Category Archives: Лаф да става

Да си кажа

Конкурс Тази година, като никога реших да пратя мой разказ за участие в конкурса по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян, организиран вече за пета година от електронното списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян.

По-точно, дойде ми идея, докато течеше приемането на разкази, написах един и им го пратих.

Приятно бях изненадан, когато излезе класирането и моят разказ се оказа между 37-те финалисти, от близо 160 допуснати за участие.

Днес обаче бях още по-зарадван, когато получих отзив лично от Велко Милоев, член на почетното жури (те са две в конкурса, както пише в линка по-горе), с много добри думи относно разказа.

Естествено, приятно е за един автор (опа, туй аз ли бе?) да получи добри отзиви, особено от специалисти. Обаче това, заради което пиша този пост бяха следните думи на г-н Милоев, цитирани с негово разрешение:

“Намирам темата за много важна, а концепцията – за точна. От доста време вече леко се отегчавам от многобройните предупреждения за гибелта на природата или за катастрофичните последици от някое недомислено техническо изобретение. Мрачни визии, написани от хора с таблети и телефони 😉 Никой обаче от пишещите ви колеги в този конкурс не се занимава с подценяването на образованието и смесването на науката с псевдонаука. Лесно и модерно е да си технофоб, пророк на края на света, трудното е във формата на фантастиката да търсиш решения.”

Радвам се, че концепцията ми е била оценена и че съм излязъл извън “стандартните” теми, както и че съм засегнал актуален проблем. Същевременно искам да напомня на пишещите фантастика (и не само, но за тях е най-важно), че нашата действителност предлага достатъчно теми, идеи и предизвикателства и не е нужно да търсят вдъхновение само сред образците на класиката.

Разказът, за тези които се интересуват е на обичайното място – при бозите. Според условията на конкурса, след като награждаването е минало, имам право да го публикувам.

Всъщност, след като изпратих разказа, малко го поразширих и тук е разширеният вариант.

Дали той, или по-стегнатият вариант, участвал в конкурса е по-добър ми е трудно да преценя. “Конкурсният” се очаква да излезе до края на годината в електронна антология, според обещанието на “Трубадурите”

Физиката – на една ръка разстояние

На 16-и април във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе ден на отворените врати.
Събитието бе мащабно, наситено с прояви и сам човек трудно би могъл да го обхване.
С Ваня Милева от Наука OFFNews опитахме да отразим колкото може повече от изявите на учените от Физическия факултет.
Ето нейната статия, а тук разказвам за изявите, които аз успях да посетя.
Сигурно доста неща сме пропуснали, но двата материала дават добра представа за събитието.

И к’воо?

Емил Конрад издаде втора книга и пак счупи рекордите по продажби. Отново се извиха опашки от тинейджъри, чакащи търпеливо да докопат новото му произведение.

Конрад (отново) счупи и друг рекорд. По събран хейт за единица време.
Няма да преразказвам писанията на средностатистическия мразител на успелите ни сънародници.
Само ще спомена, често споделяните възмущения, че децата не знаят ….. (попълнете точките с когото се сетите), а знаят Конрад. Възмущения, гарнирани с изрази от рода на ” Тотална деградация на цяло едно поколение!”, и т.н. (Често и с повече удивителни, или с главни букви)

И к’воо?

Кое му е лошото, децата да четат Конрад?
Може би е прекалено “лек”? Или “повърхностен”?
Не съм чел първата книга на Конрад, само я прегледах, понеже дъщерите на мой приятел я имаха.
Нищо “лошо” не видях. Истории, интересни за определена възраст, споделени по начин, подходящ точно за читатели от този възрастов интервал. Чудесно.

За новата му книга чух това-онова за съдържанието ѝ. Човекът пак пише за неща, интересни за тийновете. За селфи-стиковете да речем, както и за опасностите от екстремните селфита. Да, освен интересна за учениците, книгата се оказва и полезна.

Ноооо – не е “дълбока”, чувам ръмжене. Не е “сериозна”.
Може би радетелите за сериозна литература не могат да си представят отрочетата си иначе, освен залегнали над Тукидид и Сократ? И тук-таме Хегел за разнообразие?

Мм, да си призная, не съм чел Тукидид. (Виж Сократ, Хегел и Кант съм ги пообръщал, ама само толкова). Но когато учихме “Война и мир”, направо се влюбих в нея и “ометох” всичко, до което се докопах на Толстой. Тогава се хвалехме, кой е успял да прочете “Война и мир”, “ама с философските разсъждения”. Аз бях от малкото, които я бяха прочели от край до край.
Обаче, ако тогава имаше нещо, подобно на книгите на Конрад, щях да го прочета с не по-малко удоволствие. Давам си сметка, че точно такъв тип литература ми е липсвала тогава. За това съм доволен, че има подобни книги, адресирани точно към тази “сложна” възрастова група.

Чел съм, как ученици, непохващали книга, са се редили за Конрад. За това е добре, че има второ негово произведение, така че необичащите четенето да видят, че “книгата” не е само една. Че един автор може да напише и повече книги. Така може да се престрашат, да потърсят книги и от други автори.

Желая още успехи на Емил Конрад и смятам, че той е едно положително явление в нашата действителност, в която грамотността е със затихващи функции.

Последната тайна на Фреди – 2

Преди три години бях писал за чудесната пиеса на Ирина Гигова и Съни Сънински Последната тайна на Фреди Меркюри

Е, пиесата успешно навърши 3 години, непрекъснато представяна пред пълна зала. Сега, на 20-и март ще бъде 50-ата постановка. По този случай, за гостите на театъ “Възраждане” ще има и изненада:
2016-03-12 12.17.04

ето тази книжка с авторския текст на пиесата, сценичната версия, отзиви от журналисти и зрители (че и от моя милост…) и интервюта.

Книжката ще е безплатна, за 55-ата постановка. (За следващите може и да не е).

Приятно гледане (и четене) 🙂

За първосигналната реакция, съдът на Линч и прочие

Когато написах поста за злощастния инцидент във Враца, очаквах повече хейт. За щастие, много голяма част от читателите разбраха какво имам предвид. Естествено не липсваха и гневни коментари (под публикацията във Фейсбук), като някои от тях съвсем първосигнални. Явно беше, че коментиращите въобще не си бяха направили труда да прочетат публикацията, а директно бяха оплюли поста, понеже се различава от тяхното мнение.

Много бързо гражданите си съставиха мнение, определиха кои са виновни, даже раздадоха и присъди, въз основа на прочетеното в медиите и на база на лични пристрастия. Даже последвалото разследване, свидетелските показания и новите факти не можаха да променят мнението на много хора.

“Много е важно, гражданите да разберат, че не бива да правораздават в рамките на първите 24 часа, особено когато има данни за извършено тежко престъпление.” пише адвокат Петър Николов в страницата си във Фесйбук.

Всъщност, за истерията по случая много голяма вина имат медиите.
Първата информация, може би половин час след инцидента бе, че шофьорът е излязъл от колата и нападнал пресичащи пешеходци с бокс, като след последвалото спречкване, шофьорът внезапно починал. Не бяха уточнявани имена, кой какъв е и т.н. Вечерта, в новините по “националните” телевизии бе представена точно обратната медия – как пешеходците измъкнали шофьора от колата и го убили с метален бокс! Не знам, тази форма на новината е изглеждала по-продаваема може би за шефовете на въпросните медии. Или пък е имало някакво влияние върху тях? Нямам представа, но както и да го погледнеш, манипулирането на зрителите на по такъв начин е грозно!
По-късно, понеже се оказа, че има много свидетели и записи от камери, отново беше върнат първоначалният вариант на новината, но много хора, които са изтървали първите публикации останаха с впечатлението, че сега новината е преиначена под външно влияние.

Вярно е, че хората нямат доверие към съдебната система. Наблюдаваме редовно злоупотреби в съда, виждаме, как разни хора успяват да се измъкнат от правосъдието, докато други, за съвсем дребни провинения отнасят тежки наказания. Това обаче не значи, че съдът на Линч е по-справедлив. Не може да съдим и налагаме наказания, според прочетеното в медиите. Както и по лични пристрастия.
То било младо момче, пък братята били наркобосове, както някои медии ги изкараха. Добре, даже и да са наркобосове не значи, че трябва да бъдат съдени за престъпление, за което не са виновни. Все пак, съдебната система, колкото и повредена да е има най-добрите методики и средства за разследване и налагане на наказания.

Спомням си случай, от началото на ’90-те в Русия. Момиче от някакво село се оплакало, че е изнасилено от двама непознати. Съселяните ѝ хванали две момчета, които минавали през района, питали я, тези ли са. Тя отговорила, че май са те и незабавно било раздадено “правосъдитето” на Линч – момчетата били обесени. В последствие били хванати истинските насилници, но били убити невинни и в желанието си да въздадат справедливост, селяните се превърнали в престъпници.

Колкото и да вярваме, че знаем истината за нещо и че ние съдим най-правилно, не бива да се подаваме на емоциите. Не съм религиозен, но ще цитирам Библията – “Не съдете, ще бъдете съдени”. Това е една от най-ценните поуки, които можем да вземем от тази иначе пълна с противоречия книга.
Да оставим присъдите на компетентните органи.

А относно несъвършенствата и проблемите на съдебната система, все пак има някаква частична защита за гражданите от съдебни грешки и злоупотреби – забраната за смъртно наказание. Смъртното наказание е нещо, което е непоправимо, в случай на съдебна грешка, или корумпиран съд и забраната му е сериозна защита за обществото, предпазваща го точно от несъвършенствата на съда. Нещо, което голяма част от обществото с радост иска да бъде отменено…
ПП – Много добра статия за първосигналното реагиране

“Брадвата, брадвата, брадвата пада”

Днес високоинформативният сайт брадва точка бг (не, няма да дам линк, ако някой му е зор – има гугъл!) информативно ни информира, че таз година Коледата се отменя. Поради не друга, а точно поради съществената причина, че до тогава ще сме скоропостижно измрели и няма да дочакаме светлия празник!

Този път нямало да бъде Нибуру, ами „обект с висок приоритет, наречен 2003 SD220″, както утвърждава високоуважаваната медия. И най-вече – информацията е потвърдена от НАСА!

Аз обаче знам, че не само НАСА е източникът. Контактьори, работещи на хонорар за медията са се свързали с духовете на Айнщайн, Нютон и Матей Преображенски-Миткалото и те бездвусмислено и немедлено са потвърдили диагнозата, опа, заплахата! Освен с тия духове, постоянна връзка е била поддържана и с духовете на Джак Даниелс, Джони Уокър, Джон Джеймисън, Glen Grant, William Grant и духовете на още много други високогр.. аа … духовни люде, както декларираха лица близки до медията, пожелали да останат встрани от прожектора на славата.

Все пак медията на секачите споменава с половин уста, че май небесният камък нямало да ни прасне по тиквите, ами щял аристократично да ни подмине. ОБАЧЕ! Според АЛТЕРНАТИВНИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ благодушното поведение на небесното тяло нямало да ни спаси и пак ще станем зян понеже, цитирам:

“Според редица алтернативни изследователи, това би било не по-малко катастрофално от удар по една проста причина – мощното гравитационно поле на 2-километровото чудовище.”

Тъъъйй, колко мощно може да бъде гравитационното поле на двукилометров камък, минаващ на около 28 пъти разстоянието Земя-Луна от нас, според сайта на НАСА всеки би могъл да сметне, стига да порови в Нета за данни за масата на небесното тяло. Всъщност, даже и да мине през атмосферата на Земята, подобно тяло не би предизвикало проблеми, ако няма удар. Но така е според казионната физика. Виж, щом АЛТЕРНАТИВНИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ са предупредили, работата става сериозна!

Ноо, няма повод за тревога! Гала и д-р Дебилова ще намерят хомеопатичен лек за проблема.

Ако не разчитате на гореспоменатите, как да се опазите от заплашителната заплаха заплашваща заплашените?

Просто е. Стойте далече от подобни източници на “информация”.
Ако ли пък за вас те са единствените меродавни медии – имам лек и за вас.
А за останалите – весели празници 🙂

Списание “Българска наука” на 10 години

бг-наукаКакто споменах вече се в Литературен клуб “Перото” се състоя много приятно и значимо събитие – честването на десетата годишнина на списание “Българска Наука”
Събитието е много значимо, не само защото издание, посветено на науката оцелява и продължава да се развива успешно вече десет години в страна, където на науката се гледа като на нещо излишно от управляващите и за съжаление голяма част от населението. По-важното е, че то е дело на двама много млади ентусиасти, които са започнали проекта още като ученици в 11-и клас! На тази възраст повечето им връстници имат съвсем други интереси. Но двамата братя Росен и Петър Теодосиеви решили, че трябва да популяризират науката. И го правят успешно вече десета година!

На честването водещ бе Любов Костова, директор на “Британски съвет България”. Една дама, която много уважавам за всичко, което прави за популяризирането на науката в България. Освен сътрудничеството на Британския съвет със списание “Българска наука”, нейно дело е “Софийския фестивал на науката”, на който за първи път у нас изнесе лекция Ричард Докинс. На него също изнасят лекции много други учени, човек може да научи много за неизвестни неща в различни области, за нови разработки и т.н. Освен това, има павилиони, където научните постижения се представят на децата по разбираем и забавен начин.

В този ред на мисли, в изказванията си двамата братя споменаха, че целта им е да насочат вниманието си точно към популяризиране на науката сред децата. Когато са малки, децата проявяват любопитство към целия околен свят и ако имат възможност да получат подходяща информация могат да запазят това любопитство за цял живот. Момчетата разказаха, как 9-10 годишни деца им пишат, че имат голям интерес към списанието, което е знак за добре свършена работа.

Сред “президиума” бе и физикът д-р Владимир Божилов, главен редактор на BBC Знание, eдно от малкото останали “хартиени” научно-популярни издания на нашия пазар. Също доц. Ивайло Славов, който е сред създателите на музейко: “Цялото съдържание на музея е мислено с цел да вдъхнови децата за познание, откривателство и наука и да помогне на деца, родители, баби, дядовци, учители да прекарат време заедно активно и ефективно.” – както пише на страницата им.

Друг гост бе журналистката от БНТ Мария Чернева – създател на предаването “Красива наука”. Да, БНТ е май единствената телевизия у нас, която излъчва научно-популярни предавания.

И като добавим г-жа Наука OFFNews и Бръсначът на Окам – Ваня Милева, която беше сред публиката, май в залата бяха почти всички популяризатори на науката у нас. Не видях само хора от
RATIO, за да бъде списъка почти пълен.

На въпрос, как се свързват с учените, създателите на списанието казаха, че учените сами ги търсят. Но лошото е, че предимно български учени, работещи в чужбина. Има и такива от България, но за съжаление, повечето от нашенските учени са “над тези неща”. Показателно е, че по време, когато обсерваторията на Рожен търси пари за оцеляване, ФБ групата Радио Рожен бе затворена… Иначе идеята на групата е чудесна – да се споделят новини от обсерваторията плюс малко музика. Много добър формат. Но за много от нашите учени уви PR е мръсна дума. А как хората да научат, с какво те е занимават и защо трябват средства. В тази връзка, госпожа Костова разказа, как когато Маргарет Тачър застъпила като министър-председател заявила, че ще спре държавното финансиране на всички дейности, които нямат обществена подкрепа. Британските учени обаче реагирали адекватно и развили много дейности за популяризиране на това, което правят и за връзки с обществеността. Виж, на нашите от обществена подкрепа нямат нужда…

Като минах в минорна гама – в клуб “Перото” се бяха събрали стотина човека. Не мога да преценя, това много ли са, малко ли са, но ми се виждат доста малко.

Но да гледаме позитивно на нещата. Фактът, че съществува такова списание и че съдателите му имат идеи за развитие и разширяване на дейността си е без съмнение положителен. Както и, че присъстващите в залата бяха почти изключително само млади хора, интересуващи се от наука е много обнадеждаващ.

Росен и Петър Теодосиеви са страхотен пример за всички млади хора, как човек може успешно да реализира мечтите си, без да се страхува, че идеите му са нестандартни и може би странни за повечето от връстниците му.

Преди време бях написал едно кратко разказче – “Най-слабата”, мислейки си, че пиша фантастика. Тогава не си давах сметката, че всъщност героят на разказа го има (и то в два образа 🙂 ) и той живее и действа сред нас и е наш съвременник.

Искам да ме… Айде бе! Не думай!

От много време, а особено сега, покрай последните събития в Париж срещам все повече статуси във Фейсбук от сорта:
“Искам да ме следят в Интернет, за да могат да ме защитят.” … Да, буквално. Не си го измислям.
И още:
“Как могат да ме пазят, ако не ме следят” …. Също буквално.
И много други, как полицията се оплаквала, че не може да следи терористите, понеже потребителите се борели за правата си.
Не, това не е от някой постапокалиптичен роман. Това са реални наши съвременници.

Наивни вярващи, на полицията въобще не ѝ пречи, че някой иска да запази кореспонденцията си в тайна. Те терористите си ги следят, до колкото могат, но пък това е трудна задача. Има много начини, да се прикрие кореспонденция. Например проектът TOR , който до голяма степен може да прикрие кой къде ходи и какво прави в Глобалната мрежа. Но и TOR не е абсолютно анонимен. По заповед на ЦРУ, НСА и т.н. може да се вземе информация, кой какво е правил и за какво е ползвал TOR. За това и се правят най-различни опити да се прикрие дейността в мрежата. Съответните служби си имат специалисти и техника, с която пък да откриват такива новоизработени чалъми и да се мъчат да ги преодоляват. Сериозните главатари на всякакви терористични организации не си пишат в скайп и ФБ.

Това, което всъщност полицията иска, не цели борбата с тероризма. Целта е да се прави пълен архив на това, кой какво е гледал, свалял, говорил в нет-а, за да може при удобен случай да бъде ползвано като компромат срещу него, или да бъде глобен и техниката му конфискувана, ако вземе да става неудобен за някого, да бъде съсипван бизнеса, на конкурентите на тия, които си плащат на “когото трябва”. Ей това е целта на мечтата на всеки политически режим – тоталното следене. А не сигурността ви, драги ми наивници.

“Който заменя свобода за сигурност, накрая губи и двете”
Е казал Бнджамин Франклин. Не е зле, периодично да се припомня тази истина.