Булгар, булгар

Днес по обедно време за малко реших да “цъкна” телевизора, да видя как тече мисълта народна по улиците.

“Гениална” идея на режисьорите на няколко телевизии беше да разделят екрана на две и в едната половина да показват смяната на караула пред президентството или честването на връх “Шипка”, а в другата, “народа”, или там както се води.

Тържествената смяна на караула, ритуал който се извършва само на големи празници, като днешният национален празник например бе съпроводена с мощно дюдюкане и освиркване от страна на “народа”.

Парадоксалното беше, че покрай президентството минава “лъчът” на протеста, организиран от “Атака”, изявяваща се като националистическа партия.

Точно симпатизантите на една националистическа партия да освиркват националните символи, като почетния караул, президентската институция (а не човекът, който я оглавява) и националния ни празник, някак не ми се вързва. Или по-точно националистите ни са ерзац, като всичко останало.

По тоя повод се сещам за случка от времето, когато министър-председател е бил Стамболийски. Веднъж при обиколка из местните организации на неговото БЗНС замръкнал в нашенско, а тогава нямало хотели като днес. Помолили човека с най-хубавата къща да го приюти. Обаче малко с безпокойство, защото въпросният гражданин бил върл мразител на Стамболийски и БЗНС. Той обаче казал: “Човека Стамболийски може да го мразя, но не мога да откажа подслон на министър-председателя на България”. (Познавах внука на този човек, само за протокола)

Е, патриотизмът преди сто години и в наши дни има различни измерения.

Поздрав за всички “патриоти” и “националисти”:

Булгар

За кривите ракети

Който и да ос.. опа, и да омаже положението в българската политика, в крайна сметка се оправдава с Костов.

Преди време бях писал за този феномен. Това е било 9 години след края на управлението на мургавия политик. Днес годините вече са 12, но Костов си остава главният виновник за всичко.

Така и псевдо-политикът, чието управление като цяло беше провал и завърши със сгромолясване, дълго време се оправдаваше с наследството от Станишев, но когато си тръгна, насочи гнева на протестиращите в “правилната посока” – Костов. А Станишев изведнъж изчезна от списъка с оправдания.

Защо ли? Ами погледнете протестите. Протестира се срещу непосилните (често предизвикващи съмнение до колко са обективни) сметки за електричество, но за също така скъпите горива нещо се мълчи.

Протестира се срещу чужди фирми, идващи от западна Европа, заради монополното им положение в регионите, в които действат. Срещу монополиста в бизнеса с горивата – ни дума.

В крайна сметка резултатът ще е изгонване на всички други инвеститори, освен руските в енергетиката.

А партията, срещу която вече не роптае бат ви Бойко е постоянен защитник и
проводник на руските интереси у нас. Пък Костов е удобен за гръмоотвод.

В заключение да перифразирам стария лаф за кривата ракета:
Крив политик Костов го оправя!

Да ударим едно рамо

Да опитаме да помогнем наш’то момче да се класира за „най-добрата работа на света“. Григор е обяснил подробно за какво става въпрос.

Да покажем, че вицът за българите и казана в ада е вече неактуален 😉

ПП
Ето развитието на историята:
За околосветското, конкурса, приятелството, блогърите, машината за СПАМ и други интересни неща…

С две думи, организаторите на конкурса са изменили правилата в движение, Тишо не е съгласен да правят него и “феновете” му на маймуни и се отказва от конкурса. Той много добре и обосновано е обяснил решението си, прочетете го, аз нямам какво да добавя, освен да изразя уважението си!

Цунг-цванг

Айде и аз да си кажа, по много наболялата тема за ЕРП-тата.

Първо да уточня, че темата ми е абсолютно неясна, така че ще разсъждавам като лаик без никакви претенции за достоверност.
Казах.

И така, уточнявам още, че въобще не ми е ясен смисълът на тези организации ли са, дружества или дявол знае какво. Не разбирам и защо трябва да има фирми за топлинно счетоводство. Въпреки многото писания по въпроса, които съм прочел. Може би от прекалено многото обяснения смисълът на нещата съвсем ми избяга и е “някъде там”… Както и да е.

Наскоро прочетох една много добре обоснована статия на Йордан Янков във фейсбук. Който няма акаунт там може да прочете по-кратък вариант със същите изводи тук.

И от двете статии изводът е, че основните “вземания” от сметките за тока ги прави държавата (нищо чудно) а за ЕРП-тата остава някаква нищожна печалба, толкова нищожна, че даже едва ли не са на загуба. И тук започва да ми дрънчи едно звънче и да ми просветва алармена лампичка. Защо аджеба някой ще се натиска да прави нещо в чужда държава, ако няма “келепир” от цялата работа?

Още повече като се присетя, че въпросните дружества си разпределиха страната на зони и всяко не гледа в канчето на другите (конкуренциия – йок!) а си стриже неговите овчици лампичката се превръща в сценичен прожектор а звънчето отеква с гласа на Цар Камбан какъвто би бил, ако не беше се счупил “царят”.

Както казах, числата в цитираните статии са много убедителни. Но от друга страна съм виждал по въпроси, които разбирам добре, погрешни изводи, подкрепени с убедителни за незапознатите с въпроса числа. Така че като видя убедителни числа по въпрос, който не разбирам, се замислям, до колко числата са наистина верни. Но няма от къде да ги проверя, така че няма да ги коментирам, приемам ги за правилни.

От друга страна, за да имат мерак ЕРП-итата да стоят в България и да извършват каквото там извършват, явно имат интерес.

Варианти има много. Като започнем от парите под масата. Всъщност те са в началото на всяка сделка, в която седи от едната страна държавата, за това да ги оставим и тях настрани.

Другото е шашмите със сметките за ток. Ето наскоро прегледах фактурата на майка ми и се оказа, че и начисляват само дневна енергия. Бързо “разследване” в района установи, че не е единичен случай. Другите жертви бяха също пенсионери, които си плащат чинно сметките, без много много да гледат за какво плащат. Случайност? Може би…

Случаи на манипулирани сметки има много. При подаване на жалба ЕРП-ито възстановява понякога част от надвзетата сума, изчислена по методиката “едно към кеси ми”.

Манипулации има не само с електромерите.
На много места напрежението е по-ниско от стандартното. В доста от случаите заради недостатъчно мощности и много повече консуматори от разчетените за дадения трафопост, но в други случаи при налични мощности пак напрежението е по-ниско.

Дали ЕРП-то печели от това не знам, но определено сметката на потребителите расте. Днес по някоя телевизия експерт обясняваше как при по-ниско напрежение пак ще се плати същата цена защото знаем, че токът е равен на напрежението, разделено на съпротивлението, което в случая е (относително) константно. Така че чисто теоретично би протекъл същият ток.
Ама от друга страна при по-слабо загряване топлообменът с околната среда действа по-дълго време, така че ще трябва да си загряваш манджата доста по-дълго, отколкото ако проблемът беше само в по-ниското напрежение.

Впрочем котлоните и фурните са най-малкият проблем. Всеки електроуред има номинално напрежение, при което работи най-икономично. При работа при напрежение, различно от номиналното, електроуредите се превръщат в лами. Особено силно това важи за климатиците. Човек, който е решил да пести отоплявайки се с климатик, току се оказва много неприятно изненадан от сметката.

Това бяха само някои от възможностите, заради които на ЕРП-ито може да е изгодно да кеси в България уж за жълти стотинки. Предполагам, методиките за изхранване на отговорните кадри на дружествата са много повече и с по-голям размах от родените от скромното ми въображение.

Друг източник на печалба за ЕРП-итата и подобните им организации е, че те на практика ползват безлихвени кредити от потребителите. Отчитането веднъж на няколко месеца и начисляването на “прогнозни” сметки си е буквално кредитиране от страна на населението. После уж връщат надвзетите пари, пак изчислени по неясна методология. А междувременно печелят от тях. До колкото аз не съм нито банка, нито друг вид финансова институция, не съм съгласен да кредитирам богати фирми.

И идва въпросът – какво да се прави.
Да се махнат ЕРП-итата и да се одържави дейността им?

Ами какво пречи на държавната фирма да прави същите далавери и да запази цената на тока на същите, че и на по-високи нива?

Истински Цунг-цванг ((Позиция в шахмата при която всеки следващ ход води до влошаване на положението и няма полезен или неутрален ход.))

Изобщо “капитализмът” в България дойде по неестествен начин. Държавните монополи бяха префасонирани в частни, конкуренция реално няма.
Нито държавна структура би решила проблема, нито частниците са решение, след като идват директно с монополно положение, или с картелни споразумения, както е в други области, да речем бензиностанциите.

Единственото правилно действие, което виждам е да се протестира, защото кроткото свеждане на главите от страна на стадото води само до увеличаване на апетитите на вълците.

Последната тайна на Фреди

Пиеса


Снимка от страницата във Фейсбук на авторката

Как си отиде от тоя свят Фреди Меркюри? Заразен от СПИН в резултат на разюздания живот, който е водел, както добре “знаем”, или заразен целенасочено заради “непослушание”? Бил ли е хомосексуалист, или това е грижливо граден образ за пред света?
Какво, поредната теория на конспирацията? ( Да де, той и Елвис е жив…)

Всъщност, оказва се, че колкото повече рови човек, ще открие много несъвпадения с официалните истории, неясни моменти и откровени фалшификации. Самият Фреди не е споделял почти нищо за личния си живот с медиите. Съответно те не са се забавили да му изградят образ, удобен за продаване.

Опит за прочит между редовете на многократно тиражираните истории за душата на група “Куин” прави Ирина Гигова с пиесата си “Последната тайна на Фреди”, която се играе от скоро в театър “Възраждане”.

Основа за историята е предполагаемата връзка между Фреди и Рудолф Нуреев. Връзка, за която всички, които са познавали двамата твърдят, че е напълно измислена. Въпреки това са издадени техни любовни писма. Писани всъщност от кого?

Пиесата е изградена около измислен разговор между двамата. Измислен, но напълно възможен. Репликите са базирани на прочетено в интервюта и спомени както на двамата герои на пиесата, така и на членовете на “Куин” и на много други близки до тях хора.

В действието се явяват както истинският Фреди/Фарух Булсара, така и публичният му образ, смес от личните изяви на сцената и клюките от жълтата преса. Идеята двама актьори да играят двата образа е брилянтна.
“Двамата” са понякога съвсем различни, понякога двата образа се преливат един друг и не можеш да кажеш кой кой е. За това в отделни моменти и двата образа присъстват едновременно на сцената и участват в действието, всеки по свой начин.

Пиесата е конкретно за Фреди, но всъщност героят й е обобщен образ на твореца, попаднал в хищните челюсти на музикални компании, продуценти и търговци на авторски права. Чистата творческа душевност срещу алчната машина за пари. За компромисите, които се налага да правят творците, за цената, която трябва да платиш, за да бъдеш себе си.

“Големите акули в шоубизнеса не прощават, докато си още никой, да им се опънеш… Е, аз не бях от дашните… И машината се завъртя, за да ме смаже. Оказах се костелив орех, каквото и да ми струваше на черупката… Решат ли обаче, че трябва да платиш за гяволъка да си себе си, могат да „поръчат” биографията ти. Във всички нюанси на жълтото. Но аз продавам гласа си, не задника…” – казва “истинският” образ на Фреди.

Режисурата на Съни Сънински е брилянтна. Актьорският състав е силен и убедителен.

Пиесата е изградена като рок композиция. След психеделична интродукция следва твърдо начало, резки преходи между нежни, баладични мотиви и скоростни, динамични пасажи. Синкопи, кресчендо и накрая мощен, тежък гръмовен финал.
Музиката на “Куин” е органична част от действието, отделните пасажи са вещо избрани и подсилват в пъти въздействието на пиесата, освобождавайки емоциите на зрителя, докарвайки го до просълзяване в отделни моменти.

Много силен момент е, когато Мери – любовта на живота на Фреди се опитва да бъде чута от него. Музиката главата му взема победа.

Всъщност силните моменти са много. Един след друг от началото до края на действието.

Какъв човек в действителност беше Фреди Меркюри?
И кой в крайна сметка е написал писмата между Фреди и Нуреев?

Един възможен отговор в пиесата на Ирина Гигова в театър “Възраждане”
“Последната тайна на Фреди”.

Има джъмпер жилетка

От днешната доза спам:

Стана така, че след инсталирането на нови прозорци не искаше да включва закупуването карта, инсталиран драйвер , но част от хардуера в Device Manager като стандартна VGA адаптер . И съответно , на лаптопа е построен на картата.
В комплекта биоса да работи на дискретното парче желязо , в резултат на екрана се изключва напълно . „Машина“ работи, за зареждане на Windows , но екранът е черен .
Внимание на въпроса !
как хардуерен ресет на BIOS на този лаптоп ? Има джъмпер жилетка или премахване на всякакви контакти ….

Къде подяволите има джъмпер жилетка за премахване на всякакви такива контакти?

По полека с плюнките моля

Че ще се удавим в секрети.

проф. Пимпирев на Южния полюс
Основателят на Българската антарктическа експедиция тия дни “се отби” до южния полюс.

Въпросното събитие бе съпроводено както с вълна от неадекватни “репортажи”, така и с още по-голяма вълна от злобни и ехидни коментари от недоразбрали тролове, които по стара българска традиция не закъсняха да избълват килограми злъч.

Най-честата клевета беше, как професорът на държавни разноски се е разходил до полюса. Цитират се цените на екскурзиите до там – 40000 долара със самолет до самия полюс.

Никой не си направи труда да проучи случая и да разбере, че проф. Пимпирев не е участвал в такава екскурзия. За това и давам линка от вестник “Преса”, защото те са едни от малкото представители на медиите, които отразиха новината адекватно. (Вече споменах за професионализма 😉 )

Да уточним, че Българската антарктическа експедиция не получава финансиране от държавата, а от спонсори. Което не пречи на държавата “да се гордее” с постижението. От която “гордост” идват и неадекватните писания по разни правителствени сайтове, предизвикали от своя страна неадекватните реакции на троловете.

Сегашната “разходка” на проф. Пимпирев също е финансирана от спонсор, в случая монголски. Освен това тя няма нищо общо с туристическите полети до полюса, а е част от международна експедиция. Вярно, експедицията не е минала през цяла Антарктида, а са вървели пеша “само” 10 километра. Но това няма нищо общо с приказките, как професорът долетял да се щракне на полюса и после се набутал на топло в американската база, както може да се прочете в една от най-злобните статии по въпроса.

Проф. Пимпирев не бил първият българин на полюса.
Да, имало е двама други, единият като частно лице, другият като френски поданик. Който иска може да намери информация за тях. Проф. Пимпирев е първият официален представител на Българската антарктическа експедиция. Така да се каже е първото “официално лице” на България стигало до полюса.
За който не знае, България става една от първите антарктическите държави от 1978 г., когато подписва Антарктическия договор, но без право на глас, а през 1998 г. е приета вече за пълноправен член на организацията с право на вето по всички въпроси относно съдбата на шестия континент. Цитирано от тук.

Точно проф. Пимпирев е един от хората, благодарение на когото сме сред антарктическите държави. Привилегия, за която на държавните мъже не им пука, както и за цялата българска наука.

Сигурно ще има хора, които ще кажат “и какво от това”. За смисъла от науката съм писал в други статии, за това няма да разводнявам тая с обяснения, има ли смисъл да правим наука. Който не иска да го разбере, колкото да му обясняваш, той си държи на неговото, вече се убедих. Статията е за тези, които искат да научат за какво иде реч и се лутат сред разните неадекватни писания.

В горецитираната статия от e-vestnik има още много недомислици. Важното е да плюем, а не да се обосновем, защо го правим. Винаги ще се намерят и други да се включат в надплюването.

“Впрочем – там е географският Южен полюс. А има още два – един магнитен полюс, към който сочат стрелките на компаса, той е на около 2000 километра оттам.”
И какво? Никой не е твърдял, че професорът е ходил на магнитния полюс. И Амундсен не е ходил. А и магнитните полюси на Земята се местят. Не са там, където са били по времето на Амундсен.

“А географският полюс се мести – кълбото Земя се върти така, че оста му се мести наоколо постоянно. Иди, че ги гони тия полюси.”
Опаааа. Каква глупост изръсихме, без да подозираме. Нищо, важното е храчката да е по-мазна, пък то природонаселението не го интересуват тези подробности. То се кефи на скандалите.

Е, ние за разлика от тях, (тия, скандалджиите) се интересуваме от подробностите. Земята се върти около оста, която обаче не се мести. В геологическата история е имало премествания на оста на Земята в резултат от удари на астероиди, преразпределение на масата и т.н., които са били доста отдавна.
Иначе вярно е, че по време на въртенето Земната ос, както оста на всяко въртящо се тяло има прецесия и нутация, които обаче са спрямо Еклиптиката. Иначе оста, съответно полюсът си седи на мястото.

Все пак авторът на въпросния пасквил е донякъде прав. Знаем, че континентите не кротуват, а шават с 5-6 сантиметра на година – прословутият дрейф на континентите. В резултат на него полюсът не е точно на същото място, където е бил по времето на Амундсен, а на някой друг сантиметър по-встрани. Което обаче е коригирано. Така че експедицията, в която участва професор Пимпирев е отишла точно до самия полюс. В това не може да има съмнение.

За сега толкова, ако попадна на друга простотия, ще я добавя със съответното разяснение.

снимката е от http://www.aerohroniki.com

Бе що

Бе що като дойде нова година хората с блогове масово се чувстват длъжни да правят равносметки?

Сигурно има някакъв дълбок смисъл, който обаче ми убягва.

Както и да е, Честита Нова година и дано да е добра!

Геномът

В резултат от четене на неподходящи книжки, закупени от Правилното място и подло препоръчани от той си знае, ето какво се получи:

Ползата от познанието

Благодаря и на begem0t за корекциите допълнителните разяснения по темата.

Всъщност това трябваше да е ревю на “Геномът” на Мат Ридли. Пък то какво излезе…

Но понеже книгата си заслужава и парите, и времето и е от тези, от които човек определено има какво да научи, ето и сериозни рецензии:

в Книголандия

на Вещерския книжен рафт

при Lammoth