Category Archives: Лаф да става

Да строим животО нов

В последно време, вярвам сте забелязали има нов бум в строителството.
Строи се като за последно. Много нови строежи се започват, стари, изоставени до някъде, тревясали и почти рухнали се подновяват.

Характерно за това бясно строителство е, че се строи безогледно, в нарушение на всякакви норми за отстояние от други сгради. Нашите градове заприличват все повече на средновековни, където комшиите са си подавали едно-друго през прозорците.

Освен за отстоянието от сгради, за което има нормативни документи, които не знам, някой да е отменял, още по-зверско е отношението към зелените площи. Всяка свободна площ бива застроена. Детски площадки? Това е понятие от миналото. На днешните деца не им се полага място за игра. Къде да излизат майките с количките? Ами да ходят в новопостроените пивници на мястото на катерушките и пясъчниците. След като са се добрали до там посредством слалом между паркирани на платното коли (Тротоари? Стига бе!), дупките и преминаващите на пълна скорост през тесните “улички” мощни возила, прилични повече на танкове, отколкото на градски коли.

Като споменах паркираните коли, знаете ли, че по нормативни документи се полагат на новопостроена сграда определен брой места за паркиране, като процент от броя на живущите. Процентът беше малък, мисля че 30%, понеже документите са правени по време, когато и 10% от хората в един блок нямаха коли, но все пак се полагат. И цената на тези места влиза в цената на жилищата. Естествено, при новите строежи такива места няма. Но не си мислете, че не плащате за тях. Понеже те съществуват. Вярно, само на хартия – за да са покрити нормите, но цената, която плащате за имагинерните места е реална.

Друго, което прави впечатление е, че това диво строителство служи явно за диво пране на пари. Само така може да се обясни фактът, че на новите кооперации с години висят надписи, че се продават апартаменти и офиси (даже и в морските градове!), но се строят нови и нови сгради.

Парадоксите не спират до тук. В ж-к “Младост” в София буквално сградите си “трият ребрата” една друга. “Интересното” е, че хора, които са опитвали да си върнат земята в този квартал, са били “отсвирвани” с аргумента, че в междублоково пространство не може да се строи. Изведнъж обаче се намират други “собственици”, за които няма проблем да застроят мождублоковите пространства. Частната собственост е свещена. За някои, обаче.

Още по-голям парадокс е Студентски град, където единствено от всички други квартали земята е била ИЗКУПЕНА от собствениците. Купена земя не може да се реституира. Да, ама не, както казваше големият Бочаров – земята се “изреституира” някак си. На съвсем други “собственици” разбира се.

Сега Григор пише за поредна такава наглост: ново унищожаване на зелена площ и то в квартал, който така или иначе вече е гъсто пренаселен.

Още “по-забавно” в случая е, че след като е продала терена, Столична община не само е продължила да го води зелена площ, но и е кандидатствала с тази площ за евросредства, за поддържане и обновяване на градинки, както пише Григор.
За останалите явни нарушения и потъпкване на всякакви закони и норми, можете да прочетете сами в статията.

Камъните падат…

Наистина падат камъни от небето, но сега за едни други работи, които понякога падат непредвидено в новата статия в Наука OFFNews.

Deep Purple

Да, знаете, фен съм. Голям.
Но постът не е за групата. А за цвета. Пурпурният цвят.
Често срещам грешката да се бърка пурпурният цвят с виолетовия. Но двата имат малко общо. Общото е… виолетовият цвят 😉

Виолетовият цвят се дължи на електромагнитните вълни с най-висока честота, които са видими за човешкото око, или най-късовълновата част от видимия спектър – между 380 и 450nm

Виж, пурпурният цвят е друго нещо. Той е комбинация. Комбинация между двата края на спектъра – най-късите вълни и най-дългите – червените. По средата вълните се поглъщат. Колко по deep ще е пурпурният цвят зависи колко близо до двата края на спектъра ще бъдат видимите лъчи отразени или погълнати (или пък излъчени) от пурпурния предмет.

Често се бърка също пурпурният с лилавия цвят. Виж, тук грешката е по-малка. Лилавият цвят също “взема” от двата края на спектъра, но не отива толкова далече към виолетовия край. Той е смес от сини и червени вълни. Естествено, сини и червени според човешкото възприятие. Иначе електромагнитните вълни нямат цвят, освен в резултат от въздействието им върху рецепторите в окото.

Това от научна гледна точка. Виж, вече дизайнери, художници и други хора на изкуството сигурно са способни да различат безброй нюанси на въпросните цветове, както и да ги използват по най-въздействащ начин.
Но идеята ми беше да внеса малко яснота, кое как и защо се получава.

Да бъдем рационални

ratio: от близо
Или поне да се опитваме да мислим и постъпваме рационално, без да се поддаваме на емоциите.
Всъщност, дали винаги рационалните решения са най-добрите? Има ли случаи, при които емоционалната реакция дава по-добър резултат?
Мен поне този въпрос живо ме интересува. Д-р Морис Гринберг ще се опита да осветли проблема на новото издание на RATIO на 11 септември от 17:00 часа в клуб Терминал 1.

Да, доста време не бях писал за нови изяви на RATIO, което не значи, че такива нямаше.
Вместо големите събития, в зала с няколко лектори, в последно време всяка седмица се провеждаше Skeptics in the Pub в различни столични клубове, при които има възможност за пряк контакт между поканените учени и зрителите.

Новата изява на RATIO ще съчетае и двата формата – лекциите и пряката дискусия с лектора (на по бира, може и на по-твърди субстанции, стига да не замъгляват рационалното възприемане 😉 ).

Събитието е без билети. Не, не става въпрос, че досегашните издания бяха на символична цена от 10 лева и на практика бяха (почти) безплатни. Този път няма и тези символични билети. Вход свободен. (бирата – с пари, но така е било винаги, така че нищо ново 😉 )

Лекцията на Доц. Морис Гринберг наистина ще е много интересна и точно свързана с насочеността на мероприятието. Но няма да е единствена.
След д-р Гринберг, Кирил Русев ще засегне една много “модерна” и наболяла тема, свързана с безброй съвременни митове и легенди, станала направо обект на религиозни вярвания в някои среди – храненето.
Кирил Русев ще разгледа някои от най-популярните митове, за различни диети, за първобитния начин на хранене, вегетарианството, ниско-въглехидратните диети и т.н.

Накрая, накъде без Космос?
Добре познатият на повечето от нас д-р Владимир Божилов този път ще разкаже за екзопланетите, за различни тайни и загадки, които изучаването им може да разбули.

Радостно е, отново ще повторя, въпреки че го казвам всеки път, когато пиша за RATIO, че в тези дни когато знанието и рационалното мислене не са на почит и когато от всякъде ни заливат “алтернативни” дивотии (учения, лечения, диети… списъкът е безкраен) има хора, които поемат риска да осигурят трибуна на разума знанието.
И не само продължават, но и търсят нови, по-рационални формати, които да са по-удобни и приятни за заинтересованите, надявам се и по-полезни. Респект!

Така че, да се видим в неделя – 11-и септември от 17 часа в клуб Терминал 1, на новото издание на RATIO – RATIO: отблизо

Въпрос на гледна точка

или на здрав разум?

Две твърдения

Безалкохолните напитки са много вредни, защото съдържат въглена киселина” (или по-правилно въглеродна киселина).

И една история, която ще разкажа по памет, от книга, възхваляваща вегетарианството (не веганството):

По време на Кримската война имало наблюдения, че раните на турските войници зараствали по-лесно, от тези на английските. Обяснението е, че понеже снабдяването с храна го правели англичаните и те доставяли предимно свинско, турците се налагало да ядат вегетариански манджи.
В резултат на вегетарианската храна се повишава нивото на въглена киселина в организма и това води до по-лесно заздравяване на раните

Не помня, коя беше книгата, но няма значение, защото горното твърдение не бе подкрепено с препратка към научно изследване.
Всъщност и двете твърдения са неподкрепени с изследвания. Просто някой по някаква причина решил, че е така. И се оказва, че едно нещо (въглеродната киселина) е хем вредно, хем полезно, в зависимост от тезата, която някой се опитва да защити. Ясно, колко тежат аргументите на такава защита. Но пък виж, звучи наукообразно -там киселини някакви, сериозна работа!

Относно първото твърдение, не виждам какъв е проблемът с въглеродната киселина, след като в стомаха непрекъснато се отделя солна киселина, която е доста по-опасна. Но не изказвам твърдение, че е безвредна, защото не знам, какво твърдят научните изследвания по въпроса.

Второто твърдение по-скоро звучи като тези, че при определени диети се вдигала киселинността/основността на кръвта и това лекувало… Разбира се безумно твърдение, защото Ph на кръвта се регулира от организма в много тесни граници и с никакви диети не може да се промени (иначе организмът казва “чао” и спуска кепенците). В резултат на диетите може да се промени Ph на урината, защото организмът изхвърля ненужните киселини или основи, за да запази Ph на кръвта в необходимите за оцеляване тесни граници.

Но не знам – може пък наистина въглената киселина да помага за заздравяване на раните. Ако някой знае за сериозни изследвания по въпроса – да сподели.

Та, кое е вярното? Какво е моето мнение ли? Нямам такова. Не може да имам мнение по въпроси, по които не съм компетентен, а само съм прочел нещо, писано от хора, които не са специалисти, а са решили, че еди какво си е така, щото така. Или защото и те са го прочели/чули от други хора, които също не са специалисти.

Та, като чуете, че нещо е страшно вредно, нищо чудно да се окаже, че според други “източници” пък е много полезно.
Ако много ви е уплашила “новината” за вредността на нещото, търсете научни потвърждения. Ако няма – дишайте спокойно.
И изобщо не се впрягайте. От всякъде ни заливат истерии по безумни и още по-безумни теми.
Не им обръщайте внимание.
Карайте я по-полека.
Поздрав:

Конспираторите и Никола Тесла

Великият учен Никола Тесла е един от “любимците” на конспиралниците.
За някои от конспиративните “теории” свързани с неговото име – последната ми статия в Наука OFFNews

Софийски фестивал на науката – последен ден и обобщение

Последният ден на Софийския фестивал на науката бе не по-малко интересен от останалите. Една от най-интересните лекции беше точно тогава – за пробиотиците.

Интересна бе също беседата между журналисти, отразяващи науката, за проблемите във връзката учени-общество.