Каварна рок 2013 – първа част

+ малко ретроспекция.

каварна рок 2013
Малко след Балчик се показват първо “горите” вятърни генератори. После голф-комплексите в дясно от пътя и малко след указателната табела с името на града, комплексът “Свети Георги”, в който бяхме отседнали по време на рок феста през 2008-а (препоръчвам!).

Следва улицата на рок-музикантите (нарисувани върху фасадите на сградите, но вече позахабени, трябва им освежаване). Следва градският парк, красив център с фонтани и тук-таме Глен Хюз (пак на фасада 🙂 ). Следва “дългият криволичещ път” към плажа (сравнително дълъг, може би километър и половина-два), където стърчи триъгълният “хълбок” на нос Чиракман, който се вижда от километри от крайбрежието и показва: тук е Каварна.

При първото ни идване по тези места успяхме да видим само стадиона, гробищата (които са много близо) и малка част от вилната зона в лозята, където една добра жена от автогарата ни осигури подслон за през нощта, понеже бяхме дошли в последния момент, часове преди концерта на Manowar, без никаква предварителна организация.

Виж следващата година вече около Нова година вече бяхме резервирали стая 🙂 и изкарахме покрай феста една чудесна почивка, като успяхме да разгледаме малко повече от града и околностите.

Да усетим отново атмосферата на феста от 2008:


“The Crown and the Ring” на живо
.

От тогава само веднъж успях да прескоча до Каварна, за Концерта на Любэ през 2009-а. Бях “наблизо”, в Търговище и се организира агитка.

Тази година най-после отново успях да се добера до Рок-феста в Столицата на рока. Е, българската столица, макар Mark Tornillo да се опита да я повиши в световна 🙂

Определено фестът в Каварна е Фестът с главна буква. Въпреки многото имитации и опитите на София да го измести. Да, може в София от скоро да идват повече и “по-лачени” банди, но атмосферата, за която писах и в поста за 2007-а я няма. да отидеш до стадион “Васил Левски” е малко като да си пуснеш видеото вкъщи… Е, не съвсем, ама почти.

В София публиката бива делена по класи и категории, разделени от метални прегради и намръщени гардове.

В Каварна всички са равни. Всички са рокаджии (метъли, ако по-ви харесва, някои държат да правят разлика, техен проблем). Няма предна зона, втора зона, зона за обикновени педераси и прочие.

Единственият проблем за хора като нас, дето сме на другия край на България остават парите и времето за пътуване натам и обратно (оп, те станаха два и то сериозни проблема). Щото макар и билетите за Каварненския фест да са по-евтини по правило, там си трябва и пари за път и за някакъв подслон ( има и вариант палатка обаче).

Та как да се озовете на правилното място, в правилното време, ако сте финансово или времево притеснени? Единият начин е да постъпите на работа във фирма, която организира тим билдинги на рок фестове 😉 (Я да вирнем малко носа)

Тази година за първи път от много време бях на рок концерт без дъщеря ми. Дойде време пилето да излети от гнездото. Диалектика, какво да се прави.

Каварна пак се оказа запълнена по време на феста, въпреки че потърсихме убежище 3 месеца преди събитието, та отседнахме в Балчик. Доста “колеги” по интереси бяха направили същото и преди и след концертите заформяхме кавалкада от коли в едната после в обратната посока.

Първата вечер феста откриха “Черно фередже” …. които единодушно решихме да пропуснем.
Познаваме добре репертоара Фереджето – песните от студентските ни години, с още по опростачени текстове. Някак не се вързваха с рок атмосферата. Може някои да са дошли специално за тях, но нас нещо не ни изкушиха.

Сводит с ума улица Роз
Всички точехме зъби (по-скоро уши) за “Ария”. Особено след като Михаил Житняков пое вокалите на мястото на слабичкия Беркут и “Ария” зазвучаха пак както по времето на Кипелов. Не останахме разочаровани. Житняков пее едва ли не по-добре от Кипелов и групата се представи разкошно. Единствено помрачи обстановката сравнително студеното посрещане от публиката. Макар с течение на сета на групата отношението на зрителите се затопляше и когато започнаха “Штиль” и след това “Улица роз” стана почти адекватно.

Штиль с Кипелов
Штиль с Житняков
И щото сте готини – ето и варианта на Рамщайн
А понеже вечерта завърши с Аксепт без Удо, ето и ето и “штиль” с Удо 🙂

Коментирахме, че Ария пострада освен заради това, че за по-голямата част от българската публика за съжаление са сравнително непознати, така и поради липсата на добра подгрявка. Ще ме прощавате, ама посредством ислямистки атрибути в негативна цветова окраска трудно се подгрява метъл група.

You know he’s gonna get a heart attack ‘cos he works late all the time
Мото, което се вързва за цялата ни агитка. Без сърдечния пристъп за сега.

Признавам Thunder бяха непознати за мен.
Оказаха се приятна, по-скоро хард рок отколкото метъл група, с много добър вокалист. Изобщо този фестивал може да се нарече фестивал на добрите вокали.
Все пак общото мнение на цялата ни група беше, че ако Thunder бяха преди Ария щеше да бъде много по-добре.

Delivering the Teutonic terror
За финал на първия ден тевтонците от Accept отнесоха всички, сечейки безмилостно всичко по пътя си.
Не бях гледал Аксепт на живо до сега. Германците направиха невероятно шоу. Солата на “Фантомас” (Wolf Hoffmann), надсвирването между Wolf и басиста Peter Baltes, импровизациите върху руски мотиви на “Сталинград”… който е слушал – знае, трудно ще ми е да го пресъсздада (по-точно невъзможно).

Още една червена точка за Accept е, присъствието им на откриването на паметника на Георги Минчев. За съжаление не разбрахме за това събитие и го пропуснахме.

Народът масово снимаше кой с какво намери, включително някакъв образ бе разпънал таблет, за неудоволствие на стърчащите зад него. От друга страна при зумовете можеха да се видят детайли от ставащото на сцената 😉

Аз също снимах:

пони
– едно пони в Кранево 😀 😉

Продължава тук

ПП
За сега открих само един отзив в друг блог:
при Десислава Христова
Ако има други, да се обадят да ги линкна.

Айде на маслините

Поредната “голяма новина”

“На 26-ти декември 1994 година най-големият космически телескоп Хъбъл на НАСА заснема огромен бял град, плаващ в Космоса. Снимките, пуснати на уеб сървър на телескопа, за кратко време са били на разположение на потребителите на интернет, но след това са били засекретени.”

“Из пресата” дет’ се вика.

Такааа:

Като си припомним, че WWW – това, което днес разбираме, или повечето хора разбират под Интернет е създаден през 1993-та година в ЦЕРН и през 1994-а все още се използваше само за публикуване научни статии и размяната им между университетите, ясно е каква е достоверността на съобщението. А за “уеб сървър на телескопа” въобще не може да се говори. Подобни екстри излязоха години по-късно, когато НАСА започна да публикува снимки в Интернет, включително и от Хъбъл.

Така че сори, ама сензацията се отлага.

Вкупом ненужни станахте

кой?
Кой трябва да мине първи при ситуация, подобна на тази на картинката?

Всеки нормален човек, когото съм питал казва, че естествено първа трябва да мине линейката – понякога за да се спаси живот секундите са критични. После е пожарната – по същата причина. Пожарите за секунди могат да унищожат много животи. След това полицията – ако момчетата не ползват “буркана” само за да минат по-бързо, може задачата им да е неотложна. Виж тия последните могат да го карат по-лежерно. Да,ама не!

Знаете ли как е по закон? Първи са вампирите от черната катафалка, после другите вече минават по правилото на дясностоящия!

От к’ъв зор, би запитал всеки разумен човек? От такъв, че въпросните същества правят законите и се изживяват като най-важни.

Преди три години се случи нещо ужасно, за тем подобнте същества – Цялото полско правителство изфиряса при самолетна катастрофа. (Разбира се за роднините на загиналите събитието е ужасно по други причини, тук раглеждам политическия аспект). Какво? Трагедия? Полша на колене, пред разпад?

Нее. Там си е Полша, нищо не ѝ се случи, даже се развива най-добре от всички бивши соц. страни!

За това и събитието е ужасно за политиците, защото показва ясно, че не са незаменими и при добре работеща икономика може и без тях.

Та драги ми политици, не сте незаменими, не си придавайте толкова важност и малко по-умерено го давайте!

Да перифразирам един академик, бивш политик, който пък цитираше една книга:
“Всички вкупом съгрешихте и вкупом ненужни станахте”.

Наивността не е добродетел

Чудех се, защо някои хора си трият акаунтите във фейса, а някои въобще не искат да си направят такъв.

Фейсбук дава възможност за споделяне с много хора, както и ако го нямаше, нямаше да се запозная с толкова готини хора!

Но след като няколко пъти попадам на такива глупотевини: “Вижте какви уникални изобретения са били задушени в зародиш от акулите”, взех и аз да се замислям за триене. Ако нямах акаунт, нямаше да има причина да се чудя в момента как да смъкна кръвното.

Първо да уточня, че монополистите наистина “задушават” изобретения и нови технологии, забавят ги, или направо ги спират. Сам съм бил свидетел и съм писал, как например много ефективна технология за слънчеви батерии беше спряна по нареждане на поръчителите на изследването. Също така и за хидридните резервоари за водород, които кой знае защо не се използват масово все още.

Но това не значи, че трябва да бъдем лековерни и да приемаме всяка конспиративна “теория” без да вложим малко мисъл.

Да видим, за какви “страхотни” “изобретения” пише в статията:

“Устройството на Райф”
Чел съм доста за това “устройство”. Писани са какви ли не глупости, но като цяло, идеята е, да се облъчи болния с електромагнитни вълни, с които са с честота, резонансна за раковите клетка.
Добре звучи, но първо, като физик мога да кажа, че за сложни структури като белтъци не може да се намери резонансна честота, за разлика от някои молекули да речем, като тая на водата, на който принцип работи микровълновата фурна.

Друг проблем с тоя метод е, че се оказва, че раковите клетки са много подобни на нормалните, както разбрах след консултация с двама молекулярни биолози и това е един от основните проблеми, с който се сблъскват хората, борещи се с рака. Та да се намери честота, която да поразява раковите клетки, а да пощади здравите е напрактика невъзможно.
Също така понятието “рак” е обобщаващо и включва страшно много различни заболявания, за всяко от които трябва различен подход.

Освен това, както знаем живеем в “море” от всевъзможни излъчвания и ако съществуваше такава честота, порязваща раковите клетки, щяхме да си ходим перманентно излекувани.

Доилката на облаци
Чел съм идеи за предизвикване на дъжд от недъждоносни облаци. С лазери, с инфразвук. Но никога в сериозно научно списание. Макар че поне една от идеите звучеше смислено. Но доколкото няма документирани успешни експерименти в издание, различно от жълт вестник, не мога да кажа нищо по въпроса.

Вечният двигател
Това го оставям без коментар. Би трябвало всеки, който стигне до този абзац, да си направи сметка за сериозността на статията, ако до тук не му е светнала лампичка.

Студен ядрен синтез
Ами проблемът със студения синтез беше, за разлика, от това, което пише в статията, че никой не можа да го повтори, включително и “откривателите” му.
За разлика от писачите на сензации откривателите на студения синтез са сериозни учени и подходиха по утвърдения научен подход – публикуване на резултатите в научни списания и по този начин научната общественост имаше възможност да ги провери. Опити за повторение на експеримента бяха правени и в България и в СССР (това беше преди “промените”) – страни, които нямаха интерес да помагат на западните монополи да укрият “откритието”. Както се оказа, до какъвто и извод стигнаха хората, публикували сензацията, причината за грешното тълкуване на резултатите беше начинът на изготвяне на образците, които са използвали за изследване и натрупването на допълнителна енергия в кристалната решетка, освобождаването на която изследователите са разтълкували като студен синтез.

Термоядрен (горещ) синтез
Колкото да е чудно на писачите на статията, по въпроса се работи усилено, от няколко години вече има положителен резултат – т.е. да се извлече повече енергия, отколкото се влага. Както съм писал, там има и български принос. (Всъщност това е малка част от българския принос)
Остава още много проблеми да се изчистят, но първата термоядрена централа става все по-реална.

Ще прескоча някои “изобретения”, само ще спомена

Картелът „Феб”,

който “установявал цените и потискал конкурентните технологии, с помощта на които можело да се произвеждат лампи, осигуряващи голяма икономичност и дълъг срок на експлоатация. “ и наложил като стандарт лампите с нажежаема жичка, ” А компактните луминисцентни лампи започнали да се промъкват на световните пазари на осветителни прибори не по-рано от края на 90-те години.” Ами промъкнаха се, когато електрониката се разви до степен да може да го позволи. Защото компактните луминисцентни лампи за разлика от тръбите се нуждаят от електронно управление. Но пък скоро ще бъдат изместени от светодиодните лампи – технология също станала възможна и ефективна наскоро, поради развитието на науката и техниката.

И накрая единственото звучащо разумно изобретение:

Биогориво от коноп

Звучи добре, но да не е като биогоривото от царевица, при което се оказа, че за да се създава достатъчно трябва да се вземат много площи, на които в момента се отглеждат хранителни култури. Както се казва, дяволът е в детайлите.
Без да съм видял конкретни числа, не мога да кажа нищо по въпроса.

Перфектната форма

Замислих се, че освен с нумерологията човек трябва да хване съдбата си в ръце и по други начини, а да не разчита само на късмета. За това, добре подкован теоретично от предаванията на Гала и след задълбочени консултации във форумите на Бг мамма се свързах с видни енергийни терапевти, радиестезисти и други специалисти по трансцеденталните науки.

С тяхна помощ посредством радиестезични махала и багети сантиметър по сантиметър изчислихме местата с натрупване на лоша енергия у дома. За неутрализиране използвахме разбира се класическите пирамиди. Още древните египтяни са открили силата на пирамидите, тези акумулатори за световната енергия. Добре се знае, че изхабени бръснарски ножчета, поставени под пирамида, до сутринта се самонаточват, а който остане да спи в Хеопсовата пирамида се събужда гладко избръснат. (Хм, интересно при дамите какъв е ефектът. Литературата мълчи по въпроса…)

Така стаите ми се напълниха с пирамидални форми. Наложи се да преместя леглото от мястото му до стената, защото отдолу радиестезистът откри подземна река, която изсмуква виталните сили и предизвиква потъмняване на аурата. Понеже заради пирамидите нямаше достатъчно широко място в стаята, наложи се леглото да се покаже през вратата и краката ми да бъдат в коридора. Естествено за целта вратата остана постоянно отворена и заради течението между прозореца и входната врата получих обостряне на плексита и в резултат главата ми се фиксира в някакво положение надясно и нагоре, което ми създаваше големи затруднения при работа с компютъра, докато не се изхитрих да ползвам огледало, закачено на тавана. Остана само да се науча да чета на обратно, но какво толкова – арабите непрекъснато го правят!

Нестандартното разположение на леглото доведе и до други неудобства, като необходимостта непрекъснато да го прескачам, когато влизам или излизам от стаята, но това са бели кахъри пред опасността от отрицателните енергии!

Но въпреки всички нововъведения, нещо не останах напълно удовлетворен. Нещо все ме глождеше, че пирамидите ми не работят добре. Бях си изключил хладилника, защото знае се, че под пирамида храната се запазва, но уви, моята се скапа. А и здравето ми както казах се влоши. Явно отрицателните енергии бяха прекалено силни и пирамидите изнемогваха в борбата си с тях.

Замислих се, коя ли би била най подходящата форма, адекватна на предизвикателствата на днешните времена. Все пак пирамидата е древно изобретение и не можем да очакваме да е в състояние да се справи с изненадите на съвременния свят.

След задълбочени умствени напъни открих – ето най-подходящата форма:


кенеф

Перфектната форма – широк отвор, който да поема колкото може повече космическа енергия, плътен поток надолу към целта и механизъм, предотвратяващ загубите, в смисъл предпазващ част от поетата енергия да се върне обратно.

Пристъпих към замяна на пирамидите с новото средство, а в момента си правя шапка със съответната форма.

Така, вярвам, всички проблеми ще бъдат скоропостижно решени.

А иначе, съмишленици мои, вие си знаете .

За подсещане

Населението на България се отличава с особено къса памет. Не знам при другите народи как е, но нашият определено не помни по-дълго, от следващото предаване “по телевизора”, до скоро и до утрешния вестник, но напоследък вестниците и те потънаха в забрава.

Помните ли 1997-а година и предходните? Аз щото помня. Помня как като вземех заплата, бързах да я изхарча още същия ден, защото на следващия не можеше да се купи почти нищо с нея. Помня, как обикалях с огромна раница и две торби в ръце по хранителните борси, да накупя продукти до следващата заплата и как с всичко това се “трупясвах” в трамвая и едвам имах сила да сляза от него, за да се прехвърля на автобус…

Помня и годините след ’97-а, когато нещата се промениха. Не всичко беше както ми се искаше, но определено нещата тръгнаха в положителна посока. Помня и как се смарангяся всичко, когато дойде оня, дето щеше “да ни оправи” за 800 дни. Е, “оправи ни” за много по-малко.

За следващите две правителства, надявам се повече хора да си спомнят, макар че много телевизионна помия изтече междувременно.

Та по въпроса със слабата памет – ето една статия за подсещане:
За Костовите злодейства с “Мариците”

А освен “Мариците” Костов се оказа виновен, че е “затворил” “Кремиковци”, “Балкан”, оръжейните заводи и един куп други неща, макар че неговото правителство ги получи източени и разграбени от предишните.

Пак за припомняне – помни ли някой JES-Air, компанията на Луканов, която източи средства от “Балкан” и беше фалирана след това?

А “Хемус Еър” – компания, която съществува от соц. време като дъщерна на “Балкан”. Е още съществува и само преди месец, мутренското правителство в оставка ѝ направи поредния щедър подарък от имоти на настоящия национален превозвач и на летището.

Пак за подсещане една статия, която често цитирам – за козата, в която Илия Павлов се хвали как е източил Кремиковци и изобщо се обяснява схемата за източване на предприятията. Цитирал съм я не веднъж, но ще продължавам да я цитирам, че белким някой се подсети.

Късата памет винаги е проблем. Води до повтаряне на едни и същи грешки отново и отново. А пред един народ, покосен от алцхаймер, перспективите са мрачни.

Почистване на вирус на терсене място

Хората с опит от социалистическо време ще познаят оригинала на заглавието.

Между другото, както гайка на терсене място, така и някои вируси могат да са много времеизяждащи, особено ако времето е кът и не достига за ровичкане по регистри и евристично отгатване и търсене на променящи се по случаен начин стрингове.

Така наскоро ми бе връчена “болна” машина от един приятел, в момент в който обаче бях под пара и колкото пъти я погледнех ми домъчняваше за бразилския футбол…

Но пък не мога да откажа на човека, та реших да действам по метода на най-малкото съпротивление. След като установих, че с инсталираната антивирусна програма даже и в “safe mode” не можем да отстраним нахалника, реших да използвам live cd от някоя от най-известните антивирусни компании.

Та цялата тая интродукция беше за въвеждане към темата “сравнение на резултатите от live cd-та на водещи антивирусни фирми”.

Започнах с CD-то на BitDefender, защото доста познати са доволни от него. Не знам за основната версия на програмата, може да е добра, но ive cd-то не можа да свърши работа. Независимо дали в графичен или в конзолен режим пищеше, че не му достига памет, не можа да се ъпдейтне също и до там. Вярно, машинката беше старичка и относително слабичка, но не чак толкова немощна. Пентиум 4 с 1 гигабайт RAM би трябвало да е достатъчно поне за конзолен режим.

След това опитах с CD-то на Касперски, което и друг път съм ползвал.
Като начало тръгна добре, запали графиката, ъпдейтна се, прерови дисковете… и не откри нищо.

Следваше CD-то на AVG. Общо взето, представи се по подобен начин като това на BitDefender. Така че за тези две фирми не мога да дам оценка, колко добре вършат основната си работа – “лекуването” на компютърни вируси, защото въобще не стигнах до тази фаза.

Сигурно ще решите, че нормален човек би се отказал на третия неуспешен опит. Е, аз имах още един кандидат за тест – бях чел добри неща за Dr.WEB и бях си набелязал и тяхното CD за последен (по закона на Мърфи) тест.

Е, cd-to на Dr.WEB вдигна графичната среда, ъпдейтна се, откри вируса плюс няколко addware и един троянец и почисти всичко.

И така, “избор на редактора” Dr.WEB live CD.

Е, за да сте сигурни, че не е останало нещо нежелано, ползването на live CD не е достатъчно. В по-добри времена, когато имах повече време направих подробен преглед на компютъра с пълна профилактика. Но за спешни случаи е удобно решение.

Билет за Транай

Ако не сте чели този великолепен разказ на Шекли, прочетете го. И не веднъж!
Много е актуален за днешно време.

Интересно, че повечето хора, които са го чели, единствено помнят, как транайци контролират политиците си и желаят подобна система и у нас. На Транай политиците имат гердан с експлозив на врата и всеки възрастен гражданин, недоволен от даден политик може да го отстрани, когато пожелае.

Примамливо звучи, нали?
Много от исканията на протестиращите тези дни се доближават по радикалност до тази форма на контрол. За това и припомням разказа на Шекли.

Странно, че повечето читатели пропускат останалите подробности от разказа. За това и препоръчвам да бъде прочетен поне два пъти.

Какво е Транай? Планета – утопия. Няма престъпления, няма корупция, няма бедни…

Всъщност здраво контролираните “от народа” политици не смеят да предприемат каквито и било действия, защото се страхуват, че ще ядосат някого. Съответно не вършат нищо, прекарват времето си в страх и чакат да им изтече мандата.

Обществото се “самоуправлява”.

Няма престъпления – защото са “узаконени”. Всеки може да ограби всеки, като се спазват някои неписани правила. Да речем ако не успееш да обереш някого, нямаш “право” да пробваш да обереш същия човек в рамките на денонощието.

Няма убийства – защото за убиец се счита човек, убил повече от 10 човека.

Няма полиция. За това всеки държи вкъщи тежка пушка със снайпер и “отстранява” този, когото счита за опасен. По собствено усмотрение, без доказателства и разследване.
И така нататък.

И какво? Май Транай не е толкова хубаво място за живеене!

Та драги протестиращи, внимавайте какво си пожелавате.
Аз не бих искал да живея в Транай.
А вие?