Предимството да „ровиш“ в много информационни находища е, че често откриваш интересни неща, на които иначе няма шанс да се натъкнеш. А понякога може да попаднеш и на нещо изключително.
Така наскоро в „тривиалния“ фейсбук открих истински шедьовър:
„Раят под Купол“ от Оливър Костов.
Именно шедьовър – казвам го напълно сериозно. Възхитен съм.
Това е книга – стимулатор за мозъка.

Докато четях, бях с впечатлението, че авторът е специалист по психология, или поне социолог. Всъщност Оливър се занимава с други неща, но явно е психологията „в кръвта му“.

Етапите в развитието на отделния индивид са проследени с внимание към детайла — от наивния ентусиазъм и ненаситната любознателност на детството, през бунтарските настроения на пубертета и отричането на авторитетите, до търсенето на собствено място в по-зряла възраст.
Заедно с това е разгърната и щателна дисекция на обществото. През времето в училището:

„По принцип, хората в Котилото се делят на няколко типа:
Такива, които се отнасят лекомислено към уроците на Родителите и не обръщат много внимание на учението. Смятат, че Котилото ще се грижи за тях цял живот, дори да попаднат на ниско стъпало от стълбицата. Наричам ги Пасивните.
Вторият тип са онези, които се взимат твърде насериозно. Винаги правят повече, отколкото се иска от тях, говорят за себе си като за бъдещите лидери на Колонията и гледат на Пасивните с насмешка. Кръстил съм ги Натегачите.
Има и такива, които искат да стигнат по-нагоре по стълбицата, но нямат достатъчно капацитет.“

Както и в следващите периоди на развитие.

Опа, какво е това Котило, какви са тези Родители с главна буква?
Действието в романа става в една бъдеща земна колония, където са изпратени замразени оплодени яйцеклетки, за да продължат съществуването на човешкия вид и след края на Земята. Съответно те израстват под купол на непригодената за земен живот планета, отглеждани, наставлявани и обучавани от Родителите.
Под купола са осигурени всички условия за съществуване. Но липсват ли предизвикателства, знаем, развитието спира. Повечето хора са инертни същества.
Но въпреки това има отделни индивиди, които не понасят да живеят по програма, заложена от древните предци в електронните мозъци, които управляват купола.

„Всяко стадо/общество ражда в себе си първенците, които могат да го поведат напред.“
Но колкото и способен, надарен, харизматичен да е даден човек, не може да поведе обществото без подходящи лостове:
„От гледна точка на обществото това е невидимо явление. То се стреми да претопи и уеднакви всички свои членове, за да запази статуквото. Първият сред равни може да доведе стадото до просперитет или до гибел. Стадото не може да поеме този риск. И тук идва ролята на божеството… “

Да, може да не е божество, а идеология, което реално е еднозначно на религия. Само терминологията е леко променена.
Главният герой още от пубертета се мъчи да намери път за бягство от вградените алгоритми на Родителите. Накрая открива начин да наруши изградените рамки, защото:
„Колкото повече изучавам навиците на Древните, толкова повече се убеждавам, че вкарването на индивидите в рамки действа деструктивно на обществото, защото маргинализира най- способните.“ и да приключи с заложените алгоритми. Но дали и това не е заложено предварително от прародителите?
„Разбрах защо са толерирали моето поведение през годините. Разбрах защо не съм изчезнал безследно в периодите на безпомощност пред техните сили. Разбрах защо са се опитвали да ме пазят. Моят поведенчески профил, както и този на Исмаил, пасва идеално на профила на пророк/месия от древните религии.“

Внимание, следва лек спойлер!
Оливър предлага доста драстичен начин, по който героят му скъсва наложените ограничения и дава шанс за самостоятелно развитие на колонията.
Аз бих избрал малко по-различен подход, при който да се запази наследения опит и да не се повтарят всички стари грешки.
Но от друга страна, може би е по-добре наистина в един момент да се скъса с миналото и да се върви изцяло по нов път.
Жалко, че нямаме възможност да тестваме двата подхода. Но пък може и да е за добро. Историята учи, че експериментите с големи маси хора никога не водят до нищо хубаво. Справка – Пол Пот, Октомврийската революция и много други събития от по-новата и старата история.

Още любими цитати:
„ Исмаил твърди, че по този начин се консолидира обществото чрез дефиниране и подчертаване на общия враг. А аз казвам, че така се подхранва първичното у хората. Култивирането на злобата не може да бъде избирателно — един от важните исторически уроци от древния земен свят.“

„Основната разлика между съществуването и еволюцията е тяхната цел. Запазването на статуквото, бездействието и максималната продължителност на битието е основната цел на съществуването
…
Еволюцията е възможна само за съществата, които могат да жертват съществуването заради хипотетично по-смислено съществуване. Това, разбира се, много често противоречи на първичния инстинкт за самосъхранение. Именно поради тази причина еволюцията не се е случвала никога в рамките на жизнения цикъл на индивида“

Мога да продължа, но надявам се да съм събудил интереса ви и да продължите с първоизточника. Може да закупите книгата от сайта на автора:
https://oliverkostoff.com/bg/raiat-pod-kupol/
в хартиен или електронен вид. Електронно издание има за няколко вида четящи устройства, както и ако изберете vivlio от изброените възможности може да я закупите в epub формат за да не зависите от специални устройства.
Единствената ми забележка е, че в началото на книгата децата присъстват на доста продължителен урок, който всъщност въвежда читателя в света на Купола. Може на някои по-нетърпеливи читатели той да се види прекалено дълъг. Уверявам ви, заслужава си да вложите малко търпение и да довършите урока 🙂
Оценка – 10 от 10!