Category Archives: Лаф да става

Виртуалният астронавт

Виртуалният астронавтАко се интересувате от космонавтика, от Космоса, или поне космическите изследвания не са ви напълно безразлични, със сигурност сте чували за Светослав Александров. Неговият сайт http://www.cosmos.1.bg/portal/ е известен на всеки космически ентусиаст, както на всеки, който търси информация за космическите полети, за историята на космонавтиката и нейното бъдеще.
Порталът на Светослав Александров в годините се превърна в най-надеждния източник на информация за космоса. Ако се интересувате от определена космическа мисия, със сигурност ще я откриете там. Той има славата на експерт по космическите въпроси, когото канят различни радио и телевизионни водещи за изясняване на въпросите по космическа тематика.
Защо този портал оцеля през годините, въпреки многото опити за създаване на подобни, които не издържаха дълго? Причината е, че д-р Александров е учен, макар и специалист в друга област – молекулярната биология и се отнася към хобито си както към научната работа: с търпение, упоритост и постоянство събира редовно информация без почивка. Отсява неверните, погрешни сензационни „новини“, като подбира само надеждните източници. Филтрира псевдонаучните и конспиративни небивалици. И разбира се в текстовете му винаги има стриктни препратки към използваните източници.
Светослав Александров е автор на две книги – научно-популярната „Космическа колонизация – неосъществената мечта“ и фентъзи романа „Сред пясъците на Саркания“.
Новата книга на д-р Александров отново е научно-популярна, но е необикновена. В нея ученият не просто разказва. От нея можете да научите, как активно да участвате в изследването на Космоса и без да се налага да се борите за ограничените места в космическите програми.
В наше време могат да се намерят много изображения изпратени от космическите мисии, както от различни телескопи. Ние можем не само да ги разглеждаме. Можем да участваме в обработката им! Можем да участваме в търсенето на различни обекти. Включително астероиди и комети, които биха могли да са заплаха за Земата. Авторът обяснява как става това и дава пример, за открития направени от ентусиасти.
Разбира се, книгата дава интересна информация и за същността на изследователската дейност и за проблемите при космическите изследвания. Например, защо не можем просто да изпратим камера от GSM, за да получим качествени снимки – реален въпрос, на който често съм се натъквал.
Освен изследването и обработка на изображения можем да изживеем почти реален космически полет посредством симулатор. В книгата има описание на симулатори на реални полети, спазващи физическите закони.
Това разбира се не е всичко. В наше време всеки може да направи свой спътник и да го изстреля в космоса! Сам, или в колектив всеки може да се кандидатства за финансиране, ако не разполага с достатъчни средства, но има ценна идея за изследване. В книгата има информация от къде могат да бъдат закупени частите за спътника и на какви стандарти трябва да отговаря.
Книгата засяга много въпроси. И за липсата на интерес от страна на държавата към науката, и за борбата за членство на страната ни в ЕКА. Сериозно внимание се обръща на псевдонауката и конспиративните и на необходимостта от внимателно отношение към вярващите в тях.
Авторът не пропуска и научната фантастика и ролята ѝ за привличане на повече космически ентусиасти, като същевременно дава и някои съвети, за евентуалните бъдещи писатели на фантастични произведения.
Не е пропусната и темата за мотивацията.
В книгата има още много съвети за космическите ентусиасти, които желаят да превърнат интереса си в сериозно занимание, като и да мотивират и други ентусиасти.
Ще завърша с думите на автора:
„Какви качества ще са ви нужни, за да можете да участвате в космическата сфера? Днес отговорът е „всякакви“! ….. Работете здраво върху това, в което сте силни и бъдете креативни за да впрегнете таланта си. Нещата ще се получат!“

Книгата може да бъде закупена в електронен формат от книжарницата на “Фондация Буквите” за цена от 5 лева.

За човеците и книгите

“Когато обаче преглътнах и последното парче и вдигнах поглед, се смръзнах. Светилничето висеше от пирона право пред очите ми. Но под него на стената се очертаваше сянката ми – значи зад гърба ми светеше нещо друго!… Стиснах зъби, преброих до три и се обърнах. Исках да изпищя от ужас, но си бях глътнал езика. Насреща ми стоеше момиченце колкото мен и ме гледаше любопитно – като да очакваше нещо. В бели дрехи, като булка на сватба. И хем изглеждаше като истинска, хем сякаш светеше и вратата на килията се провиждаше през нея.Бях като вкаменен от страх – можех само да стоя и да гледам какво ще направи. В главата ми се въртеше само, че сигурно ми е пратена за наказание. Дето си мечтаех да хвана самодива. Или пък заради суджука – де да знам, може би бях се объркал и да го откраднеш беше по-големият грях.”

“Какво си пожелаваш, малка Ниа?
Какво мечтаеш аз да ти открия?
Готова ли си да ме видиш в блясък,
по-мръсен от бургаски плажен пясък?
Защото моят блясък тъмнина е
и не очаквай тук да се разкая
за плановете си и за делата.
Аз мозъкът съм чер на махалата.
Ще ви покваря и ще ви разкрия,
наложи ли се, даже ще убия
този глупав ваш ентусиазъм.
Мечтател ли си, аз ще те наказвам,
докато станеш проста сива клетка
от моята вековна тъмна плетка.”

Каква ли е връзката между самодивите и съвременния бетонен квартал?

Връзката беше осъществена точно на осми декември в Детския отдел на Столична градска библиотека, където моите приятели от Човешката библиотека направиха представянето на своите две нови книги:
“Момичето от квартала” на фентъзи клуб „Светлини сред сенките“, за които вече съм писал веднъж и на романа “Ортодокс” на Григор Гачев.

Специално “Ортодокс” го чаках отдавна да излезе “официално”, следях с интерес различните му редакции и развитие на сайта на автора. Затова с голямо желание отидох за да се сдобия с романа вече на хартия и с автограф от автора.
Освен това ми беше интересно да чуя за новото постижение на „Светлини сред сенките“, което се оказа разкошен тийнейджърски роман в стихове.

Препоръчвам горещо и двете книги. Може би друг път ще пиша за тях. Този пост е похвално слово за издателите от “Човешката”. За това, че дават възможност за изява на млади обещаващи автори. Че издават книги на достъпни цени. Че предпочитат електронните издания, а хартиените са на рециклирана хартия. За това, че са противници на всякакви извращения като ACTA, PIPA, SOPA, DRM и всякакви подобни дивотии, ограничаващи читателите и целящи пълненето на джобовете на хора, паразитиращи върху труда на творците и издателите. Да, електронните книги на “Човешката библиотека” са без “защита” и можете да си ги поискате безплатно по електронната поща, а да платите ако ви харесат. Че уважават Creative Commons лиценза. За това, че стимулират младите автори да продължават да пишат и да подобряват уменията си. И за още много неща. И в случая за начина, по който представиха двете произведения.

Разбира се имаше стандартните встъпление, разказ за книгите и авторите, изказвания от други писатели и т.н. Имаше и електронна презентация.
След това голямата изненада – драматизация на откъси от произведенията.
Поздрави на Миро, Мел, Цвета, Лъчо за чудесното представяне.

Стиховете на “Светлини сред сенките” звучаха завладяващо прочетени и изиграни от актьорите.

Съвсем истински бяха страхът на Петър(от “Ортодокс”) от самодивите и караконджулите, снизхождението, досадата и отегчението на Христина от средновековните порядки в света на Петър. Почувствахме на живо урока по рисуване на Рада.

Изненада беше самият Калин Ненов. Освен издател, писател, организатор и още какво ли не, той се оказа и много добър актьор, въплъщавайки се в еманацията на злото – квартала от “Момичето от квартала”, както и в учения – бащата на Христина.

На подобни събития човек се среща с интересни хора, научава интересни неща. Например научих, че семейство Баневи не е единственият пример за завърнали се от чужбина българи. Има и такива, успели наши сънародници, които са се върнали да работят тук.
Научих и, че “Светлини сред сенките” са направили и филм по една от техните книги: Аурелион: вечният баланс

Надявам се, че в тези времена на мутри и корумпирани политици, в които масово бива “тачен простака” – да перифразирам известна песен на “Кикимора” и на какви ли не гадости, този пост ще напомни, че има и качествени хора, които се занимават със смислени дела. Че освен телевизионния свят на “брадъри”, мутри и престъпници има и друг, който съществува въпреки него.

“Ортодокс”

Григор Гачев е добре известен в българския Интернет свят още от самата поява на това явление в България. Негов е един от първите BBS-и, които беше май единственият свързан с фантастика.

Помните ли онези времена на телефонните модеми, дуплексите и BBS-ите? Мина толкова време от тогава, че сигурно има читатели, които изобщо не са преживяли тази “епоха”.

След епохата на BBS-ите Григор остана сред най-популярните имена в Интернет-пространството с може би най-добрия блог.

Освен това Григор е известен като много добър писател, който за съжаление има твърде малко време да пише.
Някои от разказите му могат да бъдат прочетени на сайта му.

Освен разказите Григор има и роман – невероятният “Ортодокс”. Различни реалности се преплитат една в друга, магия, религия и наука са в конкуренция (и в крайна сметка в единство), невероятен полет на въображението.
Мислите, че “това сме го виждали вече”? Не, “Ортодокс” е много по-различен от многото романи с подобна тематика. Романът е оригинален, не повтаря вече казани неща, различен.

Дълго време романът беше в процес на дооформяне. Добрата новина е, че вече е завършен и предстои да бъде издаден от Човешката библиотека.

До края на октомври там могат да се направят заявки за хартиени бройки.
Подробности – при човеците.

Конкурси… и алманаси

За да не повтарям – тук си пише всичко:
http://www.gatchev.info/blog/?p=2131

(Заглавието е на Григор Гачев)

Астероиди

Антиваксери, кемтрейлсъджии, отрицатели на кацанията на Луната а вече даже и на полета на Гагарин, 11-и септември, рептили, масони…
Конспиративните “теории” се множат не с дни, а с минути, а последователите им стават все повече.

Героите на този разказ също имат проблем подобни “теории”.

Сняг се сипе на парцали

Или размислите на един доволен от снегопочистването

Да, добре чухте. Аз съм доволен от хората, които се занимават с почистването на снега в София тази зима (февруари 2018).

Снимчица:
Сняг в Ню Йорк
Кофти, а? Само че това оказва се не е София а Ню Йорк. Не може да бъде! Непочистен сняг в Ню Йорк! Е, може.

Наложи ми се да шофирам из София по време на най-силния снеговалеж – на 26.02.2018. Винаги когато мога, гледам да избягвам шофирането в такова време и да ползвам градския транспорт. Този път обаче нямаше как, уви. Но пътищата бяха почистени и обработени. На много места виждах снегорини, които не само пръскаха химикали, а и чистеха. Всички до един.

Уточнявам:
Говоря за сегашния случай и само за града. Иначе съм виждал предишни години как “прехвърчат” снегорини с вдигнати гребла там, където трябва да ринат, защото има много сняг, но те отчитат “километри”. Или пък как стоят неподвижно, а снегът е по-висок от клиренса на Жигула… Какво да кажем за съвременен автомобил.

Въпросът е, че трябва да се оценява конкретният случай, а не да се плюе по инерция.

Между другото, когато почистих колата и я размразих се качих за не повече от 10 минути да взема багаж. Наложи се да повторя процедурата с почистването почти отначало. За десет минути колата бе покрита със сняг и обледенена на много места.

Същото беше и с пътищата. Освен, че валеше много обилно, имаше силен вятър, който навяваше вече падналия сняг. Съответно скоро след като е минал снегорин слоят сняг ставаше вече дебел и даже големият трафик не успяваше да “изчисти” снега. Но улиците бяха посипани с химикали и нямаше проблем с придвижването, а и както казах, снегорините минаваха често и не се натрупваше дебел сняг никъде.

Тази сутрин пак се наложи да ползвам автомобил. В 5 сутринта улиците бяха почистени до асфалт, въпреки падналия същата вечер обилен сняг. И не само по големите улици.

Тодор Колев, когато беше културно аташе в Канада беше разказал, че там снегорините тръгват след като спре снега…

Така де. Но нашенският герой предпочита да мърмори и недоволства, вместо да оцени ситуацията. Може би повечето от плюещите, ако хващаха лопатата да почистят пред домовете си (както се и полага) щяха да имат малко по-различно отношение към хората, които пак казвам си вършеха много добре работата.

Но Балканский Лев най се страхува от Лили Рибката, че да не го “джендъряса” и от това, да свърши нещо сам. Друго си е да гледаш как хората бачкат, а ти да ги “храниш”… Голям кеф!

O, wie will ich triumphieren, Wenn sie euch zum Richtplatz führen Und die Hälse schnüren zu

Защо избрах точно този човеколюбив цитат за заглавие ли?
Едно, че това изпълнение много ми хареса и освен това привлича внимание.

Като гледам историята на записите, за изкуство съм писал главно за книги и кино. Рок-концертите не ги броя – за тях даже има цяла отделна секция. Което не значи, че всички други видове изкуство ги пропускам. Просто за да пиша за нещо, трябва много да ме е впечатлило. Ако не се е получило много добре от уважение към труда на артистите се въздържам от негативни коментари. Всъщност, писал съм веднъж за театър, макар че е имало и доста други постановки, които много са ми харесали, по някаква причина съм пропуснал да ги отразя. По някаква причина не ми е дошло вдъхновението, или ищаха, за да е в тон с темата.

Вече е станало ясно мисля, че съм бил на опера. На “Отвличане от сарая” – постановка на Опера Нова България.



Няма да крия, че подходих с леки колебания, тъй като става въпрос за нова оперна формация – Опера Нова България. Макар че участието на оркестър “Симфониета” само по себе си говореше за серозен подход, както и на балета “Кралиците на ориента”, който и с танц и с цялостно присъствие допринесе много за страхотното изживяване и пълното потапяне в атмосферата на спектакъла.

Друго, което ме безпокоеше беше, че постановката бе в Синдикалния дом на транспортните работници и т.н. – непозната за мен зала. Обаче залата се оказа с много добра акустика! Нещо от което страдат много от залите, в които се провеждат музикални събития е ужасната акустика. В тази зала обаче се чуваше много добре. Или е била построена с мисъл за акустиката, или хората, които отговарят за звука са си свършили чудесно работата. Или и двете.

Единствената забележка за залата е, че е твърде малка. Събира около 300 души и билетите бяха разпродадени доста преди датата на постановката.
Понеже е малка, оркестърът е в самата зала. Което обаче на мен ми хареса, да мога да виждам музикантите, но не знам дали на тях не им е неудобно.

Постановката бе, слабо е да се каже разкошна. Бе невероятно удоволствие и приповдигнатото настроение остана много часове след като завесата се спусна за последен път и аплодисментите отшумяха.

Актьорите бяха разкошни. Няма да споменавам никого по отделно – всички много се стараха и се раздадоха напълно. Снощната постановка ми напомни за великия Видин Даскалов (знам, че играеше в оперети, а не в опери, мерси за напомнянето). Той многократно показа, че с хъс, енергия, старание и умение можеш на всякаква възраст да играеш всякакви роли и да убедиш че наистина си най-подходящият точно за тази роля! И разбира се с талант. С много талант. Изобщо, едно голямо браво на всички.

Не мога да пропусна диригента Свилен Симеонов, който с експресивното си поведение на практика бе още един, невключен в списъка актьор.

Задължително трябва да спомена и декорите и мултимедията. Ненатрапчиви, даващи голяма свобода за въображението на зрителя. Много добре подбрани!

Адмирации и за режисьора Георги Симеонов.

Сигурно ще пропусна някого, така че поздрави за добрата работа на всички от екипа.

Следващата постановка на операта ще е на 24 март 2018 и билетите вече са в продажба.

Истина, истина ви казвам!

Тия дни мярнах в Сурат-китапа снимка. Снимка стара, пожълтяла, избледняла – орижънъл, дет’ са вика!
На снимката – млад офицер от SS. Текстът към фотото пояснява, че това е Джордж Сорос на млади години и разказва, как е натрупал богатство, продавайки евреи на нацистите.

Бърза, та чак светкавична справка показва, че Сорос е роден 1930-а година. Критичният размисъл и аритметиката от началния училищен курс водят до такива едни въпроси:

На колко години аджеба, тойзи мрачен вундеркиндин е успял да стане офицерин! И как на тази крехка възраст е съумял да направи зловещите си сделки!

Мисля, та се чудя  и подвиквам “Въх!”.

И като заключение да припомня един златен завет на Патриарха на Българската литература:

Мичио Каку – страните, които не инвестират в наука и технологии и имат малко защитени патенти са бедни

Съответно, обратното важи за богатите страни. Това беше един от ключовите моменти в лекцията, която професор Каку изнесе в на 27-и ноември 2017г. във залата форум „Джон Атанасов“, част от София Тех-парк. Лекцията бе организирана от VMWare – България, по повод десет годишнината от създаването на българския офис.
Лекцията започна с представяне на госта. Управляващият директор на развойните центрове на Vmware за България и региона Диана Стефанова разказа на кратко за работата на професора, подчерта че интересите му са свързани с мечтата на Айнщайн да създаде обща теория на полето и в последствие – „теория на всичко“. Другата основна дейност на проф. Каку е посветена на връзките между науката и бизнеса. Водещата каза, че последователите на днешния гост във Фейсбук са три милиона. На което професорът с присъщото си чувство за хумор отговори, че изглежда внушително, но скоро е осъзнал, че Мадона и Лейди Гага далеч го превъзхождат по последователи.

Мичио Каку е добър популяризатор на науката, добре известен с филмите си по National Geographic, Discovery, BBC и други телевизионни канали. Неговите презентации, независимо дали свързани с физиката, или както бе днешната – с технологиите винаги се движат на границата. Границата с фантастичното, невъзможното, невероятното. Но, както и друг път съм казал, ученият все пак стои здраво от „светлата страна“ – страната на науката, далеч от всякакви псевдонауки и шарлатанства.

В началото Каку зададе въпроса „От къде идва благосъстоянието“. Отговорът бе – от науката и технологиите, в противовес на мненията, които биха изказали юристи и политици. Науката и технологиите са тези, които създават стойност. Това бе и лайтмотивът на цялата лекция. Като илюстрация на тезата по-късно той цитира мисълта на Тони Блеър, че Рокендролът носи на Великобритания по-големи приходи, от добива на въглища. Тоест, интелектуалният продукт носи по-високи приходи, отколкото добивът на суровини.

Лекцията имаше прогностичен характер – на базата на съвременните открития за бъдещето в технологиите.
Каку изтъкна, че технологиите се развиват на вълни. Като първата технологична вълна е парната машина. Следвана от електричеството и магнетизма и впоследствие електрониката. Като трета вълна Каку посочи компютрите, а новата, четвърта вълна са технологиите на молекулно ниво, нано-технологиите и изкуствения интелект. Като всички технологии са неизбежно свързани с Интернет.
Лекцията имаше прогностичен характер, но верен на стила си, Каку не пропусна да се пошегува, че прогнозите често не се сбъдват и напомни, как в зората на Интернет се е смятало, че той ще стане среда за разпространение на висша култура и висше изкуство, а сега близо 5% от съдържанието, което се разпространява е порнография (въщност, до около 15%).
В началото, нещата които Каку предрича са всъщност почти реалност, на практика вече осъществени, но още не влезли като „шир потреба“. Постепенно обаче, лекторът не изневери на себе си и изреди смели предположения, граничещи с фантастиката. Но пък, кое от днешните постижения на науката, които ние дори не забелязваме, а някои даже отричат, преди 100, 80 или някои даже преди 40 години не са изглеждали като фантастика?
Каку говорѝ за възможностите, които създават нано-технологиите и Интернет в медицината и другите сфери на ежедневието. Обаче леко неглижира опасностите, до които могат да доведат новите открития. Повече се спря на несъвършенствата на изкуствения интелект. Чак в при въпросите от публиката се спря по-подробно на опасността за нарушаване на личната свобода и изтичане на лични данни. Но както ученият сам каза, технологията (както и всичко останало) е нож с две остриета и зависи, кой го държи.
Технологиите ни дават възможност да създадем прекрасен свят, без болести, без травми, със заменяеми органи. Обаче могат да доведат до свят, където свободата на личността, интимността, поверителността са химера. Каку демонстрира опити, при които с голяма точност са „прочетени“ мисли на хора, тоест, с помощта на датчици е получена доста ясна картина на това, което виждат. Развитието на подобна технология може да доведе до възможност да си съхраняваме мислите, а защо не, в по-далечно бъдеще и цялата личност на цифров носител. Обаче негативните резултати от подобна технология няма нужда да коментирам.
Всичко е в наши ръце. Можем да създадем прекрасен свят. Можем да го направим ужасен. За съжаление май от обикновения човек не зависи почти нищо, а и повечето хора не се вълнуват от неща, които не са пряко в тяхната битова сфера.
Една от най-фантастичните прогнози, които Каку направи бе, че технологиите ще доведат до съвършения капитализъм. Както той правилно изтъкна, днешният капитализъм не е съвършен. Трудно е да разберем кой е измамник, колко посредници има по веригата, с колко надценка продават стоката и т.н. Каку разчита, че с развитието на информационните технологии тези неща ще станат прозрачни и ще се стигне до съвършения капитализъм. Обаче по-скоро това изглежда като химера и евентуалната прозрачност би се ползвала по-скоро за злоупотреба от определени кръгове.
В крайна сметка, какво ще е бъдещето ще видим. Може да се окаже, че то ще е по-фантастично и от най-смелите идеи и на Каку, и на други прогностици.
В заключение да повторя това, с което започнах:
Богатите страни са тези, които инвестират в наука и технологии. Бедните не го правят. Къде е България в този списък, няма нужда да уточнявам. Все пак събития като днешното показват, че и у нас има хора, които се вълнуват от наука.
На края да спомена няколко думи за организацията. Всъщност и една е достатъчна – идеална! Осигурен бе и кетъринг, гардероб с много служители, които бързо обслужваха дългата опашка и още по-похвално – безплатна минерална вода. При събиране на много хора лесният достъп до вода често е критично важен.
След лекцията професорът търпеливо остана за автографи и снимки, докато имаше желаещи, а желаещи имаше много – повече от половин час след края на лекцията чакаше не малка група от хора и ученият разменяше по някоя дума с всеки.
Много хора бяха донесли книги на Мичио Каку за да вземат автограф. На български са издадени няколко негови книги и тук вече имаше сериозен пропуск на издателствата, че нямаха свои представители, които да продават книги пред залата. А може би или изданията са изчерпани, или не са разбрали навреме.
Бих искал да поздравя VMWare – България, за начина по който отбелязаха десетата си годишнина. Пълната зала и фактът, че въпреки слабото огласяване билетите се бяха изчерпали за няколко часа говори за перфектен избор!