И злобни, и дневни (а може и нощни) *

Гледам в миналата седмица новините по бтв, Премиерът открил осветлението на магистрала “Люлин”.
Браво, викам си, ще стане като във Франция, по магистралите е светло като в градовете. Вярно, само няколко километра, ама все пак е нещо.

Събота вечерта минах по магистралата. Бре, де го това осветление? По три лампи имаше преди и след тунелите, като от тях светеха само тези, от страната към София. “Пернишките” бяха потънали в мрак. Което за излизащите от тунелите е много неприятно, защото пък осветлението в тях е прекалено ярко. Особено в първия от към София.

И така, пита се в задачката, какво все пак е открил премиерът? И защо само половината лампи светят, може би тия от към Перник, чакат следващото прерязване на лентичка?

ПР-ът е голяма работа! Важното е в главите на хората да остава, че Човекът е направил нещо. Няма значение, че всъщност не е направил нищо…

Днес пък гледам Капка. Сидеровата бе. Дето вече не е Сидерова. Щяла да прави национал-демократична партия. Евала! Сега социализмът не “върви”, котира се демокрацията. Тъкмо щях да се възхитя на йезуитския подход на Капката, току разбрах, че същата партия се създавала и в Русия…

Хммм…
Много хммм…

Както и да е, всичко ново е добре забравено старо. Както тия заигравки с представки. (национал) Само дано да няма тоя успех, както оная, старата партия.

Иначе Капката каза интересни неща за другарката Кунева, като например че банката, в чийто управителен съвет участва е финансирала далаверата със старите вагони, изнесени от България и внесени като нови. И в които сума души изгоряха…

Та като стана въпрос за ПР–а и за другарката Пръмова, опа, Кунева, мисля си как от нищо се прави голямото нещо. Как другарката има рейтинг, понеже била направила много в Европейския парламент. Ама какво? Аз си спомням само за “безопасните запалки”. Друго някой да се сеща?

Също така и лейди Кристалина влачи тежкия рейтинг, благодарение на…. допълнете празното място, защото аз не се сещам с какво.

Същевременно за други евродепутати, които наистина са свършили нещо, нищо не се знае. Като например Антония Първанова, която от както е там се застъпва за правата на потребителите на Интернет, против тоталното следене и за човешките права. Включително и пред Барак Обама. Нищо, че не е европеец.

Това, дараги ми електорат би трябвало да те вълнува, а не запалките. Защото далече не става въпрос, да си точиш порно на далавера…

Майната му.

Трябва да се откажа от лошия навик, да гледам телевизия. Или поне други канали освен Дискавъри, НГ и Хистори.

Тая пък сутрин една леля, психарка.. тъй де, психоложка “обясняваше” вреди ли смяната на зимно и лятно време. В крайна сметка нищо не успя да обясни, но изкърти де що фаянс имаше с умозрението, че смяната на времето “е едно затруднение, което би могло да се премахне, излишно е, но от друга страна не можем да си спестим всички трудности в живота, може би е по-здраво да намерим начини да се справяме с нещата”…

Ама чакай сега! Тая галимация, за какво е, защото е полезна, или с цел да ни създава трудности!? Сещам се за Радой Ралин: “… това са грешки на растежа, без трудности ще се изнежите”

Мдаа, нищо ново под слънцето. За справка – виж по-горе.

Аман от таланти, умници и всякаква сган от тарикати!
Поздрав, ваш’та мама:

*Това въобще не е заглавието на блога на Bia! Гледай, колко съм го изкилиферчил!

Реваншът на Тангра

“Някак си не виждам как може да направиш нещо качествено и четивно с българска ориентираност. Вместо дракони ще слагаш змейове, сукубите ще са в народни носии, а демоните от ада – с цървули??? Просто не върви…”
Из спор в Нет-а, има ли почва фентъзи, базирано на българския фолклор.

Много български писатели (както и писачи) споделят това мнение и пишат “класически” истории, с типажи от скандинавския и келтския фолклор.

Няма лошо. Нека човек да пише за елфи, троли и баншита, стига да може и да има какво да каже. А и да няма чак толкова какво да каже, щом може да създаде завладяваща история, нека я напише, пък ако ще с персонажите от Вий на Гогол. (Не че някой български автор се е засилил да ползва точно този фолклор де)

Факт е обаче, че на въпроса може или не може, отговорът се крие в … знанието! Дали можем да пишем за или върху даден обект, зависи до колко го познаваме. А оказва се, че покрай огромния брой западно фентъзи (и метъл), май познаваме много по-добре фолклора, цитиран в началото на статията, от колкото нашия.

Е, освен знанието трябва и талант, но той мисля се подразбира.

За щастие има автори, много талантливи и с големи познания по фолклора ни, които опровергават категорично цитата в началото.

Николай Теллалов и Йоан Владимир вече съм ги споменавал.

От Андрея Илиев бях чел разказите, публикувани на сайта му. Бяха ми харесали, но не бях попадал на негово по-голямо произведение, докато тия дни, ровейки в Е-книги в раздела за свободни книги не попаднах на “Реваншът на Тангра”.
Преди бях срещал рецензии на романа, но не им бях обърнал внимание, а и заглавието ми се виждаше някак, не знам как да кажа, абе като на книга, която не бих си купил. Трудно ми е да обясня защо.

Е, дръпнах книгата и далече преди да стигна средата си платих копието и смятам да платя още “няколко”, но първо ще си купя други книги на Андрея. Мисля “Стрелата лети” да е следващата.

Четейки я, си дадох сметка, какво богато фолклорно наследство е загубено. До сега, за митологията на българите знаех, че преди са вярвали в някакъв Тангра (което Божидар Димитров оспорва), че имали някакви обичаи с огньове, коне и кучета (остатък от които е е тричането, което е влязло под прицела на “природозащитниците”, въпреки че е безопасно за животните, за разлика да речем от коридата…), някои символи, мартеници и май това. А, да. Кумисът, от който изглежда е произлязло киселото мляко, след като се заселили по нашите земи.

В преговора авторът разказва за „Сказание за дъщерята на хана. Епосът на прабългарите 882 г.“ от Микаил Бащу ибн Шамс Тебир, върху която е базирана книгата. Научаваме как по чудо е бил спасен този епос от лапите на съветските служби, поставили си за цел да изличат националната идентичност на народите под съветска власт. Даваме си сметка и колко история и култура е унищожена безвъзвратно.

“Реваншът на Тангра” разкрива една свръх богата митология. Наред със самодивите, за които поназнайваме нещо, та чак и Роулинг даже е чула и писала за тях в Хари Плосък, откриваме алпи, елбири, йореги, григори…

Пътуването през невидимия свят Тунай, с дебнещите там опасности много приличаше на пътуването през проходите в “Колелото на времето”. Не знам, Джордън дали е чел такива митове, но до колкото се знае, че е използвал най-различни митологии, не бих се учудил.

Алпи и йореги, ангели и дяволи. Различни представители на “доброто” и “злото”.
И ако победиш едно “зло”, друго идва на негово място, което влачи със себе си своето “добро”, което пък за други се явява зло…

Освен, че е богата на митология и нелишена от философски замисъл, книгата е изключително увлекателна, наситена с динамика и напрежение. Древните случки са преплетени със събития от нашата съвременност, действието се развива както в миналото, така и в наши дни. Има и много сведения за географското разпределение на племената, от които се е формирал българският народ, както и легенди за реални исторически личности, като Атила.

Накратко, “Реваншът на Тангра” е книга, която горещо препоръчвам. Може да се намери в Е-книги: “Реваншът на Тангра” със свободен достъп, или само за 2,40 лв, което на практика си е пак без пари.

как може да staneш feя

Въпрос към гугъл, който пак е решил да прехвърли отговорността за решаване на казуса на мен.

Ами на първо време, като пишеш малко по-внимателно.
Характерно за феите е, че уважават останалите, а грамотното писане е признак на уважение. Сериозно!
Като уважаваш и азбуката, на която пишеш.

Другото вече съм го казал по-рано: тук.

Кой не скача е за ACTA

Споделянето не е кражбаИ добре си поскачахме. Шапка свалям на този, който се е сетил за този начин за разгряване, добре изпитан и при други демонстрации и митинги, които кой знае защо се случват все през студените зимни дни.

Този път се събра доста народ, въпреки студеното време и лапавицата, през която трябваше да газим. Предишният път на протеста срещу подслушването и следенето на Интернет се бяха събрали отчайващо малко хора, но този път се отсрамихме пред света, имайки предвид международния характер на мероприятието. Щеше да е срам, да дойдат пак 30-40 души. Но душите бяха на два порядъка повече, като младите хора преобладаваха. Май новото младо поколение вече е нормално, за разлика от тия неангажиращи се и неинтересуващи се от нищо млади хора, които се бяха намножили до преди само няколко години.

 

Хората наистина бяха много. Толкова много, че въпреки че много обикалях из множеството, не успях да видя никого, освен Любо Николов.

Но пък да видиш него е все едно да видиш няколко стотин души. Поне.

А, да. Който е пропуснал, да види какво мисли един наистина голям писател за ACTA.

Шествието започна в уречения час от НДК. За около час се придвижихме по “Витошка”, покрай президентството и “жълтите павета” до паметника на цар Освободител.

 

 

 

 

 

Препятствията не плашат душите наши 🙂

На моменти водещата полицейска кола спираше, може би за да координират полицаите действията си, за това и това забавяне.

Въпреки добрия дух на протеста, не липсваха провокации. На няколко пъти имаше опити за политически лозунги, въпреки молбата на организаторите да не се допускат такива. При президентството някаква групичка започна да скандира обиди по адрес на полицаите, напълно неоправдано. Хората си вършеха перфектно работата. Беше безсмислено и грозно. За щастие освен около ядрото на тая групичка, хората не се поддадоха на провокациите и духът на протеста не се изроди в нещо неприятно. Но не бих се учудил, точно тези скандирания да влязат в някои репортажи, въпреки че бяха изключения.

Накрая обкръжихме паметника. Имаше хора с мегафони, но за съжаление нищо не се чуваше от това, което се опитаха да кажат.

Оказа се, че има мегафон и от другата страна:

Който също не се чуваше. Жалко, че никоя партия не беше заинтересована от протеста – на техните митинги винаги се намират  пари за добро озвучаване.  Може и някоя кючекчийка да развее балдър.

Но пък музикално оформление не липсваше:

Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото също не беше пропуснал събитието:

За съжаление, не можах да дочакам края, заради  ангажименти, така че към 13,30 си тръгнах и не знам, как е завършил протестът.

Още снимки (съжалявам, за лошото качество, но фотоапаратът, който бях приготвил си остана само “приготвен”, та снимах с телефон):

Свободни или ?

Ще цитирам коментара на Богомил Ветров, който до някъде стана повод за този пост:

“Ако погледнем в миналото, ще видим, че бъдещето не е розово. Близо 50 години след Гутенберг печатните преси и издаваните от тях книги създават първата мрежа за разпространение на масова, по смисъла на днешния термин, информация. И макар, че е изградена и развита от частната инициатива, тази мрежа се подлага почти веднага на натиск от различни институционални закони, привилегии и решения. В крайна сметка насилето над книгата се оформя като обичайна практика, по-късно същото се прилага и спрямо печата – така че, ако исаме да променим нещо, този път тябва да действаме по-енергично. Лошото е, че и двете страни не са напълно прави, а няма пространство, в което да се води градивен диалог по темата.”

Основното противоречие при споровете относно “авторските и сродните права” е между нематериалната същност на художествените произведения и материалните носители посредством които те достигат до “потребителите”.
Между публичната наоченост на произведенията (никой не прави изкуство за да го държи в килера, нали? Изкуството е предназначено за публична “употреба”) и частната собственост върху носителите и средствата за произвеждане на носители (книги, плочи, дискове…).

Интернет промени нещата, давайки възможност за първи път информацията да се разпространява без да е прикована към конкретен носител (като изключим древните истории, които са се предавали “на ухо”) и завари неподготвени и издателите, и авторите, както и потребителите. Също и оная паразитна прослойка, наречена “праводържатели”, която няма нищо общо нито с авторите, нито с издателите, но събира основните приходи от труда им и която полага неимоверни усилия да овладее Световната мрежа и да стъпи на врата на потребителите ѝ.

За съжаление близо сме до момента, когато това ще се случи и това и това няма да са киберпънк а жива реалност.

Начин за противодействие обаче има. Не само протестите и подписките срещу SOPA, PIPA, ACTA и подобните законопроекти и споразумения, готови да (до)отворят вратата за новото средновековно мракобесие. Разбира се протестите са абсолютно необходими, ако искаме да покажем, че не ни е безразлично, че ни надяват все по-здрави букаи.

Начинът го дава самата Мрежа.

До сега авторите бяха принудени да подписват често неизгодни договори с праводържателите с които преотстъпваха правата върху произведенията си на тях. (знам, знам, нека да си кажа приказката, моля!)

Сега имат възможност да ги публикуват директно.
Разбира се обаче, дали ще държиш новата си книга под възглавницата, или ще я пуснеш да потъне в необятното море от всевъзможна информация в Нет-а, няма голяма разлика. Трябва и да те забележат.

Някои успяват да се справят сами. Кори Доктороу публикува книгите си под Creative Commons лиценз, което не му пречи да продава огромни тиражи. Е, той умее да си прави реклама, което не се удава на всеки автор или изпълнител. Тоест без посредници е трудно.

Редно е да споменем и Коелю тук, който и да не ползва свободни лицензи, подкрепя свободното разпространение.

Доктороу е успешен, но той умее да си прави реклама, което не се удава на всеки автор или изпълнител. Тоест без посредници е трудно.

Такива посредници биха могли да са съществуващите издателства, но те не разбират отворените формати и се страхуват от тях. За съжаление същото може да се каже и за повечето автори.

Има и опити за разчупване на стандартния модел. Е-книги, за които съм писал и преди издават електронни книги на български автори (не само), някои от които пуснати под свободен лиценз. А и другите са на съвсем достъпна цена. Проблемът с Е-книги според мен е изключително слабата реклама. Искрено им желая и на тях, и на авторите им да успеят!

Други работещи в тази насока са Калин и останалите юнаци от “Човешката библиотека”. Проблемът и при тях е слабата реклама. Освен в тесни среди от (по)читатели, за съжаление са неизвестни.

И тук не мога да не спомена (пак) Христо Блажев и Книголандия , макар че те не работят със свободни лицензи, а продават “стандартни” книги. Всъщност понеже целта им е да направят книгите по-лесно достъпни до читателите, мисля че споменаването им в този пост е напълно уместно. Но ги давам за пример за най-успешен проект. (поне по моите скромни наблюдения) По мое мнение успехът им се дължи основно на силното присъствие на Христо в Мрежата. На рецензиите, които той и сътрудниците му пишат и на непрекъснатите виртуални “обиколки” по блогове, форуми и т.н., както и във Facebook и google+.

Пример, който трябва да се следва, от хората искащи да издават изкуство с отворен лиценз. За да продаваш, хората трябва да знаят за теб. Няма друг начин. И трябва да са доволни от начина, по който си предлагаш “стоката”.

Иначе издаването на свободни произведения е нова ниша, която би могла да бъде много успешна, стига да се намери успешния бизнес модел.

carrefour илиянци

Понеже на ден получавам по няколко посещения от гугъл, от търсещи иннформация за carrefour илиянци, ще взема да се направя на добър.

Въпросният дюкян ще заработи през април, така че не бързайте с торбите и кошниците натам.
Рано е 🙂

ПП
Всъщност, оказа се, че информацията ми е погрешна. Отворил е на 25-и януари.
Но съм леко разочарован. Може да пиша по-подробно в друг пост.

Със сопата по китарата…

На път е SOPA-та да удари яко Интернет и да го убие.

Интернет се появи и израстна като свободна виртуална реалност, в противовес на все по-контролирания и ограничаван свят, в който живеем.

С гласуването на американския конгрес, ако приемат закона, уж срещу “пиратството” с последната свободна територия напрактика ще бъде приключено.

Като форма на протест реших да пусна този кратък пост и призовавам повече хора да публикуват информация по въпроса.

От друга страна няма да спирам блога, както гледам някои “колеги” са се увлекли по примера на Wikipedia , защото не виждам смисъл да паравя мръсно на читателите си, повечето от които споделят моето мнение по въпроса.
От реакцията на Wikipedia има смисъл, защото се ползва от много хора, включително и от такива, които жадуват да грабнат SOPA-та и да я развъртят по тиквите (опа, по китарите) на Интернет-потребителите.

Виж, едно блогче, посещавано предимно от съмишленици да се напъне да прилича на Wikipedia, малко неудачно ми се вижда.

Джей Орир, физика, наука


Една от задачите на физиката е да открие “законите” на околния свят. Откриването на много такива закони се оказа сюрприз за учените и философите. В крайна сметка, някои открития се оказаха толкова неочаквани и толкова противоречащи на “здравия разум”, че с мъка извоюваха признание. Скептично гледаха на тях даже и нобелови лауреати. Ярък пример – Айнщайн публикува теорията на относителността и теорията на фотоефекта през 1905-а година, обаче беше удостоен с Нобелова награда чак през 1921-а. Той не получи Нобелова награда за нито една работа по Теорията на Относителността. Явно за някои бивши нобелови лауреати, участващи в обсъждането на новите кандидатури Теорията на Относителността е била твърде радикална.

За това сега физиците се отнасят много подозрително към всичко, произтичащо от “здравия разум” и изглеждащо очевидно. “Здравият разум” е продукт на човешкия разум и съвсем не е задължително Майката-Природа да бъде устроена така, както хората мислят. Ето прост пример. Днес ние се съмняваме даже, че 2+2=4, oтнесено към физичните явления. Например, ако прибавим 20×109cm/sek още 20×109cm/sek, няма да получим 40×109cm/sek, а само 27,3×109cm/sek. Ние знаем правилото за събиране на скорости, въпреки че от гледна точка на “здравия разум” това правило изглежда странно. ”

Свободен превод от руски от тази стара, но напълно съвременна книга:
Популярная физика Д.Орир 1964

Това като много добро допълнение към предишната статия.

Да, в родопските села още има хора, които казват “щом в Корана пише, че Земята е плоска, значи е полска!” – конкретен случай, за който съм чел.
Още има хора, за които Еволюционната теория противоречи на “здравия разум”.

Обаче, когато изучаваме природата, трябва да се интересуваме единствено от фактите.
Разумът е здрав, когато се съобразява с фактите и се опитва да ги обясни, а не когато ги отрича, ако противоречат на някакъв модел, който е приел за “верен” и “единствено правилен”!

Научен …изъм

Както казах – дружко си е нÀучното.

Всякакви буламачи искат да си закичат прилагателното “научен”.
Научен кретени.. опа, креационизъм например…

Наскоро един кретенист пак се тръшкаше в дискусия във ФБ, как Еволюционната теория не била доказана, как липсвало “липсващото звено” и т.н. от репертоара им. Естествено и до “Големия взрив” се стигна…

Не мога да разбера, защо кре.. ъъъ …ационистите все въртят, сучат и все до “Големия взрив” стигат и какво той има общо с еволюционната теория на биологичните видове на Земята.

Историята на еволюцията на живота на Земята е много по-кратка от тази на Вселената и на част от нея сме преки свидетели, за друга намираме достатъчно доказателства.

Виж, “Големия взрив” е космологична хипотеза, въпреки че някои го наричат теория, за която има само косвени наблюдения (реликтовото излъчване да речем) и която няма нищо общо с еволюцията на видовете. Но креационистите въртят, сучат и току до “Големия взрив” стигат?!

Сега, покрай сведенията за евентуално движение на неутриното със скорост по-голяма от скоростта на светлината, на привържениците на менте-теории им потекоха лигите и отново заляха форуми и блогове с вопли, че научните теории, в случая СТО не били правилни, как се менели и т.н. Именно, един от най-експлоатираните “аргументи” на привържениците на псевдонаучни бози е, че “науката постоянно твърди различни неща” и в тоя дух. Друг “аргумент” е “науката не знае всичко”.

Така е. И двете неща са верни.
Разликата е, че научните методики изискват проверка на твърденията.
За да се обясни дадено явление се градят различни хипотези. За да стане хипотезата теория е необходима експериментална проверка. (За това и хипотезата за Големия взрив между другото неправилно се нарича теория, въпреки добре изградения математически модел. До сега доказателствата за Взрива са само косвени и нееднозначни).

Една теория може да се потвърждава от хиляди експерименти и наблюдения, но ако се получат такива, които противоречат на теорията, явно тя или е погрешна, или неточна. Идва време да се гради нова теория.

Науката не е застинала догма, от която не може да се мърда на никъде. Познанието непрекъснато се увеличава и старите теории и хипотези често се налага да бъдат преразгледани в светлината на новонаученото.

Една теория, ако е добра, следващата не я отрича, а е нейно разширение и допълнение (Всъщност това първи го е казал, макар и с повече думи Нилс Бор). Пример класическата и квантовата механика. А след квантовата механика чака следващата, по-напреднала теория. Може би теорията на Квантовата гравитация? Ще видим.

А лошите теории? Ами, остават в историята, както теорията за топлоода, или за епициклите. Въпреки, че за времето си са работели добре и са давали възможност за точни изчисления, напредването на знанието и натрупването на нови факти ги е отхвърлило.

Та и ако се докаже тази история с неутриното това е предпоставка за разширение на Специалната Теория на Относителността(СТО). Или за възникване на нова, по-пълна теория. За съжаление, досегашните уточнения по въпроса повече клонят към грешка при измерванията, но ще почакаме. Именно за съжаление, защото едно такова откритие е в състояние да даде мощен импулс на научните изследвания, които от доста години не са правили качествен скок.

А иначе добра теория ли е СТО? Определено. Защо? Защото не противоречи на наблюденията и в ускорителите, и на космическите частици, достигащи до Земята или до орбиталните станции (имам предвид всички досегашни) и спътници. Още повече тя има практическо приложение. Хи хи, не говоря за фантастика. Оказва се, че даже за обекти, движещи се с нерелативистични скорости, като да речем при изчисляване например на координатите от спътниците за GPS-навигация се налага да се въвеждат релативистични поправки.

Горното обаче не значи, че СТО е горната граница на познанието и че след нея няма нищо.
Както казах – научната теория не е догма.

Но и аз, както моите приятели, кре…ационистите, от Дарвин отидох до Айнщайн, че даже споменах и Големия взрив 😉

Да се върнем към темата!
Добра теория ли е Еволюционната теория?
Определено!
Защо?
Защото се потвърждава експериментално. И от изследванията на вкаменелости, и от генетиката. Всъщност до средата на 20-и век неяснотите са били доста повече, но с напредването на генетиката много неща се изясняват. И без разкопки на фосили, в гените може да се прочете историята на биологичните видове чак до първоначалните микроорганизми, даже до първите агресивни органични молекули, още несвързани в отделни организми.

И най-якият “аргумент” на креационистите – “защо до сега не е наблюдавано създаването на нови видове”. Искате ли да ви отговоря? Ама честно? Ваша работа, аз ще отговоря: Поради невежество! Чие? Ами вашето невежество. Поява на нов вид – именно вид, не порода, не хибрид, сорт или друго – риби е наблюдавано още, докато Дарвин е бил жив. И това е било първото “опровержение” на Дарвиновия “Произход на видовете”. Защото според него, за такъв преход са необходими хиляди години, а появата на новия вид станала за по-малко от 5 години. Защо така обаче е било възможно да се отговори, чак след достатъчното развитие на генетиката.

Така че драги креационисти, ако в някоя книжка пише, че поява на нови видове не е наблюдавана, няма смисъл да я четете нататък. Авторът или е невеж, или още по-лошо – съзнателно преиначава фактите.

Може ли Еволюционната теория да се окаже погрешна. Може, ако се намерят факти, които да я опровергават. Факти! Не нечии приумици!

Може ли да е неточна? Може. Много вероятно е. Но пак трябват факти, които да покажат ограничеността ѝ и недостатъците ѝ.

И да обобщим. За да бъде една теория научна, а не псевдо-такава, трябва да се потвърждава от наблюденията и експериментите, да може да “предсказва” нови явления, да описва поведението на обекта на изследване в бъдеще и да се потвърждава от фактите и новите открития в областта, за която се отнася теорията.

Всякакви други умотворения, базирани на вдъхновение, провидение, емоции или др. могат да бъдат изкуство, ако са породени от истинско вдъховение и са направени добре, но в никакъв случай наука.

ПП
За религиозните читатели, ако има такива, да уточня:
Еволюционната теория не отрича, нито потвърждава съществуването на Бог (или богове). Боговете не са неин обект.

Еволюционната теория също не отрича и “интелигентния дизайн”, нито панспермията. Те по никакъв начин не ѝ противоречат. Сигурно за панспермията нещата са очевидни, че не си пречат с Еволюционната теория, но за “интелигентния дизайн” ситуацията е по-объркана, за това да се спрем по-подробно на нея.

Въпреки че аз застъпвам хипотезата за спонтанно възникване на живота, независимо дали на Земята или донесен от космоса, нищо в теорията не пречи, генетичната програма да е била написана предварително и след това да е стартиран един гигантски експеримент за борба на надделяване на различни биологични видове. Но това също не е обект на изследване на Еволюционната теория.

Воля вселенной

Мне, не съм си сменил нито езика, нито гражданството. Просто се присетих за това детско юношеско филмче от съветско време, когато прочетох за “Енергийното поле на Вселената и трансформацията на човешкото съзнание”.

Мдаа. Наскоро на работна среща с Христо, със събжект “фина настройка и калибриране на екзистенциалните параметри на Живота, Вселената и Всичко останало и органолептичен анализ на свойствата на тъмната бира” коментирахме непрекъснатото насаждане на паника и негативни емоции, на които хората са подложени отвсякъде. Аз предложих да организираме анти-конспиративна теория, нещо от сорта, че нещата отиват на добре и че на 12.12.2012 ще стане ептен добре. Естествено с цел, еднаква с тая на всички автори на конспиративни теории – печалба (на чест и слава разбира се, да не си помислихте нещо!).

Христо обаче попари ентусиазма ми, като ми напомни, че подобни теории битуват отдавна (Age of Aquarius). Демек, човек трябва да си избере, на кой влак да се качи, и да не мисли, а да чака. Апокалипсиса или Всемирното щастие, по желание.

Та в цитираната статия научаваме, че “2012 ще бъде годината, в която масово ще бъде приета една по-велика реалност”. Че започва нова златна епоха.

“В продължение на две години групи от близо седем хиляди човека се събират три пъти – и по време на тези срещи те успяват да намалят актовете на тероризъм по целия свят с феноменалните 72 %.”

Как са сметнати тия проценти? научно, естествено. И резултатите са публикувани в научни списания. Е, естествено такива не се цитират. Защо ли?

Изобщо, нÀуката е много полезна и много се търси. Само да е псевдо. А истинската– нея кучета я яли. Само я плюем, а си ползваме постиженията й. Така трябва!

Всъщност, да се събират 7000 души и да медитират е много добре. Иначе биха могли да се занимават с какви ли не други глупости. Ако успеят да привлекат и някой терорист или насилник към групата си, още по-добре, макар че не вярвам.

Нека си медитират хората. Само ме е яд, че и една свястна конспирация не мога да измисля – все някой ме преварва. Сигурно и църква ако река да си направя, ще се окаже, че вече някой е станал патриарх в нея, преди мене. Не ги научих аз конспирациите и шарлатаниите и това си е!

А иначе, цитираното филмче е много поучително. Ама конспираторите не го гледайте. Краят няма да ви хареса.