В последно време, вярвам сте забелязали има нов бум в строителството.
Строи се като за последно. Много нови строежи се започват, стари, изоставени до някъде, тревясали и почти рухнали се подновяват.

Характерно за това бясно строителство е, че се строи безогледно, в нарушение на всякакви норми за отстояние от други сгради. Нашите градове заприличват все повече на средновековни, където комшиите са си подавали едно-друго през прозорците.

Освен за отстоянието от сгради, за което има нормативни документи, които не знам, някой да е отменял, още по-зверско е отношението към зелените площи. Всяка свободна площ бива застроена. Детски площадки? Това е понятие от миналото. На днешните деца не им се полага място за игра. Къде да излизат майките с количките? Ами да ходят в новопостроените пивници на мястото на катерушките и пясъчниците. След като са се добрали до там посредством слалом между паркирани на платното коли (Тротоари? Стига бе!), дупките и преминаващите на пълна скорост през тесните “улички” мощни возила, прилични повече на танкове, отколкото на градски коли.

Като споменах паркираните коли, знаете ли, че по нормативни документи се полагат на новопостроена сграда определен брой места за паркиране, като процент от броя на живущите. Процентът беше малък, мисля че 30%, понеже документите са правени по време, когато и 10% от хората в един блок нямаха коли, но все пак се полагат. И цената на тези места влиза в цената на жилищата. Естествено, при новите строежи такива места няма. Но не си мислете, че не плащате за тях. Понеже те съществуват. Вярно, само на хартия – за да са покрити нормите, но цената, която плащате за имагинерните места е реална.

Друго, което прави впечатление е, че това диво строителство служи явно за диво пране на пари. Само така може да се обясни фактът, че на новите кооперации с години висят надписи, че се продават апартаменти и офиси (даже и в морските градове!), но се строят нови и нови сгради.

Парадоксите не спират до тук. В ж-к “Младост” в София буквално сградите си “трият ребрата” една друга. “Интересното” е, че хора, които са опитвали да си върнат земята в този квартал, са били “отсвирвани” с аргумента, че в междублоково пространство не може да се строи. Изведнъж обаче се намират други “собственици”, за които няма проблем да застроят мождублоковите пространства. Частната собственост е свещена. За някои, обаче.

Още по-голям парадокс е Студентски град, където единствено от всички други квартали земята е била ИЗКУПЕНА от собствениците. Купена земя не може да се реституира. Да, ама не, както казваше големият Бочаров – земята се “изреституира” някак си. На съвсем други “собственици” разбира се.

Сега Григор пише за поредна такава наглост: ново унищожаване на зелена площ и то в квартал, който така или иначе вече е гъсто пренаселен.

Още “по-забавно” в случая е, че след като е продала терена, Столична община не само е продължила да го води зелена площ, но и е кандидатствала с тази площ за евросредства, за поддържане и обновяване на градинки, както пише Григор.
За останалите явни нарушения и потъпкване на всякакви закони и норми, можете да прочетете сами в статията.

Има във фейса анкета, дали да дадем още шансове на “кабинета”. Гледам, до сега никой не е гласувал с “да”, което е обнадеждаващо.

Обаче както и преди писах , на никого не му е ясен отговорът на въпроса “а сега накъде”. Има нещо символично, че точно тази година Пърпъл започнаха европейската част на турнето си с мотото “Now What?” точно от България. Но за това в друг пост.

Гледам и от репортажите, и от анкети, и в постове по Мрежата, едно от исканията е за мажоритарни избори…
Даа, Слави Трифонов много гласовито апелира за такива. Който слуша Слави, да помисли, кои са му спонсорите.

Но да оставим Славето и да помислим, какво си пожелаваме.

Както съм казвал, народната памет е срамно къса. Ако си спомняте, тоя филм сме го играли вече, при изборите за Велико народно събрание 1990-а. Тогава половината вот беше мажоритарен. Съответно местата бяха спечелени от публични личности – артисти (и политика?), музиканти (?), писатели… После те един по един се отказаха от местата си, кой имал да пише книга, кой ангажименти в театъра, друг се бил “възмутил” и на местата им дойдоха хората, които бяха предвидени за тях. Но то не е нужно и актьорът да напуска мястото. Може да си играе ролята до край.

Всъщност за малки общности и у нас подобен вариант би бил успешен. Примерно в селата, ако даден кандидат за кмет не е наложен “от горе”, спокойно може да се избира мажоритарно, понеже хората наистина го познават, а не си мислят, че го “познават”, заблудени от екранния му образ. Така и кметът на Каварна е показал с делата си, че си е на мястото. Обаче при големи общности този модел се чупи.

Чува се и друг вариант – да няма партии, само личности. Опааааа.
Я да видим. Генчо и Пенчо искат да станат депутати, оти са много честни и верват в дедо Мраз. Да, ама провеждат една нискобюджетна предизборна кампания, понеже за толкова имат пари и никой не научава за тях. Обаче Сульо и Пульо са финансирани пряко от Пиян Делевски или от Скалпа и омайват природонаселението. Съответно печелят вота на избирателите, които и хабер си нямат, за кого всъщност гласуват и кой изхранва избраниците им. Така мафията няма нужда да минава през формалния филтър на партиите, а директно ще си поставя хората в парламента.

Така че, да внимаваме, какво си пожелаваме.

Друг вариант се чува, за пряка демокрация.
Не, не, НЕ!!! Моля ви! При това успешно опростачване и чалгизиране на нацията, само това ни липсва! Изтръпвам от ужас какво ще стане, ако това ни сполети!

Внимавайте, какво си пожелавате! Наистина, огледайте хората, извън вашия тесен приятелски кръг и пак помислете, дали искате от тях да зависи съдбата ви! Както и съдбата на децата ви!

И не говорете моля, за швейцарски и исландски модели. Характерно за тези страни е, че са малки, разделени са на малки провинции, в които хората се познават. Даже да не познават лично даден кандидат за нещо, могат да намерят хора, които го познават и могат да дадат информация за него. За големи общности тоя модел не работи.

Лесно е да си пожелае нещо, човек. Когато го получи обаче, може да е късно…

Тогава на къде? Now What?

Колкото и банално да е, представителната демокрация е все още единственият приемлив вариант. Е, не с тези партии. И без “спасители” и “месии” повече, моля!

Кои партии? Който е чел блога ми по-подробно, знае че съм за ДСБ, но си давам сметка, че мнението на мнозинството е твърде необективно изкривено спрямо тях поради мощното облъчване с деизнформация, така че няма да агитирам за тях.

Тогава кои? Може би “Зелените”? Бе много зелени са все още, но все пак по-добре от бсп-дпс-ндсв-герб-овската помия. Може и други, въпросът е да се прекъсне най-сетне веригата на управляващи партии, доминирани от кадри на ДС и бивши комсомолски активисти.