Category Archives: Лаф да става

Да бъдем рационални

ratio: от близо
Или поне да се опитваме да мислим и постъпваме рационално, без да се поддаваме на емоциите.
Всъщност, дали винаги рационалните решения са най-добрите? Има ли случаи, при които емоционалната реакция дава по-добър резултат?
Мен поне този въпрос живо ме интересува. Д-р Морис Гринберг ще се опита да осветли проблема на новото издание на RATIO на 11 септември от 17:00 часа в клуб Терминал 1.

Да, доста време не бях писал за нови изяви на RATIO, което не значи, че такива нямаше.
Вместо големите събития, в зала с няколко лектори, в последно време всяка седмица се провеждаше Skeptics in the Pub в различни столични клубове, при които има възможност за пряк контакт между поканените учени и зрителите.

Новата изява на RATIO ще съчетае и двата формата – лекциите и пряката дискусия с лектора (на по бира, може и на по-твърди субстанции, стига да не замъгляват рационалното възприемане 😉 ).

Събитието е без билети. Не, не става въпрос, че досегашните издания бяха на символична цена от 10 лева и на практика бяха (почти) безплатни. Този път няма и тези символични билети. Вход свободен. (бирата – с пари, но така е било винаги, така че нищо ново 😉 )

Лекцията на Доц. Морис Гринберг наистина ще е много интересна и точно свързана с насочеността на мероприятието. Но няма да е единствена.
След д-р Гринберг, Кирил Русев ще засегне една много “модерна” и наболяла тема, свързана с безброй съвременни митове и легенди, станала направо обект на религиозни вярвания в някои среди – храненето.
Кирил Русев ще разгледа някои от най-популярните митове, за различни диети, за първобитния начин на хранене, вегетарианството, ниско-въглехидратните диети и т.н.

Накрая, накъде без Космос?
Добре познатият на повечето от нас д-р Владимир Божилов този път ще разкаже за екзопланетите, за различни тайни и загадки, които изучаването им може да разбули.

Радостно е, отново ще повторя, въпреки че го казвам всеки път, когато пиша за RATIO, че в тези дни когато знанието и рационалното мислене не са на почит и когато от всякъде ни заливат “алтернативни” дивотии (учения, лечения, диети… списъкът е безкраен) има хора, които поемат риска да осигурят трибуна на разума знанието.
И не само продължават, но и търсят нови, по-рационални формати, които да са по-удобни и приятни за заинтересованите, надявам се и по-полезни. Респект!

Така че, да се видим в неделя – 11-и септември от 17 часа в клуб Терминал 1, на новото издание на RATIO – RATIO: отблизо

Въпрос на гледна точка

или на здрав разум?

Две твърдения

Безалкохолните напитки са много вредни, защото съдържат въглена киселина” (или по-правилно въглеродна киселина).

И една история, която ще разкажа по памет, от книга, възхваляваща вегетарианството (не веганството):

По време на Кримската война имало наблюдения, че раните на турските войници зараствали по-лесно, от тези на английските. Обяснението е, че понеже снабдяването с храна го правели англичаните и те доставяли предимно свинско, турците се налагало да ядат вегетариански манджи.
В резултат на вегетарианската храна се повишава нивото на въглена киселина в организма и това води до по-лесно заздравяване на раните

Не помня, коя беше книгата, но няма значение, защото горното твърдение не бе подкрепено с препратка към научно изследване.
Всъщност и двете твърдения са неподкрепени с изследвания. Просто някой по някаква причина решил, че е така. И се оказва, че едно нещо (въглеродната киселина) е хем вредно, хем полезно, в зависимост от тезата, която някой се опитва да защити. Ясно, колко тежат аргументите на такава защита. Но пък виж, звучи наукообразно -там киселини някакви, сериозна работа!

Относно първото твърдение, не виждам какъв е проблемът с въглеродната киселина, след като в стомаха непрекъснато се отделя солна киселина, която е доста по-опасна. Но не изказвам твърдение, че е безвредна, защото не знам, какво твърдят научните изследвания по въпроса.

Второто твърдение по-скоро звучи като тези, че при определени диети се вдигала киселинността/основността на кръвта и това лекувало… Разбира се безумно твърдение, защото Ph на кръвта се регулира от организма в много тесни граници и с никакви диети не може да се промени (иначе организмът казва “чао” и спуска кепенците). В резултат на диетите може да се промени Ph на урината, защото организмът изхвърля ненужните киселини или основи, за да запази Ph на кръвта в необходимите за оцеляване тесни граници.

Но не знам – може пък наистина въглената киселина да помага за заздравяване на раните. Ако някой знае за сериозни изследвания по въпроса – да сподели.

Та, кое е вярното? Какво е моето мнение ли? Нямам такова. Не може да имам мнение по въпроси, по които не съм компетентен, а само съм прочел нещо, писано от хора, които не са специалисти, а са решили, че еди какво си е така, щото така. Или защото и те са го прочели/чули от други хора, които също не са специалисти.

Та, като чуете, че нещо е страшно вредно, нищо чудно да се окаже, че според други “източници” пък е много полезно.
Ако много ви е уплашила “новината” за вредността на нещото, търсете научни потвърждения. Ако няма – дишайте спокойно.
И изобщо не се впрягайте. От всякъде ни заливат истерии по безумни и още по-безумни теми.
Не им обръщайте внимание.
Карайте я по-полека.
Поздрав:

Конспираторите и Никола Тесла

Великият учен Никола Тесла е един от “любимците” на конспиралниците.
За някои от конспиративните “теории” свързани с неговото име – последната ми статия в Наука OFFNews

Софийски фестивал на науката – последен ден и обобщение

Последният ден на Софийския фестивал на науката бе не по-малко интересен от останалите. Една от най-интересните лекции беше точно тогава – за пробиотиците.

Интересна бе също беседата между журналисти, отразяващи науката, за проблемите във връзката учени-общество.

Да си кажа

Конкурс Тази година, като никога реших да пратя мой разказ за участие в конкурса по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян, организиран вече за пета година от електронното списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян.

По-точно, дойде ми идея, докато течеше приемането на разкази, написах един и им го пратих.

Приятно бях изненадан, когато излезе класирането и моят разказ се оказа между 37-те финалисти, от близо 160 допуснати за участие.

Днес обаче бях още по-зарадван, когато получих отзив лично от Велко Милоев, член на почетното жури (те са две в конкурса, както пише в линка по-горе), с много добри думи относно разказа.

Естествено, приятно е за един автор (опа, туй аз ли бе?) да получи добри отзиви, особено от специалисти. Обаче това, заради което пиша този пост бяха следните думи на г-н Милоев, цитирани с негово разрешение:

“Намирам темата за много важна, а концепцията – за точна. От доста време вече леко се отегчавам от многобройните предупреждения за гибелта на природата или за катастрофичните последици от някое недомислено техническо изобретение. Мрачни визии, написани от хора с таблети и телефони 😉 Никой обаче от пишещите ви колеги в този конкурс не се занимава с подценяването на образованието и смесването на науката с псевдонаука. Лесно и модерно е да си технофоб, пророк на края на света, трудното е във формата на фантастиката да търсиш решения.”

Радвам се, че концепцията ми е била оценена и че съм излязъл извън “стандартните” теми, както и че съм засегнал актуален проблем. Същевременно искам да напомня на пишещите фантастика (и не само, но за тях е най-важно), че нашата действителност предлага достатъчно теми, идеи и предизвикателства и не е нужно да търсят вдъхновение само сред образците на класиката.

Разказът, за тези които се интересуват е на обичайното място – при бозите. Според условията на конкурса, след като награждаването е минало, имам право да го публикувам.

Всъщност, след като изпратих разказа, малко го поразширих и тук е разширеният вариант.

Дали той, или по-стегнатият вариант, участвал в конкурса е по-добър ми е трудно да преценя. “Конкурсният” се очаква да излезе до края на годината в електронна антология, според обещанието на “Трубадурите”

Физиката – на една ръка разстояние

На 16-и април във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе ден на отворените врати.
Събитието бе мащабно, наситено с прояви и сам човек трудно би могъл да го обхване.
С Ваня Милева от Наука OFFNews опитахме да отразим колкото може повече от изявите на учените от Физическия факултет.
Ето нейната статия, а тук разказвам за изявите, които аз успях да посетя.
Сигурно доста неща сме пропуснали, но двата материала дават добра представа за събитието.

И к’воо?

Емил Конрад издаде втора книга и пак счупи рекордите по продажби. Отново се извиха опашки от тинейджъри, чакащи търпеливо да докопат новото му произведение.

Конрад (отново) счупи и друг рекорд. По събран хейт за единица време.
Няма да преразказвам писанията на средностатистическия мразител на успелите ни сънародници.
Само ще спомена, често споделяните възмущения, че децата не знаят ….. (попълнете точките с когото се сетите), а знаят Конрад. Възмущения, гарнирани с изрази от рода на ” Тотална деградация на цяло едно поколение!”, и т.н. (Често и с повече удивителни, или с главни букви)

И к’воо?

Кое му е лошото, децата да четат Конрад?
Може би е прекалено “лек”? Или “повърхностен”?
Не съм чел първата книга на Конрад, само я прегледах, понеже дъщерите на мой приятел я имаха.
Нищо “лошо” не видях. Истории, интересни за определена възраст, споделени по начин, подходящ точно за читатели от този възрастов интервал. Чудесно.

За новата му книга чух това-онова за съдържанието ѝ. Човекът пак пише за неща, интересни за тийновете. За селфи-стиковете да речем, както и за опасностите от екстремните селфита. Да, освен интересна за учениците, книгата се оказва и полезна.

Ноооо – не е “дълбока”, чувам ръмжене. Не е “сериозна”.
Може би радетелите за сериозна литература не могат да си представят отрочетата си иначе, освен залегнали над Тукидид и Сократ? И тук-таме Хегел за разнообразие?

Мм, да си призная, не съм чел Тукидид. (Виж Сократ, Хегел и Кант съм ги пообръщал, ама само толкова). Но когато учихме “Война и мир”, направо се влюбих в нея и “ометох” всичко, до което се докопах на Толстой. Тогава се хвалехме, кой е успял да прочете “Война и мир”, “ама с философските разсъждения”. Аз бях от малкото, които я бяха прочели от край до край.
Обаче, ако тогава имаше нещо, подобно на книгите на Конрад, щях да го прочета с не по-малко удоволствие. Давам си сметка, че точно такъв тип литература ми е липсвала тогава. За това съм доволен, че има подобни книги, адресирани точно към тази “сложна” възрастова група.

Чел съм, как ученици, непохващали книга, са се редили за Конрад. За това е добре, че има второ негово произведение, така че необичащите четенето да видят, че “книгата” не е само една. Че един автор може да напише и повече книги. Така може да се престрашат, да потърсят книги и от други автори.

Желая още успехи на Емил Конрад и смятам, че той е едно положително явление в нашата действителност, в която грамотността е със затихващи функции.