Здравейте настоящи и бъдещи читатели, почитатели и античитатели на “14 минути до изгрева”. Както и откровени мразители, антагонисти, също така колебаещи се в коя от изброените категории да попаднат. Или пък в някоя друга, която съм пропуснал.
От как 14 минути до изгрева“ напусна печатницата и започна своя път към читателите, започнаха да се натрупват въпроси, които съм систематизирал, някои леко редактирал и днес ще се постарая да им отговоря подробно.
1. За какво иде реч?
Тук съм писал по-подробно
Накратко: роман в стил Азимов, Артър Кларк и подобни. Един читател даже го сравни с произведенията на Лем, но Лем е твърде голям. Твърде твърде висока цел.
Разбира се съм се старал да звучи съвременно, не с езика на изброените автори, които са от едни по-стари времена.
Понеже определено ми липсва този тип фантастика, реших да позапълня нишата собственоръчно. Май само за Анди Уеър се сещам, които пише в подобен стил, в който определението „научна“ не е само кух атрибут, лишен от съдържание, прилепен към „фантастика“.
Реално, всичко друго съвременно, което съм чел и което се води като „Научна фантастика“ е фентъзи, било то в Космоса, било на Земята в далечно бъдеще, алтернативна реалност и т.н. Даже и гений като Дан Симънс реално пише фентъзита, облечени като фантастика.
Хм, тук може и да не съм прав. Симънс засяга много дълбоки философски и социални теми, така че от гледна точка на тези науки произведенията му могат да бъдат категоризирани като научна фантастика в областта на тези науки, но не и на природните науки.
2. Добра ли е, или да не си губя времето?
Като автор аз не мога да отговоря на този въпрос, но отговорът го даде сериозно жури, което го класира на първо място в конкурс, в който наградите и класирането не бяха гарантирани. Възможно беше и всички постъпили произведения да бъдат отхвърлени. Журито беше в състав Атанас П. Славов, Валентин Д. Иванов, Геновева Детелинова, Десислава Сивилова, Елена Павлова и Калин М. Ненов. – все сериозни имена в българската фантастика.
Вече дали на вас ще ви хареса – зависи, дали харесвате подобен тип литература. Ако класическата фантастика не ви допада, книгата не е за вас. Не губете време и пари.
3. Ако я купя, но не ми хареса, мога ли да прасна аФтУра по тиквата с нея?
Мии, не е ли по-добре да се видим на по бира и да обсъдим други книги, които и на двамата ни харесват, а тая може да бъде дарена на някоя библиотека да речем.
Бирата в рамките на стойността на книгата е от автора.
(Този въпрос не беше зададен точно в тоя вид, ама леко го промених. Е, не чак толкова леко, но това е идеята.)
4. Ти ли си последният еднорог, който получава писмата и заявките за книгата?
Не, Последният еднорог е колективен разум, скрит зад фасадата на Човешката библиотека. Аз не работя там.
Май до тук беше обобщението на въпросите, ако постъпи нова колекция от въпроси, ще ѝ отделя подобаващото внимание.
Да уточня, някои от въпросите дойдоха на мейл, други ми бяха отправени на живо на Панаира на книгата, както и на други места, където е ставало въпрос за романа.
ПП
Тук давам отговор и на най-често задавания въпрос от хора, които вече са прочели книгата.
