Като стана въпрос за бегачите, не мога да пропусна и колоездачите. Навсякъде има алеи за тях, на места тротоарите са разделени на 2, другаде част от платното е отделено само за колела и няма тарикати шофьори, чустващи за свой дълг да си разположат возилото точно там. Светофарите имат секция и за колоездачи. Можеш да минеш цяла Виена на велосипед.Съответно и велосипедистите са масово явление. Има паркинги за велосипеди, както и много такива, за колела под наем, автоматични, като първият час за ползване на колелото е безплатен,

Шофьорите са много дисициплинирани, нищо общо с римските шофьори… е, видях един, който профуча на много “тъмно жълто”, както и някакъв, който наду клаксона според мене необосновано, но за 5 дни двама си е по-добре от отлично.

Та това е то Виената – град като град, хора, къщи, салтанати… Или по-точно един град, в който е удоволствие да се живее, град с много красиви гледки, много места, които си заслужава да се видят и много още неща, които бих искал да видя, а не успях.

за послушните, които са изтраяли до края:


Виена барабар с палата, поглед от високо

Цялата работа наопаки - т.е от двореца към хълма

Виенска катеричка 🙂

... и виенски патки 🙂

искам пак тук

... или там, горе

Добре се вижда, че яките момченца с бухалките не са от вчера 🙂

заводче (май ТЕЦ, по-скоро)

Към летището

и това е

Брадвата

Брадвата, брадвата, брадвата пада върху всяка глава,
Брадвата, след себе си оставя мъртъвци без лица.

Надя публикува интересни разсъждения относно реалността, в която живеем и за човечествтото като цяло. Прочетете го. Струва си. Тя е доказала, че умее да пише добре, да напипва проблемите и да ги излага по убедителен начин. Толкова убедителен, че докато четеш въпросната статия ти идва да си прегризеш гърлото от срам, че си такъв добитък сред добитъци, или както казва авторката – “най-подгизналото от собствените си изпражнения същество”.

Но да не се подаваме на отрицателните емоции и да помислим по-спокойно.

Първото, което забелязваме е, че всъщност статията започва с погрешно разсъждение, върху което се гради концепцията. Да видим:

Някога преди хората били по-щастливи, по-здрави, имали ценности и морал и вярвали в доброто начало у всеки.

“Някога преди хората били по-щастливи” – опираме до това, какво е щастие – нерешен философски проблем, но да приемем, че е така.

“по-здрави” – категорично не. До началото на 20-и век хората са имали по много деца, често половината са умирали от “елементарни” за днешно време болести. Средната продължителност на живота е била много по-малка. Най-тривиална инфекция, често е била смъртоносна.

“имали ценности и морал и вярвали в доброто начало у всеки” – ами! Повечето ги е било страх от това, с което ги е плашел шаманът/жрецът/попът, иначе много много моралът не е бил по-малко абстрактна категория, отколкото сега.

Или накратко – мисълта се базира на склонността ни да идеализираме миналото.
Итало Калвино в “Космически комедии” има една повест “Динозаврите”. Прочетете я, ако не сте. Няма да загубите и ако прочетете целите “комедии”.

Но да продължим по статията.

Просто ей така седиш всяка вечер и зомбирано гледаш синия екран с на пръв поглед незабележимите трептения, които изтребват последователно малкото ти останали мозъчни клетки. Всички риалити-та, сериали и простотии, които смърдят отвсякъде на евтиния и безмозъчност, те вкарват в дълбоки размисли, които после споделяш по форумите.

Човекът е стадно животно и като такова се поддава на манипулации.
Айде, нека да е социално 😉
За да се интегрира в социума, (предпочитам стадото – да си говорим с истински наименования 😉 )
е вградено в повечето индивиди подчинението на лидера. (останалите стават или лидери, или ренегати 🙂 )
За съжаление водачите на стадото искат членовете му да са прости и постигат това успешно. Може да се спори, дали наличието на нет и електронни медии ги улеснява и до колко, но медиите са средство. Не причина. Ако ги нямаше, щяха да използват други средства – и без медии в някои страни (да не изреждам, че да не скочи някой) хората са много по-зомбирани отколкото средният европеец, да речем. В средните векове, и в днешните общества стоящи още на нивото на средновековното развитие на обществото, основният зомбиращ фактор е религията. В “модерните” общества – да речем задника на Азис и прочие аналози.

В кратки периоди от време, на ограничено място са се сформирали общества, в които средният гражданин е бил с широка обща култура. Да кажем в Елинските полиси, по-късно през ренесанса в някои малки държави, например Венецианската република. За съжаление тези периоди на просвещение са кратки. В по-голямата част от времето си на съществуване, средното ниво на обществата е (много) ниско.

По соц. време имаше противоречие между стремежа на управляващите да изградят “всестранно развита личност”, едновременно с това дълбоко вярваща в комунистическата идеология.
Тогава все пак средното интелектуално ниво беше по-виско. Изграждаше се положително отношение към науката и изкуството. Ноо, хората с широка култура опитват и да мислят… И беше сложен край. Грубо, рязко, с тежки и болезнени удари.

Всъщност и тогава въпреки по-големия брой, да ги наречем образовани (не непременно с някаква диплома) хора, масовото невежество беше високо. В казармата бях потресен, как голяма част от момчетата не знаят неща, които смятах, че са едва ли не както от къде изгрява Слънцето. А имаше толкова достъпна информация. Тогава осъснах, че наличието на достъпна информация въобще не е фактор за усвояването й. Както и днес – Мрежата прави информацията още по лесно достъпна. Но колко хора се възползват от това?

Да видим пак какво пише Надя:
“Ей така джиткаш цяла нощ пред компа и сутринта с кръвясал поглед, напълно зомбиран, отиваш на училище, вдигаш пушката и слагаш на място всички глупаци в класа. Кръв и лайна да има. Защото така е яко. “

Ами такива случаи имаше и във време оно (70-те години на 20-и век), когато и не сме подозирали, че ще има Интернет. Тогава обясняваха явлението с “разпадането на капиталистическото общество”, филмите и т.н. Хубаво, ами масовото клане в студентско общежитие в средата на 70-те в София? Не помня точно годината? Масовият убиец не беше “капиталист”.
Вярно, че тогава ставаха по-рядко такива неща – “народната милиция” пипаше по-здраво от “моята полиция”. Но пък и много неща се прикриваха, можеше да ги научиш, ако се случат близо до тебе или на познат човек. Но съдейки от тези случаи, за които се научавше, можеше човек да си прави извод за общата картина.

Надя споменава за някаква луда, която убила детето си, защото й “пречело” да фермерства във фейсбук.
Ами колко случаи има на пребити до смърт бебета, защото “дразнели” “родителя” си с плача си?
Не помня вече за колко такива случаи съм чел или чул по телевизията, много преди ерата на Нет-а.

Не, не твърдя, че Интернет (или телевизията) са “безопасни” и “безвредни”. Те не са нито вредни, нито полезни, сами по себе си. Всичко зависи в чии ръце са, кой седи зад тях, както и пред тях – например много хора се оплакват, как Нет-ът им “пречел” да четат (?!). На мене как не ми пречи (всъщност ми помага, ама да не ме чуе инспектор Я.Кол., че ще пита къде чета в Нета 😉 . Чета тук, да речем 😉 . ).

“Човекът твори. И два пъти повече разрушава. А това, което има най-малко право е да разрушава човешкото у себе си.”
Мдаа – човешко е да хапваш човешко , а напоследък сме позабравили този мурафет… Човешко е да принесеш човек в жертва на боговете… Човешко е да нахлузиш вериги на ближния и да го караш да ти бачка. Това всъщност много човеци още не са загубили като качество. И сума ти още човещнини…

“Откритията от рода на „ако продължаваме така, след n на брой години няма да има какво да дишаме”?

Ето – открили сме, че ще си създадем проблем 🙂
Иначе всички живи същества се размножават и усвояват околната среда, докато или не се самоунищожат, или не ги проконтролират други същества – било то хищници, бактерии или вируси.
Като почнем от ферментационните бактерии, които спират да създават алкохол чак, когато умрат от него, та минем през тревопасните, които ако няма кой да ги яде, ще опасат всичко и ще измрат от глад, така и хищниците, които ако изядат всички тревопасни…

Да, в природата има равновесие, но като се замислим, едва ли ще пожелаем природните регулаторни механизми да действат и в човешкото общество.

Хората, като биологични същества дълго не са се различавали от останалите животни – знаем за много народи, изчезнали защото са унищожили средата, в която живеят. Но имено познанието и развитието на технологиите ни помага да опазим средата и себе си.

По въпроса за “отчуждаването”, което “предизвиква” Мрежата, вече писах.

Накрая Надя завършва:
“И ще се надявам, че
Някога хората ще бъдат по-щастливи, по-здрави, ще продължат да имат истински ценности и морал и няма да се откажат да вярват в доброто начало у всеки. “

И аз. Кога и как?
Един възможен вариант дава Николай Теллалов в 10-9 – книга, за която съм започнал да пиша, ама не чакайте статията ми, ами я прочетете, че да можем да дискутираме, след като публикувам моето мнение ;).

Да цитирам този път Теллалов:
“Но хората са различни — по природа. Затова е настъпило време за разделение на различните. Човечеството се разделя на различни и неинтересни един на друг ВИДОВЕ, не толкова био, колкото ноо. Различни духовни и интелектуални потребности — условия за състоянието, възприемано като щастие, към което всеки се стреми — само това е общото. От там нататък — почти никакви допирни точки.

Разделение. Разделение десет на минус девета. Толкова са тесни пукнатините в човешкия вид. Но поне на този етап, в цялата тази епоха навярно, те са непреодолими като шварцшилдова сфера, като хоризонтът на събитията около една черна дупка.”

Там се крие и отговорът. Който го влече, ще си остане да се въргаля в помията.Мислещите, търсещите, креативните, одухотворените имат шанс, само ако успеят да излязат от общото блато и да творят на спокойствие. Как да стане – Шаркан предлага възможен изход, но за това – в следващ пост.

Най си е баш да си проЗд!

noScienceВ началото на август у нас дойде на посещение Шимон Перес.
Кой е той ли? Ми ако не знаеш, нито пък те интересува, не чети нататък. Това не е за тебе.

Та оная сутрин, както имам навика да си ходя с “тапи” в ушите – т.е . слушалки, чух речта му. Хареса ми, като по-специално искам да отбележа тия пасажи:

– Как стана така, че една малка държава като Израел стана толкова силна?

– Нямахме друг избор. Трябваше да сме добри във всичко още от самото начало. Единственото, с което разполагаме, това са хората. Вие имате същия ресурс. Пионери във всяко едно отношение. Фермери, доктори, войници… Земята е малко, а водата – съвсем. Няма природни ресурси. Но трябваше да нахраним хората. Започнахме да произвеждаме храна, без да имаме земя и без вода.Днес нашето земеделие е базирано 95 % на науката.И е може би едно от най-добрите в света. През тези 62 г. бяхме нападани седем пъти.

………..
– В България освен за срещи с президента и премиера идвате и за да участвате в една конференция, посветена на мерките срещу икономическата криза. Макар да не сте специалист по финанси, какъв съвет бихте дали?

– Не ходете в банките, идете в научните лаборатории. Там е истината, там може да се създаде нещо и да се спечели от него. Там, в научните лаборатории, се крие реалният изход, а не в тре зорите на остарялата банкова система. И съм сигурен, че България може да направи това с правилните хора и с желание, разбира се. В началото ние живеехме в постоянен дефицит. Но постепенно започнахме да градим, да градим… Има глобален и индивидуален свят. Глобален ще рече, че няма национални икономики. Преди икономиката бе на базата на земята. Земята правеше нациите. И войните. Сега живеем с науката. Науката не може да бъде завладявана. Тя не може да има граници. Затова трябва да участваме в това глобално състезание. От друга страна, науката е дело на индивиди, на отделни хора. Независимо дали са известни, или не.
Оставете хората си да поемат инициативата

Цялата реч е тук.

Вечерта пускам телевизора и щракам тези новини, онези новини. Казаха хората че човекът дошъл и говорил. Хубаво. Но думата “наука” не беше спомената ни веднъж в репортажите. В един от всички, които чух беше заменена с “високи технологии”, които бяха споменати мимоходом. То не че високите технологии стават без наука, ама нали така, може хората да не се сетят, ако не го кажем направо… Пък как да споменат науката, на която високият гост отдели толкова място в речта си, като на’ще родни политици воюват с озверение срещу родната наука… Я да замажем положението, да не си помисли някой, че науката е важно нещо, пък чичката ще си отиде, к’во е говорил и к’во не – кой ще помни. И на кого ли му дреме.

А нашенски е лафът “Не ми давай акъл, дай ми пари.” От евреин пари не можеш да вземеш, а това че ти дава акъл безплатно… Абе я чупка! Ще си правим казината на мястото на институтите – там е парáта! Оня с акъла да оди да си…

Пък те израелците ще продължат да си се развиват.
А ние…

Та, ако си прост, барем няма да ти пука.
Прости хора трябват на тая държава!

Изберете – а) или б)

Интелектуална проява, или простотия?
А да ви видим сега.

Става въпрос за песничката на Rachel Bloom
Fuck Me, Ray Bradbury

На първо четене, отговорът е ясен.
Пуританите могат да се задоволят само със заглавието и то ще им даде смисъл от живота поне за няколко месеца.

Но да видим за какво става въпрос.

Steve called me up and said: “Wanna hang out tonight?”
We could see an indie film or just grab a bite
I said: “Oh, Steve, YOU’RE cute, but a MOVIE’S not what I need. No offense, BUT I’d rather stay home and read.”

Я, младо момиче предпочита книги пред филми?
(не че не познавам такива де)

Но нататък:
“F-ck Me, Ray Bradbury

А, кой беше тоя пергиш Ray Bradbury?

The greatest Sci-Fi writer in history”
….

Всъщност Бредбъри е много повече от Sci-Fi писател. Той пише по сложни теми (не само фантастика, която за доста индивиди е “третокласна литература”), със сложен език, трудно смилаем от много хора, и не на последно място е изключително поетичен.

А празноглавата мацка дали познава наистина творчеството му, или е чула нещо там и е решила да се направи на интересна?

В клипа се споменават някои книги на Бредбъри, но ето какво казва и самото девойче:

“I would say very earnestly that I am overwhelmed with how well he combines such mind-blowingly cool ideas with the realism of how humans deal with these ideas,”

“That’s what struck me especially about Martian Chronicles or The Illustrated Man…. I found myself as emotionally engaged as I was mentally”
От интевюто й в SeattlePI.com blog става ясно, че не само добре познава произведения на дядо Рей, ами и ги оценява обективно.

В клипа се акцентира върху тийнове с книги, литературни фенове, че даже и Кърт Вонегът се споенава за момент, макар и фенката му да отнася шамар :D…

Много нестандартно и различно от фокуса на безбройните поп, рап и т.н. клипове, които ни заливат от ефира (за ония, в които поп върви в съчетание с още една дума да не говорим).
В клипа се предлагат едни други ценности, от тези, които са общоприети сред по-големия процент на младежите, а именно – качествената литература.

Ноо, начинът на поднасяне на цялата работа…

А? какво?

Начинът всъщност е точно същият, както се поднасят ония, другите “ценности” които се натрапват като стремеж на младите. Точно начинът, по който посланието най-лесно ще достигне до тях. Тук се подсещам за паралел с филма “The girl next door”, представен у нас с идиотското заглавие “Съседка за секс”. По-точно за образователните филми по полова просвета, на които всички ученици заспиваха и накрая, филмът направен така, че да заинтересува тийнейджърите.

Та, в крайна сметка а) или б)?
Интелектуално или просташко?

Май отговорът не е еднозначен?

За мен всъщност е.

Ако можех, бих стиснал ръката на Рейчъл Блум.

(шшш, ръката бе, казах ръката…)

Голямото слухтене

img
В коментар към предишния пост Богомил Ветров предложи да направим нещо като онлайн конкурс за разказ, есе и т.н. по темата за тоталното видеонаблюдение.

Аз предлагам темата да включва по желание на потенциалните автори и подслушването на Интернет, следенето на кореспонденцията и трафика. Изобщо всяка форма на контрол над мисълта.

Богомил вече е отворил конкурса с първия разказ.

Понеже не е ясно, ще предизвикаме ли интерес, дали ще се наеме някой да оценява разказите и т.н., предлагам да караме нещата в движение.

Първо да видим, ще има ли интерес от страна на автори, после дали ще се появи кандидат жури и т.н.

Още – предлагам конкурсът да е само за разказ или есе, евентуално за повест. Е, ако някой предложи роман, няма да го върнем, доколкото конкурсът е виртуален, не зависи от публикуване на хартия, нито от заплащане на редактори и т.н.

В крайна сметка, може изобщо да не бъде конкурс, а просто колекция от разкази на дадена тема.
Ако има итерес, наемам се да направя специален сайт, може би нещо като wiki, което да е като “концентратор” на творбите.

Някога, някъде…

coopyright-criminalПоследните оцелели членове на племето изтощени до краен предел се промъкваха под ниските клони, понякога пълзешком, търсейки пролука в гъстия храсталак. В един момент първите изпълзяха до голия връх на ниско възвишение. Мястото изглеждаше добро. Имаше и малко изворче.

– Тук ще направим почивка – заяви Сребърната грива.

Бързоногия – млад воин, един от последните живи изми раната на ръката си във вирчето, няколко крачки под изворчето и отиде при Виждащия.

– Ако Гролите ни настигнат, вече не можем да ги спрем. Трябва ни Негасимия огън. За какво мъкнем тези мехове, след като не ни помага!
– Негасимият огън се ползва само в храма на Великия Шаниту! Ако го ползваме сега, той ще ни порази!
– Ако не го ползваме, Гролите ще ни поразят! Дай на мене, ако не смееш да го ползваш.
– Знаеш, какво стана с Бавната ръка, Бързоног! Ще го последваш!
Бавната ръка – младеж, който обичаше да си играе със всякакви неща и да строи странни съоръжения от клечки, лико и камъни беше открил как да прави Негасим огън. За наказание, че е разкрил тайната на Великия Шаниту той, посредством ръцете на Виждащия го обля с Негасим огън и нещастникът изгоря в страшни мъки, търчеки в пламъци през гората, през реката, докато не рухна в дълбокото, продължавайки да гори и да вдига облаци пара.
– Така или иначе всички ще го последваме скроро – на шишовете над Гролските огньове!
– Стига Бързоног! – намеси се Сребърната грива – гролите не знаят, че сме тук. Ще отдъхнем и ще тръгнем преди…
Кремъчното острие на стрелата превърна последите думи в кратко изхъркване.
Бързоногият се обърна рязко, за да види, как каменният топор се спуска върху черепа му.

……………

Наромските легиони се строяваха в широка дъга между Реката и пътя към Кулсор.
Генерал Сахура връхлетя в помещението на жреците в храма на Ар-Мон.
Наромите са пред столицата! Загубихме всички битки. Наромите имат мечове от гъвкаво желязо и наште са безпомощни. Трябва ни тайната на гъвкавото желязо, тая нощ да изковем мечове, утре ще е късно!
Тайната на гъвкавото желязо се пази в храма на Апт! Ние не я знаем. Нямаме право да я знаем, нито да я даваме на някого.
– Защо наромите я знаят тогава?!?
– Те са неверници и злоупотребяват с даровете на Боговете!
– Скоро ще злоупотребят и с вас! Извадете Изгарящото око! – Утре при изгрев ще можем да изгорим много нароми, преди да стигнат до нашите редици.
– Само Великият жрец има право да го пипа, а той е с фараона във вилата му при горното течение на Реката.
Генералът настоява още дълго, докато повикана тайно от някой жрец, не влезе патрулна част от Гвардията на фараона и го отведе окован.
Сутринта стоманените наромски меочве срещнаха бронзовите птахски и ги пречупиха като съчки. Стоманените остриета като хищни клюнове се впиха в позлатените бронзови плочки на птахските ризници и ги обагриха в червено.
По-късно този ден наромска центурия нахлу в храма на Ар-Мон и методично го разграби. Разярен легионер, попаднал в помещение, пълно с папируси и нито един златен предмет хвърли факла в помещението и продължи да търси плячка другаде.

Тайните на птахските жреци бяха запазени завинаги.

…
– Каква е тази огромна сграда – гордият мъж с червения плащ задържа коня си и посочи с ръка.
– Великата библиотека – там е събрано знанието от целия свят!
– Всичкото знание е събрано във Великата Книга! Всяко друго знание е ненужно и вредно!

Пламъците обвиха сградата и отнесхоа знание, трупано с хилядолетия от безброй народи в небето.

….

– Как смеете да твърдите, че нашата Твърд се върти около Светилото!
– Достигнах до тези изводи с наблюдения и изчисления, Ваше светейшество
– Никъде в Книгата не пише такива работи! Наблюдавали сте картини, внушени ви от Лукавия! Ние знаем, как да го изгоним от вас.
На площада войниците на вярата вече струпваха кладата за поредния еретик.

….

– Трябват ми резултатите на Милиганския университет за плазмони върху сребъно покритие на резонансна решетка. – Хенри, докторант в лабораторията се облегна назад и отпусна малко облегалката на стола.
– Ичерпахме библиотечния лимит. Можем да ги получим отново следващото тримесечие. – отвърна професор Милър.
– Трябваше да ги копирам.
– И да разбиеш защитата! Щеше да си вече в затвора, за 20 години.
– Светът се е побъркал – професор Рейнолдс – Изкопаемото, както го наричаха в института изсумтя. – по време на Тихата война свободно обменяхме знания с учените от Сбора, а бяхме уж врагове. Имаше споразумение, да има всеобщ достъп до научните трудове. Беше достатъчно просто да идеш в библиотеката. Тогава нямаше комуникационна мрежа и ходехме до библиотеката да четем – поясни той.
– Но тогава Сбор-ниците са можели да ползват нашите знания! – възкликна Хенри – как е било позволено?!
– Както и ние техните – намигна Изкопаемото – Те доразвиваха нашите, ние технте и науката напредваше бързо. Когато по един проблем работят повече хора, даже от враждуващи страни, проблемът се решава по-бързо. А и едната страна знае до къде е стигнала другата, както и обратното. В крайна сметка и двете страни са до едно и също ниво на знания и технология и нкоя не смее да нападне другата. Сега не знаем Илаинците или Чинайците до къде са с дезинтеграторната технология, някакви слуховв има, че са получили по-ефективни източници на антиматерия…
– Кошмар – две враждуващи сили са си разменяли знания, сега не може два университета в една и съща страна да си ги споделят! – Хенри гледаше ококорено
– За права върху иформацията трябва да се плаща! – натърти професор Милър. – Бюджетът ни е ограничен, не достига за информация, за консумативи, за апаратура. Следващото тримесече ще можеш отново да ползваш резултатите на Милиган за 10 дни, ако не се преборим за грант по някоя научна програма на правителството.
– А по времето, за което говори професор Рейнолдс не се ли е плащало?
– Плащаше се, но такова безумие, за ограничено ползване не е имало никога. Щом получиш списанието, можеш да го ползваш 100 години ако искаш и да го даваш на колеги да си го преснимат.
– Това е престъпление! – проф. Милър се наежи.
– Дрън дрън – Илаинците или Чинайците си ползват всичкото знание, до което се докопат.
– Те пиратстват!
– Пиратстват и работят, ние чакаме от тримесече на тримесечие…
– Дребните неудобства не ни дават право…

През нощта Илаинските ракети, снабдени с няколко стелт технологии, събрани от няколко лаборатории по целия свят бяха преодоляли неусетно противовъздушната отбрана и бяха разположили пръстен от деизнтегратори около града. В момента, в който професор Милър разясняваше аспектите относно правата върху информацията, пръстенът се синхронизира и се включи на вълна, унищожаваща живата материя и запазваща сградите, компютрите и информационните кристали в пълна изправност, лишавайки професора от възможност да доразвие тезата си.

Всичко това се случи “преди много години в една далечна галактика” на планета, наречена Намаймуни.

Всяка прилика със събития и страни от земната история е.. неслучайна.

Изображението е от тук: http://www.opensourcecinema.org/node/2226

После дойдоха за евреите…

Покрай акцията срещу “Моята библиотека” българското население, обитаващо мрежата, или поне някои сегменти от нея, заприлича на истинско “гражданско общество”.
Единната реакция спрямо безумието и арогантността на държавния силов апарат създава в четящите заблудата, че има голяма част от обществото, готово да защитава правата си и да не мълчи безропотно, при всяка злоупотреба с власт на имащите такава…

Един пост на deni4ero обаче ме върна на земята.

Вярно е, че акцията срещу онлайн библиотеката е насочена спрямо културата и образованието на нацията, които и без това с поредица от (може би целенасочени) действия през годините бяха смъкнати до равнища, много по-ниско от морското.

Вярно е обаче, че всъщност повечето, които се включиха в протеста май повече бяха подтикнати заради нарушаването на удобството им, отколкото от такива “глобални” съображения. Не се наемам да смятам проценти, а и предполагам при повечето освен личния мотив има вличние като мотиватор и недоволството от общото състояние на образованието и културата.

Но всъщност лесно може да се види загрижеността на нацията за науката й например, като се проследят реакциите спрямо атаката на мутрите срещу БАН. По-голямата част варират между “да ги махат, да не ми ядат хляба” и по-мекото “абе сега сме в “криза”, не можем да си позволим наука”… Без коментар, защото, ако го напиша мнението си за подобни “мислители” няма да е никак лицеприятен и може да ги заболят главичките, докато го четат… (ако въобще четат де)

За злоупотребите със здравето на хората Григор се умори да крещи. Глас в пустиня. По-лошо – в пустинята все може някой да чуе. Във вакуум.
Наскоро познат ми разправяше за одисеите си със здравната каса. В общи линии го мотаели сума време, заради лош софтуер. Човекът им предложил да им даде безплатно негов софтуер, да могат да го ползват. Служителят на касата с въздишка признал, че никой от шефовете всъщност не иска да има работещ софтуер. Виж, ако предложи много скъп софтуер и още повече той никога не заработи, би могъл да се включи в “разпределението на благата”. Пак без коментар.
Здравната каса от как е направена, все е пред фалит, все няма средства за болните а разни хора пълнят гушите. Колко мерцедеси генерираха здравните осигуровки.
А родители се мятат в отчаяние да намерят средства за лечение на децата си, които могат да бъдат спасени, ако някои задници нямат нужда постоянно да сменят седалките на колите си заедно с цялата кола, че иначе им убива. Коли купени с нашите здравни осигуровки! Както и много други неща купени и платени с парите за здравето на децата ни, на родителите ни, на самите нас.
Как да не обичаш ближния!

А на някого да му дреме за това?

Когато стане въпрос за лошото образование, издънките на изпитите, липсата на елементарна обща култура в повечето ученици стандартната реакция е “даскалите са виновни! Само за пари плачат, а не правят нищо!” . А че без пари трудно се прави “нещо”? Че от години “дакалската” професия е една от най-непрестижните? Че “даскалът” ако пише двойка на някое келеме, което си вири краката по чиновете и пуши в час идват мутрите на баща му и разкзават играта на нещастния “даскал” позволил си да изисква мутрачето да учи? На някого пука ли му?

Като споменах нашите родители, колко човекоиндивида надигат глас, как те били “изхранвали” незнам си колко пенсионера, които “лежали на техен гръб” и как си искали тия пари.
Абее малоумнико, ти докато си се лигавел и си се валял в собствените си секрети, тези хора са работили, за да има какво да плюскаш и да произвеждаш секрети! И после, когато си чупел прозорци, чинове и си киснал по дискотеки, за да имаш пари тези хора са си скъсвали задниците от бачкане. Това, че някой (кой ли…) е изял пенсионните фондове не е тяхна вина. Те имат право на достоен живот, както връстнците им в други страни. И ако не можеш да им помогнеш, поне не ги плюй и недей да ламтиш за жалките им левчета. И не скачай с номера, че те не били работили, затова нямали пари.
Работили са драги, изтискани са до дупка и са захвърлени на боклука.

На някого да му пука?
Или ние не сме от тях ще речете. Що пък да ни пука за чужди кахъри?

Ами гражданско общество, общество от граждани, и изобщо граждани, “европейци” и т.н. можем да станем само ако ни пука. Иначе сме сбиршина от екземпляри, на по-ниско ниво от кварталните помияри. Защото те се обединяват в глутници и си защитават взаимно “правата”. “Права”, за които доста двукраки са доста по-загрижени, отколкото за правата на себеподобните.

ПП
Още по темата

Да мислим понякога, а?

Зимна нощ, някъде средата на 80-те години. Влакът се отдалечава от софийската гара и извива гръб из Искърското дефиле. Вагоните са препълнени със студенти, отиващи да вземат новогодишна глътка въздух, преди голямата сесийна офанзива.

Опитвам да чета списание, но непрекъснатият ромон на разговора между две момичета, до колото разбрах студентки по българска филология ме разсейва.

Влакът влиза в тунел. Едното момиче казва нещо. Другото отвръща: “Повтори, моля те. Тъмнината поглъща звука и не можах да те чуя добре”. Аз едвам не изтървам списанието, чувайки за неподозираното физично явление…

Надявам се на всички, или поне на посетителите на тая пещера е известно, че тъмнината всъщност е липса на светлина. И че както тъмнината, така и светлината нямат никакво отношение към звука.

Освен това, на почти всеки му се е случвало да пътва през тунел, и добре знае, че там е по-шумно, отколкото навън. Защо не е трудно да се досети човек.

Интересно ми стана, как бе съчинено неправоподобно обяснение на дадено явление – а именно невъзможността да се чуе нещо поради по-големия шум парадоксално бе сведено до поглъщане на звука!!! Тъмнината в случая е башка.

За случката се сетих, като прочетох едно странно “обяснение” на едно съвсем обикновено явление – следите на реактивните самолети.
А именно “пръскане на химически и биологически съединения върху неподозиращото общество”.

Не казвам, че някога (може би и днес) на дадени места не са правени подобни експерименти.
Въпросът е, че това няма нищо общо с полетите на гражнаската авиация и следите от самолетите, които наблюдаваме.

Като летите със самолет, погледнете към земята. Често ще можете да забележите сянката на самолета, следвана от сянката на “опашката”, която оставя зад себе си. Вярвате ли, че самолетът ви, освен да ви превозва, извършва пъклената дейност да пръска с … нещо там?

Както писах в коментар под поста, следите от “джетовете” са в резултат на кондензация на водни пари, получени в резултат на изгарянето на въглеводородните горива.

Изгорелите газове от такова разстояние не се виждат, но конденизралите водни пари се виждат – също както облаците. В зависимост от условията парите могат да кондензират във водни какпи или в ледени кристалчета и да се запазят от няколко минути до повече от час. Дали ще има следа зависи от височината, влажността на тази височина наличието на кондензационни ядра.

С две думи, ако самолетът лети на височина, на която има облаци, със сигурност ще има и следи. Може и да няма облаци, но условията да са добри за кондензация и пак ще има следи.

Обаче в цитирания пост прочетох потресаващо обяснение на тривиалното физично явление, което добре се учи в училище и се наблюдава и в домашни условия – най-често в кухнята.
(ПП, като се разрових се оказа, че това не е единичен пост, а част от нова широко-разпорстранена психоза. )

Научаваме поредната страшна конспирация, с която едни лоши хора искат да унищожат живота, вселената и всичко останало.

Добре, че историята помни много нехуманни експерименти, провеждани от едни човешки същества върху други, спор няма, като започнем много преди Менгеле. И че сега също се правят – така е.

И сега може би някъде се провеждат секретни военни експерименти.

Иначе други се сучват непрекъснато, като изпробване на даден хранителен или козметичен продукт първо в някоя по-бедна страна. Така беше с прословутата “Активия” на Данон.

Във Франция релклами за Активия се появиха 2 години след като продуктът беше изпорбван на други места, включително и в България. Щом стана ясно, че няма опасност някой мосю или мадам да се посере по време на официален жур, чорбата беше благословена за продажба и в страната производител…

Все пак идеята на такива експерименти не е да се унищожи човечеството. Продуктът най-често е тестван и това са последни “полеви” изпитания, които колкото да не е коретно да се правят без знанието на опитните зайчета, няма да доведат до катастрофа.

Вярно е, че помним много екологични катастрофи. Чернобил и последният разлив на нефт в Мексиканския залив са за съжаление само малка част от всички събития с унищожително влияние върху климата, животните и хората, дължащи се най-вече на алчност, невежество и “икономии”. Икономии, струващи милиарди.

Заради алчност и икономии бяха загубени и две от американските космически совалки, заедно с по 7 души екипаж всяка, плюс апаратура за милиони. Всъщност втората совалка до голяма степен бе загубена поради “екологични” съображения…

Светът знаем се управлява от парите.
Заради икономическия интерес, често корпораците “икономисват” предпазните средства и рискуват живота на хиляди, както и унищожават природата.

Опа, да си дойдем на думата – интересът.

Корпорациите имат интерес да влагат по-малко средства, а да извличат колкото може повече.

Те имат нужда и от нови пазари, за да продават продукцията си. Имат нужда и от повече (и по-евтина за съжаление) работна ръка. За това и разширяват влиянието и дейността си във все повече страни.

И какъв би бил интересът им в такъв случай да унищожават население, от което очакват да купува стоките им и също така да ги произвежда?

Да, да речем, въпросните корпорации биха имали интрес да държат населението на тия страни на ниско образовалено ниво, колкото да може да ползва стоките им и тук-таме да “произвеждат” местни специалисти, за да не се налага да внасят скъпо платени от техните страни. Но хипотезата за лошите, които искат да затрият човечеството отпада, зададем ли класическия въпрос на Ленин: “Кому выгодно?” (Всъщност въпросът има далече по-дълбоки корени – идва от римски времена, но въпросният “класик” го възроди в сравнително по-близко време)

Като помислим – май на никого.

По начина, описан в цитирания пост наистина може да се промени климата, природата а и Земята да бъде направена негодна за живеене.

Чел съм предложение за тераформиране на Венера, посредством подобни методи – чрез исзипване в атмосферата й на подходящи химикали. Проблемът е, че начинанието е безумно съпо. Може би и създателите на новата конспиративна теория са я чели и са съчинили “новата заплаха”?

Също така е възможно и да се венераформира Земята. Проблемът в случай, освен в безумната цена е и в липсата на какъвто и да било смисъл.

А, въпрос също е, къде са тогава противовъздушните сили на въпросните страни, над които се изсипват хипотетичните химикали?

На кого би бил изгоден такъв сценарий? На извънземните? Хмм, ако искаха да ни затрият, можеха да изберат много по-бързи и ефективни методи.

Аз обичам да чета фентъзи. Там най-често има някой “лош”, който иска да унищожи света. Мотивите му обикниовено са мъгляви, но приемаме, че прави така, защото е лош и гледаме, как нашият човек ще му набие канчето.

Обаче добре е да правим разлика, когато говорим за реалния свят. В противен случай идва въпросът дали си пием хапчетата редовно…

Защо ли хората толкова лесно се поддават на безумни психози?

Както съм казвал и преди, проблемът е в невежеството.

Но си мисля, защо двете филоложки намериха неадекватно обяснение на нещо, без да им направи впечатление нелепостта му? Да, от тях не се иска да са специалистки по физика, но леко замисляне би било достатъчно, да оценят ситуацията. Проблемът явно се корени в качеството на образованието.

Много се говори, как преди 10-и ноември сме имали чудно образование, после лошият капитализъм го унищожил.

Двете момичета бяха учили точно през оня период. Но образованието и тогава, и сега не учеше на мислене и на наблюдателност. Съчетано с претоварената програма, място за мисъл не остава. Децата се борят да избутат срока, да вземат изпитите, а дали остава нещо в главите, дали изобщо се научават да мислят, никого не го е грижа.

В наше време вече на образованието се гледа все повече като на рудиментарен процес…

За това и масово хората не правят разлика между наука и псевдонаука, между реалност и въображение и се подават на всякакви психози.

За разведряване два свежи линка (уви, като гледам и там, колко народ се е вързал на провокацията):
Нова опасност за здравето.

НАСТОЯВАМЕ ЗА ЗАБРАНА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ТЪРГОВСКАТА МРЕЖА НА ОПАСНИЯТ ВИД CUCUMIS SATIVUS АКУМУЛИРАЩ ДХМО
Петиция за забраната на Cucumis с високо съдържание на ДХМО

ПП
Ето и един сериозен клип по темата:
Chemtrails и теория на конспирацията