Category Archives: Лаф да става

Да сме ratio-нални

Не може да бъде!

В София ще се проведе…

Не, не новото “реалити шоу” с участието на Мара Тарабата и Киро Талпата.

Не среща с великия гуру, шри-шри Онанадра.

Не и последният конгрес на астролозите.

Ще се проведе среща, посветена на популяризиране на принципите на научното мислене:

Ratio

Събитие, което за което има крещяща необходимост, сред мъглата от езотерични и псевдонаучни боклуци, с които са залети книжарниците, вестниците, списанията и електронните медии.

Най-хубавото е, че събитието е организирано не от поовехтели учени, които макар и да са се доказали в науките, които разработват, за съжаление също са доказали, че нямат умения в популяризирането им. По-скоро на популяризацията на науката все още се гледа като на нещо несериозно, въпреки неблагоприятната среда, създадена у нас спрямо науката и “облъчването” на населението с идеи, че науката и учените са ненужни.

Чудесно е, че Ratio е организирано от млади и енергични хора и – най-важното – повечето от тях не са свързани с науката. Или поне не са пряко свързани. Което е обнадеждаващо, че хората, занимаващи се и интересуващи се от наука не са (все още) някаква изолирана общност, а има интерес и в други среди към познанието.

Хубавото е, че организаторите са поканили и български учени. Препоръчвам, ако някой от тази порода случайно чете тези редове, да се завърти около събитието и да се свърже с организаторите, за евентуален дубъл след време, с по-силно застъпено българско участие. Скъпи учени, популяризация не е мръсна дума! И не е губене на време. Всъщност популярността носи и време, и средства!

Програмата и лекторите ги има на сайта.

Програмата е разнообразна, ще има и нещо много актуално за нашата действителност – разобличител на “паранормалните” дивотии, които за съжаление са обсебили ума на прекалено много наши съвременници и са възприемани от тях като чиста истина.

Едно събитие, което си е поставило амбициозната задача да покаже същността на научния подход и че науката не е скучно занимание за странни птици.

Единственото лошо в цялата работа е, че по време на събитието ще съм далече от София. За това от сега се ослушвам за второ издание.

Ratio ще се проведе на 29-и септември в Младежкия театър

Начало – 10,30.

Успех на организаторите и всички ratio-налисти.

Ще си запаля огън на брега…

мангалГолям шум се вдигна тия дини, ама не край Босфора, а у нашенско.
Поводът – скандал с едни мангали, който беше леко позаглушен от другия, огромен скандал с дюнерите… ( Но за тях няма да говоря, темата е прекалено тъжна и не виждам, какво мога да добавя към всичко казано до сега.)

По конкретно – файлът на президеnтския сайт с колоритното многоезично наименование: NationalStrategyIntegrateMangali.pdf

Оплюха ги хората с мангалите, а аз си мисля незаслужено!
Кой е казал, че става въпрос за етнически проблеми? Ми съставителят на документа може да е имал предвид интеграцията на мангалите в европейската действителност, наред с камината и барбекюто, което въпреки завързаното му име си е на практика мангал със скара отгоре.

И правилно. Наред с луканката, ракията и шопската салата трябва да се интегрират и мангалите, като не се спира до там, а се продължи и с кварталните огнища.

Човек няма как да не почуства национална гордост, ако разхождайки се из Виена, Париж или Лондон види бодро къкрещи котли със зимнина, качени върху тухли четворки над уютно димящи огнища. Да се научат задръстените европейци, как се живее! Остава да се интегрират и сланинката, пачата и други национални гордости и светът (или поне Европа) ще стане като роден дом.

Така че, дерзайте другари с процеса на интеграцията!

А то всъщност грешката е вярна, чиновникът писал документа е имал предвид баш каквото трябва (или по-точно не трябва), ама карай. Не е лошо, човек да си помечтае за интегрирана Европа…
:p

снимка – уикипедия

Колко?

Колко души се сещат, какъв ден е днес? 12-и април?
Колко ще извадят църковния календар? И колко ще се сетят какво чества Човечеството днес?

На 12 април 1961 г. човечеството направи гигантска крачка към бъдещето. Последвана от още няколко огромни.

Уви, когато изглеждаше, че е добило вече достатъчна инерция изведнъж полетът към мечтите беше прекъснат. Рязко, грубо, грозно. И уви, издигането беше последвано от рязко сриване в бездната.

Стремежът към знания е заменен с невежество, мистицизъм, религиозен фанатизъм водещ до следващата стъпка – конфликти на религиозна основа.

Дали следва ново средновековие? Или това е временен спад пред нов скок? Иска ми се да е второто.

А все пак, колко хора ще се сетят, покрай боядисването на яйца, какъв ден е днес и какво означава той за Човечеството?

как може да staneш feя

Въпрос към гугъл, който пак е решил да прехвърли отговорността за решаване на казуса на мен.

Ами на първо време, като пишеш малко по-внимателно.
Характерно за феите е, че уважават останалите, а грамотното писане е признак на уважение. Сериозно!
Като уважаваш и азбуката, на която пишеш.

Другото вече съм го казал по-рано: тук.

Кой не скача е за ACTA

Споделянето не е кражбаИ добре си поскачахме. Шапка свалям на този, който се е сетил за този начин за разгряване, добре изпитан и при други демонстрации и митинги, които кой знае защо се случват все през студените зимни дни.

Този път се събра доста народ, въпреки студеното време и лапавицата, през която трябваше да газим. Предишният път на протеста срещу подслушването и следенето на Интернет се бяха събрали отчайващо малко хора, но този път се отсрамихме пред света, имайки предвид международния характер на мероприятието. Щеше да е срам, да дойдат пак 30-40 души. Но душите бяха на два порядъка повече, като младите хора преобладаваха. Май новото младо поколение вече е нормално, за разлика от тия неангажиращи се и неинтересуващи се от нищо млади хора, които се бяха намножили до преди само няколко години.

 

Хората наистина бяха много. Толкова много, че въпреки че много обикалях из множеството, не успях да видя никого, освен Любо Николов.

Но пък да видиш него е все едно да видиш няколко стотин души. Поне.

А, да. Който е пропуснал, да види какво мисли един наистина голям писател за ACTA.

Шествието започна в уречения час от НДК. За около час се придвижихме по “Витошка”, покрай президентството и “жълтите павета” до паметника на цар Освободител.

 

 

 

 

 

Препятствията не плашат душите наши 🙂

На моменти водещата полицейска кола спираше, може би за да координират полицаите действията си, за това и това забавяне.

Въпреки добрия дух на протеста, не липсваха провокации. На няколко пъти имаше опити за политически лозунги, въпреки молбата на организаторите да не се допускат такива. При президентството някаква групичка започна да скандира обиди по адрес на полицаите, напълно неоправдано. Хората си вършеха перфектно работата. Беше безсмислено и грозно. За щастие освен около ядрото на тая групичка, хората не се поддадоха на провокациите и духът на протеста не се изроди в нещо неприятно. Но не бих се учудил, точно тези скандирания да влязат в някои репортажи, въпреки че бяха изключения.

Накрая обкръжихме паметника. Имаше хора с мегафони, но за съжаление нищо не се чуваше от това, което се опитаха да кажат.

Оказа се, че има мегафон и от другата страна:

Който също не се чуваше. Жалко, че никоя партия не беше заинтересована от протеста – на техните митинги винаги се намират  пари за добро озвучаване.  Може и някоя кючекчийка да развее балдър.

Но пък музикално оформление не липсваше:

Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото също не беше пропуснал събитието:

За съжаление, не можах да дочакам края, заради  ангажименти, така че към 13,30 си тръгнах и не знам, как е завършил протестът.

Още снимки (съжалявам, за лошото качество, но фотоапаратът, който бях приготвил си остана само “приготвен”, та снимах с телефон):

Свободни или ?

Ще цитирам коментара на Богомил Ветров, който до някъде стана повод за този пост:

“Ако погледнем в миналото, ще видим, че бъдещето не е розово. Близо 50 години след Гутенберг печатните преси и издаваните от тях книги създават първата мрежа за разпространение на масова, по смисъла на днешния термин, информация. И макар, че е изградена и развита от частната инициатива, тази мрежа се подлага почти веднага на натиск от различни институционални закони, привилегии и решения. В крайна сметка насилето над книгата се оформя като обичайна практика, по-късно същото се прилага и спрямо печата – така че, ако исаме да променим нещо, този път тябва да действаме по-енергично. Лошото е, че и двете страни не са напълно прави, а няма пространство, в което да се води градивен диалог по темата.”

Основното противоречие при споровете относно “авторските и сродните права” е между нематериалната същност на художествените произведения и материалните носители посредством които те достигат до “потребителите”.
Между публичната наоченост на произведенията (никой не прави изкуство за да го държи в килера, нали? Изкуството е предназначено за публична “употреба”) и частната собственост върху носителите и средствата за произвеждане на носители (книги, плочи, дискове…).

Интернет промени нещата, давайки възможност за първи път информацията да се разпространява без да е прикована към конкретен носител (като изключим древните истории, които са се предавали “на ухо”) и завари неподготвени и издателите, и авторите, както и потребителите. Също и оная паразитна прослойка, наречена “праводържатели”, която няма нищо общо нито с авторите, нито с издателите, но събира основните приходи от труда им и която полага неимоверни усилия да овладее Световната мрежа и да стъпи на врата на потребителите ѝ.

За съжаление близо сме до момента, когато това ще се случи и това и това няма да са киберпънк а жива реалност.

Начин за противодействие обаче има. Не само протестите и подписките срещу SOPA, PIPA, ACTA и подобните законопроекти и споразумения, готови да (до)отворят вратата за новото средновековно мракобесие. Разбира се протестите са абсолютно необходими, ако искаме да покажем, че не ни е безразлично, че ни надяват все по-здрави букаи.

Начинът го дава самата Мрежа.

До сега авторите бяха принудени да подписват често неизгодни договори с праводържателите с които преотстъпваха правата върху произведенията си на тях. (знам, знам, нека да си кажа приказката, моля!)

Сега имат възможност да ги публикуват директно.
Разбира се обаче, дали ще държиш новата си книга под възглавницата, или ще я пуснеш да потъне в необятното море от всевъзможна информация в Нет-а, няма голяма разлика. Трябва и да те забележат.

Някои успяват да се справят сами. Кори Доктороу публикува книгите си под Creative Commons лиценз, което не му пречи да продава огромни тиражи. Е, той умее да си прави реклама, което не се удава на всеки автор или изпълнител. Тоест без посредници е трудно.

Редно е да споменем и Коелю тук, който и да не ползва свободни лицензи, подкрепя свободното разпространение.

Доктороу е успешен, но той умее да си прави реклама, което не се удава на всеки автор или изпълнител. Тоест без посредници е трудно.

Такива посредници биха могли да са съществуващите издателства, но те не разбират отворените формати и се страхуват от тях. За съжаление същото може да се каже и за повечето автори.

Има и опити за разчупване на стандартния модел. Е-книги, за които съм писал и преди издават електронни книги на български автори (не само), някои от които пуснати под свободен лиценз. А и другите са на съвсем достъпна цена. Проблемът с Е-книги според мен е изключително слабата реклама. Искрено им желая и на тях, и на авторите им да успеят!

Други работещи в тази насока са Калин и останалите юнаци от “Човешката библиотека”. Проблемът и при тях е слабата реклама. Освен в тесни среди от (по)читатели, за съжаление са неизвестни.

И тук не мога да не спомена (пак) Христо Блажев и Книголандия , макар че те не работят със свободни лицензи, а продават “стандартни” книги. Всъщност понеже целта им е да направят книгите по-лесно достъпни до читателите, мисля че споменаването им в този пост е напълно уместно. Но ги давам за пример за най-успешен проект. (поне по моите скромни наблюдения) По мое мнение успехът им се дължи основно на силното присъствие на Христо в Мрежата. На рецензиите, които той и сътрудниците му пишат и на непрекъснатите виртуални “обиколки” по блогове, форуми и т.н., както и във Facebook и google+.

Пример, който трябва да се следва, от хората искащи да издават изкуство с отворен лиценз. За да продаваш, хората трябва да знаят за теб. Няма друг начин. И трябва да са доволни от начина, по който си предлагаш “стоката”.

Иначе издаването на свободни произведения е нова ниша, която би могла да бъде много успешна, стига да се намери успешния бизнес модел.

carrefour илиянци

Понеже на ден получавам по няколко посещения от гугъл, от търсещи иннформация за carrefour илиянци, ще взема да се направя на добър.

Въпросният дюкян ще заработи през април, така че не бързайте с торбите и кошниците натам.
Рано е 🙂

ПП
Всъщност, оказа се, че информацията ми е погрешна. Отворил е на 25-и януари.
Но съм леко разочарован. Може да пиша по-подробно в друг пост.

Със сопата по китарата…

На път е SOPA-та да удари яко Интернет и да го убие.

Интернет се появи и израстна като свободна виртуална реалност, в противовес на все по-контролирания и ограничаван свят, в който живеем.

С гласуването на американския конгрес, ако приемат закона, уж срещу “пиратството” с последната свободна територия напрактика ще бъде приключено.

Като форма на протест реших да пусна този кратък пост и призовавам повече хора да публикуват информация по въпроса.

От друга страна няма да спирам блога, както гледам някои “колеги” са се увлекли по примера на Wikipedia , защото не виждам смисъл да паравя мръсно на читателите си, повечето от които споделят моето мнение по въпроса.
От реакцията на Wikipedia има смисъл, защото се ползва от много хора, включително и от такива, които жадуват да грабнат SOPA-та и да я развъртят по тиквите (опа, по китарите) на Интернет-потребителите.

Виж, едно блогче, посещавано предимно от съмишленици да се напъне да прилича на Wikipedia, малко неудачно ми се вижда.

Джей Орир, физика, наука

“
Една от задачите на физиката е да открие “законите” на околния свят. Откриването на много такива закони се оказа сюрприз за учените и философите. В крайна сметка, някои открития се оказаха толкова неочаквани и толкова противоречащи на “здравия разум”, че с мъка извоюваха признание. Скептично гледаха на тях даже и нобелови лауреати. Ярък пример – Айнщайн публикува теорията на относителността и теорията на фотоефекта през 1905-а година, обаче беше удостоен с Нобелова награда чак през 1921-а. Той не получи Нобелова награда за нито една работа по Теорията на Относителността. Явно за някои бивши нобелови лауреати, участващи в обсъждането на новите кандидатури Теорията на Относителността е била твърде радикална.

За това сега физиците се отнасят много подозрително към всичко, произтичащо от “здравия разум” и изглеждащо очевидно. “Здравият разум” е продукт на човешкия разум и съвсем не е задължително Майката-Природа да бъде устроена така, както хората мислят. Ето прост пример. Днес ние се съмняваме даже, че 2+2=4, oтнесено към физичните явления. Например, ако прибавим 20×109cm/sek още 20×109cm/sek, няма да получим 40×109cm/sek, а само 27,3×109cm/sek. Ние знаем правилото за събиране на скорости, въпреки че от гледна точка на “здравия разум” това правило изглежда странно. ”

Свободен превод от руски от тази стара, но напълно съвременна книга:
Популярная физика Д.Орир 1964

Това като много добро допълнение към предишната статия.

Да, в родопските села още има хора, които казват “щом в Корана пише, че Земята е плоска, значи е полска!” – конкретен случай, за който съм чел.
Още има хора, за които Еволюционната теория противоречи на “здравия разум”.

Обаче, когато изучаваме природата, трябва да се интересуваме единствено от фактите.
Разумът е здрав, когато се съобразява с фактите и се опитва да ги обясни, а не когато ги отрича, ако противоречат на някакъв модел, който е приел за “верен” и “единствено правилен”!