Погледнато формално, всичко е нормално

Погледнато нормално, всичко е формално, продължава известната фраза на акад. Балевски.

Погледнато формално, няколко хиляди български майки се оказаха … престъпнички. Защото получавали … детски надбавки.

Формално погледнато – някой мъдър .ХХХ. писал, че ако дават децата си на детска градина, нямали право на детски надбавки. Защо да нямат – господ знае. Детските градини не намалява разходите по отглеждане на децата, а и който не знае, въобще не са безплатни. Сериозно.

До преди 10-ина години тази простотия я нямаше, после не знам кои малоумен боклук реши да “пести” точно от детски надбавки!
И сега в страна с отрицателна раждаемост най-големите врагове на държавата се оказват семейства, които са си позволили да родят деца. Формално погледнато – виновни са.

Гледах някои репортажи за подобни “престъпнички”, още от както държавата тръгна да с ги гони. Някой наистина може би са искали да изхитруват и са били наясно, че правят административно нарушение. При други казусът наистина беше доста завързан и дали са в нарушение на нещо или не зависи от добрата воля на даден чиновник. Но всъщност няма значение. В “правото” съществува подлия принцип, че незнанието на нещо не оправдава нарушаването му… И законът прави престъпници хора, които искат да осигурят някакви нормални условия за децата си.

А сега държавата “щедро” била опростила …. лихвите…. Нямам думи. Осанна!

Формализмът е голяма работа.

Хора биват изхвърляни от къщите си – добре, не са могли да си платят вноските по кредита, макар че в много случаи биха могли след някаква отсрочка. Добре. Обаче се оказва, че въпреки, че остават на улицата, пак са длъжници на банката, а отнетото жилище не е достатъчна компенсация за неплатения кредит. Въпреки, че именно то е заложено.

Формално, бан(к/д)ата е в правото си. Хем да вземе залога, хем да иска още пари.

Престъпник влиза в нечий дом и си получава заслуженото. Държавата вкарва защитилият се собственик в затвора. Много такива случаи има. Формално, нали….

Около Илиянци има една затворена улица. Защото е превърната в паркинг. Тук вече не знам кой формализъм е проявен, официалният, или оня, с дебелите пачки под масата.

Тъкмо тая сутрин гледах, как хора, закупили жилище плюс паркомясто, или гараж, се оказва, че не притежават въпросното място за паркиране. Нищо, че са платили едно десетина хиляди евро в повече. Гаражите се оказват собственост на строителната фирма! Разни чичковци редиха разни буламачи, как ако в договора не пишело, че купуваш “идеална част” реално не притежаващ нищо, въпреки че идеално си си платил като поп… Желязно подплатени със законови аргументи! Формално погледнато, може да си плащаш и да не получаваш и това си е “редно”…

Това ми припомни други подобни случаи преди време, в които строителни фирми пускат около новопостроени блокове платени паркинги. По закон, около жилищен блок трябва определен процент от площта да е заделена за места за паркиране. И фирмите спазили изискването. Обаче в закона не пишело, че тези места трябва да са за живущите…

Формално фирмите са прави. Неформално на фирмаджиите и защитниците им бих отредил по един нагорещен железен лост в определени телесни отвори…

За любителите на формализма, ще напомня:
Съдът осъди Мануела Горсова да плати едни 21 хиляди лева. Жертвата на престъпление трябва да плаща разходи по делото срещу престъпника. Жертва, на която всеки ден “живот” струва над 5000 лева, “благодарение” на въпросния престъпник.
Формално сигурно присъдата е издържана отвсякъде.

ПП
Една близка по темата статия:
За работодателя, чувала със стотинки и аплодисментите с една ръка
Интересна е позицията на авторката.

Sofia Rocks 2011

7 Replies

Нощта между 8-и и 9-и юли 2011 ще е една от нощите, които няма да се забравят.
Първо отново да благодаря на Z-Rock за билета, с който се сдобих благодарение на тях ( да не вземат да ме включат в черния списък, че тази година билетите от Z-Rock ми идват като на крокодил представители на обувната промишленост…)

Тук малко ще сменя приповдигнатия тон обаче и както преди облаях Тикетпро, сега ще поръмжа срещу Eventim…
Купих от сайта им билет за дъщеря ми, с опция за получаване в офиса им. Е, каква беше ползата, че платих онлайн, след като в офиса трябваше да чакам близо час…

Бяха оставили едно момиченце да дава билети, да продава и да връща пари за Sonisphere. Да бяха сложили двама души, един да връща и друг да продава! Иначе момичето работеше много бързо, но опашката беше голяма. В офиса имаше и още една дама, явно шефка, която обаче не се включи в билетопродаването, защото явно имаше да покорява върхове в пасиансореденето… Всъщност може и да не съм справедлив към жената – може пък да си е избирала прическа в Мрежата…

Както и да е, отново се затвърждава мнението ми, че от подобните агенции, само Ticketstream са на ниво.

И да се върнем към приятната част. в 16 и малко се озовахме на стадиона, до оградата разделяща front stage и простосмъртните стърчащи, където обаче видимостта беше много добра, под опожаряващите лъчи на юлското слънце, където SHEKY AND THE BLOODRAIN ни изненадаха много приятно. Досега Шеката го знаех, като някакъв шеметен тип, който се маймунясва в “Денис и приятели”. На стадиона обаче ме потресе с гласа си – невероятен глас! Цялата група свириха перфектно, песните бяха добре подбрани, а Шеката покоряваше без да се замисли, много високи вокални върхове. Евала Шека!

Под жаркото слънце започнах да чувствам колко остро липсва маркучът от концертите на Manowar. Както съм казал – групата, която обръща най-голямо внимание на феновете си е Manowar. Това е. Освен въпросният маркуч, с който съпорта на групата разхлаждаше прегрялата тълпа, също раздават и вода за пиене, независимо от кетъринга на организаторите. А именно на този Sofia Rocks водата взе че свърши много рано на павилионите. (А имах поне 10 причини, да не пия бира, които нямам намерение да споделям, така че общо взето последните часове от фестивала и за двама ни минаха мъчително) Още за кетъринга – абе не знам как го правят, но в Каварна спокойно можеше да се нареди човек и да си накупи каквото му трябва в почивките между групите. Всъщност и миналата година и на AC/DC и на предишния Sofia Rocks май беше така. Тази година нещо организацията от тази гледна точка беше изключително зле. Да не говорим, че освен бира и вода, която свърши имаше само някакви горещи кучки… Но да минем, както казах към приятната част.

Пет минути преди началният час се появиха Slade – любима група от ученическите години.
В началото прозвучаха малко тихичко, но скоро нещата се оправиха и не разбрах, това неуспешен опит за майтап ли беше, или някой тоноператор беше придрямал от жегата 🙂

Абе, само на мене ли ми се струва, че на моменти малко звучаха като разпасана банда? Но не може да се отрече, че старите момчета се раздадоха изцяло. Mal McNulty, въпреки че беше попрегракнал, както и Dave Hill изкараха всичкият възможен потенциал на дробовете си. John Berry ефектно на два пъти замени баса с цигулка. Е, за краткия сет на групата, много хитове бяха пропуснати. Не чухме Rock and roll preacher, или Ooh La La In L.А. да речем. Но с удоволствие пригласях на Look Wot You Dun (това колко съм го въртял – плочата има дълбоки резки точно на тая песен…). Прозвучаха и Run Runaway , Coz I Luv You. Естествено, не мина без My oh my, за да завършат краткото си представяне с Feel the Noize.

След глем звученето на Слейд, “Саксонците” от британските острови се стовариха като чугунена преса. Biff Byford се забавляваше да замеря публиката с бутилки минерална вода. Стегнато, от песен в песен Saxon успяха да вместят повече от 10 песни в краткото време, което им беше отредено.
Тогава зърнах пред мен, в “зоната на отличниците” една дама, която подрусваше кръшен кючек, под металните звуци на Saxon… Помислих си, че може би не би било проблем и човек да играе туист под звуците на Ивана да речем, ама нещо нямам намерение да опитам.

След яката подгрявка на трите групи, дойде време “Механиците” на Майк Ръдърфорд да успокоят напрежението. Много добра идея, по средата на фестивала да бъде вмъкната група, като Mike & The Mechanics. Приятна, релаксираща музика, перфектни изпълнения. За съжаление доста народ недоволстваше срещу “механиците”. Обикаляйки из стадиона, чух и част от такъв диалог – “.. те Saxon минаха отдавна” – редеше сърдит метъл по телефона – ” сега се изляха едни бози и чакаме оня…” . Хора разни. За щастие, много фенове се кефеха искрено на красивата музика на Mike & The Mechanics, танцуваха и пригласяха на моменти.

На такива събития е забавно човек да се разходи по терена. Виждат се всякакви чешити, шапки от корите за бира – тип “корабче”, “навес” и “палатка”, какви ли не надписи по фанелките и татуировки.
Точно до оградата, до която бяхме виснали имаше четирима симпатяги с жълти фанелки с надпис “Аз слушам Жудас, А ти?” 😀 Някои хора даже ги помолиха да ги снимат. Абе ситуацията си заслужаваше жълтата фанелка…. :D. Оказа се, че и от средата и края на терена има много добра видимост към сцената, особено за “тежко въоръжен” с бинокъл тип, като мене. А озвучаването наистина беше перфектно и се чуваше много добре навсякъде по терена без заглъхвания и изкривявания. Единствено на Mike & The Mechanics ми направи впечатление, че басът беше несъобразено усилен и трещеше (вместо да удря в крачолите и стомаха, както си е редно 🙂 ).
Неприятното, ако си се загнездил напред и тръгнеш да обикаляш е връщането в първоначална позиция – човек събира доста сърдити погледи, на новопридошли “металурзи”, въпреки извиненията, които раздава наляво и дясно. Е, ако всичко мине само с лоши погледи – добре ;).

Та дойде и момента WHITESNAKE да излязат и да подлудят тълпата. Ковърдейл ми е трудно да го възприема изрусен, макар че отдавна се движи с такова оперение. Но той си знае.
Важното е, че определено си е повъстановил доста гласа, звучи близко до предишния му и не разчиташе толкова на беквокалите на останалите от бандата, както на предишния концерт в София.
Тук се замислих, какво общо имат освен емблемата на заден фон тези WHITESNAKE, с ония с Джон Лорд и Йън Пейс, или пък с Don Airey … WHITESNAKE – това е група-човек, както беше и Rainbow да речем, останалите, са временен пълнеж, който може да бъде сменен всеки момент. Но пък какъв човек – който с две танцови стъпки е способен да накара многохилядна тълпа да зареве, да не говорим, когато запее… Изредиха се класики като “Love Ain’t No Stranger”, “Is This Love?”, здрави китарни сола, надсвирване между двамата китаристи, соло на барабани – както си трябва по класически рок-тертип. Докато стана време за “Here I Go Again “, когато публиката буквално заглуши групата, въпреки че уредбата беше усилена най-много, в сравнение с досегашните групи!
Накрая нощният покой бе разстрелян окончателно със “Still of the Night”. Накрая, в отговор на мощните овации Дейвид изкара началото на “Soldier of Fortune” без съпровод, може би да потвърди, че гласът му си е на мястото.

След “змията” над сцената се спусна чаршаф с епитаф… т.е с надпис Epitaf. Ясно беше, че зад него се забъркват магии и се твори шоу, подобно на Рамщайнското. Е, пиротехниката отстъпваше на тази на Рамщайн, но за сметка на това имаше лазерно шоу.

По някое време, 15 минути след обявения час – 23 DC, които ромоляха по уредбата спряха, за да започне с мощна сила… Сабат… Много хора не възразиха и даже пропяха с Ози. То и аз нямах против, ама все пак чакахме Джудас. Както и да е, след малко Ози бе прекъснат, чаршафът падна и касапницата започна. Сцената се превърна в адско-индустриална, или индустриално-адска местност, и Judas ни преведоха през голяма част от музикалната си история.

Не бях гледал до сега Judas на живо и Rob Halford ме впечатли с непокътнатия си глас, с който през всичките два часа на концерта не се поколеба пред никоя височина или извивка.
Също ме впечатли и със здравите си нерви. Цялото шоу изкара навлечен с по 7-8 кожи, ямурлуци и астрагани, а въпреки късната доба, времето трудно би могло да бъде наречено прохладно. Но жегата под ямурлуците явно не му пречеше да пее перфектно, като си “взе почивка” само на “Breaking the Law”, където публиката го измести изцяло, а той реши да не й се пречка много 🙂 Не пропусна да спомене и шоуто на Слави, който явно нещо го е ядосал здраво, защото съм чел интервюта с Халфорд, където също споменава Слави, бе не точно с добри чувства. 🙂

И накрая след стандартния бис от 3 или 4 песни, когато решихме, че Judas бяха до тук, даже прожекторите на стадиона просветнаха, Халфорд и компания се появиха пак и завършиха с игривата “Living After Midnight “. Този път окончателно.

И да отговоря задочно на въпроса на Елена Рзоберг дали рокът ще оцелее, й на който не успях да отговоря адекватно в радиото? Като гледам колко малди хора се ориентират към рок-музиката, като видях двадесетина и по-малко годишни, как дивеят на класиците като Снейк и Джудас, да не говорим че имаше и младежи до мен, които знаеха и песните на Слейд! Също имайки предвид групата на Шеката, която видях на живо, както и много нови български групи, които правят разкошна музика, на които Z-Rock дава трибуна и като стигнем до ученическите групи, които забиват в The Box и познават добре рок-класиката отговорът е един – не, Рокът ще живее още дълго, независимо от пророчествата за скорошния му край.

Роднина, милиционер, роднина, милиционер…

6 Replies

Този пост трябваше да е приятен, пълен с положителни емоции, спомени, настроение.
Да, ама не.

Накратко – Кен Хенсли в петък, 24-и юни пя пред паметника на съветската армия и народната милиция прекъсна концерта.

Също като в този случай на фестивала “Цвете за Гошо” , когато разрешението за концерта беше до 23 часа, а в 22 и 30 милиционерите нахлуха на сцената.

На сцената пред паметника на окупаторите, случката се повтори дословно. Може би в този случай организаторите да не са взели разрешение да продължи концертът до по-късно? Не вярвам. Като планираш събитие до даден час, нормално е да поискаш разрешение точно до този час. И вярвам, че организаторите са достатъчно интелигентни, за да го направят.

За предишния случай си кореспондирах с Буги Барабата, той каза, че до колкото му е известно, от общината не дават документ, до колко е разрешено мероприятието, а уж те трябва да информират милицията. Сега, общината ли е крива, милиционерите ли са проявили самоинициатива ( несъмнено инициирана от някой отговорен другар), или и двете институции са сговняни, няма значение.

Има значение, че 20 години, след като Васко Кръпката пя “Комунизмът си отива”, той се проявява с все по-голяма злост и наглост.

Иначе, все пак Кен Хенсли, композиторът, поетът и душата на Юрая Хийп свири и пя пред паметника на съветската армия.

ПП
още по въпроса:
Да дръпнеш шалтера на Хенсли и “Джулай морнинг”
Пълно медийно затъмнение над концерт на Кен Хенсли?!!

Второюнско

6 Replies

Аз, както знаете, или не знаете съм от Търговище. Град, в който освен мене са се родили и други известни личности.

Опа, я по-сериозно…

Един от тия хора, останали в историята Никола Симов, най-известен с това, че е бил знаменосец на Ботевата чета.

Съответно “признателните потомци” са му издигнали паметник:

До тук добре.
Както се полага за може би най-значителната фигура в историята на града паметникът дълги години беше в края на главната улица (която между другото и по соц. време се казваше и сега се казва “Васил Левски”, а не “Ленин”, както беше в повечето градове по ония времена), в началото на една красива градинка.

Дойдоха обаче “промените” след 1989-а и паметникът изчезна от там…
Поводът беше, че малко зад мястото му се намира паметник на “активни борци” от Търговище ( имаше и такава категория хора, който помни). И Никола Симов пречел на “борците”…

Тогава аз опитах да организирам подписка за връщане на паметника на мястото му, дадох предложение в централата на СДС-Търговище. Отначало това се прие с ентусиазъм, който скоро след това се изпари и бях отрязан. Явно такава подписка щеше да раздразни някого.

Години по-късно паметникът пак се появи, този път на един мост на ключово кръстовище, през което минава голяма част от трафика през града. Бих казал – също добро място.

Добре, ама седя си там известно време и пак изчезна…
Сега бил пред къщата-музей на Знаменосеца.

Хубаво, ама къщата, макар и в историческия квартал на града, не е точно на представително място, което се вижда от всички, дошли, или минаващи през града (или не е баш на ачик, както бих се изразил пред съграждани). Пред къщата е редно да има паметна плоча, малък паметник евентуално, но такъв голям паметник, направен да се вижда отдалече мястото му не е там. Той е направен за площад или парк. А и редно е най-известният гражданин на града да е почетен на най-представителното място. А в градинките по центъра продължават да се мъдрят други паметници, някои на безспорни, но и някои на доста спорни герои.

Между другото изчезна (за втори път) и паметникът на героите от Балканската война. Преди, по соц време бронзовите войници дълго лежаха с краката нагоре, захвърлени в една горичка. Сега сигурно са претопени.

Та си мисля, пак ли героите от определени събития в нашата история са трън в очите на силните на деня?

Снимката е отуикипедия

“Мечката е зад вратата, бухалът е над оджака…”

7 Replies

При Туарега прочетох много интересна статия за новите технологии и средата в която днешните деца израстват.

Туарега (или Валентин Михалев, ако предпочитате) споделя мнение близко до моето.

Често се натъквам на мнения, как новите достижения на цивилизацията са лоши, опасни, как технологиите ни “отчуждават” ( а на практика е точно обратното) и т.н. В случая в поста си Валентин говори за разпространеното мнение, че технологиите лишават децата от въображение.

Много е изкушаващо да се обявава прогресът за упадък и да се надигат гласове за “предпазване” на децата от новите неща. Резултат от консервативността и страха от новото, а и да си говорим направо – на невежеството на възрастните.

Искаме или не, децата ще живеят в нова среда и е важно родителите да се стараят да са в час с новостите, за да могат действително правилно да насочват децата си, а не да се стараят да ги ограничават. Ограничаването води знаем до противоположна реакция и не помага на никого.

Освен това новите постижения спомагат за развиване на въображението, стига детето да бъде стимулирано малко и с личен пример. Да речем по “наше” време електрониката беше новост. И тогава съм чел, как дървеното конче много по-добре развивало въображението на детето, от електронната играчка… Хубаво, но ако детето има пример от родител, батко или съседско дете, как да изследва елетрониката на играчката, как да я промени и да й даде нови функции, тогава вече следва качествен скок в мисленето на детето.

Важното е, да се виждат наклонностите на детето и да се стимулират, а е ужасно да му се забранява да се занимава с нещо, защото “при Гала казаха/в бгмама пише, че е вредно”.

За съжаление това обикновено става така. И сега, и когато ние бяхме деца. Виждал съм как в семейство на хуманитари, на дете с технически наклонности се забранява да се занимава с нещата, които го вълнуват с най-нелепи аргументи. Макар и по-рядко се е случвало обратното – на дете с хуманитарни наклонности да не бъдат оценявани опитите за изявата им и даже да се стигне до подигравки.

Съвременните технологии могат да стимулират мързела, да. Но могат да стимулират въображението до невероятни висини, които нищо друго не е в състояние да го направи.

Виж, зависи как се подхожда към тях. Когато се появиха персоналните компютри и направиха заявка за навлизане в образователния процес си мислех, че щом това стане, няма начин на децата да не им се вдигне интересът към учението. Уви, компютрите 30 години по-късно седят още на прага на училището и доколкото изобщо учениците имат досег до тях, той е свързан с досада, а не с интерес. Ако се чудите защо, погледнете конспекта на детето си по “информатика”. А в изучаването на другите предмети възможностите, които днес дават компютрите и такъв невероятен ресурс като Интернет въобще не се използват.

И за завършек, като стар човек, да се отдам на спомени 🙂
Преди мнооого време, бил съм на 10-ина години май, някакъв човек ми говореше, как ние (тогавашните деца) знаем много неща, ама нищо не знаем. “Знаеш ли, какво е диканя?” – попита ме човекът. Ами, знаех какво е диканя, и в музея бях виждал въпросното съоръжение. Но и да не знаех, какво би ми попречило това? Знаех обаче много неща, за които човечецът си нямаше идея.

Та не подценявайте възможностите на децата, да се справят със съвременните предизвикателства. Уважавайте ги. И им помагайте, до колкото можете, старайте се да сте в крак с децата си.

Прост, по-прост, най-прост…

5 Replies

Не мислех да пиша за … как да го нарека… проявлението (всички думи, за които се сещам не са за сравнително цивилизован текст, какъвто се опитвам да напиша) на Болен и другарчетата му.

Достатъчно много хора писаха, някои текстове са достатъчно добри и изчерпателни и едва ли мога да добавя нещо.

Но все ме гложди един въпрос към гражданите главобръснати.
Абе граждани такива. И като направихте золума, кой мислите че спечели? Кой трупа дивиденти (ако не знаете тази дума, гугъл се сеща)?

Вие ли? Атака? “Чистата” българска раса?

Ако мислите така, погледнете заглавието. Трите точки в края са за вас.

Сетихте ли се кой? Не? Трудно? Трябва да се мисли, а няма с какво?

ОК
Нали съм ларж, ще помогна. Ето този човек:

Доган

Той едва ли е мечтал за такава услуга, каквато му направихте. Ама сериозно.

Аз няма да ида да слагам цветя пред джамията. Не от липса на съчувствие към жертвите на безумната ви “изява”, а защото смятам, че предупрежденията за опасност от ислямски фундаментализъм, макар направени от луд са напълно сериозни. И защото едно от нещата, от които най-много се опасявам и на което обществото не обръща почти никакво внимание е връщането на средновековните порядки. И защото съм против всякакъв фундаментализъм – ислямски, християнски или нацистки.

Обаче фактът фашисти да се изживяват като защитници на нацията от фундаменталисти вече надминава и най-налудничавите кошмари, които може да роди трескав сън. Човек обикновено се стряска от кошмарите и се буди, потънал в пот. Време е нацията да се стресне, преди да е станала потта прекалено кървава.

А вие, граждани главобръснати, вместо да биете хора, които нищо не са ви направили и за които нямате доказателства, че са фундаменталисти или тем-подобни, с което правите услуга точно на тези, срещу които уж се “борите”, вземете да набиете тези, които са ви пратили там. Така ще направите услуга на себе си и позицията ви ще стъпи на по-здрави основи.

А още по-добре не ги бийте, а им осигурете подходящо медицинско обслужване. Все пак човек не е виновен, че има психични отклонения.

А вие вземете прочетете някоя книга – помага на мисленето. А ако четенето ви затруднява, пуснете си телевизора. Ама не на “Планета”. Дистанционното има и други копчета. Пуснете си Дискавъри. Или Историческия канал. Или Нешънъл джиографик. Току вземете да разберете, че и тия, които мразите и те са хора със своя история, проблеми и постижения.

Снимката е от тук: Politichesko.info

Развит, зрял, презрял…

16 Replies

За социализЪма иде реч.
Всъщност щях да пиша за концерта на Омега, но събитията около него събудиха спомени и аналогии.

Първо да благодаря на радио Z-rock, защото благодарение на игрите, които организират, спечелих билет за концерта. Иначе концертната програма за тази година се очертава за мен много редуцирана, да не казвам анулирана, защото се налага да се пести…

Както и да е.

Флагманът на унгарския рок от социалистическо време Омега се изяви в гордостта на българското социалистическо строителство НДК и… последва огромен гаф… Не по вина на Омега.

След развития и зрелия социализъм, дойде презрелият, който се трансформира в… гнилия капитализъм. Но от най-загнилия вид. Просмукан със социалистическа гнилоч.

Какво толкова стана ли?
Появи се унгарската посланичка и произнесе реч на много добър български език – концертът беше в рамките на дните на унгарската култура.
Започнаха да свирят “момчетата” и току част от уредбата угасна. Някой щракна бушона, опитаха пак и не можаха да изкарат цяла песен. След третия опит нервите на музикантите не издържаха и се изнесоха от сцената, като се извиниха, че провалът не е по тяхна вина.

Защураха се екипи по поддръжката, откриха кое прави късо съединение и в крайна сметка след около 30 минути нещата бяха закърпени и концертът можа да продължи.
Някой от организаторите се извини на публиката, като призова, да не мразим техниците, защото сам е видял, как са успели от нищо нещо да направят. Тези думи бяха посрещнати с освиркване, но аз напълно вярвам, че хората са дали всичко от себе си и са направили и невъзможното, за да се реши проблемът бързо. Като човек, работещ в сферата на поддръжката съм наясно, как седят нещата и как се налага понякога да се борави и с черна магия, за да заработят невъзможни ситуации. И че колкото изнервящо да беше за чакащите хора, всъщност реакцията на екипа беше светкавична и професионална!

Проблемът е, че оборудването или на гордостта на соца, или на озвучителната фирма явно е старо и износено, а по типична българска традиция, вместо да се инвестира в ново, някой набеден “бизнесмен” със стабилен социалистически бекграунд е предпочел да инвестира в нова кола, яхта или джакузи… (По този повод си спомням, как на мои приятели шефът им казал, че ще им намали заплатите, защото не може да си изплаща вноските за джипа… Познайте дали екипът му остана при него след тази изцепка. Е, за щастие хората имаха алтернативи. Много други обаче нямат и трябва да търпят дивотиите на подобни некадърници. Но отклоних се нещо)

Слава Богу нещата се оправиха и концертът продължи. Музикантите от Омега са абсолютни професионалисти, гафът по никакъв начин не повлия на изпълненията им.
По време на непредвидения “антракт”, човек от персонала на НДК сподели, че цял ден са репетирали. Нещо, което сравнително малко поп и рок музиканти правят.

По социалистическо време почитателите на рока трудно успявахме да достигнем до любимата си музика. Слушахме я по чужди радиостанции на къси вълни, придружена с много шумове, от плочи внесени от тираджии и моряци… Унгарският рок беше сравнително по достъпен – все пак соц. държава, макар и със “западен уклон”. Музиката на унгарските рокаджии беше на не по-ниско ниво от това на “западняците” и унгарският рок значеше много за българските ценители на тежката музика. Майк Рам преди време беше писал за унгарския рок и неговото влияние върху нашето поколение.

Омега специално е може би най-успешният представител на унгарския рок, успял да се наложи на световните сцени. Сигурно няма нужда да споменавам кавъра на тяхна песен направен от Скорпионс, ще спомена обаче, че гледах на запис концерт на Омега в Унгария, на който се появи Klaus Meine и изпя на унгарски съвсем друга песен, а не “Момичето с перлените коси”. От уважение към групата.

Като споменах професионализма на групата, изпълненията бяха перфектни, без компромиси. За да няма орязани пасажи, групата беше с допълнителен клавирист. Тонрежисьорите на групата се бяха постарали много и звукът беше много добър, като за зала 1 на НДК с нейната отвратителна акустика, за която и друг път съм споменавал.

Силата на Омега е в баладите. Бързите им песни поне по мое мнение са малко скучни ( дъщеря ми също го сподели след концерта), но баладите им са невероятни. Наситени със сложни инструментали, красиви вокали. Всичко това съчетано със светлинните ефекти и лазерно шоу беше изключително приятно. За (мое) щастие групата изпълни много балади, макар че бих се зарадвал, ако за сметка на някои от бързите песни бе вмъкнала още някоя друга балада. Много исках да чуя “Океанът на зората” (или океаните – не съм сигурен в превода), “Mobile world”, Прозорецът (или прозорците?) а и поне още 5-6 други, на които не помня заглавията (ех, старост, склероза…) Но на един концерт не могат всички желания да се удовлетворят, а говорим за група с 50 годишна история.

За съжаление традицията беше прекъсната в началото на ’90-те години. Рокът в България бе позабравен, а унгарският съвсем, така че за новите поколения името Омега не говори почти нищо. За това и залата беше сравнително пълна, но за съжаление се виждаха и много празни места. Което не попречи на момчетата с по някоя годинка в повече да се раздадат напълно. Ако човек не гледа лицата и косите им, няма да се сети, че става въпрос за хора на доста преклонна възраст. А Янош Кобор е просто изключителен. Като изключим неизбежните промени в лицето сякаш на сцената беше абсолютно същият човек, който сме виждали на концертите на Омега преди 30 години, когото гледахме в “Плешивото куче” – култов филм за ония времена. Гъвкав, подвижен и с непроменен от годините глас!

Концертът свърши, както става с всички хубави неща и отново ни бе напомнено за социалистическите времена. Излезе “конферансие”, поблагодари на групата и анонсира поднасянето на цветя от името на министър-председателя на България Бойко Борисов. Тук вече, за разлика от социалистическите години в залата се чу мощно “Ууууууу” Или да перифразирам класика – публиката викна “ура”, но излезе много бързо и в залата остана само ууу-то.

В последствие унгарският посланик бе аплодиран, а министъра на това дето го няма у нас – културата бе освиркат също.

Ами това е другари. На рок концерт ходят предимно интелигентни хора.
А постът всъщност беше за концерта на Омега…

Религиозни войни

4 Replies

Протестанстки пастор е бил пребит жестоко от комшии, мохамедани, предполага се, че изповядват радикален ислям

Поводът – единствено че жертвата е християнски свещеник. Тоест разпространител на “неправа” вяра.

Също като в мрачните средни векове, в името на някой бог едни хора са готови да издевателстват над други. Готови да стигнат до убийство, само защото другите не вярват “правилно”.

Не става въпрос, че жертвата е християтнин. Същото щеше да е и ако беше мюсюлманин. Или кришнар. Въпросът е, че заради вярата има хора, готови да грабнат днес железните пръти, утре калашниците и поясите с динамит.

Какъв обаче е ключовият момент в нелепата история? Това, че се развива в циганската махала и че жертвата и нападателите са от този етнос. Както се видя от репортажа, в махалата има силни напрежения на верска основа.

А какво е характерно за тази общност – слабто ниво на образование. По-точно почти пълната липса на такова сред голям процент от членовете й. Логично, средновековните практики да са естествени в такава среда.

Циганската общност у нас живее по собствени правила, различни от тези в държавата и общо взето води свой независим живот. Лошото е, че на политиците им е изгодно (или поне им изглежда изгодно) тази общност да остава необразована, без шансове за реализация.
Привидно се правят опити за “интеграция” на циганското население, заключаваща се в опрощаването на всякакви дългове и негласно разрешение за неспазване на много закони и правила. На практика обаче интеграция без образование няма как да се получи.
Тази “изгода” уви води до все по-дълбоки проблеми както за самите цигани, така и за останалата част от населението.

Още по-големият проблем е, че това е посоката, в която върви цялото общество, тласкано от недалновидната политика на бързия келепир. Уви – падането на нощта изглежда все по неизбежно.

Образователната система е превърната в поредната изтисквачка на пари, по-лошото, което е, изтисквачка не даваща срещу изтисканите пари това, което се очаква от една образователната система, а генератор на незнаещи млади хора, непознаващи елементарнте принципи на природата, обществото, техниката, изобщо на средата в която живеят.

По масовите медии се тиражират псевдонаучни идеи, насаждат се психози, разпространяват се небивалици, които лошо образованите “граждани” не могат да различат от истинските факти (справка – предаването на Гала по “Нова телевизия” – един истински развъдник на псевдо-учени и психопати).

Докато обмислях този пост, прочетох последната статия на Григор.

Невложеният днес милион за обучение утре се превръща в милиарди загуби, когато непълноценните увиснат на нашия гръб, вместо да се издържат, и може би и да издържат други.

Сигурен съм, че точно същото е възможно и за осакатените личности, на деца или дори възрастни.Добрият психолог може да се справи с над 90% от тези осакатявания. И тихо и кротко обществото се оказва с десет пъти по-малко психопати-убийци или изнасилвачи. ….
казва Григор.

Уви, ние обратно – “произвеждаме” осакатени личности. Личности, неспособни на разума оценка на действителността и податливи на всякакъв мистицизъм и заблуди.

И скоро религиозните конфликти ще излязат от ромската махала.

Честито ново средновековие.

То мойту беее….

3 Replies

Преди време писах как една моя статия е била “уважена”
Хлапето, което беше направило тоя “жест”, явно осъзна грешката си и премахна копирания пост.
Мислех да трия и моята реакция на “заемката”, но по желание на читателите на блога ми се отказах.

Сега прочетох за една подобна “заемка”

Хубавото е, че и това хлапе се е усетило, че май нещо е сбъкрало и е изтрило “копирката”.
За това и ще огранича коментара към случая.
Няма да давам и линк към любителката на чужди творения – явно има шанс да се научи да разчита на свои сили, а не на чужди. Който се интересува, в поста на Надя има линк.
Все пак трябва и да се съобразим с възрастта на момичето, сега е точно времето да се учи и явно този урок е възприет.

Отразявам случая само, за “справка”.
Все може някой да го прочете, преди да реши да “тарикатее” и да се замисли.

Да си копнем дупчица

7 Replies

Гледах тази сутрин по бтв-то, как цигани копаят в “Красно село” до реката, за метални отпадъци.

Живеещите наблизо се жалвали в полицията и общината от непоносимия шум многократно, ама реакция никаква.

Лелка от общината каза, че са ходили на обекта, ама без полиция не могат да направят нищо. С което съм съгласен.

Някакъв чичко полицай обаче заяви, че и те не можели да направят нищо (?!), защото нямало престъпление(?!?!?!). Имотът не бил частен, а общински и общинарите трябвало да си решат сами проблема. Ако бил частен, било друг въпрос.(?!)

Как обаче служителите в общината, обикновени чиновници, някои на по доста годинки биха могли да спрат нашествието на копачите? Да грабнат “шмайзерите” и да арестуват нарушителите? Които на кадрото се видяха, че не са никак малко.
Или да учат карате?

Айде да речем, за спокойствието на людете никой не го е еня. Така бяхме и в студентския град.
Крясъци, врясъци, чалга, звъниш на полицията, ония казват “хубаво”, а ответ никакъв.
На всичко отгоре тогавашният кмет на общината беше пуснал заповед, да не се закачат “студентските” кръчми, ако вдигат джабала по късна доба.
Нищо, че гражданите си плащат да им пазят правата, едно от които е и правото на спокойствие.

Само по себе си копаенето не е престъпление, но пък нарушаването на спокойствието на едни хора си е …. нарушение…

Обаче, както споменаха в репортажа и показаха също, мургавите другари освен да копаят за железни отпадъци, откровено си рушаха с чукове панелите, които укрепват коритото на реката.
Това чия собственост е моля? Общинска? Държавна? И като такава не подлежи на опазване от силовия апарат на държавата? Апарат, за чиято издръжка плащаме данъци?

А като се срине коритото и реката наводни околните територии, тогава какво правим?
Явно, това рушене косвено застрашава и частни имоти. Защо тогава “моята полиция” си трае?
Или то зависи и “колко частен” е имотът? И колко е дебел вратът на собственика?

Нещо много такива постове станаха.