“Една хромозома повече” на Невена Паскалева е другата книга, която заедно с 14 минути до изгрева спечели първа награда в конкурса на “Човешката библиотека” за позитивен роман.

Прочетох книгата преди няколко седмици, но се бавех с ревюто. Последните мрачни събития ме подтикнаха да седна и да напиша най-после нещо за книгата.

За литературните качества на романа няма да говоря – написана е перфектно, с много богат език и изразни средства. Като допълнение е минала през редакцията на Калин Ненов. Човек, който диша и се храни с литература. Не знам дали употребява и друга храна, освен духовна. Но стига шеги, нататък сме сериозни.

Четейки отзиви в Мрежата, човек може да остане с впечатление, че става въпрос за поредната битка за спасяване на света, доброто срещу злото. Клише? Не!

„Една хромозома повече“ не е поредният екшън, трилър роман, правен по познатата схема от безброй образци.
Романът е психологически шедьовър. Ако има рентген за психика, Невена Паскалева го е открила и е направила подробна снимка на обществото.
В романа има няколко основни герои, като никой не е по-главен от другите. Всеки със своите проблеми, всеки преживява някаква дълбока травма. Едни тормозени и отхвърлени, защото са различни от близкото обкръжение, други преживели сблъсък със зли хора по стечение на случая.

Всеки характер е описан майсторски, с дълбоко вникване в детайли. Както и реакциите на човека и следващите събития, обусловени от съответния конфликт.

Наред с главните герои има и много други – военни, учени, лекари, хулигани, терористи, роднини на главните герои, като никой не е просто фигурант, а е жив образ.

В книгата крайният конфликт между доброто и злото е представен с алегории – фантастични сили и това е единственият фантастичен елемент – за хората, които биха казали „аз не обичам фантастика“. Иначе действието се развива в наше време, в сегашната реалност и персонажите са наши съвременници. Можете да ги видите навсякъде около вас.
Накрая способността на човечеството да оцелява и в най-сложни ситуации се потвърди. Но остава един малко горчив привкус – да, „Една хромозома повече“ не е някакво сладникаво четиво.

„Самуил често се сеща за нещо, което Джейн му е казала неотдавна. Голяма част от хората, претърпели животоспасяваща сърдечна операция, само година след това се връщали към предишните си вредни навици. … Човек бързо забравя за смъртта, когато тя не чука на вратата.И ето – въпреки че хиляди губят живота си при така наречената „слънчева радиация“…. хиляди се стичат на погребения, показвани по телевизиите, и хиляди поднасят букети и плачат пред камери, сега, само година и половина по-късно, светът е същият както преди.“

Да, хората бързо забравят и повтарят отново и отново старите грешки. Най-новите събития за пореден път го доказват, уви.
И не случайно за основен спасител в романа е избрано момче със синдром на Даун.
Носител на липсващата хромозома в останалите представители на човешкия род. Хромозомата на добротата.

След като засега отговорих на най-честите въпроси, които получавам, да продължа с малко отзиви на читатели.

Григор Гачев:
“Един от любимите ми пасажи от „14 минути до изгрева“ на Божан Божков:
—-
През светлата част си намирам някаква работа. Но от години през по-голямата част от нощта с продължителност почти две стандартни седмици основната ми дейност е съзерцанието. Призрачната картина постоянно се мени в зависимост от настроението на светилото, което при нас винаги виси високо в небето, малко на юг от зенита.
Границата между светлина и мрак пробягва четиринадесет пъти по лицето на планетата, преди Слънцето да заличи нощните картини върху лунната повърхност върху лунната повърхност зад стъклото ми. Облаци заемат различна площ, която непрекъснато се мени върху лика ѝ. Даже и когато там е нощ, небесното тяло е ясно различимо, по-светло от околния Космос, с ореол по края. Тези постоянни промени по лика му водят до непрестанната игра на светлини и сенки в пейзажа пред прозореца пред прозореца и създават фантастични картини, отприщващи в ума ми идеи за разкази и сценарии за филми, които никога няма да напиша.
И така, нощ след нощ, не помня вече откога, живея във фантастични светове, породени от танца на отразената светлина от небесното тяло, разположено неизменно в зенита на лунното небе – Земята. Не съм бил там от десетилетия. И никога повече няма да мога да отида.
—-
Харесва ми поезията, с която той пропива повествованието си. В тих размисъл на героя или бесен екшън, тя винаги е там. Понякога само наднича дискретно от някое кътче, понякога заема централно място. Но я има.
Един трик, който ми се иска да науча от Божан. И който препоръчвам на всеки желаещ да твори.
А и на всеки, който просто обича да чете. 🙂”
Благодаря!”

Александър Иванов:
“Този роман е колкото фантастичен, толкова и реалистичен, защото ни задава съвсем съвременни въпроси за страховете на хората, за фанатизма, за лъжите и конспирациите, в които вярват множествтото. Това е един изключителен, бих казал феноменален роман, който ако живеехме в друго време и в друга реалност би се превърнал в бестселър.”

Александър определено звучи силно ентусиазирано, но той ми писа мейл с подобни подобни суперлативи още преди да завърши книгата, така че явно е бил наистина впечатлен.
Държа да уточня, че с Александър не се познаваме лично, единствено покрай “14 минути” сме контактували.

Има и други, но да не прекаляваме с хвалбите.

Да обърнем внимание и на критиката.
Засега съм получил един критичен отзив. Понеже го получих на лично съобщение, човекът не го е публикувал в публичното пространство, няма да спомена името му.

“Образите на героите са недоизпипани”
Понеже
както споменах в предишния пост романът е писан по тертип Кларк/Азимов, а съм чел подобни отзиви и за техните герои, тази забележка не ме стресна особено. (Не, не, не смея да се сравнявам по умения с тези автори. Не ръмжете, моля!)
По мое мнение, героите точно изпълняват целите, за които са създадени, без излишно раздуване на ненужни подробности.

Но ако търсите истории за човешки съдби описани подробно, междуличностни отношения и неща от сорта – не купувайте тази книга. Ще бъдете разочаровани.

Не че в нея горните неща ги няма, но са ограничени строго в рамките, в които максимално могат да допринесат за развиване на идеите зад повествованието.

Да, биха могли да бъдат покрити и двата варианта, за в бъдеще ще се постарая да не бъда толкова рационален в писането (ако изобщо ми остане време да материализирам на хартия идеите, които са в главата ми.) А може би не?

диалозите звучат дидактично и на места като научна лекция.
Мда, има няколко инфодъмпа, на които целта е точно да звучат като научна лекция, в развлекателен вид.
Има разбира се и много други диалози, които не са с научно-популярна цел.

Забавното е, че друг читател много беше харесал точно диалозите. И не, не го каза иронично, защото очевидно много внимателно беше прочел поне един от инфодъмповете и обсъждахме с него описаната там технология.

Да отбележа, всички технологии, за които се споменава в романа са съществуваши. Някои в процес на разработка, други на внедряване, но всички са реални.

Да, за инфодъмповете има много спорове по литературните форуми. Някои твърдят, че трябва да се избягват.
Аз споделям другото мнение, че сериозната литература и особено фантастика не може без подобни похвати.

И трета забележка:
Историята изглежда недовършена.

Тъкмо повод да отговоря на още един, много често задаван въпрос от хора, които вече са прочели книгата – а именно:

“Ще има ли продължение?”

Тук отговорът не е лесен.

“14 минути до изгрева” всъщност е един много реалистичен роман. Да, въпреки че действието се развива в алтернативна реалност, събитията в нея са отражение на тези в нашата.

Аз го написах през 2019-а година. 2020-а го пренаписах, защото имаше доста неща за изглаждане, но основното ядро така да се каже беше готово още през 2019-а.
През 2021-а спечели конкурса, за който споменах в предишния пост.

Някои от събитията, за които съм писал се случиха междувременно.
Искрено се надявам, че други няма да се случат!

Но наблюдавайки случващото се в нашата реалност не съм оптимист за нейното отражение в света на “14 минути”
Когато започнах да пиша, бях много по-оптимистично настроен.

Сега, ако започна продължение, опасявам се, че ще трябва да бъде хорър, трилър или трагедия.
А не искам да пиша такива неща!

Така че засега оставям финала отворен, всеки читател може да го продължи, според своя вкус. А някой може да успее да измисли действително както реалистичен, така и положителен развой на събитията. Стига книгата да го е грабнала и да иска да разбере, какво се случва нататък.

ПП
Междувременно се появиха нови отзиви:
Пътните бележки на Калин Ненов

Чудесно ревю от Нина Митева

Сега открих отзив от един от членовете на журито – астрономът и автор на научна фантастика Валентин Иванов”

“Бих добавил, че „Четиринадесет минути до изгрева“ от Божан Божков е много свежа и енергична книга, с жизненост, каквато рядко се среща в съвременната фантастика. Такава БГ НФ не е имало… бих казал откакто се почваха ранните романи на Ники Телллов, а от тогава мина доста време. Като излезе, ще е събитие. Изобщо, конкурсът беше приятна изненада, поне за мен – поощрените романи също са много силни и дано някой ден да видят бял свят. Успех на всички автори!”
Блогът на Валентин Иванов

Здравейте настоящи и бъдещи читатели, почитатели и античитатели на “14 минути до изгрева”. Както и откровени мразители, антагонисти, също така колебаещи се в коя от изброените категории да попаднат. Или пък в някоя друга, която съм пропуснал.

От как 14 минути до изгрева“ напусна печатницата и започна своя път към читателите, започнаха да се натрупват въпроси, които съм систематизирал, някои леко редактирал и днес ще се постарая да им отговоря подробно.

 
1. За какво иде реч?
Тук съм писал по-подробно

Накратко: роман в стил Азимов, Артър Кларк и подобни. Един читател даже го сравни с произведенията на Лем, но Лем е твърде голям. Твърде твърде висока цел.
Разбира се съм се старал да звучи съвременно, не с езика на изброените автори, които са от едни по-стари времена.

Понеже определено ми липсва този тип фантастика, реших да позапълня нишата собственоръчно. Май само за Анди Уеър се сещам, които пише в подобен стил, в който определението „научна“ не е само кух атрибут, лишен от съдържание, прилепен към „фантастика“.
Реално, всичко друго съвременно, което съм чел и което се води като „Научна фантастика“ е фентъзи, било то в Космоса, било на Земята в далечно бъдеще, алтернативна реалност и т.н. Даже и гений като Дан Симънс реално пише фентъзита, облечени като фантастика.
Хм, тук може и да не съм прав. Симънс засяга много дълбоки философски и социални теми, така че от гледна точка на тези науки произведенията му могат да бъдат категоризирани като научна фантастика в областта на тези науки, но не и на природните науки.

2. Добра ли е, или да не си губя времето?
Като автор аз не мога да отговоря на този въпрос, но отговорът го даде сериозно жури, което го класира на първо място в конкурс, в който наградите и класирането не бяха гарантирани. Възможно беше и всички постъпили произведения да бъдат отхвърлени. Журито беше в състав Атанас П. Славов, Валентин Д. Иванов, Геновева Детелинова, Десислава Сивилова, Елена Павлова и Калин М. Ненов. – все сериозни имена в българската фантастика.

Вече дали на вас ще ви хареса – зависи, дали харесвате подобен тип литература. Ако класическата фантастика не ви допада, книгата не е за вас. Не губете време и пари.

3. Ако я купя, но не ми хареса, мога ли да прасна аФтУра по тиквата с нея?
Мии, не е ли по-добре да се видим на по бира и да обсъдим други книги, които и на двамата ни харесват, а тая може да бъде дарена на някоя библиотека да речем.
Бирата в рамките на стойността на книгата е от автора.
(Този въпрос не беше зададен точно в тоя вид, ама леко го промених. Е, не чак толкова леко, но това е идеята.)

4. Ти ли си последният еднорог, който получава писмата и заявките за книгата?
Не, Последният еднорог е колективен разум, скрит зад фасадата на Човешката библиотека. Аз не работя там.

Май до тук беше обобщението на въпросите, ако постъпи нова колекция от въпроси, ще ѝ отделя подобаващото внимание.

Да уточня, някои от въпросите дойдоха на мейл, други ми бяха отправени на живо на Панаира на книгата, както и на други места, където е ставало въпрос за романа.

ПП
Тук давам отговор и на най-често задавания въпрос от хора, които вече са прочели книгата.

Предполагам, всички сте срещали така нареченото желязно трио (или железният триъгълник) – “бързо, евтино, качествено”.
Характерно за него е, че можеш да получиш максимум два от компонентите, които го съставят, но никога и трите едновременно.

От скорошния си опит като автор установих, че подобно правило е валидно и в издателската дейност.

Книжният пазар у нас е задръстен с качествени, евтини и добре рекламирани книги.
Обаче, никога и трите едновременно.

Тук, както се казва обаче, “има нюанс”. А именно “добре рекламирани” не означава автоматично “добре продавани”.
Защото една книга може да е просто “стока”, но съдържанието ѝ не е и много зависи какъв интерес има към конкретното съдържание на една книга.
Така да се каже, колко “фенове”има даден жанр, течение, направление и т.н.

Евтиното и качественото също не вървят ръка за ръка. Може в крайна сметка да е качествено и евтино, но пък ще е бавно, както в класическото “желязно тройно правило”.

След този дълъг и мъгляв увод, да мина по същество.

Често чета из социалните мрежи възмутени постове как съвременните издателства пестят от заплати на коректори, какви грешки са открити в новоиздадени книги и недоволства от най-разнообразен характер.
Ако посещавате читателски групи, несъмнено сте се натъквали на такива постове, а може би и сами сте се натъквали на дразнещи грешки.

Преди време писах тук, за наскоро издадената моя книга “14 минути преди изгрева”.

Там описвам историята на книгата, перипетиите по издаването, причините за забавянето ѝ.

Обаче държа да отбележа, че книгата мина под изключително обстойна редакция от Елена Павлова, която забеляза и отстрани и много грешки, които бях пропуснал, въпреки че сам бях редактирал книгата преди това.

След тази редакция книгата мина през вторична редакция и щателна корекция от Христина Димитрова.
Така че вероятността някой да се натъкне на груба грешка, която “да го спъне” докато чете, или “да му избоде очите”, както се изразяват възмутените читатели по социалните мрежи е сведена почти до нула.

Да, от гледна точка на качеството продуктът “14 минути до изгрева” е доведен до съвършенство.
За качеството на съдържанието няма какво да говорим – то надхвърля всякакви критерии. Шегувам се. Като автор не е редно да слагам оценки на
собственото си творчество, но можем да се доверим на оценката, която бе дадена от сериозно жури в състав: Атанас П. Славов, Валентин Д. Иванов, Геновева Детелинова, Десислава Сивилова, Елена Павлова и Калин М. Ненов.

Така че да, продуктът книга “14 минути до изгрева” е изпипан и от страна на автора, и от издателите.

Защо написах всичко това?
Като слаб опит да запълня липсващия компонент, или по-точно да достигна и до третия ъгъл на “железния триъгълник” – а именно рекламата.

Какви са тези минути? Защо пък точно 14?
Не, не съм се събудил преди разсъмване и понеже не мога да заспя съм седнал да съчинявам истории.

За друго иде реч.
Който следи блога ми е забелязал (може би) секцията “Бози” горе в менютата.
Възможно е даже някои са прочели някоя и друга приказка, от публикуваните там.

През 2019-а година реших да напиша нещо по-дълго. Първоначално тръгна като по-дълъг разказ, смятах да стане повест, но постепенно нещото се разтегна до роман.
През 2020-а го пренаписах, следвайки съветите на Григор, за което съм му особено благодарен. Без тях, следващият параграф от този пост определено щеше да липсва.

Тъкмо се чудех дали да я сложа при другите “бози”, или да се пробвам в някое издателство видях обява на Човешката библиотека за конкурса „Изгревът на следващото” и реших да пробвам как ще бъде оценена от сериозно жури. Както можете да видите, имената, които участват в журито са добре познати, поне за тези, които се интересуват от фантастика.

И сериозното жури реши, че книгата става. По-точно, класира я на първо място, което си раздели с романа на Невена Паскалева „Една хромозома повече“.

След това обаче, през ковид-ните времена, заради заболявания на различни хора различни графици изостанаха, процесът около издаването се проточи и чак сега дойде ред книгата да види бял свят.

Както вече се сещате, “14 минути до изгрева” е заглавието на въпросната книга. Защо точно 14 минути? От една стара песен от зората на космонавтиката, защото в романа става въпрос за космическата експанзия.

Да, става въпрос за фантастика, която за разлика от доста други произведения от жанра може с чиста съвест да носи определението “научна”. Но, както Христина Димитрова от “Човешката библиотека” пише в предговора: “Не е и изцяло научнофантастична, защото е дълбоко пропита със света и порядките, които познаваме.”

Повече подробности за съдържанието и датата на издаване – скоро.
“14 минути до изгрева” може да бъде закупена от сайта на Човешката библиотека:

„14 минути до изгрева“: хартиено и електронно издание