Tag Archives: Цонко Цонев

Фестът умря, да живее…

Глупости! Нищо не е умряло. Да, “Каварна рок” нямаше тази година, за другата не се знае, но вярвам, че скоро черните облаци ще се разкарат от Каварна под формата на порой, който ще отмие всичката тор и помия, които заляха градчето в последната година и добилият популярност в цял свят фестивал ще възкръсне.

Всъщност, благодарение на безумната политика на Каварнеската община се случи нещо хубаво – роди се нов рок-фест – “Midalidare – Rock in the Wine Valley”, чието първо издание мина перфектно.
Вярвам, че когато Каварненският фестивал се върне, новият фест край Могилово ще продължи и какво по-добро от това, двата феста да се конкурират за вниманието на феновете.

С две думи, Midalidare Rock бе страхотно преживяване, но да караме подред.

Тази година, понеже закъсняхме с организацията, успяхме да се настаним чак в Мъглиж. Комплексът, в който бяхме се оказа много приятен – препоръчвам! Къщата е много удобна за неголяма компания, която иска да бъде независима, природата наоколо е изключително красива, въздухът – кристално чист. Не мога да забравя хълмовете наоколо и ниските облаци, пълзящи надолу от билата им.
Иначе организаторите дни преди феста съобщаваха, че има места в някои хотели в Стара Загора, бяха осигурили и безплатни автобуси до Могилово, но както се казваше по времето когато ходехме на бригади: “Бригадирското движение има символи и ритуали, които трябва да се спазват”. По същия начин, фестивалното движение има табиети и салтанати, които са неотменими и те изискваха да наемем къща, от порядъка на цитираната по-горе.

Midalidare Rock бе организиран от същите хора, които правеха Каварна рок в последните години, без 2016-а. Организацията бе подобна, първият ден по традиция започна с The Battle of the Bands  –  конкурсът за нови, неизвестни групи, която бе пропусната миналата година от самонабедилите се за организатори на Каварна-рок. Ама там всичко бе напън да покажем, че и ние можем, пък младите групи вълци ги яли. Чудесна и похвална традиция, която за щастие бе възстановена тази година. Е, поради логистични причини ние я пропуснахме, но живот из здраве догодина…

За Каварненския фест напомняха и многото познати лица, които всяка година виждахме на стадиона. Не липсваше и ексцентричният Леми от Румъния:

Снимка: Цонко Цонев

Който е ходил на Каварненския фест, не може да не помни Леми, както и синекосата дама, която го придружава. Както Кметъла пише: “Един румънец го боли повече за Каварна от много местни жители.” И явно Леми няма да изостави феста, където и да се премести!

Още щом приближихме местопрестъп…, опа, сори, явно негативната енергия, която излъчват определени определености ми се отрази…

Още щом приближихме мястото на провеждане на феста ни впечатли перфектната организация. Бяхме посрещнати от момчета с светлоотразителни фанелки, които се осведомиха, дали сме за феста и ни насочиха към място за паркиране. Там други хора ни упътиха, къде точно да паркираме, за да може паркингът да поеме максимален брой коли, които да не си пречат. Забелязахме, че служителите си комуникират по радиостанции, колко коли идват за паркинг и колко транзитно. Имаше много места за паркиране, на коли, на каравани, както и катун…, къмпинг де. Организаторите имаха хора не само около феста – например чухме, как си говореха, че от Стара Загора са потеглили група мотористи и трябва да им се съдейства. Впечатляващо.

Охраната на входа си вършеше много съвестно работата (не, както на последния концерт на който ходих и където спокойно можеше да се вкарат оръжия от калибъра на брадва, че и базука) Всъщност охранителите бяха много впечатляващи. Момчета, с които едва ли някой би желал да влиза в спор.

Природата около Могилово е невероятна, самото имение Мидалидаре е много красиво

Можете да се убедите сами.

При подхода към сцената видяхме:

Даа, детска площадка със стена за катерене, батут и други екстри, както и джаги.

Имаше и устройство за зареждане на мобилни устройства!

Голям плюс беше, че за чашите се плащаше депозит от 2.50 лева. Така по тревата не се търкаляха смачкани чаши и нямаше опасност да стъпи човек в локва от недопита бира. Бирата в бироубежището вътре на мястото на концертите не беше разредена! Или поне в сравнение с тая, която се продаваше отвън, както и в последните години на Каварненския фестивал. Естествено, щом събитието е във винарна, имаше и вино.  Скарата също бе на ниво, а странната система за плащане с карти, които се издават на място и важат само за феста, против която роптаехме много хора, включително и аз всъщност се оказа много удобна. По този начин няма бавене докато хората си търсят парите, докато продавачите търсят  дребни и т.н. Знаете, за какво говоря.

панорамен изглед към сцената

Първата вечер започна с румънците от

Scarlet Aura –
победители в предишните години на  Battle of the Bands. Те благодариха на фестивала, че благодарение на него са добили популярност. Не ги бях слушал досега. Свиреха много добре, но певицата май я болеше гърлото – на моменти се мъчеше. Иначе при кавъра на  Close My Eyes Forever излезе и Звезди да помага и се получи добре.

Доро
И преди бях писал възторжено за Доро, сега впечатленията бяха същите. Клишета като “запали”, “възпламени”, “отвя”, “подлуди”  може да са крайно изтъркани, но напълно подходящи за това, което стори Доро с публиката. Метъл кралицата знае как да прави шоу и да държи аудиторията в ръцете си! По едно време единият от китаристите имаше проблеми с оборудването си, но може би само хората, които бяха най-отпред го забелязаха. Вокалистката и останалите от групата успяха да занимават публиката, докато екипът оправи нещата и го направиха, като съвсем естествена част от изпълнението. На края на сета си, Доро слезе спонтанно сред зрителите и дълго раздава автографи и позира за снимки с феновете!

Gotthard
Хм, и преди не бях особен фен на  швейцарците, и след концерта им не станах по-голям фен. Но не мога да отрека, че ги слушах с удоволствие.

След  хедлайнера организаторите бяха решили да изкарат на сцената победителите от предишния ден. Победители в  битката на бандите стана Seconday обещаваща ученическа група. Искаше ни се да ги чуем, но ни чакаше дълъг път и мероприятие в щаб-квартирата, така че се наложи да тръгнем. Малко се получи “много искахме, ама нямахме желание”, но какво да се прави. Пожелавам на Seconday успех и популярност и се надявам, скоро да имам възможност да ги гледам.

Вторият фестивален ден започна със

Sevi
Защо започна, ако смея да запитам? Севи са много популярна и утвърдена вече група и трябваше да е по-напред в програмата. Спокойно организаторите можеха да ги пуснат преди хедлайнерите и нямаше да сбъркат. То се видя и колко време хората не искаха да се раздели със Севи и викаха “още”.
Въпреки че бързахме да дойдем, изтървахме първата трета от сета на групата.
Доста добре познавам музиката на Sevi, слушал съм ги често, но на феста беше за първи път на живо. Оказа се, че живото изпълнение изобщо не притеснява групата и звучат също толкова добре, както на запис. Вокалистката има страхотен глас, който не трепна нито за момент по време на изпълненията. Е, радвам се, че бяха на феста, макар и не на правилното място в програмата.

След сета на Севи единодушно цялата група решихме да пропуснем бандата на Емо Ковърдейла.
Излязохме навън и уплътнихме времето в ядене на палачинки (някой на “принцеси” – различни клубове по интереси). На улицата, водеща към имението се продаваха вкусни неща на народни цени.

ПП
Оказа се, че хората, които правеха вкусните палачинки, принцеси и други кулинарни изкушения са забелязали този пост.
Daniel Raichev беше любезен да прати снимка, защото авторът на текста се беше захласнал с палачинките и пропусна да снима:

Майсторите не чакат следващия фест, а имат планове да  разширяват дейността в района, така че желая им успех.

Dirkschneider
Удо Диркшнайдер, този път кой-знае защо не с група U.D.O. а с “Dirkschneider” (ако някой знае подробности, да сподели, моля. Нещо съм изпуснал нишката с кариерата на Удо). Дядо Удо в цялото си достолепие показа какво значи метъл класик. По-голямата част от публиката пееше повечето песни. Удо даже ни повери изпълнението на интрото на Fast as a Shark“.
Хубавите работи свършват бързо. Искаше ми се да чуя още песни, особено от периода на U.D.O. – все пак Accept ги гледах наскоро, но уви, когато на човек му е хубаво, времето лети бързо, а сетът на Удо беше само час и 15 минути.
ПП – Както Мартин обясни в коментар, в момента групата се казва Dirkschneider, защото пеят песни само на Accept. Иначе са си същите. Благодаря му за пояснението.

W.A.S.P.
… Всеки път, когато W.A.S.P. идват в България, нещо се случва и не мога да ги видя. Този път имах билет. Обаче те не дойдоха…
В последния момент, май седмица преди феста W.A.S.P. отмениха европейското си турне.
Организаторите реагираха светкавично и за техен и наш късмет се оказа, че

Dee Snider
с новата си група е на разположение.
Dee Fucking Snider, както не пропусна да ни се представи певецът, вече имахме щастието да го гледаме с Twisted  Sister, (или Twisted  Fucking Sister, както е “по-правилно” според Dee Snider ) Все същото чувство за хумор, даже бих казал още по-добро. Този път Дии показа доста по-голяма социална ангажираност и с някои от песните, и с приказките между тях. Това не беше повторение на концерт на Twisted  Sister. Дии изпя много песни, които не влизат в репертоара на предишната му група. Естествено не мина и без Twisted  Sister, a “We’re Not Gonna Take it” започна с новия вариант, който предполагам всички знаят, като след това премина към “класическия”, предизвиквай тотална еуфория.
Иначе , вече 62 годишният Dee Snider беше в същата перфектна физическа форма, както преди две години, подскачаше пеейки и пееше подскачайки, със завидна енергия като 20 годишен.  Само дето сетът му беше кратък, както на Удо. Може би заради ангажимента  в последния момент не е имало възможност да се договорят други условия. Обаче май за първи път, след изпълнението си, бе предвидено певецът да излезе да дава автографи срещу закупен албум. Уви, понеже от групата никой освен мен нямаше интерес към тази част, наложи се да пропусна.

В заключение – “Midalidare – Rock in the Wine Valley” още с първото си издание остави чувство за пълно удовлетворение. Но все пак организаторите имат дълъг опит с Каварненския фест.

Не липсваше и главният заподозрян – Кметълът лично сервираше мидена чорба на всички желаещи. Както и не отказваше да се снима с феновете. Можеше разбира се да си купите и двете книги на Цонко Цонев – “Кметълски истории”  и “Катунът от каварна” с автограф от автора.

 

Интересно за новия фест е, че собственикът на Мидалидаре Естейт сам е се е свързал с Цонко Цонев и е предложил терен за феста, за да привлича по-голямо внимание към винарната и към бизнеса си. Интересно, вместо да се плаши, че лошите метъли ще му счупят имиджа и избата и кокошките ще спрат да снасят, човекът ги вика в собтвеността си!
Алоо, община Каварна! Някой е с грешка явно, ама кой точно?

Единствен проблем за феста е ограниченото място – за около 5000 човека. А помним фестивали с 25-30000 души. Но ако има такъв интерес – място има наоколо, вярвам че и такъв фест ще може да се проведе.

И за последно – “Midalidare – Rock in the Wine Valley” се оказа едно наистина неочаквано добро събитие, спомените за което трудно ще избледнеят. Успех на фестивала и до нови срещи!

Край на мъките

Каварна рок
Снимка weROCK.bg

Вижате горе кадро на едни лошави хора, дето гледат злобно и само търсят кого да пребият.
Цели 11 (словом единадесет) години едно малко градче страдаеше от поплъзновенията на таквизи страшни екземпляри, що един върло лошав человек биде призовал посредством езически ритуали включающи мерзки сцени и зловеща музика!
Цели три (цифром 3) дни годишно кротките граждани бидоха терзани от гнета на грозните тълпи!
Цели три нощи годишно клетите труженици не можеха да спят от ужас и притеснение. А гледката на озверелите пришълци им докарваше кошмари чак до другата година.
Не стига това, а и в други дни идваха лошавите и напомняха за себе си! Де на събитие, де на туризъм, все се мъкнеха гадовете!
А и пари харчеха наглеците и покваряваха клетите туземци с покварата на Мамона!

Свърши! Конец! Край на тормоза!

Героичната героиня, другарката Нина сложи край на целокупното това безобразие и кат съща орлица защити градчето, както и околностите от всякакъв вид нагли тълпи. Щото то на десетки километри от градчето варварите си разполагаха биваците!

Тъъъйй, това е днешната приказка. Тя всъщност може да изглежда по съвсем друг начин. Но той би бил много тъжен. А трябва да се гледа бодро и позитивно на нещата. Така че избрах позитивния вариант. Всичко е на 6 и всички са доволни и щастливи. Нали?

Катунарска приказка

Имало едно време един човек. Да го наречем Адвоката. Той си и бил адвокат. Ама освен адвокат бил, да го кажем условно, купонджия. Падал си по купони с особена музика. Та този човек знаел, че има и други купонджии като него, на които им липсва тая музика и започнал да организира купони. Правел ги в малката си къщичка край морето. И купонджиите се събирали на купоните и били доволни и щастливи. Купоните били невероятни!
Едни други двама, да ги наречем, пак условно Гаметата и Мънки се позавъртяли около Адвоката, харесала им идеята и започнали да правят и те купони. Само че не в малката къщичка край морето а в Голямата Къща в Центъра. И при тях идвали купонджии. Ама тия двамата казали, че купони могат да се правят само в Голямата Къща. Казали, че само те са купон-майстори, а Адвоката да си гледа адвокатстването. Затова почнали да правят купони по същото време, когато правел и Адвоката. Ама купонджии имало и на техните купони, и на купоните на Адвоката. И пак всички били доволни. Освен Гаметата и Мънки.
Тогава Гаметата и Мънки открили Злата Вещица и тя им обещала да гътне купоните на Адвоката. Не ѝ било трудно, защото намерила подкрепа от някои от комшиите на Адвоката. Понеже купонджиите носели фанелки със “страшни” картинки и слушали музика, която нямала характерни ритми и извивки, с които били свикнали решили, че купонджиите са лошави! Затова, когато Злата Вещица им обещала, че ще спре това “безобразие”, те ѝ повярвали и я подкрепили. Как така се вързали на зла вещица ли? Ами тя се била маскирала като Добрата Фея. А брадвата в багажника на метлата никой не забелязал…
Злата Вещица прецакала и Адвоката, и комшиите му. Дала на Гаметата и Мънки да правят купон в къщичката, а купонджиите нарекла катунари. И други работи им рекла. Тогава купонджиите се разсърдили и можело купонът да пропадне. Двамата купон-майстори ѝ казали да го дава по-леко. И тя взела, че се извинила. Преди казала нещо от рода на “да ви го начука слон, тъпанари!”. Сега казвала – “айде, да не е слон, хипопотам да е”. И “айде – не сте тъпанари, келеши сте”. Да, ама много от купонджиите тези извинения не ги приели. Някак си неискрени им се видели. И не отишли на купона.
Все пак купон станал. Някои купонджии отишли заради музиката, заради спомените, заради къщичката. Музиката била хубава, озвучаването … абе с изкривявания, тук-таме някоя китара се изключвала по време на соло, другаде паразитен звук се появявал. Ама бивало.
Виж Вещицата била подготвила и други изненади за купонджиите. Масичките дето хапвали и пийвали бира били три пъти по-малко. А пред столчетата, на които посядвали преди, за кратка почивка имало решетка. На всичко отгоре Злата Вещица облитала наоколо и ръсела зарин… кой оцелее – оцелее…
Та купонджиите, дето отишли почнали да се чудят, дали пак да идат.
Някои решили, да ходят заради традициията. Други още се колебаели. А то и не се знае, дали ще има повече купони…
А Адвоката, какво станало с него?
Не се дал Адвоката! Тръгнал да прави купони по всички къщи и къщички. Скоро може и при вас да направи!

Както знаете, всичкото туй приказка беше. Демек – фантастика. Фентъзи.
И никой приказен герой няма нищо общо с живи хора. Нито пък събитията имат връзка с реални такива. Ич биля!
Та така…

Сбогом Каварна. Да живее “Каварна Рок Фест”

Уви – последният ми пост за каварненския фест се оказва наистина последен. Поне за неизвестно колко дълъг период.

Тенденцията, новата кметица да руши традициите, продължили повече от десетилетие достигна тавана си. След новогодишния рок концерт и след отмяната на “Джулая” на Камен бряг, стана ясно че и най-голямото събитие – самият рок фест няма да се състои. Или поне няма да бъде в Каварна.

Поводът, другарката кметица да съсипе традицията е нелеп – както тя сама казва в прав текст, без даже да помисли, в каква глупава светлина се представя е, че понеже организаторите искали Цонко Цонев “да бъде част от провеждането на рок фестивала”. Нещо, което всеки разумен човек ще сметне, че е напълно в реда на нещата. Не, участието на г-н Цонев в организацията на феста не само е редно, то е задължително.

Явно, комплексите на другарката Ставрева спрямо г-н Цонев са толкова силни, че тя иска да го отстрани тотално, от участие в организация на създадения от него фестивал!
Разбира се, със сигурност става въпрос и за пари. Кметицата не иска г-н Цонев да спечели от феста, по неясни причини. Може би тя иска парите, които биха влезли в джоба на бившия кмет да отидат за общината? Едва ли. След като знаем, че първото мероприятие което другарката Ставрева проведе бе да си повиши заплатата, можем да се сетим, защо ѝ се зловидят парите, които г-н Цонев би взел от феста.

Разбира се “логиката” на другарката е слаба. Г-н Цонев е доказал, че има необходимият опит и връзки, за да създаде добър фест. С негово участие приходите и за общината биха били по-големи. Но няма смисъл да преразказваме приказката за Вуте и за “българската работа”.

Жалко, че една чудесна традиция бе унищожена от глупост, завист и злоба. Може би след време традицията ще се възроди? Харесвахме тия места. И Каварна, и околностите са чудесни, но без магнита на феста да ни тегли натам, едва ли скоро ще ги посетим отново.

Може би някога отново околностите на Каварна ще се напълнят с черни фанелки с ярки надписи, с палатки и с мотори и нощите ще бъдат огласявани от здрава музика. Сега чакаме да научим новата място на фестивала.
Аз твърдо съм решил да използвам билета си:
kavarna-bilet-2016
където и да бъде фестът!
А може пък всичко да бъде за добро – като резултат по-късно да има два страхотни феста!

Рок-фест 10-то издание – обобщение

След като една чудесна традиция е на път да остане в историята, счетох за необходимо да събера вдъхновение, да напиша най-после поста, за които бях обещал в последния си пост за тазгодишния Рок фест.

В края на феста Звезди съобщи добрата новина, че фестът през 2016 ще е на 1-и, 2-и и 3-и юли и вече има продажба на билети на зелено. Естествено, купихме си билети.
Имахме едни леки съмнения, след като се знаеше Цонко Цонев е решил да махне буквата к от неофициалната си титла и да остане само метъл. Но пък не вярвахме, че който и да дойде на негово място, ще разруши такава, наложила се вече десет годишна традиция. (А ако добавим рок-концертите, от преди да бъде създаден официално рок-фестът, традицията става 14-годишна!)
Каквито и да са били мотивите на г-н Цонев, да не бъде повече кмет, трябва да ги уважим. Редно би било наследникът му да продължи добрите традиции. Но май нещата отиват на зле. Все пак, да се върнем към последния (надявам се за сега, а не окончателно) Каварна рок-фест.

За втора година базовият лагер бе установен в Шабла, както миналата година и това започва да се превръща в обичай.
Този път бяхме в ЕКО Къща “РАЙ” и останахме още по-доволни от миналия път. Групата тази година бе по-голяма, съответно по-големият капацитет на Еко къщата дойде на място. Оборудването и условията в къщата са безупречни. Хазаинът също се оказа много приятен човек. Не че ни е седял на главите, когато си тръгвахме се поразговорихме с него. А да, предишната година побързаха да ни вземат парите още при пристигането. Сега платихме чак като тръгвахме. Като на нормален хотел. Може би миналата година сме изглеждали по-съмнително? Няма значение, и на двете места изкарахме чудесни дни.

За хората в Шабла може да се каже същото, както за каварненци – готини хора, непокварени от алчността, както в големите курортни селища.

За концертите вече разказх:
Първи ден
Втори ден

Иначе като организация, може би тази година беше най-добрата. Както споменах, имаше и мултимедия, което много допринася за по-доброто усещане на музиката.

Направи впечатление, че този път имаше повече сергии, почти както в по-раншните години. Което е добре за местните търговци. За съжаление, култовите бирарии (като бирария “Manowar”) ги няма. Имаше само, да го нарека, съоръжение за промишлен биропой – барака, където продават кофти кебапчета и разредена бира на висока цена. И съответните пейки и маси. Жалко. Липсват ми предишните “капанчета”, състоящи се от сергия с чадър и няколко масички, където под дърветата съм прекарал доста приятни часове.

През един от антрактите излязохме да се поразходим пред стадиона и видяхме, че там кипи също живот, не е всичко съсредоточено в стадиона и биропоя. Множество хора, предполагам неизкушени от концертите но привлечени от карнавалната атмосфера щъкаха между сергиите и определено се забавляваха. На едно място бийтбоксър беше събрал значителна публика. Приятното настроение и забавлението царяха не само на стадиона, а и далече зад пределите му.

Уви, както изглежда, всичко това май ще остане в историята. Въпреки твърденията на новата каварненска кметица, че фест и тази година ще има. Говори се, че водела преговори с нови промоутъри (?!?!?!) Защо, след като досегашните имат и know how-то, и връзките…
Ама само да направим мръсно. Както отменихме новогодишния концерт. Е – ето резултата. Май изписа вежди другарката Ставрева.
То и промоутърите няма да пострадат – междувременно организираха първия си концерт в София – на Accept. Предполагам ще има и други, на различни места.
Единствените, които страдат от героичните усилия на другарката да руши традициите са феновете.
Е, и местната икономика, включително на общините около Каварна, ама това са незначителни подробности, пред великите идеи, замъглили взора на другарката кметица. А и така няма да се дразнят някои местни жители, (като тези, за които съм споменал в края на поста), които се дразнят от “шума” и не искат мръсни, пияни и надрусани метъли да им цапат градчето. (Може би пияни и надрусани чалгари са ОК?) Да видим, пияните и надрусани руснаци, които се очакват около казачок-феста, гласен от новата кметица, как ще се отразят на местните.

Чел съм роптания, как в палатковите лагери ставали не знам какви си неща…

Виждал съм и двата палаткови лагера.
И този на плажа. Не видях да става нещо нередно. Същевременно в автобусите от плажа до центъра беше пълно със свежи млади хора, особено една компания, с която се засичахме няколко пъти, от която бликаше свеж хумор и ни повдигаше настроението за часове напред.
Ами скъпи каварненци, вместо да мразите “гадните” метъли, да се бяхте опитали да ги поопознаете. Нямаше да сбъркате.

През 2007, след концерта на Manowar, когато се свихме да дремнем в наетата стая в къщичка в едно лозе, близо до гробищата, единият от компанията не можа да заспи и отиде до палатковия лагер до стадиона. При рокерите. Да, точно при “лошите” и “страшни” рокери. Да – ония, с моторите (а какви мотори имаше….)
Изкара чудесно до сутринта на бира и скара в страхотна компания. То и аз исках да ходя, ама не беше редно да оставя 14-годишната си дъщеря сама. Не че нещо щеше да ѝ се случи, ама после, в къщи… Да не се отклонявам!

Разбира се, не казвам, че всички каварненци са против феста и метълите. Както вече казах, повечето каварненци са много готини и на много други места едва ли се срещат толкова отзивчиви и готови да помогнат хора!

Като стана въпрос за пияните и надрусаните, е, има и такива. Тази година видяхме един. Сигурно са били повече, но ние видяхме един, който явно не знаеше, къде е и защо е. Стоеше по-често с гръб към сцената и току се свличаше, но дама с телосложение на баскетболистка, стояща наблизо, тутакси го изправяше на крака. 2008-а, докато чакахме да отворят стадиона, един метъл беше прекалил с бирата и не можа да стане. Докато се чудим, как да го предпазим, да не го смачка тълпата, няколко младежи го грабнаха, събраха му и вещите, които бе изпуснал на земята и го преместиха на безопасно място. Даа, младите имат по-бърза мисъл и реакции. Е, самите Manowar започнаха сет-а си около 3 часа след случката, свириха 5 часа, предполагам, че е успял да види поне края на концерта. Но виж, това не го разбирам. Да дадеш куп пари, да дойдеш от майната си и да се докараш до там, че нищо да не запомниш. Както и да е, кой как му е всесело, но който не е бил в адекватно състояние е загубил. Много. Защото на Калиакра\Каварна рок нямаше слаби изпълнения. Поне, това което съм гледал, всички поканени бяха истински професионалисти, със сериозно отношение към работата си (специално за отношението на Manowar съм писал не веднъж).

Тук правя паралел с концерта на Енрике Иглесиас, който не посетих, но прекаралите се да отидат разправяха много негативни впечатления, които ще пропусна, понеже темата не е за него. Всъщност и други прехвалени звезди са се дънили на една или друга родна сцена, но не и групите, поканени в Каварна!

За съжаление, едно чудесно явление е на път да остане в историята. Поради, да го кажем, български неразбории. И недомислици.

Другарко Ставрева! Имам билет от много време за таз годишния рок фест. Ето го:

kavarna-bilet-2016

Цялата група имаме. И много други хора имат. Други години, по това време, много фенове вече имаха резервации за хотели и квартири в Каварна и околностите. Таз година не знаят, какво да правят.
Скъпа другарко Ставрева. Не си искаме парите обратно. Искаме да можем да си използваме билетите!
Искаме фест!

ПП
Бе защо никой друг не е писал за феста?
Единствено тук намерих друг репортаж. Ако някой знае друг текст – давайте го насам, да го линкна.

Каварна рок – 2014

И тази година боговете на Рока бяха на наша страна. (Фирменото ръководство също 🙂 )
На 27 осъществихме едно сложно пътуване до Шабла, където бе нашата временна резиденция за фестивалните дни. Самото пътуване заслужава отделен разказ, по-скоро повест, но ще го спестя на уважаемия читател.

Та в 6 и 45 на 27.06.2014 вашият разказвач положи морни телеса на влаковата седалка след извършеният подвиг “ставане в нереално време”, или по-скоро “ставане в стандартно време за лягане” и се остави в ръцете на Хермес ((Както знаем олимпийските богове са заемали много постове по съвместителство и въпросният такъв е бил бог и на пътешествениците)). Небето от сутринта беше застрашително облачно и по някое време заплахата се материализира под формата на обилен валеж…
А вашият домакин бе по сандали, за щастие във влака. Разтревожен за съдбата на феста се оглеждах за лъч надежда и такъв проби малко след Горна Оряховица… след което влакът се гмурна в нов потоп. Както и да е, в Търговище валежът беше вече спрял (да, за Каварна слязох вТърговище 😉 )
така че сандалите не бяха проблем, а когато дойде време да се товарим на колата, с която продължихме към морето вече печеше слънце. На магистралата, малко след Шумен настигнахме другата кола на компанията, която трябваше да е отдавна във Варна… но казах, няма да ви занимавам с подробности за пътуването. Както и да е, все още на 27-и, 20 минути преди края му, за който ден ни започваше резервацията вече бяхме на прага на: къщата, която бяхме наели. Препоръчвам, много добри условия и цена, и снимките абсолютно отговарят на действителността, за разлика от много други места, където снимките се оказват доста по-лустросани.

На следващия ден за пръв път от може би 3 години успях да се топна в морето. Шабленският плаж се оказа много хубав, за съжаление неохраняем. За това пък снабден с хубави бироубежища.

По живо, по здраво в късния следобед пропътувахме пътя под сянката на многобройните ветрогенератори до Каварна и се отправихме към най-любимия на рок-феновете стадион в родината. Да спомена, че чест прави на Кметъла на Каварна, че в града се паркира свободно! За толкова години фест не реши да печели на дребно от такси за паркинг. В резултат на което получава много повече доволни фенове.

GUS G за съжаление го изтървахме.

На стадиона пристигнахме в началото на изпълнението на PRETTY MAIDS, които ни изненадаха приятно с много интересна музика. Неприятно ни изненада качеството на звука. Микрофония, изкривявания… Нещо озвучаването куцаше.

Екипът на KROKUS също бяха усетили проблема, така че се заеха много сериозно да го разрешат и след продължителни усилия успяха, за което адмирации! KROKUS се чуваха много добре. Приятна група, без да блести особено. Слушал съм някои техни изпълнения по радиото, но като цяло не ги познавах особено. Аз поне бях доволен от тях, макар и да имах доста по-големи очаквания, но един от “съплеменниците” ни бе особено възмутен, че звучаха много подобно на AC/DC. (А, между другото, в паузите по колоните звучеше основно AC/DC).

След кратка пауза дойде време за хедлайнерите за деня.
Тук си пролича разликата, между добрите, много добрите и наистина Големите! EUROPE бяха невероятни! Качествен звук – всички проблеми от началото на фестивалната нощ ги нямаше, много професионални изпълнения, вокалът се чуваше прекрасно. Освен това и Joey Tempest пееше разкошно. И в сценичното поведение и в дребните детайли си личеше лустрото на професионализма от високо ниво.

Замислих се, как едни изпълнители успяват да грабнат публиката, а други, въпреки че много се стараят, не успяват, или поне не толкова ефективно. Това ми припомня за Doro, миналата година, която на втората песен вече държеше публиката в ръцете си. Същото се получи и при Юръп.

Направи впечатление и колко се е запазил Joey през годините. Помним клиповете от 80-те години, в които приличаше на момиченце. Е, сега прилича на момченце 🙂 .

Юръп изпълниха и нови неща, и неща, които не бях слушал, както и добре известни хитове. По време на импровизациите Joey вмъкваше понякога цитати от Whitesnake и Дио, даже “накара” публиката да пее припева на “Heaven and hell”. Накара в кавички, защото хората си запяха съвсем спонтанно, без фронтменът да им “подсказва” и да ги подканя, както беше при някои други изпълнители. Естествено, сетът на Юръп нямаше как да не завърши без “The Final Countdown” и чувство на пълно удовлетворение от преживяното и съжаление, че свърши се отправихме към возилото, паркирано на центъра на града.

Е, цялата работа не мина без проява на булгаристанския простак. Няколко, може би 5-6 … индивида, в началото на сета на Юръп започнаха да скандират “Сабатон”… Е, бяха избутани и игнорирани от тълпата, така че скоро замлъкнаха, ама уви, чалгарията ходи и по рок фестове, уви.

Следващия ден се канехме да стигнем рано, да пообиколим Каварна, но… стигнахме за втората група и изтървахме JORN. Сори момчета, нищо лично.

Виж, когато влизахме на стадиона, GOTTHARD тъкмо започваха. Изненадаха ни много приятно. Още с първата песен ни спечелиха.

При GOTTHARD също се наблюдаваха проблеми със звука, които при следващата група бяха отстранени. Само вокалът можеше да бъде усилен една идея повече.

SABATON. Шведската бойна машина откри с интродукция… “The Final Countdown” на запис. С пълна сила, не просто фон, цялата песен от край до край. После, по време на сета им Joakim Brodén спомена нещо, в смисъл, че няма нужда да викате “Сабатон”, важното е, че всички обичаме Метъла, не помня точно думите му. Явно момчетата не бяха особено щастливи от проявата на псевдо феновете им. А и Юръп са им сънародници.
Сабатон напълно оправдаха очакванията ни. Страхотни изпълнения, и страхотна физическа форма. Joakim подскачаше непрекъснато и пееше тежките вокали без грешка. Според всички ни, редно беше Сабатон да са хедлайнери. Или поне да им бъде отпуснато повече време, а не само един час. Така по-младата публика щеше да бъде удовлетворена повече, а и момчетата напълно заслужават. Групата се е доказала достатъчно и не виждам причина да бъдат пускани като подгряваща група. Е, хайде, като ко-хедлайнери да го кажем.

HELLOWEEN…
Две неща.
2.
Предишният концерт на Тиквите ми хареса в пъти повече.
1.
Тонрежисьорът на групата трябва да бъде евтаназиран, както се изрази един от колегите. Аз бих се изказал за по-твърди средства.

Да, и трето, на Andi Deris му трябва почивка.
Човекът се стара, дума няма, и странно, за разлика от повечето певци, с височините нямаше проблем, постигаше невероятни височини, но при по-ниските се мъчеше с някакви бленди, бе личеше, че се мъчи.
Сетлистът по мое мнение не беше добре подбран, изпълнението беше прекалено втвърдено при някои от по-мелодичните песни и като добавим към всичко това ужасния, не, кошмарния звук, концертът на Тиквите беше едно голямо разочарование. Иначе, като за металургичен цех биха звучали приятно, а за тенекеджийска работилница даже мелодично.

И в общи линии това беше за основната част от тура ни до морето и назад – самият рокфест.
Другото – барбекюта, плажове и т.н. едва ли представлява особен интерес за аудиторията.

Резюмето за цялостното преживяване: пълно удовлетворение.
Единствено съжалявам, че не остана време да се поразходим из Каварна, за която пазя много приятни спомени от почивката, която изкарах там през 2008-а (пак съчетана с рок-феста, естествено 😉 ) Имах желание и да открия и посетя Аптека Лалева, с които сме приятели във Фейсбук, но може би следващият път.

Когато вървяхме първата вечер към стадиона, преминаващи туземци ((Туземец значи местен жител, въпреки мнението на много хора, че значи друго нещо! Който не знае, да се образова: туземец=местен жител))
мърмореха на висок глас, така че да ги чуваме ние, запътилите се към стадиона: “От тия човек не може да се наспи”. Така е. Разбирам хората. Нищо, че събитието е само два дни през годината (айде, две нощи) и че храни града, а и околните градове. На когото не му харесва, просто не му харесва и това си е. Не знам защо, тогава си спомних, за три възрастни дами, които 2008-а висяха пред вратата на стадиона и гледаха, до колкото се вижда през вратата, какво става на сцената. Да уточня, Manowar ги слушах (и гледах) на 3 метра от сцената, а Алис Купър и Slayer за съжаление трябваше да ги слушам на бира пред стадиона, по финасови причини. Тогава си помислих, брех, какви възрастни фенки, и току се усетих, че всъщност не са кой знае колко по-възрастни от мене и сигурно сме горяли по една и съща музика по едно и също време. А веднъж рок-фен, цял живот рок-фен.

И на края, за да спазя традицията от миналия път, ще споделя и снимков материал – интересен представител на Каварненската флора:
кактус

Каварна рок 2013 – втора част

+ малко ретроспекция

Продължение от първа част.

каварна рок 2013
При всяко начало минава време, докато се напипат верните пътища.

“Кани се да вали. Всъщност, вали “пробно” и едри юлски капки свистят върху скарата с кебапчета. На двадесетина метра от входа на стадиона в Каварна и горе – долу на толкова от последния “квартал” на градското гробище бирата и скарата вървят, както никога до тогава. Обяснението: трите готически букви “DIO” върху все още сухите черни тишърти, които превъзбудено се щурат наоколо. Каварна пак е пред концерт. Този път на легендата Рони Джеймс Дио. След още една бира, всички търсят WC-то. “Ей там е…” – неучтивият оператор на скарата махва с ръка към дъното на двора. За да стигнеш до вратата на прихлупения нужник, прекосяваш кошара с три едри агнета. Вътре принудително свиваш няколко сантиметра от височината си, за да останеш прав… И бързаш да излезеш секунда по-скоро защото инстинктът крещи, че всяко вдишване ще е фатално.

Месец по-късно пак се кани да вали. Този път на черните тениски пише Deep Purple. За да насмогнат с кебапчетата, зад скарата са застанали двама. Бял лист А4, пъхнат в полиетиленов джоб, указва пътя към WC – то. Не онова! Това е ново, чисто, лъскаво, и мирише на Glade. Жената на входа събира по 50 стотинки от дългата опашка. Целия този преход към пазарна икономика се е случил само за месец. – прочетено от тук.

През 2007-а и 2008-а, имаше няколко капанчета с бира-скара от страната на палатковия лагер. Самият лагер беше оборудван с химически тоалетни, както и палатковият лагер на плажа. Такива имаше и на стадиона в достатъчни количества, да обслужат забирената опашка по време на антрактите.

Отделно на алеята пред входа на стадиона имаше всякакви сергии с мезета, “подсладители” и други благинки за душата.

Сега първото, което ни направи впечатление беше чисто нови алеи и детска площадка.
Старите сергии ги няма. Вляво от алеята пред самия стадион има множество павилиони с бира и горещи мезета, а пред тях пейки и маси. Обслужването върви бързо, като на конвейер. От една страна добре, от друга някак се губи “първобитният” чар на мястото, намирисва на индустриализация. И всичко е ограничено само до бира и скара, не видях нещо по-различно.

Определено ми лисват масичките под дърветата от страната на палатковия лагер, където след близо 8 часа на крак след 5-часовия концерт на Manowar бирата беше толкова сладка… И от където слушахме концертите на Алис Купър, Слеър и Ин Флеймс.

За да затворя “кулинарната” тема, да спомена и нещо, за което всички единодушно недоволствахме – че вътре се продава само вода и бира. Поне някакви чипсове или нещо от сорта не бе зле да има. А и нещо безалкохолно. Доста деца има на феста. Вярно, имаше я опцията “излизане от стадиона”, свързана с окачване на гривни, хлопки и синджири, удряне на печати и маркиране с нажежено желязо (оп, май попресилих), ама не бих казал, че е най-добрият вариант.

Сутринта на втория ден имахме желание да тестваме морето, но студената вода, в съчетание със пронизващия вятър бързо ни отказа от това намерение и вместо това се озовахме в най-близкото до плажа бироубежище (както се изразява Буги).

За втория фестивален ден пак закъсняхме… и изтървахме “Аналгин”. Този път за разлика от първия не заради самите изпълнители. “Аналгин” ги харесваме, Звезди е голямо име в българския рок. Просто се замотахме нещо и стигнахме след като бяха свършили. Все пак мисля, че заради дъжда май са почнали по-рано, или са свирили по-кратко, защото останалите сетове бяха изтеглени също напред. А и смяната на оборудването между изпълнителите ставаше по-бързо.

Да, за разлика от първия слънчев ден, когато и вечерта се виждаха ясно звездите, вторият ден бе начумерен и често валеше. Все пак за щастие силният дъжд беше през деня, а след това имаше периодични леки ръмежи, които не смущаваха особено нито публиката, нито организаторите и техническите екипи. Накрая извадихме предвидливо приготвените дъждобрани, но и да бяхме ги забравили в хотела, както първия ден, нямаше да е много трагично. Всъщност верните фенове на Пърпъл биха стояли и при порой, но не знам дали оборудването щеше да издържи. Така че благодарности към природните стихии, че се кротнаха.

Нас точит семя орды,
Нас гнет ярмо басурман,
Но в наших венах кипит
Небо славян.

Група Алиса я познавах само от цитати в книгите на Лукяненко.
Когато се видя, че сме назад с времето, имаше спорове, дали да бързаме за Алиса, но настоях да ги чуем. За което не съжаляваме. Не знам, защо в нет-а групата е описана като пънк-рок група. Това, което чухме, беше здрав хеви метъл, страхотни песни и невероятен вокал – Константин Кинчев (споменах вече за вокалистите на таз годишния фест). Публиката ги прие доста топло, изключвам руската агитка, която по разбираеми причини подкрепяше бурно “своите” и двата дни. Май за Алиса бяха влезли повече хора, отколкото предишния ден за Ария. Може би понеже вторият ден като цяло бе дошъл повече народ.
Страхотна група. Ще надавам вече ухо за техни песни.
В паузата, след сета на Алиса коментирахме, че преди приемахме руския рок леко иронично, но руснаците отдавна са ни оставили далече назад и встрани.

И още нещо – руснаците не се срамуват, да пеят на руски.
В България реално има много нови добри групи, които поради неразбиране от страна на разни отговорни другари не се чуват по радия и телевизии. В това отношение шоуто на Денис е май единственият светъл лъч, единствени те дават възможост за изява на новите български групи. Обаче повечето от тези групи пеят на английски. Като ги попиташ защо, снизходително отговарят, че те нали, защото тъй, понеже!

Може би някой ще ми даде пример с точно този рок фест – Аксепт и Доро пеят също на английски.

Даа, и не само те. Към тях можем да добавим Скорпиънс, Найтуиш, Юръп, АББА и много много други, станали популярни с песни не на родния си език.

Вярно е, когато Аксепт, Доро, Скорпиънс и другите са ставали популярни е било важно да се пее на английски. Но днес всеки пее на английски, така че това не е прекият път към популярността, а по-скоро към баналността.

Времената се менят.
Съвременната най-популярна немска група Рамщайн пеят основно на немски, а ако пробутват по някой лаф на английски, е само за майтап.
Да споменем и Ищар, а напоследък се оказва, че румънската музика много се котира по света.
На въпроса с какво си го обясняват, румънските музиканти най-често отговарят: “имахме Dragostea Din Tei . Нещо, което не е рок, но отвори вратите пред много включително и рок румънски изпълнители. Как тази песен е станала популярна е друг въпрос, ама въобще не е на английски 😉

Та руснаците пеят на руски и покрай тях, както показах в предишния пост и Рамщайн и Удо Диркшнайдер и те.
Така че, комплименти за руския рок и в частност за техните представители на Каварна рок 2013 – Алиса и Ария.

All we are All we are,
we are We are all,
all we need

Този весел, оптимистичен, жизнерадостен, енергичен, жизнеутвърждаващ, cool (и още за каквито се сетите положително заредени определения) рефрен е най-показателен за представянето на Доро!

Тук вече нямахме противоречия с организаторите относно реда на изпълнителите. Алиса може да са големи, както видяхме, но Доро си е световна величина.

Дамата определено знае как да грабне публиката и да я задържи до края в ръцете си. Още на втората песен и тези, които не познаваха добре песните и бяха завладени от енергията и оптимизма излъчван от всеки тон и всяко едно движение на метъл-кралицата. А когато изпя нейната нова песен, посветена на Дио и да е имало още някой непокорен, падна като последна крепост пред непоколебимия завоевател.

Аз поне не видях да е останал човек наоколо, който да не подскача, да не припява и да е останал неподвластен на жизнеутвърждаващата енергия, която Доро разпръскваше щедро.

Когато сетът и привърши с мощни овации бе извикана за бисове и по едно време се притесних, дали ще ми остане глас за следващите.

Изпратихме Доро подобаващо. Още тогава се виждаше, че тази вечер хората са доста повече от предишната. И когато дойде време за пренареждане на сцената, въпреки че много хора се оттеглиха в посока бира/тоалетни, тълпата отпред ставаше все по-гъста.

This is rapture of the deep
За Пърпъл съм писал вече веднъж, за концерта им през 2007-а. Музиканти, които спокойно могат да бъдат наречени живи класици. (За съжаление вече Джон Лорд не е между живите).
Чувал съм, че в англо-саксонските държави тачели повече Цепелин… Те Цепелин са си достатъчно велики, но по отношение на разнообразието в музиката Пърпъл са дали много повече. А относно музикантите, които са изгрели директно от групата, или от производните й малко има, които са им равни.

Като започнем от основните две разклонения Rainbow и Whitesnake, които заемат не по-малко сериозни места в историята на рока.

Гилън-бенд имаше също интересна история, с много различна от характерната за Пърпъл музика. Алкатраз на Греъм Бонет не бива да бъдат пренебрегвани в никакъв случай.

И още, Кози Пауъл, Джо Лин Търнър… май няма да мога да изброя всички, със сигурност ще изпусна някого, но в никакъв случай не бива да не спомена великия Дио.

Не случайно водещите метъл-групи миналата година направиха
трибют на един от най-добрите албуми на Пърпъл

Много е трудно да се опише концерт на Пърпъл. Настроението, емоциите…
Таз годишният сет доста се различаваше от оня в зала Фестивална. Групата изкара три песни от новия си албум.
От предишният концерт беше само “Perfect Strangers”, при която ясно се видя, че всеки път Пърпъл звучат различно. И при интродукцията, и в самата песен се усещаха явни разлики от изпълнението преди 6 години. Deep Purple умеят да свирят перфектно на сцената със студийно качество, като поднасят песните си по-различен начин всеки път. Оп, Space Trucking също звуча и в зала “Фестивална”.

Don Airey, както миналият път уважи българската публика, с български народни мотиви, като солото му от вариации по теми от Star wars някак естествено премина в тема от Рапсодия Вардар, последвана от още познати неравноделни тактове от хора и ръченици.

Пърпъл винаги са имали афинитет към класическата музика. Биографите им твърдят, че в студиото и преди концерти обикновено са “загрявали” с класика. Дон Еъри показа, че познава и българската музикална класика. Е, ние за сметка на това сме я забравили, като се мъчим да забравим и литературната, но това е по друга тема, да не политизираме поста.

Бях писал преди, че имахме късмет Гилън да е в добра форма, знаем за проблемите, които има с гласа си от години. Тази година в началото на сета беше още по-добре, на моменти звучеше така, както преди 30 години, достигаше висините на диапазона си, даже направиха надпяване с китарата на Стив Морз, както навремето с Ричи. Виж към края на концерта гласът му започна малко да го подвежда, но пък той хитро беше сложил по-тежките вокали в началото.
Даже към края се виждаше, че между куплетите се закашля, може би студеното и мокро време също е оказало влияние на формата му. Но въпреки затрудненията пя до край, някак не му мина и за миг идеята, да пусне едно плейбекче и да се маймунясва само, както е характерно за представителите на еди друг, все още сравнително популярен в България музикален жанр.

Краят на концерта беше повторение на този от 2007-а – Smoke on thе Water, и за бисове Hush и Black Night. Разбира се и солото на Roger Glover, което тази година май беше по-дълго преди. А да, този път и бисовете бяха разнообразени с кавър на класическият блус “Green Onions”.

Да гледаш Deep Purple на живо може да се опише само по един начин – rapture of the deep!

За сравнително краткия си сет, “момчета” от Пърпъл свириха стегнато, без размотаване и успяха да включат 20 песни, без да броим солата на всеки музикант. Но уви, всичко си има край, този на хубавите неща идва бързо. Осветлението на стадиона светна и се отправихме към колата, след което дългата километри колона от автомобили се проточи в посока юг. Определено вторият де имаше повече хора, предишния не се образува такава колона.

Решихме този път да не разчитаме на еднообразното меню на сергиите около стадиона, а да вечеряме в хотела. Съответно установихме, че денонощният магазин в Балчик е опоскан от гладни фенове :), но успяхме все пак да заформим прилично мезе за бирата :D. Абе хора, следете концертния живот в съседна Каварна, да не оставате така изненадани, с празни щандове :).

Ето, това е още един плюс на рок-фестовете далече от София. На масата в хотелската стая отново и отново споделяхме емоциите от двата фестивални дни, нещо което допълнително затвърждава преживяното.

Друго положително впечатление от тазгодишния фест беше, че колоните бяха разположени на стойки по-встрани от сцената и така зоната с най-качествен звук беше по-широка.

Като цяло звукът беше перфектен (май в Каварна винаги е така 🙂 ), само при Аксепт малко китарите бяха повече усилени и гласът се губеше. Е, не беше чак като омазването при концерта на Helloween в Зимния дворец в София, но имаше какво да се желае от към чуваемост на вокала.

Първият път, когато се озовах на стадиона в Каварна тревата беше покрита с пластмасови постелки. Следващите пъти тази екстра я нямаше. Не знам защо, всъщност нищо не пречи на феновете да седят и лежат на самата трева, а поддръжката на тревното покритие сигурно е по-евтина от пластмасите.

Виж, 2007-а имаше повече тоалетни, отколкото през 2008-а и при тълпа от над 30000 души, колкото бяха тогава, това определено беше проблем.

Сега броят на тоалетните беше адекватен на тълпата, но може би за това спомогна и това, че голяма част от “пикаещите братя” не чакаха на опашка, а се бяха строили на ръба на трибуните и поливаха вдъхновено борчетата.

Тук виждам малко дискриминационен елемент, понеже за дамите този вариант не е много удобен. Може би решение на проблема е тоалетните да се запазят само за дамите, а господата да бъдат пренасочвани директно към горичката. Шегувам се де.

Фестът бе невероятен, за съжаление само два дни. Освен това заради ранната дата много от учениците и студентите, които иначе щяха да дойдат го пропуснаха.
Ясно е, че ранната дата е била заради програмата на Deep Purple, поради невъзможност да дойдат на по-късна дата. А иначе идеята да дойдат на фестивала в годината, когато издават нов албум и то след 8 годишна пауза бе много добра и компенсира негативите от неудобната дата.

Не знам дали съкращаването на един ден бе поради ранната дата, или защото е трудно вече да се намерят участници за феста. Ако е второто е жалко. Надявам се фестът да продължи да се развива и популярността му. Добре би било, ако има възможност за повече събития, а не само рок-феста веднъж годишно. Преди имаше и траш фестивал през август, но май не просъществува дълго :(. Всъщност защо само рок, може би не е лошо и някакво събитие с класическа музика да се замисли.

Относно програмата на феста, би било добре да се канят и по-разнообразни български групи. Има много добри такива, които уви не намират популярност, да речем Фанагория, der hunds, Viperfish,Sevi,Downslot, 4Points
Това ще привлече още млади фенове към каварненския стадион, а е и шанс за талантливите музиканти.

За съжаление не остана време да се разходим из самата Каварна – градче, от което имам много приятни спомени. По време на рок-фестовете тихото градче е изпълнено с весели, предимно младежки тълпи, от почти всички заведения се носи рок (едва ли през другото време звучи същата музика по кръчмите, интересно е да се провери 😉 ). Градчето е красиво и добре поддържано, природата наоколо е страхотна.

Чудесно е, че строителната болест, поразила останалата част от Черноморието тук не е успяла да се развилнее в пълна сила.

Хората са добри, незасегнати от парвенющината и високомерието, характерно за повечето черноморски селища.

В предишния пост разказах за жената, която виждайки изпадналата ни “команда” ни осигури стаичка в лозята.

2008-а реши да ни изпрати с дъжд. Виждайки багажа, с който се озъртахме и разпитвахме за такси, бащата на собственика на хотела ни натовари на колата си и ни закара до автобусната спирка, като категорично се противопостави на опитите ни да заплатим возенето. Не пропусна да похвали кмета Цонко Цонев, ние също не пропуснахме да се присъединим към похвалите 🙂

Тази година наша позната беше на феста, като в последният момент групата им от трима набъбнала на пет човека. Хазаите осигурили още две легла и отказали заплащане за тях…

На другия ден след кратка разходка в Балчик загърбихме северното Черноморие.
Това от мене за осмия рок фестивал в Каварна.

други отзиви за втория ден на феста:
Каварна рок фест 2013, ден втори: Аналгин, Алиса, Doro Pesh, Deep Purple

Какво си пожелаваме

Има във фейса анкета, дали да дадем още шансове на “кабинета”. Гледам, до сега никой не е гласувал с “да”, което е обнадеждаващо.

Обаче както и преди писах , на никого не му е ясен отговорът на въпроса “а сега накъде”. Има нещо символично, че точно тази година Пърпъл започнаха европейската част на турнето си с мотото “Now What?” точно от България. Но за това в друг пост.

Гледам и от репортажите, и от анкети, и в постове по Мрежата, едно от исканията е за мажоритарни избори…
Даа, Слави Трифонов много гласовито апелира за такива. Който слуша Слави, да помисли, кои са му спонсорите.

Но да оставим Славето и да помислим, какво си пожелаваме.

Както съм казвал, народната памет е срамно къса. Ако си спомняте, тоя филм сме го играли вече, при изборите за Велико народно събрание 1990-а. Тогава половината вот беше мажоритарен. Съответно местата бяха спечелени от публични личности – артисти (и политика?), музиканти (?), писатели… После те един по един се отказаха от местата си, кой имал да пише книга, кой ангажименти в театъра, друг се бил “възмутил” и на местата им дойдоха хората, които бяха предвидени за тях. Но то не е нужно и актьорът да напуска мястото. Може да си играе ролята до край.

Всъщност за малки общности и у нас подобен вариант би бил успешен. Примерно в селата, ако даден кандидат за кмет не е наложен “от горе”, спокойно може да се избира мажоритарно, понеже хората наистина го познават, а не си мислят, че го “познават”, заблудени от екранния му образ. Така и кметът на Каварна е показал с делата си, че си е на мястото. Обаче при големи общности този модел се чупи.

Чува се и друг вариант – да няма партии, само личности. Опааааа.
Я да видим. Генчо и Пенчо искат да станат депутати, оти са много честни и верват в дедо Мраз. Да, ама провеждат една нискобюджетна предизборна кампания, понеже за толкова имат пари и никой не научава за тях. Обаче Сульо и Пульо са финансирани пряко от Пиян Делевски или от Скалпа и омайват природонаселението. Съответно печелят вота на избирателите, които и хабер си нямат, за кого всъщност гласуват и кой изхранва избраниците им. Така мафията няма нужда да минава през формалния филтър на партиите, а директно ще си поставя хората в парламента.

Така че, да внимаваме, какво си пожелаваме.

Друг вариант се чува, за пряка демокрация.
Не, не, НЕ!!! Моля ви! При това успешно опростачване и чалгизиране на нацията, само това ни липсва! Изтръпвам от ужас какво ще стане, ако това ни сполети!

Внимавайте, какво си пожелавате! Наистина, огледайте хората, извън вашия тесен приятелски кръг и пак помислете, дали искате от тях да зависи съдбата ви! Както и съдбата на децата ви!

И не говорете моля, за швейцарски и исландски модели. Характерно за тези страни е, че са малки, разделени са на малки провинции, в които хората се познават. Даже да не познават лично даден кандидат за нещо, могат да намерят хора, които го познават и могат да дадат информация за него. За големи общности тоя модел не работи.

Лесно е да си пожелае нещо, човек. Когато го получи обаче, може да е късно…

Тогава на къде? Now What?

Колкото и банално да е, представителната демокрация е все още единственият приемлив вариант. Е, не с тези партии. И без “спасители” и “месии” повече, моля!

Кои партии? Който е чел блога ми по-подробно, знае че съм за ДСБ, но си давам сметка, че мнението на мнозинството е твърде необективно изкривено спрямо тях поради мощното облъчване с деизнформация, така че няма да агитирам за тях.

Тогава кои? Може би “Зелените”? Бе много зелени са все още, но все пак по-добре от бсп-дпс-ндсв-герб-овската помия. Може и други, въпросът е да се прекъсне най-сетне веригата на управляващи партии, доминирани от кадри на ДС и бивши комсомолски активисти.