Category Archives: Лаф да става

Как не се прави

Случайно попаднах на тоя пост:

На кой му пука за правописа?

Там човекът призовава за правилен правопис, нещо с което съм абсолютно съгласен.

Цитирам: “на първо място добрият копирайтинг задължително трябва да е грамотен. “

Не знам какво е копирайтинг, ама май е нещо свързано с реклама и наистина, неграмотната реклама убива продукта.

Но освен правилният правопис, не по-маловажна е и граматиката. А какво виждаме – сериозна грешка още в самото заглавието . 😉 Нещо, което ще подразни всички, освен софиянци, защото по неведоми причини в София думата “кого” нещо е непозната 😀

Та е добре, като призоваваме за нещо, да сме сигурни, че сме наясно с това, за което се борим 😉 , че иначе става неприятно и призивите са неубедителни. Нещо като “pishete na kirilitsa be, magareta!”. 😀

ПП: Ако в блога бяха разрешени коментарите или имаше форма за контакт, щях да уведомя собствениците там за грешката и та можеше тихо без шум да бъде поправена, но явно някои хора са над тези неща, тогава защо да не си направя малко трафик към моя блог (макар да нямам някакви дивиденти от него) за тяхна сметка 🙂

И ето ни отново

Тази неделя пораснах, не само на килограми, а и на години, остава вече и акъла да ми дойде, та да стане пълен комплектът…

Та още при събуждането получих много неочакван подарък:

lice            gryb

Писанията от пещерата на хартия.
Книжката е много добре оформена, с много сполучлив избор на материал от блога, за вътрешните корици, разделена по категории със съответното въведение, съставителките са се постарали много и явно подробно са ровили, за да подберат и разпределят материалите, и това тайно и полека, между другата работа,без да заподозра нищо…

Интересно е подбрана и снимката на предната корица, която кой знае защо, много се вързва с първата приказка, публикувана в книжката, а именно: Разговори по време на залез.

Книжката е със сериозен тираж от няколко бройки :D, които май вече заминаха по предназначение.

Та сега, когато блогът е консервиран на хартия, дали е време да го затворя?

Шегувам се (може би…).

Големи благодарности на съставителките, не че не им ги предадох лично, но редно е и в първоизточника на проблема да ги има 🙂 .

Какво си пожелаваме

Има във фейса анкета, дали да дадем още шансове на “кабинета”. Гледам, до сега никой не е гласувал с “да”, което е обнадеждаващо.

Обаче както и преди писах , на никого не му е ясен отговорът на въпроса “а сега накъде”. Има нещо символично, че точно тази година Пърпъл започнаха европейската част на турнето си с мотото “Now What?” точно от България. Но за това в друг пост.

Гледам и от репортажите, и от анкети, и в постове по Мрежата, едно от исканията е за мажоритарни избори…
Даа, Слави Трифонов много гласовито апелира за такива. Който слуша Слави, да помисли, кои са му спонсорите.

Но да оставим Славето и да помислим, какво си пожелаваме.

Както съм казвал, народната памет е срамно къса. Ако си спомняте, тоя филм сме го играли вече, при изборите за Велико народно събрание 1990-а. Тогава половината вот беше мажоритарен. Съответно местата бяха спечелени от публични личности – артисти (и политика?), музиканти (?), писатели… После те един по един се отказаха от местата си, кой имал да пише книга, кой ангажименти в театъра, друг се бил “възмутил” и на местата им дойдоха хората, които бяха предвидени за тях. Но то не е нужно и актьорът да напуска мястото. Може да си играе ролята до край.

Всъщност за малки общности и у нас подобен вариант би бил успешен. Примерно в селата, ако даден кандидат за кмет не е наложен “от горе”, спокойно може да се избира мажоритарно, понеже хората наистина го познават, а не си мислят, че го “познават”, заблудени от екранния му образ. Така и кметът на Каварна е показал с делата си, че си е на мястото. Обаче при големи общности този модел се чупи.

Чува се и друг вариант – да няма партии, само личности. Опааааа.
Я да видим. Генчо и Пенчо искат да станат депутати, оти са много честни и верват в дедо Мраз. Да, ама провеждат една нискобюджетна предизборна кампания, понеже за толкова имат пари и никой не научава за тях. Обаче Сульо и Пульо са финансирани пряко от Пиян Делевски или от Скалпа и омайват природонаселението. Съответно печелят вота на избирателите, които и хабер си нямат, за кого всъщност гласуват и кой изхранва избраниците им. Така мафията няма нужда да минава през формалния филтър на партиите, а директно ще си поставя хората в парламента.

Така че, да внимаваме, какво си пожелаваме.

Друг вариант се чува, за пряка демокрация.
Не, не, НЕ!!! Моля ви! При това успешно опростачване и чалгизиране на нацията, само това ни липсва! Изтръпвам от ужас какво ще стане, ако това ни сполети!

Внимавайте, какво си пожелавате! Наистина, огледайте хората, извън вашия тесен приятелски кръг и пак помислете, дали искате от тях да зависи съдбата ви! Както и съдбата на децата ви!

И не говорете моля, за швейцарски и исландски модели. Характерно за тези страни е, че са малки, разделени са на малки провинции, в които хората се познават. Даже да не познават лично даден кандидат за нещо, могат да намерят хора, които го познават и могат да дадат информация за него. За големи общности тоя модел не работи.

Лесно е да си пожелае нещо, човек. Когато го получи обаче, може да е късно…

Тогава на къде? Now What?

Колкото и банално да е, представителната демокрация е все още единственият приемлив вариант. Е, не с тези партии. И без “спасители” и “месии” повече, моля!

Кои партии? Който е чел блога ми по-подробно, знае че съм за ДСБ, но си давам сметка, че мнението на мнозинството е твърде необективно изкривено спрямо тях поради мощното облъчване с деизнформация, така че няма да агитирам за тях.

Тогава кои? Може би “Зелените”? Бе много зелени са все още, но все пак по-добре от бсп-дпс-ндсв-герб-овската помия. Може и други, въпросът е да се прекъсне най-сетне веригата на управляващи партии, доминирани от кадри на ДС и бивши комсомолски активисти.

Вкупом ненужни станахте

кой?
Кой трябва да мине първи при ситуация, подобна на тази на картинката?

Всеки нормален човек, когото съм питал казва, че естествено първа трябва да мине линейката – понякога за да се спаси живот секундите са критични. После е пожарната – по същата причина. Пожарите за секунди могат да унищожат много животи. След това полицията – ако момчетата не ползват “буркана” само за да минат по-бързо, може задачата им да е неотложна. Виж тия последните могат да го карат по-лежерно. Да,ама не!

Знаете ли как е по закон? Първи са вампирите от черната катафалка, после другите вече минават по правилото на дясностоящия!

От к’ъв зор, би запитал всеки разумен човек? От такъв, че въпросните същества правят законите и се изживяват като най-важни.

Преди три години се случи нещо ужасно, за тем подобнте същества – Цялото полско правителство изфиряса при самолетна катастрофа. (Разбира се за роднините на загиналите събитието е ужасно по други причини, тук раглеждам политическия аспект). Какво? Трагедия? Полша на колене, пред разпад?

Нее. Там си е Полша, нищо не ѝ се случи, даже се развива най-добре от всички бивши соц. страни!

За това и събитието е ужасно за политиците, защото показва ясно, че не са незаменими и при добре работеща икономика може и без тях.

Та драги ми политици, не сте незаменими, не си придавайте толкова важност и малко по-умерено го давайте!

Да перифразирам един академик, бивш политик, който пък цитираше една книга:
“Всички вкупом съгрешихте и вкупом ненужни станахте”.

За подсещане

Населението на България се отличава с особено къса памет. Не знам при другите народи как е, но нашият определено не помни по-дълго, от следващото предаване “по телевизора”, до скоро и до утрешния вестник, но напоследък вестниците и те потънаха в забрава.

Помните ли 1997-а година и предходните? Аз щото помня. Помня как като вземех заплата, бързах да я изхарча още същия ден, защото на следващия не можеше да се купи почти нищо с нея. Помня, как обикалях с огромна раница и две торби в ръце по хранителните борси, да накупя продукти до следващата заплата и как с всичко това се “трупясвах” в трамвая и едвам имах сила да сляза от него, за да се прехвърля на автобус…

Помня и годините след ’97-а, когато нещата се промениха. Не всичко беше както ми се искаше, но определено нещата тръгнаха в положителна посока. Помня и как се смарангяся всичко, когато дойде оня, дето щеше “да ни оправи” за 800 дни. Е, “оправи ни” за много по-малко.

За следващите две правителства, надявам се повече хора да си спомнят, макар че много телевизионна помия изтече междувременно.

Та по въпроса със слабата памет – ето една статия за подсещане:
За Костовите злодейства с “Мариците”

А освен “Мариците” Костов се оказа виновен, че е “затворил” “Кремиковци”, “Балкан”, оръжейните заводи и един куп други неща, макар че неговото правителство ги получи източени и разграбени от предишните.

Пак за припомняне – помни ли някой JES-Air, компанията на Луканов, която източи средства от “Балкан” и беше фалирана след това?

А “Хемус Еър” – компания, която съществува от соц. време като дъщерна на “Балкан”. Е още съществува и само преди месец, мутренското правителство в оставка ѝ направи поредния щедър подарък от имоти на настоящия национален превозвач и на летището.

Пак за подсещане една статия, която често цитирам – за козата, в която Илия Павлов се хвали как е източил Кремиковци и изобщо се обяснява схемата за източване на предприятията. Цитирал съм я не веднъж, но ще продължавам да я цитирам, че белким някой се подсети.

Късата памет винаги е проблем. Води до повтаряне на едни и същи грешки отново и отново. А пред един народ, покосен от алцхаймер, перспективите са мрачни.

Почистване на вирус на терсене място

Хората с опит от социалистическо време ще познаят оригинала на заглавието.

Между другото, както гайка на терсене място, така и някои вируси могат да са много времеизяждащи, особено ако времето е кът и не достига за ровичкане по регистри и евристично отгатване и търсене на променящи се по случаен начин стрингове.

Така наскоро ми бе връчена “болна” машина от един приятел, в момент в който обаче бях под пара и колкото пъти я погледнех ми домъчняваше за бразилския футбол…

Но пък не мога да откажа на човека, та реших да действам по метода на най-малкото съпротивление. След като установих, че с инсталираната антивирусна програма даже и в “safe mode” не можем да отстраним нахалника, реших да използвам live cd от някоя от най-известните антивирусни компании.

Та цялата тая интродукция беше за въвеждане към темата “сравнение на резултатите от live cd-та на водещи антивирусни фирми”.

Започнах с CD-то на BitDefender, защото доста познати са доволни от него. Не знам за основната версия на програмата, може да е добра, но ive cd-то не можа да свърши работа. Независимо дали в графичен или в конзолен режим пищеше, че не му достига памет, не можа да се ъпдейтне също и до там. Вярно, машинката беше старичка и относително слабичка, но не чак толкова немощна. Пентиум 4 с 1 гигабайт RAM би трябвало да е достатъчно поне за конзолен режим.

След това опитах с CD-то на Касперски, което и друг път съм ползвал.
Като начало тръгна добре, запали графиката, ъпдейтна се, прерови дисковете… и не откри нищо.

Следваше CD-то на AVG. Общо взето, представи се по подобен начин като това на BitDefender. Така че за тези две фирми не мога да дам оценка, колко добре вършат основната си работа – “лекуването” на компютърни вируси, защото въобще не стигнах до тази фаза.

Сигурно ще решите, че нормален човек би се отказал на третия неуспешен опит. Е, аз имах още един кандидат за тест – бях чел добри неща за Dr.WEB и бях си набелязал и тяхното CD за последен (по закона на Мърфи) тест.

Е, cd-to на Dr.WEB вдигна графичната среда, ъпдейтна се, откри вируса плюс няколко addware и един троянец и почисти всичко.

И така, “избор на редактора” Dr.WEB live CD.

Е, за да сте сигурни, че не е останало нещо нежелано, ползването на live CD не е достатъчно. В по-добри времена, когато имах повече време направих подробен преглед на компютъра с пълна профилактика. Но за спешни случаи е удобно решение.

Билет за Транай

Ако не сте чели този великолепен разказ на Шекли, прочетете го. И не веднъж!
Много е актуален за днешно време.

Интересно, че повечето хора, които са го чели, единствено помнят, как транайци контролират политиците си и желаят подобна система и у нас. На Транай политиците имат гердан с експлозив на врата и всеки възрастен гражданин, недоволен от даден политик може да го отстрани, когато пожелае.

Примамливо звучи, нали?
Много от исканията на протестиращите тези дни се доближават по радикалност до тази форма на контрол. За това и припомням разказа на Шекли.

Странно, че повечето читатели пропускат останалите подробности от разказа. За това и препоръчвам да бъде прочетен поне два пъти.

Какво е Транай? Планета – утопия. Няма престъпления, няма корупция, няма бедни…

Всъщност здраво контролираните “от народа” политици не смеят да предприемат каквито и било действия, защото се страхуват, че ще ядосат някого. Съответно не вършат нищо, прекарват времето си в страх и чакат да им изтече мандата.

Обществото се “самоуправлява”.

Няма престъпления – защото са “узаконени”. Всеки може да ограби всеки, като се спазват някои неписани правила. Да речем ако не успееш да обереш някого, нямаш “право” да пробваш да обереш същия човек в рамките на денонощието.

Няма убийства – защото за убиец се счита човек, убил повече от 10 човека.

Няма полиция. За това всеки държи вкъщи тежка пушка със снайпер и “отстранява” този, когото счита за опасен. По собствено усмотрение, без доказателства и разследване.
И така нататък.

И какво? Май Транай не е толкова хубаво място за живеене!

Та драги протестиращи, внимавайте какво си пожелавате.
Аз не бих искал да живея в Транай.
А вие?

Булгар, булгар

Днес по обедно време за малко реших да “цъкна” телевизора, да видя как тече мисълта народна по улиците.

“Гениална” идея на режисьорите на няколко телевизии беше да разделят екрана на две и в едната половина да показват смяната на караула пред президентството или честването на връх “Шипка”, а в другата, “народа”, или там както се води.

Тържествената смяна на караула, ритуал който се извършва само на големи празници, като днешният национален празник например бе съпроводена с мощно дюдюкане и освиркване от страна на “народа”.

Парадоксалното беше, че покрай президентството минава “лъчът” на протеста, организиран от “Атака”, изявяваща се като националистическа партия.

Точно симпатизантите на една националистическа партия да освиркват националните символи, като почетния караул, президентската институция (а не човекът, който я оглавява) и националния ни празник, някак не ми се вързва. Или по-точно националистите ни са ерзац, като всичко останало.

По тоя повод се сещам за случка от времето, когато министър-председател е бил Стамболийски. Веднъж при обиколка из местните организации на неговото БЗНС замръкнал в нашенско, а тогава нямало хотели като днес. Помолили човека с най-хубавата къща да го приюти. Обаче малко с безпокойство, защото въпросният гражданин бил върл мразител на Стамболийски и БЗНС. Той обаче казал: “Човека Стамболийски може да го мразя, но не мога да откажа подслон на министър-председателя на България”. (Познавах внука на този човек, само за протокола)

Е, патриотизмът преди сто години и в наши дни има различни измерения.

Поздрав за всички “патриоти” и “националисти”:

Булгар