След като засега отговорих на най-честите въпроси, които получавам, да продължа с малко отзиви на читатели.
Григор Гачев:
“Един от любимите ми пасажи от „14 минути до изгрева“ на Божан Божков:
—-
През светлата част си намирам някаква работа. Но от години през по-голямата част от нощта с продължителност почти две стандартни седмици основната ми дейност е съзерцанието. Призрачната картина постоянно се мени в зависимост от настроението на светилото, което при нас винаги виси високо в небето, малко на юг от зенита.
Границата между светлина и мрак пробягва четиринадесет пъти по лицето на планетата, преди Слънцето да заличи нощните картини върху лунната повърхност върху лунната повърхност зад стъклото ми. Облаци заемат различна площ, която непрекъснато се мени върху лика ѝ. Даже и когато там е нощ, небесното тяло е ясно различимо, по-светло от околния Космос, с ореол по края. Тези постоянни промени по лика му водят до непрестанната игра на светлини и сенки в пейзажа пред прозореца пред прозореца и създават фантастични картини, отприщващи в ума ми идеи за разкази и сценарии за филми, които никога няма да напиша.
И така, нощ след нощ, не помня вече откога, живея във фантастични светове, породени от танца на отразената светлина от небесното тяло, разположено неизменно в зенита на лунното небе – Земята. Не съм бил там от десетилетия. И никога повече няма да мога да отида.
—-
Харесва ми поезията, с която той пропива повествованието си. В тих размисъл на героя или бесен екшън, тя винаги е там. Понякога само наднича дискретно от някое кътче, понякога заема централно място. Но я има.
Един трик, който ми се иска да науча от Божан. И който препоръчвам на всеки желаещ да твори.
А и на всеки, който просто обича да чете. 🙂”
Благодаря!”
Александър Иванов:
“Този роман е колкото фантастичен, толкова и реалистичен, защото ни задава съвсем съвременни въпроси за страховете на хората, за фанатизма, за лъжите и конспирациите, в които вярват множествтото. Това е един изключителен, бих казал феноменален роман, който ако живеехме в друго време и в друга реалност би се превърнал в бестселър.”
Александър определено звучи силно ентусиазирано, но той ми писа мейл с подобни подобни суперлативи още преди да завърши книгата, така че явно е бил наистина впечатлен.
Държа да уточня, че с Александър не се познаваме лично, единствено покрай “14 минути” сме контактували.
Има и други, но да не прекаляваме с хвалбите.
Да обърнем внимание и на критиката.
Засега съм получил един критичен отзив. Понеже го получих на лично съобщение, човекът не го е публикувал в публичното пространство, няма да спомена името му.
“Образите на героите са недоизпипани”
Понеже
както споменах в предишния пост романът е писан по тертип Кларк/Азимов, а съм чел подобни отзиви и за техните герои, тази забележка не ме стресна особено. (Не, не, не смея да се сравнявам по умения с тези автори. Не ръмжете, моля!)
По мое мнение, героите точно изпълняват целите, за които са създадени, без излишно раздуване на ненужни подробности.
Но ако търсите истории за човешки съдби описани подробно, междуличностни отношения и неща от сорта – не купувайте тази книга. Ще бъдете разочаровани.
Не че в нея горните неща ги няма, но са ограничени строго в рамките, в които максимално могат да допринесат за развиване на идеите зад повествованието.
Да, биха могли да бъдат покрити и двата варианта, за в бъдеще ще се постарая да не бъда толкова рационален в писането (ако изобщо ми остане време да материализирам на хартия идеите, които са в главата ми.) А може би не?
диалозите звучат дидактично и на места като научна лекция.
Мда, има няколко инфодъмпа, на които целта е точно да звучат като научна лекция, в развлекателен вид.
Има разбира се и много други диалози, които не са с научно-популярна цел.
Забавното е, че друг читател много беше харесал точно диалозите. И не, не го каза иронично, защото очевидно много внимателно беше прочел поне един от инфодъмповете и обсъждахме с него описаната там технология.
Да отбележа, всички технологии, за които се споменава в романа са съществуваши. Някои в процес на разработка, други на внедряване, но всички са реални.
Да, за инфодъмповете има много спорове по литературните форуми. Някои твърдят, че трябва да се избягват.
Аз споделям другото мнение, че сериозната литература и особено фантастика не може без подобни похвати.
И трета забележка:
Историята изглежда недовършена.
Тъкмо повод да отговоря на още един, много често задаван въпрос от хора, които вече са прочели книгата – а именно:
“Ще има ли продължение?”
Тук отговорът не е лесен.
“14 минути до изгрева” всъщност е един много реалистичен роман. Да, въпреки че действието се развива в алтернативна реалност, събитията в нея са отражение на тези в нашата.
Аз го написах през 2019-а година. 2020-а го пренаписах, защото имаше доста неща за изглаждане, но основното ядро така да се каже беше готово още през 2019-а.
През 2021-а спечели конкурса, за който споменах в предишния пост.
Някои от събитията, за които съм писал се случиха междувременно.
Искрено се надявам, че други няма да се случат!
Но наблюдавайки случващото се в нашата реалност не съм оптимист за нейното отражение в света на “14 минути”
Когато започнах да пиша, бях много по-оптимистично настроен.
Сега, ако започна продължение, опасявам се, че ще трябва да бъде хорър, трилър или трагедия.
А не искам да пиша такива неща!
Така че засега оставям финала отворен, всеки читател може да го продължи, според своя вкус. А някой може да успее да измисли действително както реалистичен, така и положителен развой на събитията. Стига книгата да го е грабнала и да иска да разбере, какво се случва нататък.
ПП
Междувременно се появиха нови отзиви:
Пътните бележки на Калин Ненов
Сега открих отзив от един от членовете на журито – астрономът и автор на научна фантастика Валентин Иванов”
“Бих добавил, че „Четиринадесет минути до изгрева“ от Божан Божков е много свежа и енергична книга, с жизненост, каквато рядко се среща в съвременната фантастика. Такава БГ НФ не е имало… бих казал откакто се почваха ранните романи на Ники Телллов, а от тогава мина доста време. Като излезе, ще е събитие. Изобщо, конкурсът беше приятна изненада, поне за мен – поощрените романи също са много силни и дано някой ден да видят бял свят. Успех на всички автори!”
Блогът на Валентин Иванов
