Category Archives: Лаф да става

Bon voyage

Току що се връщам от едноседмичен воаяж, е не до Чикаго и назад, нито из Европа, нито поне по Балканските страни, а до Търговище и обратно в София. Още когато влязох във вагона на бившия експрес, а сега, по новата терминология “Бърз влак със задължителна резервация” “Златни пясъци” бях приятно изненадан. На всяка седалка беше поставена такава диплянка:
rail4see. Съвместна инициатива на Столична община, БДЖ и rail4see.

В нея има пълното разписание на влака, разстоянието между гарите и времето за пътуване между тях, както и връзките на съответните гари със същите подробности! Може човек спокойно да следи, дали влакът се движи по разписание (движеше се 🙂 )
Влакът беше чист (!!) и отоплен. Всъщност лятото друга приятна изненада беше, че климатиците, които няколко години работеха символично бяха заредени със фреон, ремонтирани и охлаждаха както се полага (За който не знае, експресите са с вагони с климатици от доста години.) Освен това отново има завески на прозорците и не са онези омазани и омаслен жълто-зелени пердета, а чисти, нови с приятен синкаво-сив цвят.

Всъщност миналата зима ми се наложи да пътувам до Плевен и на отиване премръзнах в автобуса. На връщане се върнах с бърз влак, не експрес, който също беше топъл и чист.

Общо взето, нещата в БДЖ се подобряват, за щастие на такива като мене, които по много причини не обичаме да пътуваме с автобуси.
Тормоз беше за мен пътуването с автобус, даже когато бяха нови и с телевизорчета, да не говорим сега в какво състояние са междуградските возила, които не са подновявани от десетилетия.
Преди време пак ми се наложи да се возя на “рейс”, колкото и да мразя упражнението. Снимах една от гумите му:
гума
Снимката не е добра – снимах я с телефон и внимавах да не ме видят, че го правя. Но дава представа за положението. Лошото е, че всички гуми бяха така “загладени”!
Повечето автобуси по дългите линии имат тоалетни… които са заключени. Защо ли? Знам за случай, майка помолила да я отключат за да я ползва детето ѝ и получила мощни “благословии”, вместо ключ.

Все пак, въпреки добрите тенденции, състоянието на железниците е плачевно, след дългогодишното източване, което продължава за съжаление.
От човек, да го наречем, близък до вътрешни хора в ръководството на железниците съм чувал за разни милиони, които поемаха от там в западна посока, още в началото на 90-те. Също и как разследващи изведнъж са прекратявали разследването, озовавайки се и те на запад с увеличено благосъстояние. При тях предполагам въпросът е бил поставян директно “или-или”.
(Или пляжи, вернисажи или даже
Пароходы, в них наполненные трюмы,
Экипажи, скачки, рауты, вояжи…
Или просто – деревянные костюмы.

както се пее в една песен)

Същите тези автобусни собственици, които не се грижат за атопарковете си дълги години плащаха на (без)отговорни лица в железниците, да правят разписанията удобни за автобусите.
Атанас Гергов често пише за подобни безобразия.
Също така, все се получаваше, влаковете да изтърват “връзка”. Съответно има автобус…
Или по празниците – има само 3 вагончета, а пътници поне за десет…
Всичките тия дивотии отказаха хората да пътуват с влак. Като прибавим и продължаващия грабеж, перспективата не е розова.

Та исках да кажа, вие алчни и ненаситни …., които затрихте сума работещи и печеливши предприятия, само да си напълните гушите, които бетонирахте райски кътчета, за да настанявате европейските отрепки, дошли на алкохолен туризъм, които сечете настървено горите, оставяйки свлачища, които заради шараните си в язовирите оставихте безброй хора без жилища, а някои и без живот… Да изреждам ли още? Та за вас ненаситни хиени, ако бях невъзпитан простак, щях да отправя пожелание от рода, да ви го начука слон! Но понеже не съм, а съм културен, образован, възпитан и интелигентен гражданин, за разлика от вас, ще ви пожелая само доктор здраве да ви дава!

За шаблоните

Когато си представих книжката онзи ден, аз си мислех, че предлагам нещо ново… Но на представянето един човек стана и каза – “Защо във всяко едно фентъзи има пророчество, което предстои да се сбъдне?” И тогава си казах – абе да не би всички да страдаме от един недостатък – рециклираме стари идеи? Пише Светослав Александров във Фейсбук по повод представянето на новата му книга.

Нататък продължава с примери за експлоатиране на еднакви идеи във филмите.

(Замислих се, да погледна как са бозите, ама се уплаших и се отказах 😉 )

И почвам да си мисля – абе да не би фантастиката да е започнала да губи своя чар и да се изтърква в своята липса на оригиналност днешно време? – Продължава Светльо.

Всъщност, явлението не е само при фантастиката.
Едни и същи идеи се експлоатират многократно във всички области на изкуството. Имаше и такъв фантастичен разказ – компютър проверява всяко ново произведение, дали не е плагиат и винаги открива сходни идеи, публикувани даже преди векове. За да пишат оригинално, авторите трябва да пишат безсмислици…

Такава е всъщност цялата история на изкуството. По повод на някакво събитие, или просто понеже се появява някой гениален автор, художник, музикант… се появява нов тип произведение, после около него се сформира нов стил, течение, движение… и така, до появата на нов гений.

Това се дължи донякъде, на свойството ни да търсим подобни модели. По-лесно възприемаме познатото – като “потребители” на изкуството. Обикновено по тая причина на новото му е трудно да се наложи – знаем с джаза как е било, по-късно с рок-музиката…

От друга страна, ако правим изкуство, познатите модели лесно се налагат в съзнанието ни и е трудно да разчупим шаблона, да погледнем извън рамката. За това и толкова рядко се появяват гениални автори. Е, самозвани гении с лопата да ги ринеш, ама те не влизат в сметката.

И все пак и без революционни скокове, движение има.

Преди години, когато мислех, че фантастиката окончателно се е изчерпала, попаднах на “Хиперион” на Дан Симънс. Бях.. очарован е слаба дума, възхитен? Нещо ново, различно, невероятно! И страшно увлекателно.

Така че излизат и сега нови идеи и похвати и във фантастиката. Но нормално е общият поток да се върти около едни и същи идеи и стилове.

“Хари Потър”, колкото и да го наричам Хари Плосък също бе някакъв вид революционно явление, даже и само с обединяването на стандартната училищна обстановка с магическа среда.

Търсенето на оригиналност на всякаква цена не винаги е добра идея. Пример – Мартин с Песен за огън и лед, който за да разчупи шаблоните избива всички герои, които стават симпатични на читателя. В началото наистина шаблонът се разчупва, читателят не знае на къде ще тръгне историята, очакванията му са опровергани, но в крайна сметка и това се превръща в шаблон и читателят започва да се бои да си хареса някой герой, защото Мартин сигурно му е подписал присъдата вече.

Така че скъпи автори, щом имате идея и искате да пишете/рисувате/композирате – направете го, даже и да прозира някакъв шаблон в него.
Читателят (и т.н.) ще бъде доволен да прочете нова история, щом харесва творчеството ви, а даже може и да се почувства по-комфортно в шаблона. Е, ако имате гениално хрумване…

Време е!

ratio

Време е за поредното издание на ratio.
18-i октомври 2014, събота от 14 часа, отново в разкошната зала на
Sofia Event Center

За събитието може да се информирате по-подробно от страницата във Фейсбук:

1.на самото есенно издание
2.фейсбук страницата на Ratio
3. Уеб-страницата на форума

В дни, в които малоумни страници от рода на “Знаят ли българите какво е Chemtrails и колко е опасно за хората?” имат над 17 000 последователи, повечето от които вярват на глупостите, които се пишат там, когато езотеричната “литература” е преобладаваща на рафтовете на малкото останали книжарници, а ако има научно-популярна, тя е забутана в някой ъгъл, когато почти всички периодични научно-популярни издания бяха спрени, а по “националните” телевизии от години не е излъчвано научно-популярно предаване, за сметка на безброй религиозни и псевдонаучни бълвочи, един такъв форум като Ratio, за истинска наука на популярен език е безценно събитие.

Елате и най-важно, доведете свои познати, които трудно различават науката от псевдонауката. За тях е далеч по-важно да се докоснат до истинската наука, да чуят истински учени, занимаващи се с реални научни проблеми, а не както в “пресата” се твърди “учени доказаха, че гледането на цици удължава живота”, или “учени доказаха, че отче наш трепе микроби” и т.н., да не тиражирам безумията на журналистическия гений.

Важно е, да не се събираме само съмишленици, които добре знаем, какво е наука и как работи.

Още повече освен лекциите, на форума има възможност за пряк контакт със самите учени, както в антрактите, така и на пост-партито, каквото предполагам, пак ще има.

Нека, информацията за Ratio да достигне до колкото може повече хора, които не са наясно, трудно различават наука от менте-наука и смятат предаванията на Гала за достоверна информация.

На 18-и от 14 часа да се видим в залата в Paradise cente, на бул. Черни връх 51-Б (София).

Едно изобретение, което можеше да бъде (и) българско

В предишна статия говорих за митовете около българския електронен калкулатор “Елка”.

Днес ще разровим друг едни мит за друго “българско” изобретение.
Доста често се чува, че “Ксероксът” е българско изобретение. Включително наскоро четох и една руска статия по въпроса.

Всъщност това е вярно… Ама почти.
Ще кажете “Ч’ай ся! Българско ли е или не? К’ви са тия почтита?”
Да, копирната машина си е американско изобретение (в крайна сметка).
Сега ще се спра по-подробно на “почти-то”.

И в този мит, както в предишния има доза истина. Всъщност в този даже и повече.

Като начало, в барабана на копирните машини (айде, за по-кратко ще ги наричам с разговорното им название “ксероксите”), както и на лазерните принтери се използват така наречените фотоелектрети. Материали, които когато са под напрежение и се облъчат със светлина променят поляризацията си, като я запазват след това, докато не се приложи отново напрежение и цялостно осветяване, за да я премахне. Знаем нататък, върху поляризираните места на барабана залепва тонер, който после се прехвърля върху хартията.

Именно фотоелекретите са открити от Георги Наджаков. Откритието е публикувано през 1937-а година, макар че Наджаков работи по него от доста по-рано.
През 1938-а пък, Честър Карлсон, американец използвал същия фотоелектрет, с който е работил Наджаков – поликристална сяра и успява да копира изображение.

Ще кажете, ясно – материалът и принципът са българско откритие, а самото приложение – американско. Какво повече има да се рови.

Ммм, ами крушката си има опашка, ламята – крила, а историята – продължение.

В изобретението на Карлсон се използва така нареченият трибоелектрически ефект (най-просто казано, наелектризиране, чрез триене). В съвременните ксерокси се ползва електрически разряд. По-точно коронен разряд. Както и други фотоелектретни материали.

Интересно е, че първият ксерокс, работещ с коронен разряд е сглобен всъщност… в Москва. Е, още не бил с барабан, а с плоча от фотоелектретен материал, но това са подробности. Дело е на Владимир Фридкин, по-късно професор, но през 1952-а година, когато е направил ксерокса е работел в малък заводски институт. Освен това в модела на Карлсон образът е достъпен за няколко секунди, ако не се прехвърли на хартия през това време изчезва, а при модела на Фридкин е можел да бъде запазван и с дни, преди да се прехвърли на хартия.

Фридкин е работил с Наджаков, така че би могло ксероксът да се създаде и в България, или едновременно да се разработва и в Москва и тук, съответно да се продава по света, но не се е получило. Ксероксът на Фридкин си остава в един единствен екземпляр. Защо ли – по същите причини, както и в случая с “Елката” – особености на “икономиката” от социалистически тип. Нещо повече, когато в СССР се появява т.нар. “самиздат” и хората започват да преписват и разпространяват книги на Солженицин и други неудобни за режима автори, партията нарежда машината на Фридкин да бъде унищожена. Не помагат аргументите, че това е първият ксерокс от съвсем нов тип. Машината е разглобена, частите разграбени. Има легенда, че понеже фотоелектретната пластина имала слаби огледални свойства е била закачена в кенефа на института, вместо огледало. Предполагам, че е само легенда.

Да отворя една скоба. През осемдесетте години на 20-и век копирните машини се появиха в България, имаше копирни центрове, където обаче беше забранено да се копират текстове на чужд език (не помня, дали руският минаваше към чуждите). За да не се разпространява “диверсионна” литература… Затварям скобата.

Така че, заради чудесата на социализма, всякакъв предприемачески дух е бил унищожаван в зародиш, нищо че и към БАН и към Съветската АН имаше институти за “внедряване и развитие” и едно потенциално много успешно изобретение не е могло да тръгне към света от там, където се е зародило.

В крайна сметка ксероксът не е нито българско, нито руско, а американско изобретение, всичко останало са щрихи към историята.

И така, следва ли да се гордеем, че българин ала-бала и така-онака… Не, не следва. Има смисъл да се гордеем само от неща, които сами сме постигнали.
Следва обаче да отдадем необходимата почит и уважение на Георги Наджаков и да не забравяме постиженията му.
Когато следващия път ползваме ксерокса или лазерния принтер, да се сетим, че тези толкова удобни изобретения дължим и на него.

Часовници, сахати, сейковци….

Каква е целта на този пост. От ровене по разни форуми свързани с физиката стигнах до извода, че на много хора принципите на относителността са им малко неясни. Не говоря за разните антирелативистки “гурута’, които с апломб “обясняват” колко е погрешна Теорията на относителността и отказват да приемат всякакви разумни аргументи.

“Таргета” както казваме по български на поста са хората, които не са зомбирани от фикс идеи, че те знаят по-добре от учените нещата. Постът е насочен към тези, които имат някаква любознателност и поне лек интерес към релативистките проблеми, но са объркани от многото не твърде ясни обяснения и относителността на времето им се вижда като магия, или мантра, която физиците повтарят, без да е много ясно, с какво съдържание е изпълнена.
А всъщност нещата са (относително) прости.

Първо, от форумите разбирам, че много хора не са наясно, че времето в две отправни системи трябва да се мери с независими часовници за всяка от тях, ще опитам тук да разсея малко мъглата.

Всъщност това го писах в един форум, тук го давам малко променено.

Понеже в литературата по въпроса се говори предимно за влакове – когато са създавани Теорията на относителността, Лоренцовите трансформации и т.н. аероплани почти е нямало, а за космически кораби и най-смелите фантасти не са се били сетили още. За това и аз ще говоря за влак и гара. Все пак влак, перон и гаров часовник е най-лесно да си представим.

Нека нашият влак да се движи с потресаващата скорост от половин светлинна секунда в секунда (!!!) спрямо дадена гара.

Нека когато вагонът премине покрай гарововия часовник, той да показва 00 секунди. Нека да е 12:00:00, за по-лесно и даден пътник го погледне в този момент (то как ще го види си е негов проблем де).
След една секунда, диспечерът с червената шапка и “слънчогледа” на перона ще види, че стрелката на часовника ще мръдне с едно деление. Или, нека часовникът да е модерен, със светодиоди, ще покаже 12:00:01. Хубаво, ама светлината от диодите ще тръгне след влака, но за тази секунда влакът ще се е придвижил на половин светлинна секунда напред. Тоест светлината трябва да се движи половин секунда, за да стигне до очите на пътника. Да де, ама за тая половин секунда, влакът ще се е отдалечил на още половин от половината светлинна секунда. Така че ще стигне до пътника не след 1 секунда, а след близо 2. Тоест пътникът ще види, че показанието на часовника се сменя малко по-късно. Следващата секунда това ще стане още по-късно, защото влакът ще се е отдалечил още. Може би първата секунда пътникът няма да забележи закъснението, ама с напредване на времето ще стане осезателно. Виж, ако си има свой часовник и го погледне, ще види разминаването в показанията и ще каже, баси, тези не могат да си сверят часовника.
Ако в края на влака има закачен часовник, диспечерът с червената шапка ще види същото разминаване, между него и часовника, висящ над главата му, но в обратна посока.

Надявам се това до тук да внесе яснота, защо трябва да има независими часовници във всяка отправна система и защо от влака не можем да мерим времето с часовника на перона.

Забавен е въпросът, какво ще стане с двамата наблюдатели, ако влакът стигне до някъде, примерно на един светлинен час от гарата и започне да се връща.
По-наблюдателните ще кажат – ама то нали симетрично, требе като се върне влакът, нещата да се изравнят. От къде тогава идва Парадоксът на близнаците?

Такаа. При ускорителни движения, каквото е също и движението по окръжност, тоест, когато влакът прави завой, нещата са по-различни. Там излизаме от обхвата на Специалната теория на относителността (или СТО), но ще пренебрегнем това движение.

За улеснение да пренебрегнем времето за забавяне и обратно ускорение, нека влакът е направил “примка” за пренебрежимо малко време и се приближава. Тоест не разглеждаме моментите, в които има ускорения и постановката престава да е предмет на СТО.

Да разгледаме само първата секунда от този час.
Светлината от часовника на перона казахме, ще стигне до влака след 2 секунди. Обаче в първата секунда, от часовника в края на влака тръгва светлината към гарата. Казахме, влакът в това време се е отдалечил на половин светлинна секунда. Или гарата се е отдалечила от него на толкова. Тоест, светлината от влака, от първата секунда на отдалечаването му от гарата, ще дойде на перона след секунда и половина. Ето още в първата секунда имаме разминаване между часовниците, което все повече ще се увеличава и в крайна сметка, когато се влакът се озове в началната точка, показанията им ще са различни, като този на влака ще е по-назад от гаровия.

Разбира се хората, които са наясно с нещата ще кажат, че това обяснение е по-скоро от класическата физика, а не от релативистката. Така е. Целта му е да даде най-базова представа за относителността на времето в различните отправни системи и че тя не се дължи на магия, а на съвсем естествени причини. Каквито са крайната скорост на светлината и невъзможността да се движим по-бързо от нея, нито пък с нейната скорост.

В един от коментарите на въпросния форум участник протестираше, че такова обяснение може да се направи и със звукови вълни.
Не, никой не ни забранява да се движим много по-бързо от звука. Докато скоростта на светлината е постоянна и не можем нито да я достигнем, нито да я надминем. Това е и ключовият момент! И причината, когато се движим да изоставаме спрямо неподвижната отправна система.(как звучи само 🙂 )

Разбира се, това за скоростта на светлината е постулат в релативистката физика, не теорема. Но до сега не е бил опровергаван от наблюденията. За съжаление и измерванията в ЦЕРН, на неутриното, за което имаше съмнения че изпреварва светлината се оказаха погрешни. А би било много интересно, ако бяха верни. Това щеше да е революция във физиката, но уви. Революцията се отлага.

Още нещо, за да са по-правилни горните разсъждения, нещата трабва да се случват във вакуум, но все пак разглеждаме една абстракция.

И накрая, за по-любознателните:
Тук има много добра статия, в която нещата са обяснени по-подробно, вече са намесени и Лоренцовите трансформации, а не само моето елементарно обяснение. Моята цел беше да дам най-просто обяснение, с възможно най-малко математика, за да не подплаша някого, който може да се заинтересува от проблема и да продължи напред. Статията, която давам е много добра стъпка към по-доброто разбиране на нещата. Има и много добри анимации, която нагледно показват разминаването на часовниците и относителността на времето.

Addicted to Cosmos

Премиерата на новото издание на “Космос” отмина. Остана неудовлетвореността от липсата на подобни предавания, както и на друг вид научно-популярни издания – хартиени, радиопредавания и т.н. В този ред на мисли RATIO е единствен светъл лъч в мъглата на посредствеността, покрила трайно страната ни, един форум, на който може човек да се докосне до истинската наука, поднесена в разбираема и увлекателна форма. За съжаление форумът страда от липса на популярност и е само в София. Не знам, не е ли възможно сесиите му да се публикуват поне в Мрежата, явно за пряко излъчване по някоя телевизия е прекалено фантастична мечта.

За запълване на глада за качествена научно-популярна информация, вечер, когато успеем да се съберем цялото семейство в последно време гледаме “Космос”. Една вечер епизод на Сейгън, другата – на Тайсън.
И пак се питаме, какво пречи на някоя нашенска телевизия да ги излъчи?
БНТ, като наследник на телевизията от соц. времената, трябва да пази в архивите си копието на филма на Сейгън. 30 години след премиерата му, правата за излъчването му сигурно не са толкова скъпи – ще се изплатят от първата реклама от многото, с която ще бъдат накъсани епизодите (преди 9-и сеп.. опа, 10-и ноември, поне тая “прелест” я нямаше и можеше човек да си изгледа каквото гледа на спокойствие).

Защо бнт или друга телевизия, кичеща се с определението “национална” не купи правата за новия “Космос” на Тайсън? Едва ли ще са по-скъпи от на една-две сапунки, но пък резултатът ще е безкрайно по-полезен?
Може би поради липса на култура и недостиг на интелигентност на програмните директори, които като почти всички лица на отговорни постове в България са там заради връзки, а не заради способности? Риторичен въпрос.

А и не са само “Космосите”. По Дискавъри-сайънс вървят доста интересни сериали, включително един на Стивън Хокинг. На английски. Опция – руски субтитри.
Научих наскоро, че имало и филм по “Рибата в мен” – познайте, има ли го достъпен за българи, незнаещи английски.
И много други, от които уви, жадните за знания българи са лишени.
На фона на това информационно затъмнение, всякакви конспиративни простотии буквално кипят и заливат мозъците на населението.

Шъ ли ми някой обясни,

Шъ ли ми някой обясни, кой паметник тез оскверниха:слуги на газпром
Снимка NOрешарски

та ги в пандиза вкараха?

Да, за надпис върху това временно съоръжение, дето за съжаление стана доста постоянно в последната година, ама какво да се прави – народната любов плаши, две момчета, Ивайло Стоименов и Любо Авджийски са задържани в кауша, и не само това, а за утре се готви бързо съдебно производство! Полицията и съдът се задействаха с неимоверна скорост за едно графитче върху ламаринена временна ограда – даже не и върху постоянна ограда или сграда, след като с години не си помръдват … никой крайник при сигнали за най-шокиращи престъпления. Явно, двете момчета са много опасни. Може би защото могат да пишат, а властимащите показват афинитет единствено към… ъъ.. не толкова грамотни люде…

И какво беше толкова страшно в постъпката на младежите? Преди сума ти ревове се изреваха за оскверняване на паметници, когато някой, често много талантливо изразяваше мнението си по дадени въпроси върху определени паметници. В случая обаче е “осквернена” една ограда, сложена не на място.

Всъщност, ясно е какъв. Това е паметникът на наглостта и лицемерието, на гьонсуратлъка. Паметник на същността на сегашната власт. И властниците са много чувствителни, когато се посегне на тяхната същност.

Пост-рацио

След като три пъти изтървах RATIO, все се случваше нещо и не успявах да отида, този път се мобилизирах. Ходих да ми леят куршум, две циганки ми разваляха магии и ходих на ходжа да ми чете молитва, най-после се озовах на четвъртия форум…

Не, разбира се не съм направил нито едно от изброените неща, но виж, една черна котка ми се отърка в краката предишния ден и явно тя ще е била “кадема”. 🙂

Та в крайна сметка на ръба да го изпусна се класирах за четвъртото издание на форума за “наука на човешки език”.

Залата на Sofia Event Center беше разкошна, с много добра акустика, видео стени и електронно оборудване. Както и разкошно декорирана и осветена. Не на последно място много добре климатизирана. Както разбрах, провеждането на форума там било един вид дарение от страна на собствениците, за това само адмирации! Както и на другите спонсори, без които билетът би надхвърлил възможностите на повечето любознателни граждани, имащи желание да посетят събитието.

Лекторите също се оказаха страхотни, много свежи и духовити. Който гледал -гледал. Няма да преразказвам лекциите 🙂

Щандът на OZONE.bg беше точно на мястото си в предверието към такъв форум, предлагайки научнопопулярни книги на преференциални цени.

Като четох отзивите за събитието обаче ми направиха впечатление някои коментари, че българското представяне било много слабо и всяка година ставало все по-слабо.

Не смятам, че представянето на Христо Колев беше слабо. Лекцията му беше интересна, с много демонстрации и поднесена със свеж и разбираем език. Тя беше на тема “електомагнитния спектър” и целта ѝ бе да внесе разяснение за видовете спектри, защото много хора не са много наясно с въпроса и се подават на нелепи псевдонаучни манипулации, както и да разсее редица ирационални страхове, като обясни същността на нещата. Тук идва и проблемът с неговата лекция. Предназначена беше за по-широка аудитория, а не като тази, която се бе събрала на Рацио – добре информирана по повечето въпроси, по които Христо говори, въпреки, че от въпросите зададени в дискусионния панел се видя, че далече не всички са били толкова наясно с нещата.

Но мисълта ми е, че това, че нещата от лекцията са ти известни не означава, че лекцията е слаба. Всъщност на мене ми бяха известни нещата, които говориха и тримата лектори, никой не успя да ме изненада с нещо. Но в никакъв случай не бих нарекъл която и да е от лекциите “слаба”. Напротив. Нивото и на тримата лектори бе много високо. Удовлетворението от форума, което изпитвам не е, че съм научил нещо ново – нямаше такова, не искам да звуча като всезнайко, просто се интересувам от материята и на тримата лектори и следя научно-популярните източници, а до колкото мога поглеждам и към чисто научните. Удовлетворението е, че видях тези известни учени, чух как съумяват забавно и популярно да говорят за много сложни неща. Както и да съм в среда на знаещи, мислещи и любознателни хора.

И да се върнем на това, къде според мене е проблемът.
Именно – в “просветеността” на аудиторията. Както казах в предишния пост, повечето хора, които бяха на форума ги знаеха нещата. Сбирка на съмишленици. А идеята на форуми като Рацио е да достигне популяризирането на науката до много по-широка аудитория.

Корените на проблема според мен са два (основно, сигурно има и други)
Едното е рекламата. Както писах и във ФБ, само с реклама във ФБ и блогове много трудно ще достигнеш до широка аудитория.

Другият проблем – липсата на превод. Нищо, че за мен не е проблем, поставям се на мястото на човек от по-старото поколение (като мене), който нито е учил английска филология, нито е бил учен, така че даже и да е учил английски, няма да разбере почти нищо от лекциите. А може да е учил друг език (аз примерно съм учил немски, но не го владея).

Казах английска филология или учен, защото това бяха категориите хора, които успяваха да научават английски така, че да го разбират. По наше време се учеха формално западни езици, но така, че всъщност да не се научат. Изключвам езиковите гимназии. Още една категория хора от по-старите поколения, които биха се справили с английския на лекциите.

И така, представете си, че такъв човек е попаднал по някакъв начин на информация, темите го интересуват, но се сблъсква с непреодолима езикова бариера…
Четох изявление на един от организаторите, че миналия път опитали симултанен превод, но малко хора го ползвали. Тук идваме до първата причина за проблема – слабото информиране. Хората, които биха ползвали превода, просто не са научили за събитието.

Пак RATIO

RATIOАйде стига толкоз!
Събират се едни, дет’ са на един акъл и си се радват колко са умни.
Пак ще правят RATIO и ще си слушат това, дето (си мислят, че) си го знаят. Че тоз’ път даже в Sofia paradise Center се намърдали.

Я всички, дето всичко знаем и разбираме по-добре от специалистите да отидем и да им разкажем играта.

Знаем, че еволюция няма. Ся н’екъв щял да говори за еволюцията. И за генетиката. Яя, какви ли глупости ще измъдри, да се пробва да ни лъже? Ама ние сме бетон!

Глас в пустиня: Ми елате и чуйте. Противниците на еволюционната теория все разправят, че “нямало” доказателства. Нищо, че има достатъчно фосили, които я потвърждават, както и директни наблюдения на съществуващит днес видове. Да, също и създаване на нови видове, въпреки, че в “учебниците” по креационизъм пише друго. От както генетиката напредна, нещата вече са на съвсем друга плоскост. Може да се проследи историята на развитието на организмите в гените на всеки индивид – през различните метаморфози от земноводно към сухоземно, от безгръбначно към гръбначно, та чак до първите клетки и даже до първите агресивни молекули, които са усвоявали околната среда, както могат и са се размножавали и усъвършенствали същевременно.

Д-р Андрю Бери от Харвард точно за това ще ви хортува, за доказателствата за еволюцията в човешкия геном. Елате, слушайте, пък може да успеете да погледнете на нещата с нови очи!

Нек’ъв Христо Колев, дет’ химик се пише щял да прави фокуси. Знаем ги тия мошенициии. Ша го разобличим.

Глас в пустиня: Христо Колев, както пише в обявата за RATIO ще представи видимото и невидимото в електромагнитния спектър, като ще отговори и на наистина основополагащи за ежедневието въпроси като “Защо чинията на микровълновата печка се върти?” Интересно е да се чуят отговорите на тия въпроси. Може да ви избавят от редица нерационални страхове. Специално за чинията на микровълновата ще разбие една от глупостите, които се леят от предаването на Гала (и ги ръси доктор, за съжаление). Мога да ви го обясня, ама елате да чуете и другите неща, все може да прихванете по нещо.

И сега другари, време е да се съберем и да изревем дружно “НЕНАГМОНЕНАГМОНЕНАГМО!!!111!!1!!”!

Нек’ъв там ще показва, как се гаври с майката природа, как замърсява божиите творения и се бърка в божите работи. Анатема! Да идем да го порицаем!

Глас в пустиня: Д-р Джон Ръниънс от Oxford Brookes University ще говори за генното инженерство, как генетичното модифициране помага на научните изследвания и защо е важно за човечеството. Елате, слушайте без предубеждения. Оставете предразсъдъците пред залата и слушайте. Може пък тази лекция да внесе яснота в разбиранията ви и да отмие мътилките, натрупани от безброй псевдонаучни писания и клипчета, които само всяват безпочвен страх.

Срещу суеверията, страха от вещици и всякакви глупости – рационално мислене и информираност! RATIO е едно от събитията, които могат да помогнат за получаване на информация, различна от псевдонаучните бълвочи, които ни заливат. Дата – 24 май 2014-а година, място Sofia Event Center в Sofia Paradise Center – София, България, бул. “Черни връх” 100. Начало – 14 часа.

Билети – онлайн от Eventim, а на място ще се продават пред залата от 12 часа. Цена 10 лева. (тоест 2 по 5, а 5 лева пари ли са 😉 )

Елате и “рационалисти”, и скептици. Информираният човек е свободен човек. Иначе е роб на заблуди, суеверия и шарлатанства.

Космос

Cosmos - TysonЛятото на 1984-а. Първи епизод на поредицата Космос на Карл Сейгън. Млад, симпатичен учен още с първите думи грабва аудиторията и я държи дълго след като епизодът е свършил. И така до края на поредицата. За Сейгън бях чел преди това доста в списание “Космос” (случайно съвпадение с името на филма), вестник “Орбита” и някоя и друга популярна статия тук-таме. Бях много щастлив да го видя и в качеството му на лектор в неговата завладяваща поредица.

“Космос” на Сейгън всъщност дойде в България 4 години след създаването си, което за комунистическата действителност е на практика почти веднага. Трябва все пак да се чуе за филма от много места, да се провери дали не е “идеологическа диверсия”, да разрешат един куп важни хора… 4 години си беше едно нищо, за да се задейства тежката комунистическа бюрокрация и да достигне филмът до зрителите.

Да отворя скоба. Когато филмът излезе, състудент започна да ми обяснява как бил идеологически неиздържан и се сърдеше, как може изобщо да го пуснат… Беше си много надъхано момчето…
Затварям скобата.

Както писах, покрай филма на Сейгън научихме в България, че българска песен е била избрана в представителната колекция на “Вояджър”. Седем години след изстрелването на сондите…

Ето че ученикът на Сейгън, Нийл Деграс Тайсън направи (със съдействието на Ан Друян) ремикс на класическата поредица.

Веднага се чуха мърморения “какъв е смисълът”, “не може да се направи нещо по-добро” и т.н. хейт, който за съжаление е неизбежен, когато някой реши да направи нещо хубаво.

Който предпочита да види за какво става въпрос вместо да хейти вече схванал, но да поясня за колебаещите се: смисъл да се възроди и припомни нещо хубаво винаги има. Вариантът да се повтаря отново и отново не работи за дълго. Още повече, науката се развива, много нови открития бяха направени след филма на Сейгън. Примерно тогава още предполагахме, че има планети извън Слънчевата система, но първите бяха открити около 15 години по-късно. Днес вече се откриват и подобни на Земята планети. Освен това технологиите напредват. Тайсън се е възползвал умело от новите възможности на киното и филмът му е много по-богат от към ефекти. Имам предвид целесъобразни ефекти, помагащи да се илюстрира изложението.

Освен това “Космос” на Тайсън не е просто нов прочит на филма на Сейгън. Тайсън е вложил много нова информация, бих казал, че филмът му е в пъти по-наситен с информация, от предишния. Сейгън доста повтаряше едни и същи неща в различните епизоди, може би за затвърждаване. При Тайсън това го няма.

Тайсън се оказа, че е също така добър разказвач, като Сейгън. Сега може би ще възникнат спорове, кой е по-завладяващ. Аз като човек, изживял времето на Сейгън и появата на филма му и емоциите около него ще си замълча. Само ще кажа – Тайсън, ти си невероятен!

Информацията във филма, ще ми опонира някой е всеизвестна. Чух и варианти, че ставал само да образова “тъпите” американци. Да, за хора с обща култура около средната, повечето информация в “Космос” би трябвало да е известна, но пък е поднесена по разкошен начин, “гарнирана” с много исторически справки. Знаехте ли, скъпи ми хейтъри, кой е да речем човекът, изчислил възрастта на Земята? И какво общо има този човек с безоловния бензин? Ъ? А за “харема на Пикеринг”? Или какво е правил Фраунхофер преди да стане специалист по оптика и защо е починал млад?

Но най-ценното качество на “Космос” е като помагало за учениците. Информацията, която току що са им преподали в училище могат да я видят тук илюстрирана и разказана по невероятен начин, със съпътстващите я исторически справки. Така поднесена, че да я разберат и да я запомнят трайно! Електронните слоеве на атомите, прескачането на електрон по орбитали, как хлорофилът обработва водата и въглеродния двуокис. Разбира се и близкия и далечен Космос, полети до края на познатата ни Вселена. (Една дама, която като ученичка изпитвала влечение към химията сподели, колко съжалява, че тогава не е имало подобен филм…)

И така, всичко това е чудесно, само че (мислите, че ще минем без “обаче”? Нямааа.) познайте по коя национална телевизия българският любознателен зрител и (потенциално) жаден за знания ученик може да види поредицата? Познахте. По нито една от трите набедени за национални! Добре, че по българския канал на National Geographic може да се гледа почти веднага след официалното излизане на поредния епизод (с 1-2 седмици закъснение). Хубаво, ама NG далече не се “хваща” навсякъде и от всички. В Замунда.нет се появяват епизодите, но почти без субтитри и добре че са качени и някои от озвучените на български епизоди от NG, за да могат повечето хора, които не знаят английски, или още го учат да се насладят на филма, без затруднения.

В “замяна” особено около наскоро преминалите празници бяхме щедро “дарени” с “популярни” филми на религиозна тематика. Включително за нови “изследвания” на плащеницата на Христос, за която от сума време се знае, че е фалшификат от 14-и век (айде, да беше век-два разликата, да претендират за грешка в датирането, ама 14 века!). Или бил ли е Исус в Британия… Бе първо докажете, че изобщо е съществувал, после му редете биография.

Друго шокиращо обстоятелство около филма на Тайсън е, че бе забранен в редица ислямски държави, а и много християнски общности надигнаха глас… По времето на Сейгъновия филм нямаше такива изстъпления. Никак не искам да съм прав, ама нещата уви вървят с широки крачки натам.

Стига с мрачните мисли.
Щастлив съм, че бе възродена една легенда от младостта ми!
Разкошен филм, невероятен Тайсън!

ПП
Ще кажете, че сме се наговаряли с Григор, ама не сме. Тия дни е пуснал разкошна статия за филма!