Category Archives: Лаф да става

Към мрака на отминали епохи. Или?

В четвъртък, 12-и ноември в Литературен клуб “Перото” се състоя много хубаво събитие – честването на десетата годишнина на списание “Българска Наука”
Започнах пост за него, но заради ужасите от следния ден, ще отложа публикуването му, за малко.

А и между двете неща има косвена връзка.

“Българска Наука” – дело на две момчета, които искат да популяризират знанието най-вече сред младите и сред децата и работят за това усилено, без финансиране вече 10 години.

Дивашкият акт на неграмотни хора, живеещи с представите от преди няколко века, искащи да унищожат цивилизацията. Със средства, произведени в резултат от развитието на цивилизацията

Да, има огромна част от населението на света е изостанало ужасно, между развитите страни и някои други цивилизационната пропаст е огромна.
Проблем обаче има и вътре, в самите цивилизовани държави. Огромен процент от населението ползва продуктите на науката и технологиите и същевременно не ги разбира. Даже се страхува от тях.

Да, технологиите могат да бъдат страшни. Когато главата, която ги ползва е пълна с митове от други епохи. Когато ги управлява невежеството.

Проблемът е, че за политиците е по-лесно да държат в подчинение населението и да го управляват, използвайки добре отработените методи на религиите. Но идва цивилизационният сблъсък. Постиженията на науката от 21-и век и догмите на религии, с корени в мрака на отминали хилядолетия. И “модернизирането” и осъвременяването на религиите не помага. Папата може да признава от време навреме това или онова откритие, но като цяло същността и неговата религия е да държи населението в подчинение, посредством промиване на мозъка и сляпа вяра в небивалици.

Уви, тази “леснота” се заплаща скъпо, както виждаме и сега, и многократно, в зората на този нов век, който би трябвало да е век на триумфа на човешката мисъл, но уви, има опасност да се превърне в триумф на мракобесието и невежеството.

Единственият начин за обръщане на ситуацията е инвестиране в образованието. Тотално и повсеместно образование. Всякаква друга “политика” е гибелна.

Тук е мястото, да цитирам Сейгън:

Как бихме могли да вземем интелигентните решения относно нашия живот — който все повече зависи от технологиите, — ако не разбираме разликите между митовете на псевдонауката, Ню Ейдж-мисленето и фундаменталисткия фанатизъм от една страна; и подлежащите на проверка хипотези на науката, от друга?”

Не разбираме ли света, в който живеем, единственият резултат е нашите действия да се обърнат против нас.

За това, усилията на такива ентусиасти, като цитираните по-горе младежи са много необходими, защото помагат да се насочат много деца в правилна посока. Надеждата е в тях. Обаче усилията на отделни ентусиасти далече не са достатъчни. Образованието трябва да стане приоритет в политиката на всички развити страни, иначе шанс за цивилизацията няма.

ПП
Може би един вариант за предизвикване на интерес към знанието би бил подобен на такъв, като в този разказ, който писах преди време. Но за да се реализира и такъв подход трябват средства и хора, които да имат възможност и да са убедени, че това е единственият верен път.

Теория на относителността, релативисти и антирелативисти

Ноември е месец на Теорията на относителността. През ноември, точно преди сто години Айнщайн е приключил работа по Общата теория на относителността и с това ТО придобива завършен вид. По случай годишнината – една статия за доказателствата за правилността на ТО и за ругателите ѝ: Гаражните гении срещу Айнщайн или ефектът на Саняк

Бай Ганьо на избори

Че бай ти Ганя не знае изборите защо са и за какво му е да ходи на тях, друг въпрос. Все пак малка част от сънародниците ни “рискуват” да отидат да гласуват. По този случай едни други сънародници биват заети с обработката на гласовете на тези “досадници”, дето са се решили да гласуват. И тези хора с мерак се бутат, да влязат в редиците на обработващите гласовете, за да вземат някой лев. А когато мечтата им се сбъдне, започват да мърморят. Кога с основание, кога не.

Не знам, как е из страната, предполагам навсякъде различно, но в София до скоро наистина беше кошмарно, за председателите на комисии, които трябваше да висят на студа, посред нощ по 12-15, а в някои случаи и повече часове. Наистина – сериозен повод за мърморене.

Тази година обаче за тях бе помислено. Голямата “Арена-армеец” бе отворена за тях – бяха подслонени на сухо и топло и им бяха осигурени храна и вода. И мислите, че са доволни? Нее, по телевизията се носеха цяла сутрин жални протести, колко се бавела и влачела процедурата. Хубаво де, като се кандидатирахте за изборна комисия, не знаехте ли, как върви процедурата? Още повече, почти всички членове на комисии всяка година са едни и същи – някак все успяват да преборят конкуренцията. Като не ви харесва, що се кандидатирате отново и отново?

Другото мърморене бе, че разбирате ли, не можели да излизат от залата и били “като в затвор”. Някакви дами, от различни изборни комисии обясняваха, как се били разбрали да дават “наряд” от по 2 часа, а демек да се сменят, като взаимно си пазят бюлетините една на друга. Ама “лошите” отговорници за дунаннмата не им разрешили!

Алооу, нали до сега проблемът беше, че на улицата не знаеш кой е бил при бюлетините, кой кога ги е пазил. Сега сте си там, на топло при бюлетинките и ще си ги пазите, цялата отговорност за тях си е лично ваша. Да няма после, ама аз ги оставих на Пенка, сигурно докато е била тя, някой е ровил!

Та, като говорим за бавната обработка на бюлетините, тази година бе направен плах опит за крачка към по-цивилизован метод за гласуване. Реферндумът за електронното гласуване. Повече “електронни” гласове означават по-малко време за обработка на останалите “книжни”. Виж дали членовете на комисии са оценили тази възможност и са гласували в референдума, или притеснени за евентуалните си следващи хонорари от избори са го игнорирали, няма значение. Въпросът е, че масово бае Ганя отказа да гласува в реферндума. Щото не го интересува. Него това не го касае. Он нема компутар и не го е@е електронното гласуване. Ама имало хора в чужбина! Децата на България са масово навън и искат да гласуват, без да им се налага да пътуват километри до малкото избирателни секции, най-често намиращи се само в посолствата в съответните страни? Няма значение. Он не сака и това е! Че и се сърди! Някакъв чичка се възмущаваше, че му предложили бюлетина за референдума. Щото он не сака нищо да зависи пряко от неговата воля. Да идва царо (в персонализация на Бойко, Болен, Първанов или коя да е там “звезда”, която според чичката “ще го оправи”) и да ги махат тия избори и референдуми!

Показателно е, как на опашка за гласуване, две баби отказали бюлетина за референдума, а трима младежи гласували само за него.
Аз се чудех, дали да не направя като младежите, но гласувах и в двете урни. Вярно, че в големия град е трудно да познаваш кандидатите за общински съветници, но спазих принципа, когато не познавам хората, да гласувам за опозицията. Надявам се съставът на общинските съветници да стане достатъчно шарен, за да е по-трудно да се дърпа чергата само в една посока.

А на сънародниците ни, които пак не гласуваха, щото “няма за кого” или щото “всички са маскари”, няма да отправя нежна благословия, понеже знам, че няма да ме разберат. Само ще им/си пожелая, да успеем да сменим страната и да не живеем в една и съща с тях.

Да го кажем по български

Терсене пусто, с тия чужди думи, дето хем звучат добре, побългарени, хем имат и смисъл. Ей го сешоарът. Идва от френския глагол “сеше” – тоест, суша. Хм, ми то общонародно приетият вариант “сушоар” също идва от глагола “суша” и то на български. Е, малка подробност е, че думата съдържа изконно българската наставка “ар”, или по-точно “оар”, ама да не изпадаме чак в такива подробности. Като кажеш сушоар, всеки ще те разбере, за какво става въпрос, докато със “сеше”-то нещата не са много ясни.

Друга подобна дума е полюлей. Да, полюлеите често се полюляват. И предизвикват полюции ако паднат (замърсяване бе, имам предвид – там стъкла, ламарини, жици… Вие какво си помислихте?)
Оригиналът идва да е гръчки и означава многосвещник – поли (много, а не папагалът Поли, дето иска бисквитка) и елей – свещ, кандило. Отдавна по таваните не се окачват нито свещи, нито кандилници, а неща, окичени с крушки, които се… полюляват понякога. Така че полюлей си е на мястото.

Въртолетът и лети и се върти – и той, и огромната му перка. Идва от руски вертолет – лети вертикално. Всъщност на руски се произнася малко по иначе – вертальот. Ама върти ли се – върти се. Лети ли – лети. Какво да си кълчим езика, като и така е ясно.

Та, дайте да си говорим по български.

ПП За неразбралите – думата “ирония” я има нейде в уикиречника.
(Ама не Ирония Идиотова. Тя е друга работа.)

Дарът на “Аполо”*

19 юли 1969.
Всички очакват кацането на Луната. В къщи обаче се носи як рев…
Кацането ще е след 10 вечерта, а малките трябва да си лягат в 8… Още повече нямаме телевизор, а баща ми ще ходи да гледа кацането у съседите по румънската телевизия. В крайна сметка озовах се в хола на съседите. Е, първата стъпка на Луната я пропуснах. По план на астронавтите им се полагаше почивка и самото стъпване на лунната повърхност стана към 3 сутринта, така че уви, малките са онеправдани…
Но румънците излъчиха най-подробно и останалите мисии, така че наваксах. Да са живи и здрави, до колкото знам след Аполо 12 и в Щатите не е имало толкова подробни излъчвания, освен за драмата около Аполо 13.

Интересни времена бяха тогава. Планетата беше заразена от космически ентусиазъм. През три месеца средно стартираше нова пилотирана мисия до Луната, да не говорим за автоматичните апарати и двата руски лунохода. Изглеждаше така, сякаш Марс е на една крачка, а първата Лунна база е въпрос на време.

Уви. Политиците имаха други виждания. Лунната мисия беше само за престиж. Както пише Сейгън, в “Бледа синя точица”, тогава много държави от третия свят са се колебаели, към кой лагер да се присъединят, а Съветите са били напред в космонавтиката. Ако покажеше, че имаш достатъчно мощни ракети, за да пратят хора на Луната, значи имаш мощни ракети и заслужаваш респект. За политиците цялата тая мисия, уви бе само PR. Иронично е, че първият учен, летял до Луната е и последният човек, стъпил на нея за последните 43 години (7.12.1972г.)

Не, че другите астронавти (всички до един военни пилоти) не са правили научни изследвания. Не, и курсове по геология са слушали, и от астрономия са разбирали, но друго е, дадена скала да я види геолог с опит. Човек, минал няколкомесечен курс и без стаж може лесно да пропусне нещо важно, а да се заблуди от нещо несъществено, че е геологическа находка.

Въпреки кратката продължителност на лунните полети и дългата забрава след това, мисията Аполо даде много на хората на Земята. И друг път съм писал, за огромното наследство, което остана като материали и технологии от Лунните мисии, което и до днес се ползва. Но най-големият дар на Аполо, както пише Сейгън в цитираната книга е, че заради създадената база и разработените технологии станаха възможни и следващите, автоматични мисии до всички планети от Слънчевата система, включително последната, все още съвсем актуалната, до Плутон и нататък. Вече 4 представители на човешкия разум напуснаха Слънчевата система – Pioneer 10, Pioneer 11, Voyager 1, Voyager 2, а сега, след като завърши мисията с в Пояса на Кайпер , натам ще се отправи и “Нови хоризонти”, да премести хоризонта на познанието към невъобразими до скоро далечини.

А на “знаещите”, които знаят, че истината е “някъде там”, ще предоставя истинската истина, цялата истина и самата истина, истината, такава, каквато е, от където и да я погледнеш, за кацането на Луната: Четете как беше в действителност 😉

За останалите, да се поздравим, с годишнината от този триумф на човешкия гений, експедициите до Луната!

*Заглавието е от „Бледа синя точица“ на Карл Сейгън

За смисъла и безсмислиците

Опять попал в газету ((Този руски израз всъщност има по-различна смислова натовареност, ама да не изпадаме в подробности 😉 ))

Единственото онлайн издание у нас, което има смелостта да пише и за наука, в противовес на останалите, топ-теми на които са парцалки и скандалчета – Наука OFFNews отново публикува моя статия – за смисъла от научните изследвания, за реакцията спрямо тях на по-голямата част от обществото и разбира се, за най-актуалното събитие – облитането на Плутон от сондата New Horizons.

Е, малко промениха началото на статията, но и аз не очаквах да мине в оригиналния му вид, поради правилата за коректност между различните медии.

За това публикувам тук началото (щото си държа на него), като подчертавам – медията по никакъв начин не е ангажирана с него и не нарушава политическата коректност:

“Здравейте.
Предполагам, всеки от вас, освен ако не живее напълно потопен в света на Онур, Фикрет и Мюрвет или на позабравените дон Педро и дона Хименес, или пък не се вълнува единствено и само от поредната простотия предлагана от изобилните „реалити“ програми, или не живее в алтернативната реалност на пациентите на Гала, tv 1000 и Канал 3 е разбрал, научил или поне подочул с едно ухо за поредния грандиозен успех на човешката мисъл и инженерен гений – изследването на най-отдалечената (макар и бивша) планета от Слънчевата система – Плутон.”

Нататък – самата статия

2025

Преди време попаднах на съобщение за конкурс за фантастичен разказ на BBC Знание на тема “Моят свят през 2025 г.”.

Първоначално не обърнах внимание. Прогностиката е трудно нещо и обикновено греши, понеже работи на принципа на екстраполацията. Все пак за кратък период, като в случая от десет години, може и да се познае нещо. Постепенно в главата ми се оформи някаква картина, за ситуацията през 2025 (искрено се надявам, тогава нещата да са много по-розови, от това, което ми се “приуми” ).
След като картината изкристализира, седнах да я запиша.
Разбира се, няма да я пратя на конкурса, защото не отговаря на условията – не повече от 6000 знака. Краткият разказ е добро упражнение за стегнато писане. Преди време пробвах да се вместя в 9000 знака и установих, колко излишни неща всъщност могат да се орежат, без да се загуби основната идея. Все пак 6000 знака са прекалено малко за идеите, които ми се явиха.
Който се интересува от виденията ми за 2025-а, може да го намери на познатото място –
при бозите.

Малко ГЕБ, малко бира с мезе…

След серията за ГЕБ, с която може да съм досадил на много читатели, за което се извинявам, но смятам, че книгата си заслужава още много обсъждане, реших да пусна нещо свързано с нея в по-развлекателна форма. А именно тази история.
Вярно, тя засяга много малко от въпросите, разглеждани в ГЕБ и малко физични въпроси, надявам се в лесно смилаем вид (особено с бира), но все пак дава някаква светлина върху част от темите, разглеждани в книгата.