Category Archives: Лаф да става

“Открадната” “Елка”

В последно време обществото ни е силно разделено на идиоти и олигофрени…

Опа, да започна отначало. Българското общество, както знаем успешно биде разпарчосано на фракции, непонасящи се една друга и най-лошото, не желаещи да се чуят помежду си. Всеки се е вкопчил здраво в митовете, върху която се формира фракцията, която си е избрал и не желае и да помисли за алтернативно мнение. Въпросът, дали това разделение и непримиримост се дължи на световната конспирация, юдео-масонско-илюминатския заговор, или пък на интересите на нашенсиките кдс-арски кадри, които така или иначе пак са тук и пак са си същите го оставям на страна.
Лошото е, българинът обича “силно да люби и мрази”, но не и да мисли…

Стига толкова въведение. Като става въпрос за разделение, някои от фракциите застъпват тезата, че ние българите сме измислили и създали едва ли не всичко на света и отстъпват във вярата си само на македонските си “колеги”. Други пък са на обратното мнение, че не сме създали нищо и едва ли не съществуването ни е безполезно и излишно. Разбира се и двете мнения са иди.. опа, неправилни и неверни.

Но темата на този пост е един мит, който поне в края на социалистическите години и началото на “прехода” намираше благодатна почва в доста мозъци на наши сънародници, а именно – за българския калкулатор, който бил “откраднат” от японците.

Сега, следва да уточня, че историята, която ще разкажа съм я слушал от първо лице от хора, участвали в разработката и производството въпросния калкулатор. За съжаление тогава, преди близо 30 години нямах блог (тогава нямаше и Интернет, представете си), нито съм мислел, че някога ще пиша нещо и само слушах, без да си водя бележки. Уви, тогавашните ми събеседници до един са вече покойници и няма начин да си опресня спомените и да ги питам за детайли (вариантът “контактьор” го изключвам ). За това ще разкажа историята като преразказ, като предупреждавам, за всякакви възможни несъответствия с реалността, дължащи се както на отклонения и изкривявания от разказващите, така и на недобра памет от моя страна.

Последно уточнение. Събеседниците, за които говоря са работили в Института по електроника на БАН и Централния институт за изчислителна техника (в последния е разработен въпросният калкулатор), както и в завод “Електроника”, където се е произвеждал.

Та, най-накрая да стигнем до самата история, която е доста поучителна и поне според мене интересна.

Нашият калкулатор е показан на Световно изложение в Осака, мисля през 1970-а година и е един от 6-те калкулатора, показани на изложението. До тук с мита за кражбата. За да бъдем по-точни, “Елка” е четвърти в света по дата на създаване – 1965-а. Преди него вече е има вече 4 калкулатора, британски и японски.

Обаче във всеки мит има и зрънце истина и тя е, че нашият калкулатор е най-добър от демонстрираните като брой функции и удобство на работа и привлича голям интерес.

Да се отклоня отново. Първо, наистина още с първото си “издание” през 1965-а година “Елка” има повече функции от конкурентите си, например коренуване. Второ, като говорим за калкулатор, не става въпрос за джобните модели, които се появиха поне 5-6 ако не и повече години по-късно (и въпреки, че бяха български се продаваха само в “Кореком”), а за настолно съоръжение, с големина на пишеща машина. Нещо такова:

Та, както казах, “Елка” предизвиква голям интерес и заваляват поръчки…
До тук всичко прекрасно. Само че по ония времена да се учи външна търговия имаше много строги критерии. Произход, вярност на Партията, добра идеологическа подготовка. Само не и човекът да разбира от търговия, нито да го влече. Само “наше” момче или момиче можеше да влезе в толкова желаната специалност. Много по-късно, чак към края на 70-те започнаха да отпускат по някоя бройка и за “простосмъртни”, за да се замажат очите на населението.

Та въпросните “наши” момчета и момичета за съжаление си нямат представа от технологичните възможности за производство и сключват договори за невероятни количества…

Съответно тук настава лудница. В завод “Електроника” се работи на 3 смени. Корпусите на “Елка–та” са от цял излят профил от алуминий и се назначават всякакви работници, за да шлайфат, шкурят и изпилват неравностите по профилите. По онова време се използва т.нар. феритна памет,
феритна памет
която представлява най-общо казано пръстенчета от феро-магнитен материал, с няколко намотки проводник, усукани през него. Назначават тютюноработнички да нижат ферити…

В крайна сметка става ясно, че договорите са неизпълними. Не помня вече, представители на коя фирма идват да купят ноухау-то, след като се разбира, че не можем сами да произведем нужните бройки. След като виждат манифактурата, която представлява нашето производство се оттеглят без да купят нищо.

На следващото изложение вече има много други калкулатори, конкурентни на нашия и по-добри от него. Което е нормално, светът се развива, ако не успееш да “яхнеш” пазара, когато имаш шанс, другите ще те изпреварят.

Историята показва същността на социалистическата икономика, нямаща стимул да се развива и как постиженията на научната и техническата мисъл (каквито определено имаше не малко) биваха затлачвани от социалистическото безхаберие. Подобни истории могат да бъдат разкани и за “Големия брат”, например за автомобилите “Москвич”, през 60-те години е създаден нов модел, доста авангарден за времето си, радващ се на световен интерес, който обаче продължава да се произвежда с много малки изменения близо 40 години след това.

Една много добра илюстрация на икономиката от социалистически тип:
лада-bmw
Съвършенството не се нуждае от изменения

В заключение, можем да кажем за труда на нашите учени и инженери единствено “жалко”.

Deja vu

Във филма “Матрицата” явлението deja vu представлява “системен бъг”, грешка, нарушение в Матрицата…

Deja vu е и появата на тия двамата доволни типове отново на стените на моята пещера:

Блажев§Иванов
Снимка – Литературата Днес
 

И друг път съм ги споменавал и то не веднъж.

А самото им съществуване представлява сериозен бъг в матрицата, която от години е наложена на битието ни, Прокрустовите рамки от невежество, простотия, суеверия, чалга, безхаберие, апатия и т.н., стягащи обществото.

Който не знае кои са тия (ако има такъв, сигурно е прекарал последните няколко години в друго измерение), ще напомня – въпросните господа пропагандират… четенето.
Четенето не на кайметата от последната далавера, или на етикетите на бутилките, или пък на субтитрите на поредния сериал с произход Босфора и околностите му. Не, четене на книги.

Какво, ако не сериозен фал в Матрицата може да бъдат, не захабен чичко или нафталинена лелка, които споменават стеснително, че то и книгите представляват ценност и ако някой рискува да им обърне внимание няма да сбърка, а двама вървежни пичове, които активно се занимават с книгоиздаване, реклама и разпространение на книги и са успели да напипат може би най-ефективня до сега подход за популяризиране на книги от най-различни жанрове.

Основно заради тях, както и заради още няколко други: Аз чета, Професия читател четенето отново става популярно и могат да се видят все повече млади хора с книги в транспорта и в парковете.

Тъкмо тия двамата успяха да предизвикат интереса към трудно продаваеми научно популярни книги.

И сега, на снимката изглеждат доволни от живота и от себе си, не защото са усвоили поредния транш от Брюксел, а защото са направили… собствено издателство… Да, на “тесния” български книжен пазар и при наличието на много издателства и нечетящи индивиди, някой прави ново издателство, планира да издава рискови заглавия, както научни, научно популярни, така и неиздавана и непозната у нас фантастика и книги, засягащи сериозни социални проблеми, каквато е и първата им книга, която предстои да излезе в петък ( 28.03.2014) и вярвам, че ще успеят, защото вече са доказали многократно, че си разбират от работата. Издателите не дремят, другата сряда имат ново мероприятие и представяне на нова книга, но новините може сами да ги следите на страницата на издателството. За сега само във Фейсбук: Издателство “Deja Book”, но надявам се скоро да имат и истинска страница. Още повече много потенциални техни читатели нямат ФБ профил и държат да нямат. Предполагам, новините от новото издателство ще ги има и на познатото място.

И накрая, макар и да вярвам, че всички са познали двамата доволни индивиди от снимката, редно е да споменем кои са – именно Христо Блажев и Благой Иванов и да им пожелаем да си останат така доволни и след една година, и след това също и успех на новото издателство!

Песента на Валя

Като си говорим за филми, да продължа темата от предишния пост. Снощи гледах филма за Валя Балканска на btv-Документите. Много добре направен, поздрави на Гена Трайкова, която бе успяла да открие точно как Песента на Валя е стигнала от Родопите до Космоса, хората “замесени” в събитието и от българска и американска страна. Може би много хора ще бъдат изненадани, че България научи за Песента 7 години след изстрелването на Вояджър… И доста други интересни подробности. Филмът определено си заслужаваше.
Може да се види тук, поне първата част, не видях да има втора, поне за сега.

Има интересни подробности за хората, допринесли тази песен да стане известна толкова, че да стане един от представителите на човечеството пред Вселената, перипетиите на американския етнолог, който я е записал и издал в Америка, неприятностите с Държавна Сигурност на хората, които са го развеждали и свързвали с изпълнителите. Как той е изпратил плочи на всички изпълнители, участващи в плочите, които е издал, но те така и на са стигнали до тях, потънали някъде в мазетата на ДС…

“Забавен” момент бе разказа, за изображението на мъж и жена изпратено с Pioneer 10 и 11 и реакцията на “моралистите”. (хората на изображението са голи…)

“Най-забавно” обаче беше, как са подбирали изпълнителите, които да участват в представителния диск, качен на двете сонди (не само музика има записана на тях). По-конкретно, защо на диска няма песен на Битълс. Още повече, че всички членове на легендарната група са били съгласни, тяхна песен да участва. Оказало се, че те не притежават “правата” върху песните си (йезуитски наричани в България “авторски”)… А умственият инвалид, който тогава ги е притежавал, явно не е искал песен на Битълс да представя Човечеството пред евентуални жители на далечни светове…

И друг път съм пиасл за “правата”. И не веднъж. Но този конкретен пример много ярко подчертава безумието на системата с Copyright-a (моля, забравете за израза “авторски права” – тези “права” имат толкова общо с авторите, колкото холерата с гурме-то.)

И по-конкретно – с какво въпросният “праводържател” е чувствал правата си застрашени? Че евентуално след милиард години някой извънземен ще чуе въпросната песен, върху която претендира да има “права” и няма да вземе стотинки от това??? И колко безумна е системата, че хора, които правят диск, който никога няма да се слуша на Земята и няма да спечелят от него и цент, трябва да се допитват за въпросните “””права”””. Спирам до тук, че продължението няма да е лицеприятно.

Още веднъж поздрави и на Гена Трайкова, и на останалите от екипа ѝ, реализирали този чудесен документален филм!

Ритни ме да падна

Анджак,
ще си говорим първо за гравитацията. Или по-точно за филма “Гравитация” който тази година събра доста “Оскари”. Въпросът е – Защо!? За 3 от тях мога да се съглася: за операторско майсторство, за визуални ефекти, за монтаж. Но за наградата за най-добър режисьор някак не ми се вързва.

Какво е “Гравитация” – (много) слаб филм, тип катастрофична фантастика, който чупи, троши и рита по зъбите всякакви физични закони. Който е учил поне малко физика ще се сети за какво говоря, след като види сцената, когато Джордж Клуни бе “отвян” в Космоса… (То да беше само тая сцена, ама тя бе върха на недомислиците.) Освен това филмът реално бе моноспектакъл с актьор и половина, което само по себе си не е лошо, но моноспектакъл за да е интересен трябва да е наистина добър, това е много по-трудно, отколкото ако има повече актьори, а конкретно този беше адски скучен.

Правя паралел с “Аполо 13”, който въпреки че имаше много номинации, взе само 2 – за монтаж и … звук (??). А филмът бе много добре направен, добре следващ книгата и документалния материал, като същевременно не беше прост прочит на книгата на Джим Лавъл, нито документален филм. Рон Хауърд се бе справил невероятно. Очаквах “Аполо 13” да вземе много оскари – все пак това им е историята на американците, ама уви. Всъщност преди също бях писал за този филм и си давам сметка, че изводите които съм направил в предишния пост се припокриват с тези, които бих дал тук, за това приключвам по въпроса.

Срив

Споко
Не е “взрив”.

Просто хостингът нещо имаше проблеми, и аз “намазах” – и скромната ми страница, и архивите ѝ заминали в небитието.

За капак последният бекъп си го бях правил през декември. Добре, че не съм писал много след това. С помощта на кеша на гугъл, възстанових загубените постове, копирах и коментарите, но няма начин да ги копирам от името на авторите им.

Има още доста за възстановяване, ама полека полека, може да успея да приведа пещерата в предишния ѝ вид.

Че ви казвам едно нещо

По повод новия псевдоскандал относно езика, на който трябва да се води предизборната агитация.
Предлагам да се води на португалски.
Тогава нито една от спорещите страни няма да има основания за недоволство.

Населението също както досега, няма да разбира същността на това, което му говорят агитаторите. Поне тая част, която слуша агитациите. Останалата, по-голяма част все така ще продължи да не ги слуша, така че за нея на какъв език се води е безразлично.

В замяна ще постигнем още по-близки връзки с братския бразилски народ и ще ударим нова шп… оп, четка на президентката им, която биде позабравена напоследък, покрай вълненията с южен поток, северен потоп, Белене и другите потопи и въртопи, които поглъщат милиарди левове, които биха могли да послужат за повдигане на нивото на цивилизованост на нацията поне до морското равнище, след като от години е дълбоко под него.

Карай шафиоре…

Попаднах на този пост на Соня и реших да споделя поредната изцепка на малоумно говедо, мислещо си, че баща му е собственик на пътя.

Тия дни си се прибирам и на шосе с две ленти си карам в лявата, защото ми предстои ляв завой. А и да не преча на включващите се от кръстовище в дясно.
В един момент някакъв умствено-ощетен тип с благоевградски номер ми залепва на задния капак и започва една цветомузика. Присветвания, клаксони…

Аз естествено не се дръпнах в дясната, защото:

1) не виждам, как мога да преча на говедото, при положение, че се движех с… ммм, е да го кажем с 50 лева над разрешената скорост. Просто бях пуснал колата по инерция и тя ускори по нанадолнището, а и с „джигита“ на задния ми капак не смеех да намаля.

2) Четете закона бе, ей! Научете го тоя правилник! Да не съм голословен:

Отиваме на официалния сайт, дето се публикуват законите и да видим, какво гласи интересуващият ни закон:

Раздел III.
Разположение на нерелсовите пътни превозни средства върху пътя

Чл. 15. (1) На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.
(2) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат и водачът на моторно превозно средство може да използва за движение най-удобната за него пътна лента в следните случаи:
….
2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) в населените места, на пътно платно с две и повече пътни ленти за движение в една посока, обозначени с пътна маркировка или пътен знак, по които е разрешено движението на пътни превозни средства със скорост не по-голяма от 80 km/h;
…..

Да преведа на по-човешки – в населено място и извън населено, където скоростта е ограничена до 80км/ч такова понятие като „бърза лента“ няма. Шофьорите могат да си карат в лентата, която им е най-удобна.
(Е, разбра се това не значи да караш с 30 в лява лента, въпреки че законът не го забранява. Ако ти се налага да караш с 30, най-добре да се отстраниш най-бързо от пътя и да си решиш проблема).

Така че драги ми „музиканти“, „илюминатори“ и тем подобни умствени инвалиди, имайте предвид, че за такова поведение в повечето европейски страни освен глоба, ще се разделите и с книжката си за няколко месеца.

Как продължи историята – говедото доста дълго присветка и с свири, накрая не изпревари от дясно, както правят повечето бързаци, а изчака да се появи насрещно движение и изпревари в насрещното пред идваща кола… Ама имало двойна непрекъсната линия… те тия работи не са за нас. После на светофара бяхме кола до кола. Оня кой знае защо беше минал в дясната лента, след като ми вдигна кръвното и изправи на нокти хората от насрещното движение.

Лелевизия

Първо ЧНГ на всички каквото – такова. Ако може – по-добро.

Ся на въпроса.
Аз като човек, който от много години, по-точно цял живот, първо много обича новогодишните празници и второ, обича да си е вкъщи по това време, разчитам основно на телевизията да ме „забавлява“ по време на празника и това е времето, в което телевизорът ми не е включен на някой от научно-популярните канали.

За това кратък „преглед“ на новогодишните програми, на които успях да обърна внимание.

ьтв – леле мале. Започна със Слави. Шоуто му беше много, ама много зле! Много по-зле от средно-статистическо негово предаване. Славчо, ако спешно не си подмениш сценаристите, няма да те бъде още дълго, чеденце…

Добре, че по военния канал Томата разказваше стари истории за Абба, та успях да преглътна Славето.

След Славчо започнаха „Комиците“ – биваха, ама нищо празнично, просто едно маалко по-добро тяхно предаване, за разлика от повечето им, които са мноого зле…

И „черешката на тортата“ – от 12 и 30 „Звездите на телевизия планета“… Ало, „Планета“ нямат ли си телевизия, та трябва да им гледаме „звездите“ по националната такава, за каквато се води бтв?

Мани…

Единствено предаването на Любо Нейков биваше до някъде, най-вече с това, че беше кратко.

„Нова тв“ – не бих обърнал внимание изобщо на измъчената им програма, ако не беше „хитът“ в нея – „11 години телевизия Планета“! Алоооуу? Кво стана бре? Да не би „Планета“ да са купили и двете национални телевизии -ьтв и Нова? Най-показателното е, че чалга-потокът най-напред свършва по едното тиви, преди да бликне обилно по другото. За разлика от иначе криво разбраната „конкуренция“ между телевизиите, изразяваща се в малоумието да дават подобни предавания по едно и също време.

И накрая единственият светъл лъч, в цялата тая помия – БНТ 1. Да, да, точно БНТ. Без майтап.

Първо започнаха с много сладко предаване за „състезание“ между 60-те и 80-те години. Е, може би на по-младото поколение не би им допаднало, ама аз, като представител на такова, покриващо и двата периода, освен това запален фен на 60-те години на 20 век и преживял много хубави моменти през 80-те не можех да остана безразличен към добре направеното предаване. След него започна програмата от площада, която с малки изключения тази година беше много добра. Върхът разбира се беше след 12 (когато по другите телевизии нямаше вече нищо за гледане) – изпълнението на „Фондацията“. Чак ме доядя, че не изпълзях до площада!

Изобщо БНТ-то, не само по нова година заслужава да бъде отличено. Помня случаи, когато по другите две национални тв-та се кипреха по едното Батката, по другото – Цветанов, а по „канала“ показваха блогъри с доста радикални възгледи.

По бнт1 е и единственото рок предаване по национална телевизия . Вярно, че има какво да се желае още от него, вярно и че за съжаление го съкратиха – само в петък, а не цяла седмица както беше преди, но все пак го има и е единственото предаване, в което могат да се видят млади български музиканти, не само рокаджии, но и представители на много други стилове и жанрове без оня, за който споменах в началото на поста и който е широко застъпен по всички медии. По необяснима причина на тези наши изпълнители, много от които изключително талантливи и креативни не се дава достъп до националните медии и предаването на Денис е единственото, което им дава възможност да бъдат видяни от по-широка публика. Така че пожелавам на бнт да не обърнат лопатата, а да виждаме още повече положителни явление в тяхната програма, пък дай боже и по другите телевизии.

И още веднъж на всички честита Нова година и най-добри пожелания!

Благословен да бъде онзи човек, който уповава на

Преди години писах някои виждания за релиигиите: Вяра, религия и още”

Давам си сметка в днешно време, че съм бил прекалено толерантен към религиите, виждайки липсата на толерантност от техните представители и наглостта им.
Все по-застрашителен става сценарият от “Падането на нощта”

Във времена, в които светското образование и науката са поставени в унизителна позиция е естествено суеверията да надигат глава (в категория суеверия слагам и “официалните” религии, защото те не са нищо повече от узаконени по стечение на обстоятелствата суеверия).

Тук ще се спра на един аспект, който особено ме дразни, а именно, това че много хора стават религиозни, понеже, разбирате ли, комунистите били “атеисти”, а те били антикомунисти…

Атеизмът не е въпрос на политически убеждения, а на здрав разум. Нито на подражание на тоя или оня “кумир”, група, движение или политическа система.

Тук всъщност ще обърна внимание на “атеизма” на комунистическата система. По-точно на религията, с която те се опитваха да заменят другите религии, маскирайки ги като атеизъм.

При споменаване на религиозната същност на комунистическата доктрина, повечето вярващи възнегодуват и започват да “доказват”, че тя е антихристка, и незнам си каква, но в никакъв случай не религиозна.

Всъщност няма разлика между която и да е религия (освен може би будизма) и комунизма.

Преди всичко, и едното и другото са основани на вярата. Уж има теории (със задължителното определение “научен”), но сляпата вяра се поставя на първо място.

От не един преподавател по Маркс-Ленинска философия сме чували: “Ние, комунистите вярваме…”. Но да кажем, че това е само за по-удобно изразяване на мисълта.

Ленин беше казал нещо от рода на: “Комунизмът е правилен, защото е верен”. Само по себе си безсмислица. Дълго се чудех навремето, как е могъл да го каже, след като няма логика. Докато не осъзнах, че това е същността на комунизма. Верен по подразбиране, без право на доказване.

Да разгледаме няколко черти, характерни за религиите, които в пълна сила важат и за комунистическата идеология.

Да започнем от догмите.
Въпреки стремежът към наукоподобие, имаше догми, които не биваше да се нарушават. Като да речем, че човекът е “венецът на сътворението” (даа, точно както в религиите), че изкуствен интелект не може да се създаде, че не може да има нещо, произведено от човек, което да го надмине. Въпреки, че уж диалектиката беше в основата на Марксизма-Лининизма (диалектически материализъм) и според нея нищо не пречи по-нататъшното развитие независимо дали по “естествен” или “изкуствен” начин, догмата категорично го забраняваше.

Комунистическата догматика доведе до погромите и за съжаление убийствата на много съветски учени. Така кибернетиката и генетиката бяха обявени за “буржоазни науки” Съответно СССР изостана много в тези области, въпреки че преди проведените пленуми, последвани от терор и в Съюза тези науки бяха добре развити.
Николай Вавилов е един от многото примери.

Парадокс е, че термоядрената бомба спаси съветската физика, за добро или лошо. Научавайки, че се готви пленум и срещу физиката с цел обявяване на кое е “правилна” физика, Капица се обажда на Сталин и в прав текст му казва, че ако иска Съветите да имат водородна бомба, трябва да отмени пленума. В случая авторитетът на Капица, както и заплахата Щатите да имат по-силно оръжие е надделял над мракобесието и съветската физика, заедно с много невинни учени е била спасена.

Не знам, ако пленумът се бе провел и макар и с цената на много безсмислено похарчени животи, дали Империята на Злото нямаше да рухне много по-рано. Но от друга страна, оцеляването ѝ доведе до надпреварата не само във въоръжаването, но и в науката. От там станаха възможни кацането на Луната, бързото развитие на електрониката и миниатюризацията. Знае ли човек, може би в противен случай още нямаше да има персонални компютри и Интернет. Както и средства, за масово разпространяване на псевдонаучни и антинаучни безумия, от друга страна. Нещата винаги имат повече от една страна.

Догмата за равенството също я помним. Както и че частната собственост е Зло.

Друг, характерен белег за религиите са мъчениците. Всяка религия има свои мъченици, които се честват на определени дати и чиито жития и страдания се изучават.

Прословутият Павлик Морозов може да е банален пример, но много точно демонстрира характерното за всяка религия изискване, индивидът да поставя кумирите си над роднините и приятелите си:

“Този, който не може да се откаже от баща си и майка си,
не може да е мой ученик, както и този,
който не може да се откаже от брат си и сестра си,
и вдигне своя кръст, както аз направих,
не може да е достоен за мене.”
Тома 55.)

Мм? Познато ли звучи? Типично по Морозовски!
Партията над всичко! Включително и над семейство и роднини.

Но тук ще спомена една друга мъченица, от пантеона на комунистическите герои.
Спомням си поемата за някоя си Валя, пионерка, която умирайки от тиф категорично отказала да вземе кръстчето, което майка ѝ се опитвала да ѝ сложи в ръцете.

В дългия текст на поемата периодично се повтаря “припевът”, всъщност тъй като не става въпрос за песен, по-подходящ термин може би е лайтмотивът, (простете невежеството):
”
Валечка, Валюша, а вземи го де!
Кръстче златно, няма то
да те изяде!
“

След което следва отново и отново твърдия отказ на пионерката.
Накрая идва трагично-героичният финал – Валя козирува по пионерски и с думите “Винаги готова!” издъхва, без да приеме религиозния символ.

Едва ли събитията са се развили точно така, по-скоро детето едва ли е било на себе си и е осъзнавало, къде се намира и какво се случва с него.

Въпросът е, че ще ме прощавате, но описаното поведение не е поведение на атеист, а на дълбоко религиозен човек.
Атеистът би си казал “щом това ще успокои майка ми по някакъв начин, защо не?” и ще вземе кръстчето, ще се прекръсти ако трябва. За него това не е проблем или “престъпление”.

За вярващия в друга религия обаче е немислимо да приеме чужд религиозен символ.

И не е важно, дали нещастното момиче действително се е държало неадекватно, или всичко е плод на “поетичния гений” на автора, важното е, че едно такова поведение на сляпа вяра се афишира, възхвалява, възпява и се дава за пример за подражание и правилно (правоверно) поведение.

Всяка религия има чудеса. Комунизмът също.
Чудеса бяха язовирите, афиширани като изкуствени морета, беломор канал (взел живота на повече от 12 000 “възпитаници” на ГУЛАГ, но виж, това не се споменаваше).
Чудеса бяха всеки строеж, всеки завод, подвизите на работници, строители, ударници. Постоянно пресата, радиото и телевизията гърмяха за подвига на Стаханов, почина на Злобин и т.н.

Чудеса бяха изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята, изпращането на първия човек в орбита.
Виж, с Луната нещата нещо се позакучиха, оказа се, че развитието на науката и техниката не е въпрос на идеология и обществен строй, ами май по-скоро е въпрос на добро финансиране и мобилизация на научната мисъл.
Но след провала на Лунната програма комунистическите идеолози замълчаха, песни, които преди често звучаха в ефира бяха спрени, другарите се държаха сякаш никога не е ставало дума за полет към Луната и цялата пропаганда, как само съветската наука е в състояние да изпрати човек на естествения ни спътник бе заметена под миндера.

Така и религиозните проповедници тръбят да речем за всяко успешно изцерение от епидемия, включващо се в рамките на статистическото отклонение, а за хилядите умрели не се споменава.
За чудеса се обявяват всякакви обикновени битови и промишлени случки, при които късметът и опитът са предотвратили нещастие. Така и при комунизма, нещо обикновено за една съвременна държава – построяването на фабрика за мокасини се обявява за чудо на обществения строй.

И при едните, и при другите Злото се противопоставя на силите на доброто и вярващият трябва да се бори срещу него и да се отрича от него.

При религиите има лов на вещици, “изобличаване” на антихристи, антимохамедисти и т.н. заклеймяване на неверници.
При комунизма имаше “врагът в собствените редици”, “врагът с партиен билет”. Изобщо всеки можеше да бъде “враг”. Включително и най-близките. И в религиозните общества, и в комунистическите едни хора биваха насъсквани да дебнат други и да ги изобличават за “врагове”, които после да бъдат публично заклеймени (и убити). Както по времето на Светата инквизиция и по комунистическо време, всяка реплика, всяка казана дума можеше да бъде използвана за да бъде обявен даден човек за враг и наказан жестоко за назидание на останалите.

Още много може да се пише за паралелите между комунистическата идеология и която и да било религиозна.

Факт е, че атеизмът има толкова малко общо с комунизма, колкото астрологията с астрономията. За последните общото е, че и при двете става въпрос за звезди. Всичко друго е различно. Така и при това, което комунистите обявяваха за атеизъм.

И накрая ще цитирам нещо от Библията, с което съм съгласен:
Пророк Йеремия казва: „Проклет да бъде всеки, който се уповава на човек”

Така е, уповавайте се на разума, на ясната мисъл, винаги осмисляйте това, което проповедници, говорители журналисти, политици и идеолози се опитват да ви убедят, че е единствената и неподправена истина.

Насам, насам! Тука има!

Има я. Пак. За трети път.

Предстои третото издание на RATIO.

ratio 3

Предишният път пожелах успех на организаторите и начинанието. Радвам се, че вече предстои трето издание на тази изява на здравия разум,сред морето от безумие, невежество и суеверие.

И този път ще има разобличение на шарлатанските трикове. Лошото е, че тези, за които е насочена тази лекция (на Пол Зенон) , едва ли ще присъстват.
Всички, вярващи в медиуми, гадаене и паранормални явления – заповядайте. Може пък след лекцията да не станете ясновидци, но да започнете да виждате наистина ясно!

Ще има разбира се и научно-популярни лекции, както си е традиция.
Повече за програмата: може да видите тук.

Колкото повече науката е представена в медиите, особено когато методите ѝ са обяснени под формата на изводи и умозаключения, толкова по-здраво, вярвам аз е обществото.“ – Казва Сейгън в Pale Blue Dot (Цитатът може да бъде прочетен и тук: Lifting The Human Spirit) – една книга, която както разбирам, ще бъде издадена от Издателство “Изток-Запад” и ще бъде готова за третото издание на Рацио. Предполагам, че ще бъде представена там. Един чудесен символ за събитието – книга от един от най-рационалните учени и популяризатори на науката!

Във време, когато обществото е тежко болно от невежество и суеверия, когато и уж научно-популярните канали, да не ги споменавам, знаем ги, започнаха да заменят научно-популярните филми с реалитита, езотерика, мистика и други бълвочи (май само viasat все още държат фронта), нуждата от събития като Ratio и изданията на “Изток-Запад” и малкото други издателства, които си позволяват да издадат научно-популярна литература е крещяща.

Единственият начин за оздравяване на обществото е този – повече и повече истинска наука, на популярен и достъпен език.

Ratio-налисти, успех!
Ще се видим там на 9-и ноември, в зала 6 на НДК.