Tag Archives: Шекли

„Ех, магесническа му работа“

Ех, магесническа му работа - корицаЧовек не знае, къде може да открие нещо разкошно за четене. Много често, не сред широко рекламираните произведения, на писатели, на които им е наложена популярност посредством търговски трикове. Често нещо много рекламирано и раздувано се оказва средна работа. Друг път някое неизвестно произведение се оказва неочаквано добро.

Да, ето го проблемът, нещо може да е добро, по твой вкус, но никога да не се засечете, поради липса на информация. За щастие социалните мрежи до някъде компенсират липсата на информация в “официалните” медии. Така и за „Ех, магесническа му работа“ на Калоян Захариев научих от Фейсбук. Съответно бързам да споделя, за да може повече хора да научат за това наистина невероятно добро произведение.

Накратко за книгата – МНОГО свеж хумор. Страхотно въображение. Магическа обстановка съчетана със злбодневни проблеми – мутри, обществени поръчки, корупция – познатото ни ежедневие в една фентъзи обстановка. Леки намигвания към Пратчет и Шекли, може би и към Джордж Лукас (Уилоу), но само оригинални идеи! Еклектична смес от злобни богове и добродушни демони. И злобни демони. И… и още много – в книгата.

На фона на всичко това, двама тарикати – некромант и слугата му, които са си уредили сравнително спокоен и успешен живот и току що са спечелили няколко много сериозни обществени поръчки рискуват всичко, за да спасят по-слабия. В случая едно бебе. Независимо, че срещу тях застават най-опитните убийци, антимагьосници, жреци, мутри и в крайна сметка самите богове.

С една дума – възхитен съм. Възхитен от майсторския разказ, добре структурирания свят, невеорятния хумор, свежите идеи и лекотата, с която върви действието!

Цитат:
“– Сериозно, престани! Колко пъти да ти казвам, че завърших некромантия само защото не ме приеха в педагогическия факултет? Нямам никакво намерение да завладявам каквото и да било… освен тоалетната може би, при това само временно, защото тоя такос, дето го изядох, май се оказа твърде пикантен…”

Книгата е издание на моите приятели от Човешката библиотека. В линка, даден в началото има адрес, на който можете да им пишете, за да си я пожелаете. Да, можете да я получите в електронен формат съвсем безплатно. А ако я харесате, може и да преведете някаква сума. Като препоръчителна цена са дали 4 лева. Но не се срамувайте да пратите и повече. Книгата си заслужава. А ако се съберат достатъчно желаещи, ще бъде издаде и хартиен вариант.

Най-интересното – на 24 март ще има обсъждане на книгата, като ще присъства самият автор. Цитирам съобщението от “Човешката”:

“Драги ни скъпи приятели 🙂

заповядайте на премиера на 24 март от 18:30 ч. в SOHO на ул. Искър 4 (при кръстовището с ул. Веслец). Ще бъдем в зала Holistic на втория етаж. В присъствието на автора Калоян Захариев ще поговорим за дебютния му роман, станал част от поредица „Човешката библиотека“. “


Ето и информация за събитието от FB

както и тук

Билет за Транай

Ако не сте чели този великолепен разказ на Шекли, прочетете го. И не веднъж!
Много е актуален за днешно време.

Интересно, че повечето хора, които са го чели, единствено помнят, как транайци контролират политиците си и желаят подобна система и у нас. На Транай политиците имат гердан с експлозив на врата и всеки възрастен гражданин, недоволен от даден политик може да го отстрани, когато пожелае.

Примамливо звучи, нали?
Много от исканията на протестиращите тези дни се доближават по радикалност до тази форма на контрол. За това и припомням разказа на Шекли.

Странно, че повечето читатели пропускат останалите подробности от разказа. За това и препоръчвам да бъде прочетен поне два пъти.

Какво е Транай? Планета – утопия. Няма престъпления, няма корупция, няма бедни…

Всъщност здраво контролираните “от народа” политици не смеят да предприемат каквито и било действия, защото се страхуват, че ще ядосат някого. Съответно не вършат нищо, прекарват времето си в страх и чакат да им изтече мандата.

Обществото се “самоуправлява”.

Няма престъпления – защото са “узаконени”. Всеки може да ограби всеки, като се спазват някои неписани правила. Да речем ако не успееш да обереш някого, нямаш “право” да пробваш да обереш същия човек в рамките на денонощието.

Няма убийства – защото за убиец се счита човек, убил повече от 10 човека.

Няма полиция. За това всеки държи вкъщи тежка пушка със снайпер и “отстранява” този, когото счита за опасен. По собствено усмотрение, без доказателства и разследване.
И така нататък.

И какво? Май Транай не е толкова хубаво място за живеене!

Та драги протестиращи, внимавайте какво си пожелавате.
Аз не бих искал да живея в Транай.
А вие?