Category Archives: Лаф да става

Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността

ГЕБ
Продължение от втора част

В два последователни поста се опитах да дам представа за уникалната книга на Дъглас Хофстатър.
Разбира се, трудно е да се анонсира такова невероятно произведение, за това и този пост ще е последен, въпреки че до сега съм засегнал съвсем леко същността на книгата.
Съзнателно, няма да разгледам по-подробно, последните глави, които всъщност са най-интересни. Само ще спомена някои аспекти от тях, като способността на разума да гради хипотези. Ние непрекъснато си представяме алтернативни варианти на някое събитие, някои по-възможни, други доста по-фантастични. Няма смисъл да посочвам връзката с творчеството, нали.

В предишния пост поразсъждавах относно странните цикли и структурата на вселената.
Е, Хофстатър продължава и в следващите глави да разглежда различни примери на странни цикли в най-различни области от действителността, включително в политиката, икономиката и т.н., но няма да се спирам на тях. Само за “домашно”, ще дам на упорития читател, който е успял да стигне до тук, една лека логическа задача от книгата (всъщност, тя е популярна задача, може да сте я срещали вече другаде):

Имаме трима автори А, Б и В. Но В съществува само като персонаж от роман на Б, Б пък съществува само като персонаж от роман на А, който от своя страна съществува само като персонаж от роман на В. Възможно ли е и тримата наистина да съществуват? (Отговорът е Да и който е прегледал предишните два поста лесно ще се сети как, и без да е решавал задачи по логика. )

По натам отново се разглежда самоопознаването и възможността да разберем собствения си разум и мозък, включително и проблемите на психическото здраве, но вече наистина спирам, надявайки се да съм възбудил достатъчно любопитството ви и стремежа към нови знания и нестандартно мислене.

В началото казах, че ГЕБ е много повече от философска книга. Време е да се обоснова.
Много съвременни учени под една или друга форма твърдят, че философията е мъртва. Така е. Времето, когато философията всъщност е представлявала науката отдавна е минало. Философията се е отделила от науката. Повечето философи не познават съвременната наука. Изключения, като Азаря Поликаров , който разбираше от квантова механика са малко.
ГЕБ може да се нарече философска до колкото дава един обобщен модел на света, живота, мисленето, разума. Но тя е много повече, защото е базирана на научните постижения на съвременната наука и изгражда строен математически модел на разглежданите проблеми.
Всъщност ГЕБ е на ръба между научно-популярен и научен труд. Математиката в книгата е дадена на достъпно за повечето читатели ниво, където не може да се мине с такъв опростен модел има препратки към сериозни научни трудове, които разглеждат проблема. И все пак, математиката може да затрудни доста читатели. Но както казах, не е необходимо да се следят всички математически операции. Има я и забавната част – диалозите, които представят като сценки сложните математически и логически разсъждения. А когато читателят навлезе в главите посветени на генетиката, интелекта ….
може да поиска сам да се върне назад и да прегледа наново операциите от чисто математическите глави.

Ще завърша с цитат от книгата:

“Компютрите са смехотворни. Както и науката като цяло.

Този възглед е широко разпространен сред определени хора, които виждат във всяко нещо, напомнящо числа или точност, заплаха за човешките ценности. Жалко, че те не могат да оценят дълбочината, сложността и красотата при изследването на абстрактни структури като човешкия мозък, където наистина се влиза в тесен досег с фундаменталния въпрос какво е да си човек.”

Моето мнение е, че ГЕБ е точно пособие, което би помогнало на такива хора, със “страх” от математиката и науката като цяло да почувстват връзката на науката, въображението и творчеството и че математическото въображение не е нещо различно от проявата на въображение в областите на изкуството.

И накрая да обърна внимание на невероятно добрата работа, която са свършили от издателство “Изток-запад”.
Изданието е луксозно, оформлението е невероятно добро. Корицата и хартията, печатът, графиките, оформлението – всички детайли са изпипани съвършено. Корицата е дело на Светослав Петков и Деница Трифонова, адмирации за двамата. Някой би казал, че и цената на книгата е “луксозна”. Да, висока е, но имайки предвид, какво уникално постижение е ГЕБ, че не е “масова” литература и работата, необходима за да бъде оформена и издадена, цената всъщност не е висока.

Когато четох статията, посветена на книгата, за която разказах в първата част, авторът ѝ съжаляваше, че никога няма да видим ГЕБ на български, защото съдържа непреводими игри на думи и труден за превеждане хумор. Държа да отбележа фантастичната работа на преводача Боян Брезински, който се е справил съвършено с тази трудна материя. Даже въпреки, че хумор принципно трудно се превежда, а “научен хумор” – съвсем, на много места е успял да предаде комичния елемент. Сравнявам превода и с руския вариант, от който съм чел откъси и мога смело да твърдя, че преводът на г-н Брезински е върховен.

Някой може би ще попита, след като ни делят близо 36 години от първото издание на ГЕБ, не е ли вече демоде, независимо, че е обновявана през годините. Ето, има даже научно-популярни филми, които засягат някои от разглежданите аспекти.
Категорично не! ГЕБ и в момента на излизането си, и сега може спокойно да бъде наречена революционна. Уникалният начин, по който синтезира задълбочен математически анализ на действителността, в която живеем, от която сме част и която всъщност сме, обобщението на широк кръг процеси, обект на множество частни науки и уникалният начин за представяне на всичко това в една популярна форма ще поддържат ГЕБ още много години на върха на вълната (простете за баналния израз).

“Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността” е истински подарък, който умът заслужава.

Гьодел, Ешер, Бах в странна примка

Първа част

Горното заглавие всъщност е от ревюто на книгата в списание “Съвременник”.
Януари, 1984-а година. Набързо купувам от павилион на софийската гара първото списание, което обещава да става за четене и има повече материали, за дългия път до Търговище.

Зачитам се в статията с най-странното заглавие и оставам без дъх!

В последствие ми свиха списанието. Яд ме е, че заради нещо съвсем друго. Ако тоя, който го завлече, беше в състояние да оцени въпросната статия, щях да съм доволен.

Както и да е. От тогава си точа зъбите за тази книга, въпреки изказаното твърдение, че не подлежи на превод.

Е, преди няколко години в в Книголандия излезе съобщение, че издателство Изток-запад подготвят българското издание и заех дебнеща поза. Не след дълго книгата беше в ръцете ми.

Трудно е да се класифицира точно тая книга.
В предговора авторът пише:

в книжарниците съм виждал ГЕБ да украсява лавиците на най-различни раздели, не само математика, обща наука, философия и когнитивна наука (които са приемливи), но и религия, окултизъм и бог знае какво още. Защо е толкова трудно да се разбере за какво става дума в тази книга? Със сигурност не е само заради обема й. Вероятно поне отчасти причината е свързана с това, че ГЕБ покрива, и не просто повърхностно, тъй разнородни теми – фуги и канони, логика и истина, геометрия, рекурсия, синтактични структури, естеството на значението, дзен будизъм, парадокси, мозък и разум, редукционизъм и холизъм, колонии от мравки, понятия и ментални репрезентации, превод, компютри и техните езици, ДНК, белтъци, генетичният код, изкуствен интелект, творчески способности, съзнание и свободна воля – понякога дори изкуство и музика, да не повярва човек!, – че за много хора се оказва невъзможно да определят основния фокус.”

Аз лично я определям като философска. Но в оня широк смисъл, от времето, когато философията е била единствената наука и е обхващала всички области на познанието.

Всъщност философска е слабо определение за книга като ГЕБ. Тя е много повече и ще поясня по-късно, какво имам предвид.

Трудно е да се каже, какво точно представлява ГЕБ. Не е “стандартна” философска монография, нито учебник, още по-малко историческа или биографична книга. Но от нея човек може да научи много за основите на формалната логика, теорията на числата, генетиката, че даже и елементарната теория на музиката. В нея има исторически данни, както за тримата “герои” от заглавието, така и за други личности, свързани с тях, макар че всъщност тези данни заемат много малка част от обема й.
И накрая но това въведение ще използвам още един цитат от десета глава на ГЕБ, за да дам някаква представа за същността ѝ –“Да бъдат предложени начини за преодоляване на противоречието между софтуера на ума и хардуера на мозъка е основна цел на тази книга.”

ГЕБ може да се чете задълбочено, вниквайки постепенно в логиката на доказателствата, изведени на страниците, (спокойно, далече не целият ѝ обем е изпълнен с математически и логически уравнения) може да я четете с лист и молив и да си правите упражнения по логика и други дисциплини (авторът се е постарал даже да остави “задачи” за “домашно” на особено любознателните читатели, но пак повтарям, не става въпрос за учебник!).
ГЕБ не може да се чете повърхностно, отгоре отгоре, за “убиване” на времето. Четенето изисква задълбочено вникване в съдържанието, което не никак трудно, защото е написана много увлекателно.

Всъщност това не значи, че е задължително подробно да проследявате всички математически доказателства в книгата,(макар че не пречи, даже е по-приятно), достатъчно е да се схване основната мисъл във всяка глава и стъпка по стъпка да оставим автора да ни води към същността.

След историческо въведение, включващо срещата между Фридрих Велики и Бах, следва кратко запознаване със структурата на каноните на Бах, картините на Ешер и теоремите на Гьодел, въведение в теорията на странните цикли. До тук вече читателят може да си изгради представа за идеите на книгата.

Следва въведение във формалната логика и теорията на числата, с въведение във формалните системи и няколко прости задачи, които лесно могат да бъдат решени съгласно установените правила. Изведнъж задачите стават по-сложни и решенията, без излизане извън рамките на системата – невъзможни. Често, решение може да бъде подсказано от интуицията, а не по пътя на формалните операции. При прилагане на изоморфизъм, или съпоставяне на една сложна структура (множество) на друга, като определени части от едното множество имат изображение в другото. Оказва се, че при откриване на един вид изоморфизъм се получават едни решения, при друг – други.


“Границата, която разделя множеството от истинните твърдения от множеството от неистинните твърдения е всичко друго, но не и праволинейна; тя има много коварни извивки, а математиците са очертали някои нейни участъци след стотици години работа.”

За улесняване на възприемането логическите задачи след като биват изложени във формален вид, биват „изиграни“ под формата на случки. Въведени са няколко герои. Ахил и Костенурката, да същите от Парадокса на Зенон. Към тях са прибавени още два странни образа – Ракът и Мравоядът. Защо точно те, става ясно с напредване в съдържанието.

Постепенно, през формалните задачи идваме до описанието на организацията на мравките, от там достигаме до същността на мисленето. Чудесно авторът чрез своя герой, Мравояда илюстрира процесите, възникващи в мравуняка при дадено събитие, примерно намиране на храна. Отделните мравки не мислят и се водят от прости инстинкти. При възникване на събитие отделят химически вещества, с които сигнализират на посестримите си. Ако събитието е слабо, сигналът затихва. Ако е с достатъчен интензитет, възникват екипи от мравки, които обработват събитието, като през цялото време на обработката, мравките в екипа могат да се сменят. Когато събитието отшуми, екипите се разпадат. Отделно има екипи от по-високо ниво, които от своя страна са съставени от други екипи на по-ниско ниво. Така се изгражда йерархична структура и дейността на мравуняка изглежда отстрани като проява на разумно същество.

Тук леко ще се отклоня от книгата. Примерът, как от прости структури и действия могат да възникнат сложни е много важен за разбирането на света. Добра илюстрация представлява филмът “The secret life of Chaos” (субтитри). Доста от темите, засегнати в книгата са илюстрирани във филма.

От структурата на мравуняка Хофстатър преминава към човешкия мозък. Мравките са заменени с неврони, различни процеси на възбуждане създават различни сигнали, те от своя страна – сигнали от сигнали. Разбира се нещата не са елементарни. Съпоставката с „изкуствения мозък“ – компютъра не е пълноценна, най-малкото, защото логиката на компютрите е двоична. Всеки неврон има много входове и изходи и зависи кои ще бъдат възбудени, на кои съседи ще се предаде възбуждението, какви събития предизвикват различните сигнали, дали един сигнал отговаря само за едно събитие, или може да се предизвика от различни… Всички тези, както и много други аспекти са разгледани в книгата.

Заедно със задълбочаването в мисловните процеси, върви и навлизането все по навътре в теорията на числата. След въведение в основните понятия от следващия етап, направени от двамата герои – Ахил и Костенурката, стигаме до етап, в който авторът ни демонстрира, как Гьодел е показал, че една система не може да се дефинира сама в себе си:

“Гьодел намерил лесен начин да изрази твърдението “ТТЧ (Типографска Теория на Числата) е непротиворечива” във формула от ТТЧ и после показал, че тази формула (и всички останали, които изразяват същата идея) са теореми от ТТЧ само при едно условие: че ТТЧ е противоречива. Този, обратен на очаквания резултат бил тежък удар по оптимистите, които се надявали да бъде намерено строго доказателство, че математиката е свободна от противоречия”

По-натам е показано, че за да се избегне противоречието е необходимо да се разшири системата, или както в геометрията да се въведат аксиоми.

Следва хитроумен диалог, в който Ахил се опитва да убеди костенурката, че има рожден ден, но въпреки всичките му опити, не успява да пробие логическата система на Костенурката. За целта Ахил се опитва да излезе от системата, да мине на по-високо ниво в логическата верига, но Костенурката му показва, че отново са се върнали там, от където са започнали, макар и на едно ниво нагоре. Диалогът е много ценен, няма да го възпроизвеждам, както и следващите илюстрации на безкрайни поредици от разновидности на ТТЧ, всяка от която съдържа външни аксиоми, за да избегне противоречията в себе си. На свой ред Теорията от по-висш ред, включваща външните аксиоми за ТТЧ от предишното ниво се оказва също противоречива и има нужда от външни аксиоми, които да решат противоречията в нея и така – до безкрайност. Тези разсъждения водят до извода, че компютърна програма не би могла да излезе от системата, тоест, да направи нещо, което не ѝ е заложено предварително. Моментно чувство на превъзходство? За малко, докато не осъзнаем, че реално, щом не можем да напишем подобна програма, ние самите не знаем, как да излезем от системата, да надскочим себе си. Следват няколко страници, които ни показват, че реално ние самите няма как да излезем от себе си и да речем се видим отстрани, без да ползваме външна помощ – било на огледало или на мнението на приятел, или пък на психоаналитик…
Всъщност, дълбокият смисъл на този диалог, както и другите става напълно ясен, когато от абстрактната теория на числата минем към разглеждането на реални проблеми, като генетиката, процесите в клетките, интелекта.

В диалога между Рака и Ахил е направена интродукция към следващата част от анализа – самопозоваването. Който е гледал филма, който препоръчах по-рано, веднага ще се сети за системите, базирани на прости много правила, включващи обаче обратна връзка, в резултат на която се генерират нови и неочаквани форми. Рака демонстрира абсолютно същият опит с камера и огледало, който е онагледен във филма. Следва разбира се аналитично “разнищване” на проблема на математическо ниво.

Повечето диалози между героите на пръв поглед са странни, но с напредването на книгата се изясняват и се оказва, че са чудесен начин да бъдат онагледени изключително сложни процеси. Посредством тях читателят осмисля много по-лесно разглежданите по-късно аспекти от действителността, която ни заобикаля и от която сме част.

Към втората част

По-критичен подход, моля

Вчера се състоя втората среща на група “Критична мисъл”.
По мое лично мнение, с което не ангажирам никого, такива срещи са добра идея и не би бил лошо, да станат традиция.
Вярно, че когато се организират много хора винаги има проблеми, като например избор на място.
Снощи бяхме на приятно място, без чалгии и силни музики, така че можеше да си чуем мислите, били те критични или не толкова. Лошото бе, че помещението беше такова, че нямаше как да се направи голяма маса и хората си се разпределиха на “групички по интереси”, или по-точно познати с познати и комуникацията между групите общо взето беше слаба. Има идея следващата среща да е в Борисовата градина, ама да видим.

Иначе срещата беше много приятна, имах честта да съм на една маса с госпожа “Бръсначът на Окам” и “Наука OFFnews”, както и с други интелигентни и приятни хора, беседата с които кара времето да лети прекалено бързо.

За краткото време, с което разполагах, успяхме да дискутираме доста интересни теми, включително, Стефан ми обърна внимание върху много важен паралел между религиите и идеологиите, който съм пропуснал в статията си по въпроса, а именно, че и едните и другите обещават справедливост, ама не сега: религиите в “другия живот”, комунистическата идеология – в близкото бъдеще. Може би още в този живот, може би за децата ни.
И религиите и комунизма обещават благоденствие – пак както описаното по-горе.
Вярно, тук има изключения. Примерно, еврейската религия, от която произлизат двете може би най-вредни религии, знаем кои са, не обещава нищо, но намерили са се хитри хора и са коригирали проблема, та освен страха от божието наказание, към манипулативния инструментариум се добавят и обещания за компенсация на страданията. Не мога да се въздържа, да не цитирам Подвързачов:

След туй на гроба на тоз заваллия
издялали му надпис акаллия,
та който прочете да разбере,
че земният живот е весел сън:

„Бу дюнада юмид иденлере
ахретте Аллах тесели версън!“

Тез думи мъдра мисъл означават
и даже, ако щеш, я запиши:

„На този свят които се надяват,
Аллах на онзи да ги утеши!“
(от тук)

Имаше и друга интересна беседа, за емоциите, която заслужава отделен пост, който може би някога ще напиша. А може и да не напиша.

Та, дами и господа, критично мислещи, призовавам да подходим по-критично към критичните срещи и да ги направим традиция.

Събитието на годината

Ричард Докинс в София!
А може би спокойно може да се нарече и събитие на десетилетието.
Май учен и популяризатор на науката от такъв ранг скоро не е идвал в България.
Важно е да се уточни “популяризатор на науката”, защото големи учени са идвали и идват често, някои от тях изнасят и публични лекции, което не става достояние на много хора, защото медиите са заети с “по-важни” работи.

А Докинс наистина е може би най-големият жив популяризатор.
Радостен факт е, че в момента, в който бе обявена продажбата на билети, те бяха изкупени за около час. Фактът нямаше да е толкова радостен за мен, защото се заблях и изпуснах момента, но едни хубави хора помислили за древния ви приятел, та май ще видя Докинс на живо.
Радостно е, че заинтересованите надхвърлят капацитета на една зала, та организаторите ще отворят още зали, в които ще се излъчва конференцията. Има надежда значи.

Но наред с еуфорията ме тормозят и някои съмнения. Като си помисля, кои ще се съберем – “обичайните заподозрени”, дето се знаем и от други подобни форуми и сме, дето се вика, на един акъл. Но все се надявам, че показаният интерес означава, че и доста хора, които не са от най-запалените “фенове” на науката ще се посетят събитието. А и даже да сме само “съмишленици”, идването на Докинс ни дава самочувствие, че все пак не сме в страни от света. (Чакам след него Тайсън и Ан Друян 😉 )

Покрай новините за идването на Докинс чух и разсъждения, какво толкова, какво може да каже повече, отколкото в книгите си, какъв е смисълът от цялата работа…

Първо, много хора не са чели книгите, даже и не са много на ясно какво “проповядва” Докинс. Надявам се доста такива хора да се озоват на конференцията.
И от друга страна, който може да си представи какво почувствах, когато пипнах Джо Лин Търнър , ще може да разбере, какво е да видя Докинс на живо. Който не може – негов проблем 😉

ПП
събитието е в рамките на Софийския фестивал на науката, който ще се проведе от 14-и до 17-и май в театър “София”.

ППП
Една много добра статия

Ден на Космонавтиката

Днес, 12 април 2015-а година се случи Великден. Щото той се случва когато си поиска, по различно време.

Но покрай целия захлас по мистични небивалици, днес е и ден, който всяка година е на една и съща дата – денят на Космонавтиката.

Денят, в който отбелязваме най-големият успех на Човечеството – първите му плахи опити, да излезе от люлката.
Защото, както е казал Циолковски:

Земята е люлка на човечеството, но не може вечно да се живее в люлка

Да се поздравим с този празник на науката и прогреса!
Нещо, което бях писал преди 5 години по въпроса.

28.01.2015 – Battle Beast, Delain, Sabaton

Battle Beast, Delain, SabatonНачалото малко приличаше на това на това на Helloween-ската история. Не началото на концерта разбира се, а предисторията, така да се каже. Много редуцирана част от каварненската група се строихме чино в 18:00 пред зала “Универсиада”. Редуцирана до ни повече, ни по-малко от двама души. Пак ни пуснаха в залата малко преди обявения час за започване (т.е. 19) и пак концертът започна с час закъснение. До тук с приликите. Първата положителна разлика бе, че въпреки че отново беше студено, не валеше. От тук нататък всичко беше с положителен знак.
В началото имаше малко хора, което доста ме учуди, но постепенно залата се напълни. Може би някои си правеха сметка да дойдат направо за хедлайнерите, но организаторите подло ги “изработиха”, от което мисля, въпросните фенове нищо не загубиха, понеже и двете подгряващи групи бяха много добри! Поне по мое мнение, а и като гледам реакцията на по-голямата част от публиката. Рядко се случва да ми харесат всички групи, но този път и двете бяха много добри.

След първоначалното чакане на студа, последва също такова “висене” в залата, но поне на топло и на хубава музика. Много хубава, ама все пак не сме дошли на дискотека, започнахме да мърморим…
Както и да е, към 8 излязоха финландците от “Battle Beast”. Не ги бях слушал, признавам, но много ми харесаха. Много добри песни, а Noora Louhimo се нарежда според мене сред най-добрите дамски метъл-вокалистки, въпреки че не е толкова известна. Но те финландците си имат традиции при дамските метъл-вокали.

Приятно впечатление направи, че след сета на “зверовете”, много бързо бе прередена сцената за вторите изпълнители, за сметка на първоначалното чакане. Повечето неща бяха предварително подготвени и скоро “Delain” забиха здраво. Тук мога да започна със същото, че не ги бях слушал и ми харесаха. Но редът на групите според мен бе сбъркан. “Бойните зверове” по ми допаднаха. А и вокалистката им бе определено по-добра. Е, на външен вид мис Charlotte Wessels по-хващаше окото, а да не говорим, че по едно време остана почти по цици… шшт, долу лапите и избърши лигите, казах почти! (бе почти, почти, ама…) Приятния изглед се допълваше от китаристката Merel Bechtold, която обаче, се оказва само заместваше титулярния китарист.

Както казах, в началото гласът на Charlotte малко не ми допадна, но свикнах с него, а когато басистът със сложното име Otto Schimmelpenninck van der Oije заръмжа “по норвежки” ( 😉 ) гласовете им се допълваха много добре. Мистър Oije биеше и двете дами по дължина, плътност и обем на косата. Плюс лицево окосмяване. Не бе, дамите нямаха такова. Всъщност и двете бяха фини дами, за китаристката даже би било уместно определението ефирна, ако не беше очевидната физическа мощ, която демонстрира, навъртайки километраж и подскачайки по сцената, с китара, която определено не тежи няколко грама. Освен тези фронт-субекти имаше още “тъпанджия” и клавирист, които не се отличаваха с някакъв колоритен външен вид, но добре си вършеха работата.

Като цяло, втората група направи по-голямо шоу, но като музика първата по ми допадна. Но и двете се представиха всъщност много добре.

След втория сет музикантите от Delain се включиха в прибирането на апаратурата заедно с роудитата – нещо, което рядко се случва – като при всяко появяване предизвикваха заслужени овации.

И постепенно сцената се изпълни с дим, докато прожекторите осветяваха залата; няколко роудита с каумфлажни дрехи и каски разиграваха военни сценки, докато не изгаснаха светлините под звуците на задължителната “The Final Countdown” и инструменталната”The March to War”, из под мъглата танкът на Sabaton запали фарове и панцер-елитът откри с “Ghost Division”.

Sabaton са големи. Наистина големи. Още в горецитирания пост за Каварна Рок-2014 писах, че организаторите на фестивала неправилно ги подцениха и не ги сложиха като хедлайнери. Времето, когато бяха само подгряваща група отдавна мина и когато те водят нещата могат да покажат цялата си мощ. И преди писах за разликата между добрите и големите. Не знам, кое прави някого наистина голям, но когато го срещнеш, отличаваш го без грешка. Прави впечатление, че въпреки, че песните на шведите са на военна тематика, всъщност държанието им е много човечно. Може би и това е част от загадката.

Феновете на Sabaton са може би най-горещите от всички, които съм виждал. Екстазът достигаше до невиждани висоти. Групата съответно положи максимални усилия да се отплати.

Целият сет мина в приповдигнато настроение. Joakim контактуваше непрекъснато с публиката, подпомаган от Thobbe, който ръсеше майтапи на български със завидно добро произношение. Същия номер го прави и в Каварна; знае се, че той има приятелка (или приятелки 🙄 ) българка и явно си оползотворява правилно времето (майтап). Не мина без заигравки между Thobbe и Joakim, както и между Thobbe Chris – другият китарист. Изобщо сценичното присъствие беше на ниво.

Споменах вече френетичната публика, която не спираше да дивее. По едно време се заформи стабилно пого. Половината от нашата група се включи, но аз преценявайки правилно физическите си възможности, реших да не създавам излишна работа на травматологията на “Пирогов”. Погото беше толкова диво, че чак Joakim се притесни малко и с облекчение констатира, че щом всички се усмихват, значи няма ранени, след като “танцът” приключи. Изобщо балканската дивотия и викингската ярост се съчетаха добре. (Това беше само шега, бе! Не вадете брадвите!)

Голям жест беше, когато групата покани на сцената едно хлапе, както се разбра 12 годишно. Подариха му палки за барабани, перца за китари, а вокалистът се раздели с очилата си. Предпоследната песен оставиха момчето при тях, представям си на кои небеса се е чувствало. Такива преживявания на такава възраст са безценни!

Публиката освен с овации направи жест към групата, като избра да чуе “Gott Mit Uns” на шведски, а не на английски. Е, в момента, в който Joakim запита, на какъв език да пее, тутакси бе предложен Chinese, но се оказа, че изборът е ограничен само до споменатите два езика 🙂

Много съм доволен, че групата не промотираше само последния си албум, а се разходи по цялата си дискография, изкара доста от класиките си, като “Primo Victoria” и любимата ми “40:1”, която уви в момента е много актуална, покрай събитията в Украйна.

Sabaton направиха задължителните три биса и се скриха, но ни изненадаха приятно, когато неочаквано се появиха пак и забиха “Swedish Pagans”, която не беше в сетлиста. Май само Таря и Brazen Abbot бяха правили такъв неочакван подарък до сега. Малко неприятно стана, че точно преди да се появи групата отново, доста народ се бе ориентирал към изходите, но ние, които гледахме в правилната посока, на момента нададохме рев и се втурнахме към сцената. Така че за последната песен бях почти до групата. Не знам дали, ако феновете се бяха постарали още малко, дали нямаше да спечелим още една песен. Но всичко хубаво свършва бързо. Оставихме зад нас пода на залата, покрит с боклуци и кутии от бира (странно, защо се продаваше бира в кутии, като иначе ти отварят водата, че уж да не замеряш някого с нея), танкът и съоръженията на озвучителите, които чакаха да бъдат разглобени, и в студената януарска нощ потърсихме пътя към дома.

Затвори джама

Тия два дни дойде еди кой си и службите за сигурност скандализираха голяма част от населението като затвориха голяма част от центъра на София. Още по-скандално бе за някои изискването да не се отварят прозорците и балконските врати на определени булеварди.

Както винаги, намериха се хора, разчитащи на късата памет на населението и пуснаха пасквили, как по соц. време сме излизали с байрачета да посрещаме съветските величия, а сега – нам’ си к’во…

Ами, изкарваха ни като овце, да махаме с байрачета и китки, на места, удобни за кръстосан огън от скритите снайперисти. А, да – според ония умници с пасквилите, тогава нямало снайперисти. А? Нямаше ли? Я пак си ПОМИСЛЕТЕ!

Да махаме байрачета по-късно пак ни изкараха, за американси политици – за Дан Куейл например, само дето тогава просто организираха митинга, а хората сами отидоха, щото до сега такова чудо не се бе случвало в Бългаия – да дойде висш американски политик и да направи митинг, също като съветски. Иначе нямаше списъци, кой дошъл, кой не дошъл.

Обаче странно, че много от хората, живели по ония времена не си спомнят, че по онова време също разпечатваха такива листовки – да не се отварят прозорците. Аз често имах работа по бившия булевард “Ленин” и ги помня. С тази разлика, че тогава бяха написани на машина, или на циклостил, а не на лазерен принтер, но съдържанието бе същото.

Късопаметните сигурно не си спомнят, че тогава веднъж седмично или в най добрия случай веднъж на две седмици се случваше да не пускат в зоната около НДК. Така бях свикнал с това, че веднъж като видях милиционер близо до НДК го питах, от къде да обиколя. А той човекът просто си стоял там… Сега това се случва веднъж на няколко години и се надига вой до небесата… Абе, я социализъм за вас, та да видите!

Също, кой знае защо от народната памет се е изпарил фактът, че тогава често затваряха улиците и се чакаше с часове. Сега най-много съм чакал 15 минути да мине делегация. Иначе соц рекордът ми бе 4 часа, а съм чувал и за повече. Около Варна бяха затворили улиците, да мине бай Тошо, май беше с Кадафито, или друг важен гост да отидат до Евксиноград. Жега, хората отворили прозорците на колите, ама не разрешаваха да се отварят вратите. Един човек помоли, да пуснат пасажера му да излезе, че му е прилошало, след две-три молби, милиционерът най-после проговори, каза, “вие висите тук няколко часа и ще си тръгнете, аз съм цял ден, и не се знае още колко дни така”. Тогава се сещаш, че и милиционерите са хора и че и те страдат, ама това е по друга тема.

Чудно ми е, как хората така забравят преживяното, а се вързват на елементарни манипулации. Но явно, това е един от начините, за управление на тълпата, който доказано работи.

Та положението не е толкова лошо, колкото се опитват да го изкарат.
Освен това, предполагам никой (или поне никой, способен на елементарна мисловна дейност) няма желание политик от друга държава да бъде убит на наша територия. Особено политик на велика сила.

Не изпитвам никакви топли чувства към американските политици. Нито към европейските. Напротив – сърдит съм им за страшно много неща. Ама не искам да ги гърмят на наша територия. Последствията за всички ни няма да са добри. Даже, колкото и да ненавиждам путьо-съветски, както и разните там аятоласи и да ги смятам за ненужни и вредни за Човечеството, ако минат през България, искам сигурността им да не бъде застрашена на наша територия!

Та по-спокойно моля, като живее човек на централно място в столица, налага се покрай позитивите, понякога да отнесе и по някой негатив 😉

Кои, кои ценности каиш?

След ужасния атентат във редакцията на френското списание, извършена от религиозни фанатици – радикални ислямисти се надигна вопъл, Европа да се върнела към… християнските “ценности” и да зарежела “толерастията”.

Пита се, защо трябва да се връщаме към средновековието, но нека да поразсъждаваме.
Кои са “християнските ценности”?
Да видим:
“Да се учим да общуваме и да работим в колектив; да уважаваме родителите и възрастните; да бъдем толерантни и благодарни на учителите си. Взаимно да си помагаме, да открием, какво е милосърдие и да го прилагаме към болни инвалиди и безпомощни. Да се уважаваме един друг и себе си. Да се трудим и да се обичаме. Да прощаваме и да вярваме. –

чета в един религиозен сайт.

Можем да добавим тук “Не убивай”, “Не кради”.

Ммм, добре. Ама скъпи ми християни, същите ценности ще припознаят и мюсюлманте, питайте някого от тях, ако не вярвате. Или мислите, че техните ценности са по-различни? Като изключим някои радикални ислямски секти, за които тези, които не вярват по техния начин не са хора, всички останали споделят същите ценности. Сериозно, не се бъзикам.

Та, като стана въпрос за “правилно” вярване, няма нужда да се връщаме до Вартоломеевата нощ. Да си припомним един град, чието име носи и известна песен от близкото минало. Да, Белфаст. Там до скоро католици и протестанти представяха здрави аргументи, че те вярват по-правилно. В един и същи господ. И в едни и същи писания. Аргументите им бяха толкова твърди, че след представянето им хвърчаха трупове и човешки органи във всички посоки. И макар сега там да е малко по-спокойно, не се знае, кога ще бъде представен поредният здрав аргумент и от коя страна.

Да се върнем на ценностите. Подобни ценности имат и будистите, като там имат и допълнителни ценности – да се цени живота на всяко същество, а не само човешкият.

Ако искате вярвайте, но подобни ценности споделят даже изповядващите култа към Кали

Сещам се за една друга християнска “ценност”: омразата към хомосексуализма. Знаете ли, че абсолютно същата “ценност” споделят и мюсюлманите. И то я споделят много здраво – с камъни, въжета и по други здрави методи.

Благодарение на омразната ви “евротолерастия”обаче, много способни хора със хомосексуални наклонности успяха да изявят талантите си в (по-)цивилизованата част от света. Да изреждам ли? Или сами ще се сетите.

Благодарение обаче на тази християнска “ценност” много ценни хора са били затривани. Да припомня само Алън Тюринг, човек с огромен принос за информатиката и криптоанализа, както и за победата на съюзническата армия над нацистите. Тоест, благодарение и на неговия талант, много християни са оцелели, за да си ги развяват. Ценностите. И този велик човек е докаран до депресия и от там до самоубийство заради същите тези “ценности”…

Стига се до там, че и образовани хора загърбват научните доказателства, защото в библията пишело нещо.

Сещам се за един биолог, който роптае срещу хомосексуализма, макар че като биолог трябва добре да знае, че той не е човешко “отклонение”, а нещо което масово се среща в природата, и то не само при висшите видове. Статията, която цитирам е научно-популярна, но с много богата библиография, сред която и цитати към сериозни научни издания.

Не мога да си обясня, как във нашето време на върховни научни постижения има хора, които да приемат за авторитетно нещо, написано в книги от преди 2 и повече хиляди години, писани от хора, които биха ни обявили за демони, ако ни видят…

И да се върнем на “толерастията”. Да, толерантността е проблем, понеже толерантните приемат, че всички споделят техните ценности и най-вече преклонението към свободата и правата на личността, а не виждат, че много хора, въобще не оценяват толерантността им, а се стремят да вкарат всички в своя тесен калъп, отвъд който не си представят, че може да има нещо и то да е по-ценно от техните ограничени разбирания.

Та, скъпи ми вярващи, заврете си вярванията еди къде си, а си извадете мозъците от там и ги използвайте, моля ви!
Сега най-малко имаме нужда от фанатизъм и ограничаване в средновековни рамки. Това, от което имаме крещяща нужда е мисъл, разум и да, толерантност. Но разумна толерантност, а не априори да смятаме, че всички са като нас.

Някъде по елипсата

Земята завърши поредната си обиколка по орбитата си около Слънцето и премина за пореден път с нищо не отличаващата се от другите точка, приета по капризите на историята за край и начало.

2014-а беше една добра година. Вярно, за безбройните пострадали от наводненията, причинени единствено от безхаберие и алчност годината не бе добра.
В световен мащаб може би най-тревожното събитие бе създаването на т. нар. “Ислямска държава”. И не определението “ислямска” е тревожното. Няма значение дали е ислямска, християнска или будистка да речем. (Опа, то терористи-будисти май няма.) Тревожното е създаването на такава концентрация на фанатизма, мракобесието, ретроградността, чиито членове са готови да подложат на терор останалата, не мислеща като тях част от населението на Земята.
Но, както оптимиста, който казал на гробищата: “Колко плюсове само”, ще спра с мрачната статистика, която и без това обилно струи от средствата за масово поразяване, опа, информиране, а ще се спра на плюсовете, които мисля са сериозни!

От къде да започнем? От там, че бяха открити планети извън Слънчевата система с характеристики, близки до земните? Както и първият океан, на планета, отдалечена на светлинни години от нас?

2014 определено може да се нарече добра за Космонавтиката . В космическата надпревара сериозно се намесиха нови играчи. Китай с поредната роботизирана мисия до Луната включително с Луноход и Индия, която от пръв опит успя да изпрати функционираща сонда в марсианска орбита. Това надявам се да размърда великите сили. То едната велика сила е затънала в собствените си проблеми, макар че и тя се разписа с новата свръх-тежка ракета “Ангара”, направила успешен тестов полет. При Щатите ледовете май се разчупват – има няколко “частни” космически кораба и след близо 40 години, кораб предназначен да носи човешки екипаж се издигна във висока околоземна орбита. Надявам се следващият му полет, вече с хора да бъде доста по-скоро, от първоначалните разчети, още повече и бюджетът на NASA неочаквано бе увеличен, нещо което не се бе случвало от десетки години.
Европейската Космическа агенция също се отличи сериозно. След епично десетгодишно пътуване, изминавайки 6.4 милиарда километра Rosetta успя да влезе в орбита около комета и да спусне апарат на повърхността ѝ.
Бяха открити органични молекули на кометата.
Органични молекули бяха откирити и на друго място – на Марс.
Марсоходът Кюриосити откри не само органични вещества и следи от вода, каквито бяха откривани и по-рано. Голямото откритие беше, че на Марс е имало големи водни басейни, съответно топъл климат, в продължение на милиони години.

През 2014-а имаше успехи при изследването на рака, на диабета, създаването на липозоми, които неутрализират токсините, отделяни от болестотворните бактерии. Има напредък в генетичните изследвания и специално при създаването на методи за коригиране на повредени гени, предизвикващи много наследствени болести.

Специално за България, уви, положението с науката продължава да е тревожно, въпреки че има не малко успехи на български учени. (Планирам специална статия, или серия от статии за българските постижения в науката, само да успея да намеря време). Но отношението на политиците и от там на медиите, а в резултат и на по-голямата част от обществото към науката може да се определи меко като безхаберие. За новата година има някакви повеи в правилната посока и се забелязват някакви положителни тенденции, но дано да не си останат само като намеци без покритие.

Иначе плюсовете са немалко и в родната история на отминалата година. Ще спомена два от тях:
Единият е, че Блажев май наистина успя да направи четенето престижно. 🙂 С умело съчетание на блог, фейсбук и срещи на живо успя да направи повече отколкото рекламните кампании на повечето издателства. От което издателствата и читателите само печелят.

Другото положително явление е, че приятелите от RATIO успяха да напълнят до “спукване” немалката зала на Sofia Event Center, което във времена на “световната конспирация”, бг-мама, Гала и всякакви други псевдонаучни истерии и суеверия е сериозно постижение!

Да си пожелаем още успехи на разума през новата година, по-малко суеверия и заблуди.

И не забравяйте и за мечтите, не ги оставяйте в килера, защото без тях сме за никъде 😉 Те са това, което кара света около нас да оживява, както каза великият Дио.

Нека Силата да бъде с нас и Летящото Спагетено Чудовище да ни благослови!
😀